РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110216742 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от П. В. Й. с адрес на
призоваване: гр............................ с ЕГН: ********** против Наказателно
Постановление № 21 - 4332 - 023064/11.11.2021г. на Началник група към
СДВР отдел ,,Пътна полиция", с което жалбоподателят е бил санкциониран с
наказания глоба от 200 лева, 20 лева и по 10 лева за извършени
административни нарушения по чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.100, ал.1 т.2, т.3 и т.6
от ЗДвП.
Недоволно от издадения санкциониращ акт е останало наказаното лице,
което в жалбата си до съда оспорва изцяло фактическата обстановка с
твръдението, че в хода на на административното производство са били
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложен
материален закон. В заключение се иска от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление или алтернативно да измени неговия размер.
В съдебно заседание жалбоподателят П.Й., редовно призован, се явява
лично като в писмено становище поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена.
1
Административно – наказващият орган Началник група към СДВР
отдел ,,Пътна полиция", редовно призован, не се явява и не се представлява.
Софийски Районен съд, след като се запозна с доказателствата по
делото и като взе предвид становищата на страните намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства установяват следната фактическа
обстановка:
На 12.10.2021г., около 09:40ч., в гр.София, на ул.,,Цар Борис Трети"
жалбоподателят П.Й., като водач на МПС, управлявал товарен автомобил Ф. с
рег. № ...................... КК, регистриран на район ,,Красно село" с БУЛСТАТ
......................... При посока на движение от ул.,,Булаир" към ул.,,Сотир
Андонов" и в интензивност на движение, реализира ПТП с материални щети
със спрелия пред него лек автомобил ,,Б. с рег.№ .................., управляван от
свидетеля В.М.. След инцидента, водачът на товарния автомобил посетил
УМБАЛ ,,Пирогов" и след преглед бил освободен. На място пристигнали
полицейските служители Л.З. и А.И.. При снемане на обяснения от двамата
участници в ПТП- то и извършените констатации двамата полицейски
служители констатирали, че жалбоподателят не носи в себе си свидетелство
за регистрация на МПС, документ, отразяващ датата на техническия преглед
и задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По случая бил съставен Констативен протокол № К 492 и скица във връзка с
настъпилото ПТП. На водача на товарния автомобил бил съставен АУАН,
който му бил връчен лично и подписан от него с възражения. На същата дата
бил съставен и акт за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ и издадено
наказателно постановление, което обаче не е било влязло в сила. Въз основа
на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана въз основа на разпитаните в качеството на свидетели
Л.З., А.И. и В.М.. Видно от показанията на първите двама свидетели е, че
същите не са били непосредствени очевидци на случилото се, но са посетили
2
настъпилото ПТП впоследствие, където, по сведения на самите участници, са
констатирали механизма на събитието, както и липсата на изискуемите от
ЗДвП документи от страна на жалбоподателя. Същевременно от твърденията
на свидетеля М., който е участник в настъпилото произшествие се установява,
че водачът на товарния автомобил го е ударил след като е бил спрял на червен
светофар и е чакал да приведен управлявания от него автомобил в движение.
От показанията на свидетеля се установява, че жалбоподателят дори не се е
опитал да спре управлявания от него автомобил и след възникване на ПТП -
то, автомобилите били преместени, за да не пречат на движението. Съдът
кредитира показанията им като еднопосочни, логични и непротиворечиви.
Същите се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Предмет на преценка на обжалваното наказателно постановление е
съответствието му с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалвания такъв отговарят на изискванията на ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се
доказва, че наказаното лице е извършило административно нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Видно от данните по делото и в частност от показанията на разпитания
свидетел В.М. е, че жалбоподателят го е ударил с управлявания от него
товарен автомобил след като той е бил спрял на червен светофар. В хода на
проведеното производство бяха събрани достатъчно на брой гласни и
писмени доказателства, установяващи авторството на деянието в лицето на
жалбоподателя. Освен показанията на свидетеля М., косвено същите се
потвърждават и от тези на полицейските служители Л.З. и А.И. и от
Констативния протокол за ПТП и приложената към него скица. В своята
жалба наказаното лице не посочва каквито и да било оневиняващи твърдения
и не ангажира доказателствени искания, от които да е видно
необосноваността на наказателното постановление досежно вмененото
административно нарушение. Не може да се сподели аргумента за наличието
на съвина от страна на свидетеля М., което дори и да е налице, не изключва
отговорността на жалбоподателя.
От обективна страна изпълнителното деяние се счита за извършено чрез
3
действие. Деецът е следвало да съобрази по време на управление на товарния
автомобил намиращото се пред него и спряно МПС. Същото се явява
предвидимо препятствие, с което е следвало да се съобрази при избиране на
скоростта на управлявания от него таверен автомобил.
От субективна страна нарушението е било извършено по
непредпазливост, тъй като нарушителят очевидно не е имал умисъл да увреди
намиращото се пред него МПС и водача в него, но поради вероятно
разсейване, не е успял да съобрази скоростта на движение и да предотврати
настъпилото произшествие.
По отношение на наказанието административно наказващият орган
правилно е приложил санкциониращата разпоредба на чл.179, ал.2 от ЗДвП,
която напълно съответства на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Размерът на наказанието за
противоправното деяние е строго фиксиран и е в размер на 200 лева, поради
което и същият не подлежи на последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление в частта, относно установените
административни нарушения по чл.100, ал.1 т.2, 3 и 6 от ЗДвП съдът
констатира, че същото е незаконосъобразно и в тази част следав да бъде
отменено.
