Решение по дело №4395/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 197
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20211100604395
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 197
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Й.а
Членове:Стоян Михов

Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100604395 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С определение от 01.11.2021 година, СРС, НО, 133 с-в по НЧД № 10623/21 г. на осн.
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил едно общо най-тежко наказание на осъдения В.
В. Й. измежду наказанията по НОХД № 1022/2017 година на РС-Пазарджик и НОХД №
1181/2017 година по описа на РС-Видин, а именно две години и шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което на осн. чл. 25, ал. 4 НК е отложил за срок от четири години.
На осн. чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наказанието две години и шест
месеца, като е определил на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ
режим.
Постановил е наказанието по НОХД № 10112/2021 година за срок от пет месеца да
се търпи отделно при първоначален строг режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б."в" ЗИНЗС и на
осн. чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по всяко от
делата.
Срещу определението е постъпила жалба от защитника на осъдения, с която се иска
да бъде изменено определението и да бъде определен общ режим на изтърпяване, тъй като
осъденият около пет години не бил извършвал никакво нарушение и не било справедливо да
се определи такъв режим.
С определението по реда на чл. 327 НПК съдът е преценил, че не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание защитникът моли да се уважи жалбата.
Прокурорът моли да се потвърди определението, счита, че режимът е определен в
съответствие със закона.
Съдът като обсъди доказателствата по делото и след служебна проверка по реда на
чл. 313 НПК намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена от страна с право на жалба, срещу акт
подлежащ на въззивен контрол и в срока за това. По същество същата е неоснователна.
При решаване на включените в предмета на делото въпроси първоинстанционният
съд е изследвал осъжданията на лицето, датата на влизане в сила на съдебните актове и
наложените с тях наказания и е формирал правилни фактически изводи:
Лицето е осъждано, както следва:
1.С протоколно определение по НОХД № 1022/2017 г. по описа на РС-Пазарджик,
влязло в сила на 20.06.2017 г., за деяние, извършено на 26.02.2017 г. , на осъдения е
наложено наказание две години и шест месеца отложено с изпитателен срок от четири
години;
2.С протоколно определение по НОХД № 1181/2017 г. по описа на РС-Видин,
влязла в сила на 09.07.2019 г., за деяние, извършено за периода от 21.03.2016 г. до
22.03.2016 г., на осъдения е наложено наказание ЛОС девет месеца, чието изтърпяване е
отложено за срок от три години.
3.С протоколно определение по НОХД № 10112/2021 г. на СРС, влязло в сила на
14.07.2021 г., за деяние, извършено на 13.06.2021 година, на осъдения е наложено наказание
пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и ЛПУМПС за срок от две
години;
При така установените осъждания на лицето правилно първоинстанционният съд е
преценил, че са налице основания за налагане на едно общо най-тежко наказание лишаване
от свобода, измежду наказанията по НОХД № 1022/2017 година на РС-Пазарджик и НОХД
№ 1181/2017 година по описа на РС-Видин, тъй като деянията са извършени преди лицето да
е осъждано, за което и да е от тях с влязъл в сила съдебен акт. Най-тежко се явява
наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, наложено по НОХД
1022/2017 година на РС-Пазарджик, което на осн. чл. 25, ал. 4, вр. чл. 66, ал. 1 НК следва да
се търпи с изпитателен срок от четири години.
На следващо място правилно първоинстанционният съд е констатирал основанията
на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение на така определеното наказание две години
и шест месеца лишаване от свобода, тъй като деянието по НОХД № 10112/2021 г. на СРС е
извършено в определения изпитателен срок и по двете осъждания, влизащи в групата, като
наказанията по НОХД № 10112/2021 г. на СРС-пет месеца лишаване от свобода и ЛПУМПС
за срок от две години следва да се търпят отделно, тъй като не влизат в кумулативната
група.
Правилно на следващо място първоинстанционният съд е съобразил приложимия
закон по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 2, б."в" ЗИНЗС по отношение наказанието пет месеца
лишаване от свобода, което следва да се търпи отделно, наложено по НОХД № 10112/2021 г.
на СРС, като същият следва да бъде определен на строг, тъй като касае умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, като сборът от двете наказания надвишава две
години
Правилно на следващо място и в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в
решение по НД 699/2021 на ВКС, I-во НО, решение № 214/05.11.2018 година на ВКС, I-во
НО, решение № 134/07.06.2018 година на ВКС, I-во НО СРС е определил първоначален общ
режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение на осн. чл. 68, ал. 1 НК общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС, като отчитайки броя на осъжданията, периодът на престъпна деятелност,
обстоятелството, че две от престъпленията са тежки умишлени, не може да се приеме, че
деецът не е с висока обществена опасност, поради което може да бъде приложена нормата
на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС.
2
Правилно на следващо място е приложена нормата на чл. 59, ал. 1 НК и е
приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по всяко от делата.
В обобщение въззивната инстанция не констатира основания за изменение или
отмяна на първоинстанционното определение, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното СГС, НО, IX-ти въззивен състав
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение от 01.11.2021 година на СРС, НО, 133 с-в по
НЧД № 10623/2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3