Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производство по чл. 422 от ГПК. Образувано е по предявен установителен иск от А. Ю. против Л. В. Л. за сумата от 148 000(сто четиридесет и осем хиляди)лева, представляваща неизплатена главница по Запис на заповед от 30.08.2010година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по отношение на което вземане е налице Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, издадени на основание Разпореждане по ч. Г. дело № 2984/2011 година по описа на РС-В.Т..Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува такова валидно вземане в горепосочения размер. В исковата молба твърди, че искът е допустим ,подаден в преклузивния срок по чл.415 ал 2 от ГПК, след изчерпване на производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т 7 от ГПК въз основа на валиден запис на запис. След подадено възражение от страна на ответника, за кредитора възниква правен интерес от предявяване на установителен иск. Твърди, че е налице каузално отношение, за което счита, че не следва да бъде извършено пълно доказване, достатъчно е наличието на индиция за такова. От събраните по делото доказателства намира, че се установява, че ответникът е получил горепосо чената сума на Централна автогара Г. София, като каузалната сделка е била с предмет поръчка за покупко-продажба на земеделсÛи земи. С оглед на горното и с подробни мотиви в представена писмена защита моли съда да уважи така предявения иск. Ответникът Л. Л. чрез своя процесуален представител спори предявения иск, намира, че не е налице валиден запис на заповед, тъй като от събраните доказателства може да се направи извод, че ответникът е бил измамен да подпише заповед на заповед, тъй като е имал голяма наследство и непознато за него лице го е накарало да се подпише на докумет, чието съдържание той не знае във връзка с евентуално отпускане на пенсия поради репресии на неговия баща. Освен това видно от справката, издадена от МВР В.Т., към датата на подписване на записа на заповед в притежание на ответника не е била новата му лична карта, която изрично е посочена в записа на заповед. Освен това в хода на съдебното дирене не е доказано съществуването на каузални правоотношения между страните. В писмената защита се съдържа подробен анализ на събраните доказателства, които не могат да установявят, че ищецът е получил пари от своя вуейчо, който е починал, няма данни да е пребивавал на територията на РБ. Другият свидетел установява противоречиви факти в хода на настоящото производство и по наказателното такава, каквито са и обясненията, дадени от ищеца по реда на чл. 178 от ГПК. С оглед на гороното моли искът да бъде отхвърлен изцяло. С оглед становищата на страните и предвид събраните доказателства, съдът приема за установено следното: по приложеното Г.д. 2984/2011г. на ВТРС е представен Запис на заповед от 30.08.2011 година, по силата на който ответникът в настоящото производство се е задължил на 09.05.2011 година да заплати на ищеца сумата от 148 000 лева. Не се спори, че въпросната сума не е заплатена. Записът на заповед притежава всички реквизити по чл. 535 от ТЗ. Ответникът не спори, че е подписал процесния запис на заповед, което се установява и от заключението на съдебно-графологическата експертиза, т.е. че процесният запис на заповед е подписан именно от ответника в производството Л. В. Л.. Въз основа на този запис на заповед ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по горепосоченото Г.д. на ВТРС с № 2051/7.7.2011г. В срок ответникът е направил възражение , като е заявил, че не дължи гоерпосочената сума. Възражението е входирано с № 16447/25.7.2011г. при ВТРС. Установителният иск е предявен от ищеца в рамките на преклузивните срокове по чл. 415, ал.2 от ГПК. Спорните обстоятелства, въведени като такива с отговора на исковата молба са наличието на каузално отношение между страните по делото, по повод на което да е издаден процесният запис на заповед и втория спорен въпрос остава наличието на измамни действия към момента на подписване на записа на заповед/ анличие на унищожаемост на осноавние чл. 27 от ЗЗД / или липса на съгласие / нищожност по чл. 26 ал 2 от ЗЗД.. . Съгласно задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и в хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора. Така предметът на доказване по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка със задължение по запис на заповед, следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. При направено в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от ответника - длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението, на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му -, както правилно е посочил в писменена си защита процесуалният представител на ищеца. Решение № 5 от 02.