Спрямо нарушението по чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП следва да се посочи, че
освен актосъставителят, никой друг от разпитаните свидетели не потвърждава
отсъствието у жалбоподателя на свидетелство за регистрация на МПС. Дори и
след предявяването на акта, свидетелят по същия И. изрично заявява, че други
нарушения, освен причиненото ПТП, освен неносенето на гражданска
отговорност на автомобила, не е имало. Доколкото твърдения за извършеното
нарушение се състоят само и единствено в показанията на актосъставителя
без да са потвърдени от други гласни доказателствени средства, вмененото
административно нарушение се явява необосновано и недоказано.
По отношение на нарушението по чл.100, ал.1 т.6 от ЗДвП не бяха
събрани никакви доказателства, които да установят, че към момента на
възникналото ПТП, жалбоподателят не е носил в себе си документ, отразяващ
датата на извършване на следващия периодичен технически преглед. Това
обстоятелство от своя страна обуславя недоказаността и обосноваността на
4
наказателното постановление в тази му част.
Съдът не намира за законосъобразно наказателното постановление и
относно вмененото административно нарушение по чл.100, ал.1 т.3 от ЗДмП.
Видно от съставения АУАН е, че фактическото описание на деянието е било
упоменато като правно основание по чл.100, ал.1 т.4 от ЗДвП, с което е
налице съществено разминаване по отношение на правната квалификация на
нарушението. От друга страна видно от приложеното като писмено
доказателство удостоверение относно щета: *********/ 18. 10.2021г. на отдел
,,Пътна полиция" при СДВР е, че спрямо жалбоподателят П.Й. е бил съставен
АУАН и НП от същата дата за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ.
Следователно няма как лицето носи в себе си задължителна застраховка
,,Гражданска отговорност" на автомобилистите, след като към момента на
деянието няма сключен действащ договор за същата по вид застраховка.
Поради тази причина и деянието му се счита за несъставомерно от обективна
страна.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, относно
нечетливостта на връчения му АУАН. Още към момента на съставянето му на
лицето му е било разяснено за какво ще му бъде съставен акта. Четливото
копие от акта е било подписано лично от жалбоподателя, което по
недвусмислен начин означава, че същият е бил запознат с неговото
съдържание. В жалбата липсват каквито и да било твърдения, че нарушителят
не е прочел акта и не е бил запознат с неговото съдържание. Още повече, че
същият е депозирал писмено възражение, в което признава че е бил уведомен
че може да провери съдържанието на акта по неговия номер. В най - пълна
степен правата на жалбоподателя могат и са били спазени с факта на
обжалване на издаденото наказателно постановление и навеждане на
възражения в тази насока.
Неоснователно е и оплакването, че в хода на административното
производство не са били събрани допълнителни доказателства, разкриващи
обективната истина. Самият жалбоподател никъде не оспорва факта на
реализирано ПТП, нито своето участие и виновно поведение. Съдебната фаза
на административно наказателното производство е централна и пред съда
деецът е имал неколкократната възможност да ангажира допълнителни
доказателства и да направи нови искания. В последно заседание същият дори
5
не се яви, а в писмен вид посочи какви въпроси би искал от съда да зададе на
другия участник в ПТП - то, което и беше сторено. Механизмът на
произшествието е установен по несъмнен начин от депозираните писмени
сведения и показания на разпитания свидетел В.М.. Самият жалбоподател, в
депозираните от него писмени сведения признава, че след като забелязал, че
бил светнал зелен светофар единият от автомобилите не бил тръгнал на време
и той не успял да спре своевременно, с което причинил ПТП. Следователно
не може да бъде споделено оплакването, че полицейските служители е нямало
как да установят механизма на ПТП.
Не следва да бъде възприето и оплакването, че не е била точно и ясно
формулирана фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Двата акта
съдържат минималните предвидени в закона изисквания, от които
заинтересованото лице да може да узнае параметрите на повдигнато му
административно обвинение. При служебна проверка съдът не констатира
неяснота относно начина на извършване на нарушението, които да са в
достатъчна степен на абстрактност, която накърнява правото на защита на
дееца.
По отношение на правната квалификация на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдът
намира, че същата е била коректно посочена и отговаря на фактическата
обстановка в АУАН и НП. Разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП санкционира
водач на моторно превозно средство, когато не спазва дистанция по
отношение на движещо се пред него друго такова. В случая жалбоподателят е
причинил ПТП спрямо спряно моторно превозно средство, а не такова, което
е било в движение. Поради тази причина и законосъобразно деянието е било
квалифицирано като административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Не следва да се сподели и оплакването, че актът е бил съставен от
некомпетентен орган. Имената на актосъставителя съответстват в акта и към
делото е приложена нарочна заповед, с която нейната длъжност е била
овластена да съставя АУАН. Вменените административни деяния са били
коректно посочени поотделно и са били санкционирани с отделни наказания,
независимо от крайното им сумиране. Поради тази причина и не следва да се
приеме, че жалбоподателят е бил наказан за едно общо наказание.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
6
съществени процесуални нарушения, които да обусловят неговата цялостна
отмяна.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21 - 4332 -
023064/11.11.2021г. на Началник група към СДВР отдел ,,Пътна Полиция" в
частта, с която на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на П. В. Й. с адрес на
призоваване: ................., с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в
размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.20, ал.2
от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 21 - 4332 - 023064/
11.11.2021г. на Началник група към СДВР отдел ,,Пътна Полиция" в
останалата част, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7