Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
гр. Враца, 18.05.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, Пети състав, в
публично заседание на 10.05.2023 г. /десети май две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 194 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба на А.С.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 23-0967-000120/20.03.2023 г., издадена от Началник
група към ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП – Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил визираното в
нея нарушение. Посочва се, че в деня след проверката С. е направил изследвания
в две лаборатории, резултатите от които са отрицателни за всички наркотични
показатели. Отправя искане съда да отмени оспорената ЗППАМ.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Н.Н. ***, който
поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените по производството
разноски.
Ответникът,
Началник група към ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован
не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от
лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с
който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което
същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 20.03.2023
г. на жалбоподателя е съставен АУАН серия GA
№ 935811 от мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца за това,
че на същата дата в 22:35 часа в община Враца на път Враца – Борован – Мизия –
п.к. Сараево – Оряхово в района на км 1.300 с посока на движение към гр. Враца
е управлявал лек автомобил марка „Сеат“ модел „Леон“ с рег. № ***, собственост
на „АЛЛ стил 99“ ООД гр. Враца с БУЛСТАТ ***, след употреба на наркотични
вещества или техни аналози преди да е преминало въздействието им. Употребата е
установена на 20.03.2023 г. в 22:42 часа с техническо средство Дръг Тест 5000 с
фабричен ARMC-0094, отчел положителна проба за употреба на
амфетамин. Констатираното в АУАН поведение на водача е прието за виновно
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
На 20.03.2023
г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 23-0967-000120/20.03.2023
г. от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, с която на
жалбоподателя на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е
приложена ПАМ – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия GA,
№ 935811/20.03.2023 г., докладна записка от мл. автоконтрольор Ц.М. – свидетел
на нарушението и съставянето на акта, разпечатка от техническо средство Дръг
тест 5000 с фабричен номер ARMC-0094 от 20.03.2023 г. и
справка за нарушител.
Съгласно
отразеното в АУАН на водача е издаден талон за медицинско изследване с номер
095268. Същият е бил съпроводен от извършилите проверката полицейски служители
до ЦСМП гр. Враца, където е дал кръвна проба и урина за лабораторен анализ.
По
делото от жалбоподателя са представени лабораторни резултати от МЛ „Цибалаб“ и
СМДЛ „Рамус“ ООД от 21.03.2023 г., видно от които не е установено наличие на
наркотични вещества, включително Амфетамини.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В
случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Враца, чиято компетентност е установена от
приложената по делото Заповед № 369з-199/26.01.2022 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от
компетентен орган, с оглед на което не е налице отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Заповедта
съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1
от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ – водач на МПС управлява лек
автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози преди да е
преминало въздействието им. Не е налице нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката
не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е
приложена. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по
чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената
заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон,
съответно налице е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съображенията
за това са следните:
В
посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки, сред които временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване
или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца.
Следователно
основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по този ред е
наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под въздействието
на наркотични вещества или техни аналози.
Редът за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., приета на основание законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП.
В нея са предвидени способите за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават
резултатите от приложението им.
В чл. 6, ал. 9 от горепосочената
наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за
изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване.
Разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи.
От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби
следва извод, че показанията на теста за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози могат да се вземат предвид при преценката
за наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички останали случаи
контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от медицинското
или химико – токсикологичното изследване, защото единствено те са релевантни за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изключения, тъй като жалбоподателят е
дал проби за лабораторно изследване. При това положение административният орган
не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство (дръг тест), за да
се приеме, че е налице употреба на амфетамин. Ето защо съдът намира, че не са
осъществени материалноправните предпоставки, при които възниква правото на
административния орган да издаде заповед за налагане на процесната принудителна
административна мярка в хипотезата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП. Фактът, че срещу жалбоподателя е
бил издаден АУАН, не означава наличие на абсолютно основание за налагане на
процесната ПАМ, след като са липсвали
материалноправните предпоставки за това. Административното производство по
налагане на ПАМ по ЗДвП и административнонаказателното производство по ЗАНН са
две отделни производства с различни правни последици и административният орган
е следвало да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият
състав на чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП, преди да пристъпи към издаване на заповед от този род. Следва
да се отбележи, че административният орган, в хипотези като процесната /когато
лицето е оспорило данните от техническото средство и е дало кръвна проба при
спазване условията по Наредба № 1 от 19.07.2017 г./ би следвало преди
налагането на ПАМ, с оглед спазване правилото на чл. 171, т. 1 б. „б“ предл. последно от ЗДвП, да изчака
резултатите от изследването на кръвната проба и съобразно тях да предприеме
действия по налагане на ПАМ от рода на процесната.
Административната принуда е държавновластническа принуда, която се
реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми.
Безспорно предназначението и целта на принудителните административни мерки
изискват бързи фактически действия по тяхното налагане, но това не трябва да
става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и
чл. 7 от АПК
като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на
обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил в кои случаи са
налице обективни пречки за ползване на показанията на теста за установяване на
употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с този императив на
закона, административният орган е наложил ПАМ при липса на необходимите материалноправни
предпоставки за това.
Предвид
изложеното, настоящият състав на съда намира жалбата за основателна, а
оспореният административен акт за незаконосъобразен поради
противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право на сторените по делото разноски в
размер на 10,00 лева за платена държавна такса. Доказателства за размера на договореното
адвокатско възнаграждение и заплащането му не са представени по делото, с оглед
на което следва да бъдат присъдени единствено разноските за платената държавна
такса.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалба на А.С.С. ***, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-0967-000120/20.03.2023 г., издадена от
Началник група към ОД на МВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“, с която му е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП –
Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на А.С.С. с ЕГН ********** ***, сумата от 10,00 (десет) лева - разноски
по делото за платена държавна такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
На
основание чл. 138 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: