Решение по дело №16474/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1386
Дата: 11 април 2019 г. (в сила от 20 април 2022 г.)
Съдия: Таня Аспарухова Георгиева-Точевска
Дело: 20185330116474
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 1386                  11.04.2019 г.                    Гр. Пловдив

 

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА

 

 

при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16474 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П.С.С., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване:***, чрез адв. А.С., срещу Основно училище „П. ***, БУЛСТАТ: *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Батак” № 57, представлявано от Д. Е. Д..

Предявени са обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *** на Д., с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, и като такова да се отмени, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност „***” в ОУ „П. ***, и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение, за времето, за което е бил без работа вследствие на незаконното му уволнение за периода 22.08.2018г. – 22.02.2019г. в размер на 5 400 лева, ведно със законната лихва върху всяка главница от завеждане на ИМ до окончателното плащане. Претендира разноски за адв. възнаграждение, които да се присъдят на п. по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ищецът твърди, че е работил по ТПО с ответника на длъжност „***”, което било прекратено със Заповед № *** на същото основание – на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В тази заповед работодателят изложил мотиви, че с ДХ, утвърдена на 08.07.2016г. са променени изискванията за заемане на длъжността „***” и че същият трябва да притежава ОКС „***”, каквато ищецът не притежава, поради което ТПО му е прекратено. Ищецът обжалвал уволнението си, като с влязло в сила на 30.05.2018г. Решение по гр. д. № 12181/2016г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в уволнението било признато за незаконно и отменено. Първоначално с решението си районният съд отхвърлил исковете, въззивният съд отменил обжалваното решение и уважил същите, като в мотивите си приел, че ищецът е отговарял на изискванията да заема длъжността „***” и това решение не било допуснато до касационно обжалване от ВКС.

На ищеца било пратено съобщение за явяване на работата, на която е възстановен, същият се явил да я заеме в срок, като на 20.06.2018г. му била връчена нова длъжностна характеристика, която отново съдържала изискването за заемане на длъжността „***” същият  да притежава ОКС „***”. Ищецът подписал тази ДХ със забележката, че съдът вече се е произнесъл, че по този начин работодателят му не може едностранно да изменя нормативни актове и да въвежда самостоятелни изисквания за заемане на правно регулирани длъжности. Въпреки това, с оспорената Заповед № *** на Д. на Основно училище „П. *** ТПО на ищеца отново било прекратено, както при предишното уволнение, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ вр. със Заповед № *** на Д. на Основно училище „П. ***, допълнена със Заповед № *** на д.. Според работодателя, ищецът не притежавал необходимата квалификация за заемане на длъжността, а именно ОКС „***”, въведена със Заповед № *** на Д. на Основно училище „П. ***, и допълнена със Заповед № *** на същия д.. заповедта била връчена на ищеца на. заповедта била връчена на ищеца на 22.08.2018г.

Твърди се уволнението на ищеца да е незаконосъобразно извършено, ТПО да е повторно прекратено на основание, противоречащо на подзаконовите нормативни актове. Твърди се, че съгл. чл. 24 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на у., д. и др. п. специалисти, длъжността „***” в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие се заема от лица, придобили висше образование и проф. квалификация „***” съгл. Прил. № 1. Цитира се т. 4.5 от приложението, като се твърди, че ищецът отговаря на изискванията за заемане на длъжността „***”, у. по ***”, погрешно посочена в заповедта за уволнение като „***”. Той притежавал ОКС „***” по „***” от 08.11.2002г. Специалността „***“ била в проф. направление „*** на обучението по...”, професионална квалификация: „***”. Сочи се, че съгл. § 2 от ПЗР на Наредбата завършилите висше образование с присъдена проф. квалификация „***”, „*** по...”, „ *** по... и ***”, „*** на.. и п. по...” имат правата на придобили проф. квалификация „у.”. С оглед на така изложеното се твърди ищецът да отговаря на всички изисквания на т. 4.5, ред 5 от Прил. № 1 към горецитираната Наредба, за заемане на длъжността „***”. За професионалните качества на ищеца сочело и присъденото му от М. на образованието и науката отличие за дългогодишна и цялостна високопрофесионална трудова дейност в системата на образованието.

Твърди се да е недопустимо с индивидуален акт на работодателя да се въвежда изискване за заеманата от ищеца длъжност, което не присъства  в нормативен акт, и нормативният акт не го овластява да въвежда нови такива. Твърди се в този смисъл ОС – Пловдив да се е произнесъл с решението си по предходното му уволнение, макар и при действието на вече отменената Инструкция № 2/1994г. за изискванията за заемане на длъжността „***” или „в.” съобразно придобитото образование, проф. квалификация и правоспособност, че ищецът отговаря на тези изисквания. Сочи се, че съгл. §3 от ПЗР на Наредба № 12/01.09.2016г. лицата, заварени на длъжност „***”, които не отговарят на изискванията на новата наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението. Сочи се, че *** специалисти съгл. чл. 2, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата са у., в., п. и др, като ищецът заема длъжността „у.” от 09.09.2003г. и преди горецитираното решение на ОС Пловдив е отговарял на изискванията на Инструкция № 2/1994г. съобразно придобитото образование, проф. квалификация и правоспособност.

В мотивите на уволнителната заповед било посочено, че ищецът е отказал да подпише новата си дл. х-ка. Твърди се той да е отказал поради това, че работодателят не може да въвежда изисквания, които противоречат на норм. актове, с които е запознат, предвид влязлото в сила решение на ОС Пловдив.

Твърди се да е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който, въпреки влязлото в сила решение на ОС Пловдив и мотивите му, че ищецът отговаря на изискванията за заемане на длъжността, отново е предприел прекратяване на ТПО на същото основание, като се твърди да е нарушен чл. 8, ал. 1 от КТ. Твърди се това да е следствие от дългогодишен професионален конфликт между ищеца и д., поради което и последният упражнявал правомощията и работодателската си власт спрямо ищеца превратно.

Ето защо се твърди уволнението на ищеца да е незаконно, поради което се моли да се отмени същото и ищецът да се възстанови на предишната длъжност.

Твърди се след уволнението ищецът да е останал без работа, поради което за периода 22.08.2018г. – 22.02.2019г. му се дължи обезщетение в размер на 5400 лева. Ето защо се моли да бъде осъден ответника да му го заплати, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното му плащане.

Претендира разноски.

В съдебно заседание от 05.03.2019г. е поискано с писмена молба от ищеца и е допуснато от съда изменение на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа, като същият е увеличен от сумата 5400 лева (пет хиляди и четиристотин лева) на сумата 6182, 40 лева (шест хиляди сто осемдесет и два лева и четиридесет стотинки), съобразно приетото заключение на вещото лице.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се взема становище за неоснователност на исковете.

Твърди се, че ТПО между страните е законосъобразно прекратено, като е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на ТПО– липса на необходимото образование и проф. квалификация за заемане на длъжността. Посочва се, че ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. с чл. 216, ал. 1 от ЗПУО, тъй като ищецът не е притежавал ОКС „***” – изискване, въведено от д. през 2016г. чрез индивидуален адм. акт и в рамките на предоставената му от законодателя компетентност по чл. 259, ал. 1 от ЗПУО.

Твърди се, че в Наредба № 12/01.09.2016г. на МОН не е въведено изрично образователно изискване за заемане на длъжността, от която ищецът е уволнен, в смисъл дали ОКС да бъде б. или м., като тази преценка се твърди да е оставена в правомощията на работодателя в рамките на неговата оперативна самостоятелност. Цитира се решение на ВКС, съгл. което работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност с дл. х-ка, когато те не са определени с нормативен акт. Твърди се и настоящият случай да е такъв. Цитират се отменената инструкция № 2/1994г. и новата Наредба № 12/01.09.2016г., като се твърди между тези два нормативни акта да има едно съществено различие – в инструкцията изрично били изброени ОКС, необходими за заемане на длъжността „у.”, като те били м., б. и с., а в наредбата, действаща към момента на прекр. на процесното ТПО, изискванията за ОКС не били посочени, следователно било в правомощията на работодателя да ги определи самостоятелно.

Твърди се, че ищецът неоснователно се позовава на §3 от ПЗР на Наредба № 12/01.09.2016г., тъй като в тази наредба изисквания за ОКС не съществуват, за да може ТПО на работника/служителя да се запази. Такива изисквания са въведени от работодателя през 2016г., чрез заповед и ДХ, а ищецът не е отговарял и продължава да не отговаря на тях, което е породило осн. за прекр. на трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Твърди се позоваването на ищеца на мотивите на решението на ОС – Пловдив, с което предходното му уволнение се отменя, да е неоснователно, тъй като същото няма преюдициално значение за настоящия спор, след като нормативната уредба вече е променена. В тази връзка се цитира определение на ВКС от 20.06.2018г., в което е прието, че предходно решение между страните по спор за предходно уволнение няма обвързващо действие за конкретния спор, доколкото съдът е задължен да изследва конкретните предпоставки за уволнението според особеностите на случая и към момента на самото уволнение, независимо от обстоятелствата по предходното дело.

На следващо място се твърди всички лица, на длъжност „у.” в Основно училище „П. ***, които преподават предметите „***” и ***” да  притежават ОКС „***”, каквато ищецът не притежава. Сочат се имената на десет души.

Досежно изписването на това по какъв предмет е бил у. ищецът, в уволнителната заповед, се сочи, че този предмет – „***”, през годините е променял наименованието си, като последно длъжността, която ищецът е заемал и от която е възстановен е била „***”. Именно поради това краткото изписване на учебния предмет, вписано за яснота, не опорочавало акта на работодателя. Излагат се и допълнителни съображения в тази насока.

Твърди се ищецът да е отказал да подпише представената му ДХ от 2016г., изписвайки върху нея, че има право да заема длъжността, като имал друга подписана преди това ДХ от 2014г. Твърди се ищецът да притежава ОКС „***”, да не притежава ОКС „***”, следователно – не отговаря на условията, въведени с новата ДХ.

Твърди се, че ищецът е бил наясно, че още преди предходното му уволнение работодателят е въвел като изискване за заемане на длъжността ОКС „***”, водил е дела две години, но не е положил усилия да повиши образователно – квалификационната си степен, въпреки че е бил запознат с новата Наредба № 12/01.09.2016г. на МОН, и с обстоятелството, че всички негови к., които преподават в у., вече притежават ОКС „М.”, тъй като се е надявал, че въпреки, че не притежава въведената от работодателя по-висока ОКС, той няма да прекрати ТПО повторно на същото основание и ще го остави да преподава с по-ниска ОКС от тази на к. му – „Б.”. Твърди се, че това поведение на ищеца, а не поведението на работодателя, представлява злоупотреба с право.

Излагат се твърдения, че с ПМС № 391/17.07.2017г. ОУ „П. С.” става иновативно училище. По тази причина се дължал на децата достъп до образование с високо квалифицирани специалисти. 100 % от обучаващите се в училището деца били б. от р. *** произход, чиято интеграция следвало да бъде поверена на високо квалифицирани п. за постигане на по-високи резултати в обучението. Видно от представените анализи и оценки през годините, по двата предмета „Български език и литература” и „История и цивилизация” се налагал изводът, че децата изпитват затруднения при усвояването на учебния материал, което обосновало решението на работодателя да поиска по-висока квалификация от у. си.

С оглед на дотук изложеното работодателят твърди, че не е налице превратно упражняване на работодателската власт от негова страна, по см. на чл. 8, ал. 1 КТ, а д. е действал в рамките на своите правомощия, следвайки буквата на закона, без да злоупотребява с права.

Относно твърденията на ищеца, че между него и д. има дългогодишен конфликт, се твърди, че въз основа на указания на Н. на РУО – П. от 2015г. д. на ответното у. е започнал извършване на проверки, били съставени констативни протоколи, вследствие на което на ищеца били искани писмени обяснения за определени нарушения. Оттам насетне ищецът започнал да се държи зле, да повишава тон, за което била сезирана Етичната комисия в училището. След като същата излязла със становище, ищецът започнал да сезира всички възможни институции с всевъзможни жалби срещу д., по всички тях били извършени проверки и било установено, че жалбите са неоснователни. Това обаче довело до ангажиране на огромен ресурс от хора, които били разпитвани, документация, която била събирана. Самият ищец организирал протести срещу д. на училището, ведно с още 4-5 души, носейки фланелка с нейния лик с надпис „Д., върни парите”. След завръщане на ищеца на работа след влизане в сила на съдебното решение той изрично заявил, че ще продължи с тази дейност, тъй като основната му цел е Д. да престане да бъде д. на училището и тези му действия ще  продължават, докато тя престане да бъде д.. Следователно не д. имал конфликт с ищеца, а самият ищец имал и предизвиквал конфликт с нея, видно от действията му. Същевременно обаче д. Д. не подала нито една жалба срещу ищеца, което водело до извод, че изобщо не е налице злоупотреба с права.

С оглед на горното се твърди уволнението да е законно, а исковете – неоснователни, поради което се моли да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът, лично и чрез п. си адв. Л. и адв. С. взема становище за доказаност на тезата му за тенденциозност на уволнението, вкл. и от факта, че една от заповедите на Д. е от м. март 2018г., когато е заседавал ВКС по делото му за предишното му уволнение, следователно всичко е нагласено с цел повторното уволнение на ищеца. Заповедите били издадени преди края на учебната година, следователно били подготвени за неговото връщане и новото му уволнение. В подкрепа на твърденията му било и обстоятелството, че по други общообразователни учебни предмети в училището все още преподават лица с ОКС „б.”, а за ищеца се изисква да бъде м..

