Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/05.08.2019 г., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1537 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Д.“
ЕООД, с ***, със седалище и адрес на управление:***№ 102, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. В.Д. от АК – Силистра срещу Наказателно
постановление № 03 – 009749 от 12.09.2018 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 15 000 лева за това, че на 01.09.2018 г. в гр. Варна, „А.Д.“ ЕООД в
качеството на работодател е допуснал лицето Е.И.Й., с ЕГН: ********** да
престира труд в полза на „А.Д.“ ЕООД, като изпълнява трудовите функции на
длъжност „танцьор“ с определено работно време от 00:30 часа до 03:30 часа, с
работно място – клуб (дискотека) „П.“, находящ се в гр. Варна, пристанище Варна
и уговорено трудово възнаграждение в размер на 40 лева дневно, без да е налице
сключен в писмена форма трудов договор между лицето и работодателя ‚А.Д.“ ЕООД –
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал.
1 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател
„А.Д.“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон, като представя подробни аргументи в защита на
своето становище. Дружеството навежда твърдения, че нарушението не е описано с
всички свои съставомерни белези, което представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените и което представлява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление. Също така акцентира, че в наказателното
постановление не са изрично посочени доказателствата, въз основа на които
„стъпва“ административно – наказващият орган да обоснове своето решение за
налагане на административно наказание на дружеството. Дружеството оспорва
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление, като подчертава, че между Е.И.Й. и
дружеството е бил сключен граждански договор, който регулира техните взаимоотношения.
Навежда своите аргументи в защита на позицията, че са налице множество
конкретни нарушения на процесуалните правила. Поради гореизложените аргументи
моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност
моли за редуциране размера на наложеното административно наказание „имуществена
санкция“ до предвидения в закона минимум.
В проведеното на
05.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1537 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „А.Д.“ ЕООД се представлява от
своя процесуален представител адв. В.Д. от АК – Силистра, който поддържа
жалбата на посочените в нея основание и моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на
05.06.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1537 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д. О.,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, поставяйки акцент в
своята пледоария, че правоотношението, възникнало между дружеството „А.Д.“ ЕООД
и св. Й. е трудово по своя характер, поради което и е следвало да бъде
обективирано в трудов договор в писмена форма.
От фактическа страна, съдът намира за установено
следното:
На 31.08.2018 г. в гр. Варна бил сключен граждански договор между „А.Д.“
ЕООД и св. Е.И.Й., по силата на който св. Й. поела ангажимент да участва в
музикално – артистична програма на 01.09.2018 г. срещу възнаграждение в размер
на 40 лева.
В нощта на 31.08.2018 г.
срещу 01.09.2018 г. св. П.Б.Б. – гл. инспектор в дирекция „Инспекция по труда“
гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото законодателство в клуб –
дискотека „П.“, находящ се в гр. Варна, пристанище Варна. В хода на проверката св.
Б. установил, че върху подиум в заведението танцува св. Е.И.Й..
Св. Б. предоставил
възможност на св. Й. да попълни декларация, в която да изложи параметрите на
своето трудово или гражданско правоотношение с дружеството, което я е наело да участва
като танцьор в музикално – артистичната програма на клуб – дискотека „П.“. Св. Й.
посочила, че работи за „А.Д.“ ЕООД с работно време от 00:30 часа до 03:30 часа,
че получава дневно възнаграждение в размер на 40 лева, както и, че е била
сключила с дружеството граждански договор.
Св. Б. установил, че между
дружеството „А.Д.“ ЕООД и Е.И.Й. не е бил сключван трудов договор в писмена
форма, поради което и преценил, че със своето поведение на 01.09.2018 г.
дружеството „А.Д.“ ЕООД е извършило административно нарушение на чл. 62, ал. 1
във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което и на
05.09.2018 г. св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу дружеството, с което го санкционирал за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за неоснователно, на 12.09.2018 г. Директорът на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на въззивното дружество
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева за
нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на
труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
основателна, поради следните причини:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. П.Б.Б., показанията на св. Е.И.Й.; декларация,
попълнена в 01:46 часа на 01.09.2018 г. от лицето Е.И.Й.; идентификационна
карта на дружеството „А.Д.“ ЕООД ***; Протокол от 05.09.2018 г., съставен от
св. Б.; Заповед от 12.01.2010 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“ – гр. Варна.
По принцип съдът кредитира
всички събрани по делото гласни доказателства, вкл. и показанията на св. П.Б.Б.,
който подробно обясни как е протекла проверката по спазване на трудовото
законодателство в клуб – дискотека „П.“ в гр. Варна. Съдът единствено не може
да се съгласи с неговия правен извод, обективиран в съставения АУАН и
последвалото го наказателно постановление, че правоотношението, което се е
създало на 31.08.2018 г. срещу 01.09.2018 г. между „А.Д.“ ЕООД и св. Й. има
характера на трудово правоотношение. Доказателства за подобен извод според съда
изцяло липсват. Самата св. Й. обясни пред съда, че лично е попълнила
предоставената й от инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна
декларация, в която е декларирала, че има сключен граждански договор с „А.Д.“
ЕООД, като е поела ангажимент към дружеството да изпълни шоу програма за срок
от 01.09.2018 г. до 01.09.2018 г. На практика св. Й. повтори пред съда в какво
са се изразявали уговорките й с дружеството „А.Д.“ ЕООД, като те повтарят
описаните елементи на правоотношението й с дружеството от декларацията, поради
което съдът кредитира показанията й изцяло. Още повече този граждански договор
е наличен в доказателствената съвкупност и той е представен на проверяващите
инспектори още в хода на документалната проверка на дружеството, преди
съставяне на съответния АУАН. Самата св. Й. сподели, че нейното участие в клуб
– дискотека „П.“ в гр. Варна е било еднократно за датата 01.09.2018 г., като преди
това е имала няколко професионални ангажимента към дружеството, а след това
участие тя не е имала никакви правоотношения (участия) в полза на „А.Д.“ ЕООД. Също
така тези нейни предишни професионални ангажименти са били отдалечени във
времето, като категорично не може да се приеме, че в дните непосредствено преди
участието й на 01.09.2018 г. св. Й. отново е танцувала за „А.Д.“ ЕООД. Самата
тя е отишла до заведението със своя личен автомобил, както и след приключване
на музикално – артистичната програма, се е прибрала отново в дома си със
собственото си моторно превозно средство. Еднократно е получила парична сума в
размер на 40 лева за своето участие в нощта на 01.09.2018 г. в клуб – дискотека „П.“ т.е.
получила е възнаграждение за изпълнение на задължението си, поето в гражданския
договор.
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, отношенията при предоставяне на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения. В тази връзка, следва да се
отбележи, че дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя от
обективно извършените действия, които са характерни за трудова дейност.
Особеният характер на трудовия договор, в една от същностните си отлики с
„гражданския“ договор предпоставя нееднократност на насрещната престация и
необвързаност с постигане на конкретен резултат, а се престира работната сила
при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи:
работно време, работно място, характер на извършваната работа (трудова функция),
трудово възнаграждение. Тези елементи на трудовото правоотношение не са
установени както от административно – наказващия орган, така и от
настоящата съдебна инстанция. Самата св.
Й. ясно заяви, че епизодично е имала някакви професионални ангажименти към „А.Д.“
ЕООД, но в никакъв случай същите не могат да бъдат квалифицирани като
многобройни и да създават впечатлението за трайно престиране на работна сила.
Дори и св. Б. да е
установявал, че лицето Е.И.Й. и друг е посещавала конкретния обект на контрол –
клуб – дискотека „П.“ като външен посетител, доколкото е била инструктирана
именно като външен посетител в обекта, дори и това да се е случвало отноов във
връзка с ангажимент към „А.Д.“ ЕООД, съдът не вижда как точно тази констатация
обосновава извод за наличие на трудово правоотношение към датата 01.09.2018 г.
Съдът не може да сподели
позицията на въззиваемата страна, че предмета на гражданския договор е
постигане на някакъв краен резултат, а в случая такъв липсва - напротив от показанията на св. Й., а и от
самия граждански договор се установява, че резултата е участие в шоу програма.
От показанията на св. Й.
се установява, че същата е участвала в някаква развлекателна програма за около
3 часа като „танцьор“ след което не е имала повече професионални ангажименти с
дружеството
Императивната разпоредбата
на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда трудовият договор да се сключва
в писмена форма, но от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се
установи между св. Й. и „А.Д.“ ЕООД да е възникнало трудово правоотношение,
поради което и за дружеството не е възниквало задължение да сключи трудов
договор в писмена форма със св. Й..
Поради гореизложените
съображения съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 009749 от
12.09.2018 г.,издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна следва да бъде отменено, доколкото незаконосъобразно и неправилно е била
ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството за
нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на
труда.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно постановление № 03 –
009749 от 12.09.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна, с което на „А.Д.“ ЕООД, с ***, със седалище и адрес на управление:***№
102, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 15 000 лева за това, че на 01.09.2018 г. в гр. Варна, „А.Д.“ ЕООД в
качеството на работодател е допуснал лицето Е.И.Й., с ЕГН: ********** да
престира труд в полза на „А.Д.“ ЕООД, като изпълнява трудовите функции на
длъжност „танцьор“ с определено работно време от 00:30 часа до 03:30 часа, с
работно място – клуб (дискотека) „П.“, находящ се в гр. Варна, Пристанище Варна
и уговорено трудово възнаграждение в размер на 40 лева дневно, без да е налице
сключен в писмена форма трудов договор между лицето и работодателя ‚А.Д.“ ЕООД
– нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: