№ 42
гр. Разград, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Петър М. Милев
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20223300500034 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Делото е образувано на производство пред РОС по жалба В. П. СТ., подадена от адв. АННА МАРИЯ К.Н., в
качеството на назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител срещу Решение № 680/30.XII.2021г по
грд №1692/2021 на РРС.
Недоволна жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново такова, с
което съдът да отхвърли като неоснователен предявеният срещу нея иск за установяване на съществуващи в
отношенията ѝ с Уникредит Булбанк АД вземания, дължими в изпълнение на Договор №CCIR-615-00044-2016 за
Кредитна карта за физически лица от 17.03.2016г. (договора за кредит), както следва: в размер на 423,57лв.
дължими по главница, ведно със законна лихва от 17.II.2021 до окончателното им изпащане; 139,78 лв. за
дължима в обезщетение лихва за забава за периода 22.03.2018 г. – 15.02.2021 г.; сумата 72,00 лв.за разноски. За
претендираните до установяването им вземания е издадена заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично
задължение по чгрд №350/2021 на РРС.
В с.з., чрез назначеният ѝ в производството особен представител, въззивницата заявява, че поддържа жалбата
си.
В законоустановения и предоставен за това срок, насрещната по жалбата страна - „УниКредит БулБанк“АД
София се е възползвала от правото си на отговор, оспорвайки същата като неоснователна.
При редовност в призоваването, не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на
жалбата му с.з. Депозирал е писмено становище. Моли за потвърждаване на решението като правилно,
обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира разноски, съгл. приложен списък по чл.80
ГПК.
В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
При дължимата по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът установи, че решението е валидно, а в обжалваните
си части и допустимо постановен съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Като постановено по същество на предявени по реда и в сроковете на чл.42 ГПК установителни искове,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Значимите за изхода на делото факти са установени от
първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена
между страните тежест на доказване и в съответствие с проявена от тях активност в тази насока.
Преписката по приложеното като доказателство ч. гр.д.№350/2021г по описа на РРС се установява
редовност на развилото се по реда на чл.422 ГПК производство за установяване съществуването на
претендираното от ищеца вземане. Същото е предявено по реда на заповедното производство, при спазване на
формалните изисквания.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно установена, с допустими по см. на ГПК
доказателства и доказателствени средства. При съобразяване на установените по делото факти, правилно
първоинстанционният съд е приел,че по силата на неформално сключен между тях договор, между страните са
установени облигационни отношения, задължаващи жалбоподателя със заплащане на процесната сума.
Дължимостта на последната е установена, както по основание, така и по размер. Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция, пред която не са
постъпвали допустими по см. на чл.266 ГПК доказателствени искания
При тези данни следва да се приеме, че изразеното в обжалваното решение становище, досежно
основателността на предявеният срещу въззивницата иск , е правилно, в съответствие с установените по делото
факти и с приложимия материален закон. Решението на РРС следва да бъде потвърдено при хипотезата на чл.272
ГПК с препращане към изложените
Съгласно сключен на 17.03.2016г. Договор №CCIR-615-00044-2016 за Кредитна карта за физически
лица, между жалбоподателката и въззивемото дружество са установени облигационни отношения. Съгласно
сключения договор(л.10-20) на жалбоподателката е предоставен кредитен лимит от 500 лв. при месечен лихвен
процент от 1%. Договорът е сключен за срок от 24 месеца при краен падеж за окончателно погасяване на
дължимите по т.3.4 и т.3.5 суми – 31.03.2018 г . На 17.03.2016 г. между същите страни е сключен и Договор
№CPIR-615-00044-2016 за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като
електронни платежни инструменти /л.18/. С този договор се открива картова сметка за кредитна карта до
31.03.2020 г. и се регламентира /т.2.3/ заплащането на такси и комисиони съгласно оповестената на интернет
страницата на банката Тарифа за физически лица на банката
В този си състав съдът приема за безспорно по делото, че в изпълнение на договорно поетите
задължения, в качеството си на кредитор на 17.III.2016 въззиваемото дружество е предоставило на
въззивницата договорената като кредитен лимит сума от 500,00лв., както и картата., за което е съставен
протокол.
С подписване на договора въззиницата се е задължила да поддържа в наличност по картата си сума, с
връщане на усвоените от кредитния лимит суми от 1-во до 15-то число на текущия месец, ведно с лихвата по
кредита, уговорена с банката /чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ/ в размер на 1% месечно.
В изрична договорна клауза, в право на кредитора е предвидена възможност да обяви кредита за
предсрочно изискуем, в случай на установена по отношение на кредитополучателя неизправност
По делото се следва за безспорно установено, че на 31.III.2021г. действието на кредитния договор е
прекратено и поради изтичане на срока. Обстоятелство, което съгл. чл.235 ГПК следва да бъде съобразено като
правно значим по спорното право факт, настъпил след дата на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление-
17.II.2021г., която по правилото чл.422 ГПК се съобразява като дата на подаване на иска за установяване
съществуването на вземането.
В обобщение на изложеното, съдът намира за безспорно установено, че сключеният между страните
ДПК е прекратен, при обективирана към дата на прекратяването му неизправност на кредитополучателя по
задълженията за главница и договорна лихва. Поддържаното от повереника на жалбохподателката твърдение за
прекратяване на договора в условия на предсрочна изискуемост, при ненадлежно връчено на кредитополучателя
уведомяване по чл.60 ЗКЕ, е неоснователно и опровергано от доказателствата по делото.
При така установените факти и обстоятелства, въззивният съд приема от правна страна следното:
Сключеният между страните договор е с характеристиките ДПК и намира своята правна регламентация в
разпоредбите на ЗПК(ДВ, бр. 18/2010 г., в сила от 12.V.2010г.). Според дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане срещу поетото от длъжника - потребител задължение за връщане на предоставената парична сума.
Процесният договор е валидно сключен в изискуемата се по см. на чл.10 ЗПК писмена форма е предвидена
като условие за валидност на договора за потребителски кредит.
В обобщение на изложеното, съдът намира за безспорно установено, че сключеният между страните ДПК
2
е прекратен, при обективирана към дата на прекратяването му неизправност на кредитополучателя по
задълженията за главница и договорна лихва в експертно установения по делото размер.
Постановено в този смисъл, решението на РРС следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано
и законосъобразно.
Предвид изложеното и в хипотеза на чл.272 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 680/30.XII.2021г по грд №1692/2021 на РРС.
На адв. Н. да се изплати внесеното като депозит възнаграждение в размер на 300,00лв.
Осъжда В. П. СТ. , ЕГН********** да заплати на Уникредит Булбанк АД, ЕИК831919536 доказано
сторени в производството разноски за особено представителство в размер на 300,00лн. и в полза на РОС държавна
такса в размер на 12,707лв.
Решението на РОС е окончателно и по арг. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3