№ 17866
гр. С., 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА В. П.
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. П. Гражданско дело №
20241110103099 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено, че М. Л. М. не дължи на „ФИРМА“ ЕООД поради погасяването
по давност на правото на принудително изпълнение следните вземания, за които е издаден
изпълнителен лист от 06.07.2010 г. по ч.гр.д. № 29229/2010 г. по описа на СРС, 24 състав: 5
041,01 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва за периода от 23.06.2010 г. до изплащане на вземането, 1 079,25 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2008 г. до 07.06.2010 г., 91,06 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 06.10.2008 г. до 07.06.2010 г. и 515,84 лева,
представляваща разноски в производството.
Ищецът твърди, че на 14.12.2023 г. установил, че му е наложен запор върху банковата
сметка по образувано изпълнително дело № 20198530400206 на ЧСИ А.Д., с рег. № ...., по
молба на ответника „ФИРМА“ ЕООД въз основа на издаден в полза на цедента „ФИРМА“
АД изпълнителен лист от 06.07.2010 г. по ч.гр.д. № 29229/2010 г. по описа на СРС, 24 състав.
Моли съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество горепосочените
суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК депозира отговор, с който оспорва предявения
иск. Сочи, че за събиране на процесните вземания било образувано първоначално
изпълнително дело № 118/2011 г., което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като впоследствие било образувано ново изпълнително дело № 206/2019 г. Излага
доводи, че не е изтекла погасителната давност за процесните вземания, тъй като са
предприемани редица изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, с оглед
релевираните от ищеца твърдения за настъпване на правопогасяващ факт - давност,
ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване на течението
1
на погасителната давност за процесните вземания, предмет на принудителното изпълнение.
С изпълнителен лист от 06.07.2010 г. по ч.гр.д. № 29229/2010 г. по описа на СРС, 24
състав, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 02.07.2010 г., по която е допуснато незабавно изпълнение на
основание чл. 418, ал. 1 от ГПК, М. Л. М., ЕГН **********, е осъден да заплати на
кредитора “ФИРМА” АД, ЕИК ...., сумата от 5 041,01 лева – главница по договор за
потребителски кредит, сумата от 1 079,25 лева – договорна лихва от 05.07.2008 г. до
07.06.2010 г., сумата от 91,06 лева – наказателна лихва от 06.10.2008 г. до 07.06.2010 г. и
законна лихва върху главницата от 23.06.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 515,84 лева – разноски по делото.
По делото е приобщено копие на изпълнително дело № 20118530400118 по описа на
ЧСИ А.Д., рег. № .... при КЧСИ, с район на действие СГС, от което се установява, че същото
е образувано по молба на “ФИРМА” АД от 26.01.2011 г., към която е приложен
изпълнителен лист от 06.07.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 29229/2010 г. по описа на СРС, 24
състав. Молбата за образуване на изпълнително дело съдържа и следните искания: за
налагане на запори и възбрани; за извършване на справка относно притежавани от длъжника
МПС, а при наличие на такива – за налагане на запор, извършване на опис и публична
продан; за извършване на справка в О.С.З. за притежавани от длъжника земеделски земи и
селскостопанска техника; и за налагане на длъжника на забрана за напускане на страната. С
подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане
на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е
настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД. Съдът
приема, че с молбата за образуване на изпълнително дело от 26.01.2011 г. давността е
прекъсната, като от този момент е запознала да тече нова петгодишна давност.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни
действия. Изпратени са запорни съобщения до търговски банки за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника, като със запорни съобщения от 20.04.2011 г., получени на
21.04.2011 г., са наложени запори върху банковите сметки на длъжника М. М. в “ФИРМА”
ЕАД, както и върху сметката, която ЕТ “ФИРМА”, БУЛСТАТ ....., поддържа при “ФИРМА”
АД.
Със запорно съобщение с изх. № 00803/18.01.2012 г., получено от “ФИРМА” ЕООД
на 20.01.2012 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С молби с вх. № 3325/15.03.2012 г. и вх. № 8400/27.06.2012 г. взискателят е поискал
налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника – лично
и осъществявайки търговска дейност като ЕТ “ФИРМА”, ЕИК ......
Със запорно съобщение от 25.02.2016 г., получено от “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ....., на
26.02.2016 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба с вх. № 1026/16.03.2016 г. съдебният изпълнител е уведомен за сключен на
18.01.2016 г. договор за цесия между “ФИРМА” АД – цедент и взискател по изпълнителното
дело и “ФИРМА” ЕООД - цесионер, по силата на който вземането по изпълнителното дело е
цедирано на “ФИРМА” ЕООД. С молбата е направено искане цесионерът да бъде
конституиран като взискател по делото.
С молба с вх. № 3345/08.08.2016 г. новият взискател – цесионерът “ФИРМА” ЕООД е
поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в ОД на МВР – сектор “...” по името на
длъжника относно това дали притежава автомобили, като при наличие на такива, е
направено и искане за налагане на запор върху същите.
С молба вх. № 01176/24.04.2019 г. взискателят е поискал прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и връщане на изпълнителния
лист. С постановление от 14.10.2019 г. производството по изпълнително дело №
2
20118530400118 е прекратено, като е посочено, че въз основа на договор за цесия от
18.01.2016 г. между “ФИРМА” АД и “ФИРМА” ЕООД, последният е конституиран като
взискател по делото.
На 29.10.2019 г. е съставен протокол по изпълнително дело № 20118530400118,
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2, вр. т. 8 от ГПК, от който се установява, че по
молба на “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., конституиран като взискател въз основа на договор за
покупко-продажба на вземания, сключен с “ФИРМА” АД, съдебният изпълнител е върнал на
взискателя в оригинал Изпълнителен лист от 06.07.2010 г., издаден по гр. дело № 29229/2010
г. по описа на СРС, 24-ти състав, заедно със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК, по прекратеното изпълнително дело и е образувал ново изпълнително
дело № 20198530400206 въз основа на същите изпълнителен лист и заповед за изпълнение.
От приобщеното копие на изпълнително дело № 20198530400206 по описа на ЧСИ
А.Д., рег. № .... при КЧСИ, с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано
по молба на взискателя ФИРМА” ЕООД /цесионер/ от 24.04.2019 г., с искане да бъде
приложен изпълнителния лист от прекратеното изпълнително дело № 20118530400118 и въз
основа на него да бъде образувано дело срещу длъжника. С молбата взискателят е поискал с
поканата за доброволно изпълнение на длъжника да бъде връчена и призовка за опис на
движими вещи, извършване на справка за наличие на банкови сметки и налагане на запор
върху най-новооткритата и незапорирана банкова сметка на длъжника. Направени е и искане
за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в “ФИРМА” ЕАД.
По молба на взискателя с вх. № 979/19.04.2021 г. с искане за налагане на запор върху
сметки на длъжника в БАНКА – клон С. е изготвено запорно съобщение с изх. №
815/21.04.2021 г.
С молба с вх. № 01488/14.03.2023 г. взискателят е направил искане за извършване на
справка в .... за съществуване на регистрирани банкови сметки на длъжника, респ. за
налагане на запори при наличие на такива.
С молба вх. № 06361/15.11.2023 г. взискателят отново е поискал извършване на
справка в .... за съществуване на регистрирани банкови сметки, респ. налагане на запори при
наличие на такива, както и извършване на обща справка в НОИ за съществуване на
регистрирани и непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия, респ. налагане на
запори при наличие на такива.
Длъжникът, чрез адв. В., е депозирал пред ЧСИ А.Д. молба с вх. № 7070/19.11.2023 г.
за прекратяване на производството по изпълнително дело № 20198530400206 на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и вдигане на наложените запори. В молбата са изложени твърдения,
че вземанията, предмет на издадения изпълнителен лист, са погасени по давност.
Със съобщение от 09.01.2024 г., получено на 15.01.2024 г. от Т. “....”, БУЛСТАТ ....., е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
постановено Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10
и т. 14), задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
3
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 3/04.02.2022
г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и в решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. №
2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че перемпцията е без правно значение за давността и
когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния
изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни
последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД.
Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не
приложи правилата на чл. 129 ГПК.
В т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите си ВКС
приема, че “Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноравен ефект на предприетите
изпълнителния действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителния действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи.”. Прието е още, че ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение, като съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните
органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято
проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Съгласно задължителните разяснения на ВКС
“Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител.”.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
4
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по
време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече
приложимият 5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на
26.06.2020 г.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до
26.06.2015 г., през който първото образувано срещу ищеца изпълнително дело е било
висящо, давност за вземанията не е текла, а след това петгодишната давност по чл. 117, ал. 2
ЗЗД е била прекъсната на 26.02.2016 г. с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
Впоследствие давността отново е прекъсната на 08.08.2016 г. с молбата на новия
взискател “ФИРМА” ЕООД, с която е поискано извършване на справка в ОД на МВР –
сектор “...” по името на длъжника относно това дали същият притежава автомобили и
налагане на запор при наличие на такива. По второто образувано срещу длъжника
изпълнително дело давността е прекъсвана на 24.04.2019 г. с молбата за образуване на ново
изпълнително дело, съдържаща и искане за връчване на призовка за опис на движими вещи,
извършване на справка и налагане на запори върху банкови сметки на длъжника.
Впоследствие давността е прекъсната на 19.04.2021 г. и 14.03.2023 г. с молбите на
взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, съответно на 15.11.2023
г. с молбата за налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на
длъжника, като последното изпълнително действие, водещо до прекъсване на 5-годишната
погасителна давност за вземанията по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение от 09.01.2024 г., получено от
Т. “....” на 15.01.2024 г. Следователно изискуемият срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД не е изтекъл,
поради което и процесните вземания не са погасени по давност. Към настоящия момент не е
настъпила и перемпция по второто изпълнително дело № 20198530400206.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “....”, бл.
63, вх. В, ет. 1, ап. 38, против “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. “....”, ул. “....” № 4-6, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимостта на следните суми: 5 041,01 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за
периода от 23.06.2010 г. до изплащане на вземането, 1 079,25 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.07.2008 г. до 07.06.2010 г., 91,06 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 06.10.2008 г. до 07.06.2010 г. и 515,84 лева, представляваща
5
разноски в производството, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 06.07.2010 г.
по ч.гр.д. № 29229/2010 г. по описа на СРС, 24 състав, въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 02.07.2010 г., по която е
допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК М. Л. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. “....”, бл. 63, вх. В, ет. 1, ап. 38, да заплати на “ФИРМА” ЕООД, ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. “....”, ул. “....” № 4-6, сумата 100,00 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6