Представени са две писмени защити – от ищеца лично и от п. му, с които се взема подробно становище за това, че новите завишени образователно-квалификационни изисквания, от една страна, са въведени от д. в противоречие с нормативната уредба, без да има право на това, а от друга, са въведени избирателно и дискриминационно с цел да се прекрати ТПО на ищеца, именно заради възникналия конфликт между него и д. на ответното училище. Цитира се съдебна практика в тази връзка, като се твърди заобикаляне на закона и злоупотреба с права от страна на работодателя.

В съдебно заседание ответникът, чрез п. адв. Г. взема становище за неоснователност на исковете, за доказаност на твърдението му, че всички у. по общообразователните учебни предмети „***” и „***” притежават ОКС „м.”, че работодателят е имал право да въведе завишени образователно-квалификационни изисквания в рамките на нормативно установените, както и че по време на второто уволнение на ищеца не е текъл учебен процес. Счита за доказано твърдението си, че не д. има конфликт с ищеца, а последният умишлено се стреми да предизвика такъв с д., упражнявайки превратно своето право на жалба до различни институции и саботирайки нормалното провеждане на учебния процес, вместо да положи усилия да повиши образователно-квалификационната си степен, каквато възможност е имал от предходното уволнение до процесното такова.

Представя писмена защита, с която обосновава становището си, че работодателят е разполагал с правомощието да въведе по-високи образователно – квалификационни изисквания в рамките на нормативно установените, че е имал право да избира дали у. да бъдат бакалаври или м., че е избрал у. по дисциплините „***” и „***” да притежават ОКС „***”, каквато ищецът не е притежавал, както и че последният не е установил при условията на пълно и главно доказване това да е направено само спрямо него с цел да бъде уволнен и по този начин да представлява злоупотреба с работодателска власт. Счита, че със събраните по делото доказателства е установил, че нововъведените завишени изисквания имат отношение към трудовите функции на ищеца и към резултатите на учениците по посочените дисциплини, които резултати са били незадоволителни и това е наложило необходимостта с у. по тези дисциплини да работят у. с по-висока образователно-квалификационна степен, предпоставяща постигане на по-добри резултати. Цитира множество решения на ВКС в тази връзка. Ето защо моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е прекратено с посочената заповед, както и твърдението си, че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати ТПО на соченото основание, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението – че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от закона реквизити на заповедта за уволнение, че е било налице посоченото в заповедта основание за уволнение, че изложените в заповедта мотиви съответстват на посоченото основание, и че уволнението е извършване при спазване законоустановената процедура за това, че е налице надлежно взето от работодателя решение за промяна на изискванията за образование и проф. квалификация на изпълняваната от ищеца длъжност, че е било в правомощията на работодателя да измени същите, че на ищеца е редовно връчена дл. х-ка с новите изисквания за длъжността, че ищецът не е отговарял на същите, както и че са спазени всички императивни разпоредби, от които зависи законосъобразността на уволнението; да опровергае твърдението на ищеца, че прекратяването на ТПО на същото основание, на което уволнението веднъж е отменено, представлява злоупотреба с право.

В случая между страните не се спори и се установява от събраните по делото писмени доказателства, вкл. и от приложеното гр. д. № 12181/2016г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в, че ищецът е завършил висше образование, ОКС „***”, специалност „***”, проф. квалификация „***”. Същият съгл. тр. договор от 09.07.2010г., и ДС към него – ДС № ***, ДС от 09.12.2015г. към тр. договор от 09.07.2010г. е заемал в ответното ОУ „П. *** длъжността „***”, с код по НКП ***, с код по НКИД ***, по безсрочно ТПО, като видно от първоначалния тр. договор, е назначен като ***. Тези обстоятелства се установяват и от ЛТД на ищеца, приложено по гр. дело № 12181/2016г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в, и не се оспорват от страните. На ищеца са връчвани дл. х-ки за заеманата длъжност. На 30.10.2014г. му е връчена ДХ за длъжността „***”, в която като вид и равнище на образованието, което следва да притежава, е посочено „*** ”, и професионален опит – трудов стаж по специалността. На 11.07.2016г. му е връчена нова ДХ за длъжността „***”, в която като изискване за вид и равнище на образованието е посочено *** „***” с ОКС „***”, и ***. Ищецът е подписал ДХ с отметка, че от м. септември 2016г. ще запише ОКС „***”.