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 75/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева; Решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/10 г. на ТК, I отд., Решение № 173/12.01.2011 г. по т. д. № 901/09 г. на ТК, I отд., Решение № 119/08.07.2011 г. по т. д. № 1160/10 г. на ТК, II отд Решение № 102 от 25.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 672/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева.В тази връзка с оглед на така цинтираните решения на ВКС следва да се отбележи, че ВКС не приема развитото от адв. Андреев становище, че следва да има само индиция за наличие на каузално отношение. напротив в решение №102/2011г постановено по реда на чл. 290 от ГПК и имащо задължителен характер на настоящия състава ,изрично е посочено: Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. При възникнал между страните спор, всяка от тях следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В хипотезата на претенция по запис на заповед кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, факта, от който произтича вземането му, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу формата или съдържанието на записа на заповед/ и лични, основани на отношенията му с кредитора. Предметът на доказване по установителния иск по във връзка със задължение по запис на заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на съответния документ. При направено в производство по иск с правно основание от ответника - длъжник възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден записът на заповед, ищецът следва да посочи каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, и да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му." Следователно разгледани доказателствата в тяхната съвкупност съдът не установява твърдяната от ищеца обстановка. Спорен него въпросните надлежни доказателства представляват свидетелските показания на П. Д. П., разпитан в съдебно заседание на 26.01.2012 година. Тези показания са вътрешно противоречиви и житейски необсновани. Същият установява, че на датата посочена като дата на издаване на менителничният ефект ответникът по делото е направил уговорка с близък родственик на ищеца/ гражданин на РТурция и съгласно изпратената от съда поръчка до тази държава вече починал, от съпроведителните документи се установява, че същият не е пребивавал в РБ и е на възраст 82 към датата на разглежданите от съда факти/. Касаело се за закупуване на земеделски земи в землището на село С. с цел извършването на стопанска дейност. В тази връзка свидетелят удостовери в общи линии уговорките на страните по делото, както и факта на получаването от страна на ответника на определена сума пари, получена на Централна автогара София. С оглед горецитирания текст на съдебната практика ищецът е следвало да докаже, дали приоцесният запис на заповед е имал гаранционна функция или е изпъленние на каузално правоотношение. В първия сулчай ако се касае за гаранционна функция, тъй като ищецът не е доказал, че е налице договор за поръчка между лицата, наличие конкретна поръчка за закупуване на земеделски земи ,от кого , каква категирия т.е. че е възникнало такова задължение. Още повече,че самият св. Петров говори за негови земеделски земи, които ще продава, и не е ясно в този случай ,защот в негово присъствие друго лице поема задължение да оисгури продажбата на неговите земеделски земи и респ. записът на заповед не е издаден на името на свидетеля. Основните обаче доводи на ищеца касаят заплащане на цена на земеделски земи. По делото нито се доказа ,че ответникът притежава такива, нито, че е сключват предварителен дговор за тяхната продажба или определян час при Нотариус,. следователно съдът намира за недоказано наличието на такава каузална сделка, още повече, че същата би била нищожна поради липса на предмет или неъзможен предмет. Въпреки, че такава възражение не е направил ответникът в депозирания отговор, съдът е длъжен служебно да установява тези факти в хода на съдебното дирене чл. 26 ал 2 от ЗЗД. Освен това житейски неадекватно е обяснението на св. П., че такаав голяма сума пари е броена на Цантрална автогара София, налице е противиречие в обяснения на този свидетел пред наказателното поризводство, поради което съдът изцяло не кредитира тези показания. От самите обяснения на ищеца не може да се установи, дали неговия вуйчо и ответникът са се познавали , какви отношения / каузални / са възникнали между тях, не може да установи самият той откъде и от колко време се познавал с ответника, виждал е негови документи за собстевност на земеделска земя и др. ,поради което съдът не ги цени в настоящото производство. Съдът приема, че това противоречие се установява и от представения в последното съдебно заседание по делото протокол № 485/27.06.2012 година по ЧНД 1299/2012 година по описа на ВТРС е видно че показанията на свидетеля П., додени в хода на проведеното производство по реда на чл. 223 от НПК не се покриват с показанията, дадени в хода на настоящото производство. Ако и да се откриват противоречия или несъвпадения, но същите касаят съществени факти и обстоятелства. По отношение на разпитаните от призованите от страна на ответника свидетели, същите не установяват житейски доводи. Напротив те установяват липсата на всякакви контакти между ответника с тези лица , каквито и да би срещи между тях за осъществяване на някакъв бизнес, те установяват наличието на измамни действия при подписването на запис на заповед. Съдът не приема извода на ищеца, че се доказала каузална сделка , същата няма определени параметри, даже не е установен нейния вид. На второ място , следва да бъде доказано абстракнтото правоотношение т.е. валидността на менителния ефект и доказване съществуването на предхождащото го и свързано с него каузално такова, чрез средствата на пълно и главно доказване на задълженията на страните по последното, след като длъжникът по менителничносто задължение е направил такова възражение. По отоншение на второто възражение на ответника, че се касае за невалидно менителнично задължение, тъй като ответникът е бил измамен да положи подписа си под документа, който му е обяснен, че е заявление за получаване на наследствена пенсия. Видно от прриложеното удостоверение на Асет банк , ответникът е притежател на значителен паричен депозит, предоставен в наследство от негова леля, като неговото имотно съсотяние не е било тайна. В подкрепа на това твърдение съдът намира във факта, че видно от удостоверението на ОП В.Т. от 15.11.2011г, ответникът е получил документът си за самоличност на 3.9.2010г-, т.е. той не е бил в негово притежание към 30.8.2012г. към датата , в която е съставен записа на заповед, Несъстоятелно е твърдението, че той е допълван по- късно, след като св. П. говори за получаване на сумите на автогарата в София и тогава се е подписал документът - запис на заповед и там е бил представен документ за самоличност. Съдът не кредитира в този смисъл като заинтересовани обясеннията на ищеца дадени в хода на производството. Основателни са и възраженията на ответника, свързани с валидността на записа на заповед и почерпени от твърденията му за извършено по отношение на него престъпно деяние. Действително по делото е представено удостоверение на наличието на образувано ДП-ЗМ100/2011 по описа на ОД на МВР-В.Т.. Видно обаче от представеното в тази връзка удостоверение, наказателното производство е образувано и водено против неизвестен извършител. Освен това и от Протокол № 485/27.06.2012 година по ЧНД 1299/2012 година по описа на ВТРС е видно, че в производството пред съда е присъствало лицето Г. Е.М., в качеството си на обвиняем по упоменатото по-горе ДП. Това възражение по чл. 32 ал 3 от ЗЗД е напарвено такова възражение за унищожаемост, поради ,тъйй като съгласно чл. 27 от с.з. унищожаем е одговорът сключен с измама , какъвто съдът приема ,че е настоящия случай. Тъй като в настоящото решение в хода на установяване на фактическата обстановка се изразиха и правните изводи на съда , същите не следва да се преповтарят, настоящитя състав приема ,че е налице унижожаем запис на заповед, чиято унищожаемост е заявена по пътя на възражението и въпреки, че същият има законово установените ретвизити не може да породи правно действие. Освен това в хода на настоящото производство при направено възражеÝие за липса на каузална сделка от страна на ответинака, ищецът не успя да докаже вида на каузалната сделка, както и факта, че са възникнали права и задължения по нея. Водим от горното ВТОС намира ,че установителния иск следва да бъде отхвърлен и в полза на ответника да се присъдят направените разноски в размер на 5300/ пет хиляди и триста лева / съобразно представения списък на разпоските по чл. 80 ал 1 от ГПК. Водим от горното ВТОС РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с който А. А. Ю. от Г.Я. ул А. №24 с ЕГН: *,с който да се приеме за установено, че има парично вземане срещу Л. В. Л. от с.С. ,общ.П.Т. обл В.Т. ,ул ..., с ЕГН: * по Запис на заповед от 30.08.2010 г. в размер на 148 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК в съда до изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.Г.дело № 2984/2011 г. на ВТРС. ОСЪЖДА А. А. Ю. от Г.Я. ул А. №24 с ЕГН: *, да заплати на Л. В. Л. от с.С. ,общ.П.Т. обл В.Т., ул 24, с ЕГН: * разноски по делото в размер на 5300/ пет хиляди и триста лева / Решението, подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението до страните. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: |