Със Заповед № *** на Д. на ответното училище Е. Д. ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че не притежава въведеното с ДХ изискване да притежава ОКС „***”, т. е. не притежава необходимото образование за заемане на длъжността. В заповедта навсякъде погрешно е записано наименованието на длъжността, заемана от ищеца, като „***”. Ищецът е обжалвал това уволнение, като с влязло в сила на 30.05.2018г. решение по гр. д. № 12181/2016г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в уволнението е отменено като незаконно, а ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***” в ответното училище. С първоинстанционното решение първоначално е прието, че исковете са неоснователни, тъй като работодателят е притежавал правомощията да въведе посоченото изискване, и ищецът не е отговарял на него. С въззивното решение по в. гр. д. № 1325/2017г. на ПОС, V-ти гр. с-в е прието, че работодателят няма правомощия да въведе по-високата от нормативно установените изисквания за ОКС, тъй като по този начин е дерогирал държавните образователни изисквания, както и че ищецът е уволнен от длъжност, която не заема - „***”, тъй като е у., а не ***, и не може да се разбере за коя длъжност се отнася новата връчена му ДХ – дали за „***”, или за „***”, която неяснота представлява самостоятелно основание за отмяна на уволнението. С тези мотиви уволнението е отменено, а ищецът е възстановен на длъжността „***” в ответното училище. С Определение от 30.05.2018г. на ВКС по гр. д. № 4057/2017г., трето г. о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с аргумент, че не е ясно за коя длъжност работодателят е въвел новите завишени изисквания – дали за „***”, или за „***”, и че това са водещите мотиви на въззивния съд да отмени обжалваната заповед, и единствено при доказване относимостта на новите изисквания към заеманата от ищеца длъжност, би могъл да бъде поставен за разглеждане въпросът имал ли е или не право работодателят да въведе изискването за ОКС „***” за заеманата от ищеца длъжност. Ето защо ВКС са приели да липсва основание за допускане до касационно обжалване и изобщо не са коментирали въпроса имал ли е или не право работодателят да въведе изискването за ОКС „***” за заеманата от ищеца длъжност.

С влизане в сила на определението на ВКС е влязло в сила решението на ПОС за отмяна на уволнението и за възстановяване на ищеца на заеманата преди него длъжност, за която няма спор между страните, че е „***”.

На 19.06.2018г. ищецът е получил съобщението си за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Същият на 20.06.2018г. се е явил да я заеме, за което е входирал изрично писмено заявление. От същата дата д. е издал заповед, с която на осн. чл. 345, ал. 1 КТ възстановява П.С.С. на длъжност „*** в ОУ „П. ***, считано от 20.06.2019г, От същата дата е сключено доп. споразумение между страните, с което е променена ОМЗ на ищеца на 885 лева, плюс 123, 80 лева ДТВ за клас прослужено време.

На 20.06.2018г. на ищеца отново е връчена длъжностна характеристика за длъжността „****”, същата е за длъжност „***”, а не „***”, и в нея като изисквания за заемане на длъжността е посочено – лица, придобили висше образование с ОКС „***” и проф. квалификация „***” съгл. т. 4.5 от Приложение № 1 към чл. 24 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и проф. развитие на у., д. и другите п. специалисти. В ДХ е посочено, че е утвърдена от д. Е. Д. със Заповед № ***. Същата е връчена на ищеца на 20.06.2018г., в 13:50 часа, като ищецът е подписал ДХ с възражения, в които е посочил, че отказва да я подпише, тъй като е възстановен на работа със съдебно решение на ПОС и Определение на ВКС, сочи ги като номера, и заема длъжността преди незаконното му уволнение. Посочил е, че в личното му тр. досие има ДХ, подписана от него, и в решението на ПОС и определението на ВКС ясно е посочено, че тази промяна в длъжностната му характеристика е незаконна.

С оспорената Заповед № ***, издадена от Д. на ответното училище Е. Д., ТПО на ищеца П.С., на длъжност „***, (у. по и. в ОУ „П. ***, притежаващ диплома по специалност „***” с ОКС „*** ” е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, вр. със Заповед №***, допълнена със Заповед №***, с които е изменено изискването в длъжностната характеристика за заемане на длъжностите „***” и „***” по* **– „***” и „И.”, считано от 22.08.2018г. Като мотиви в заповедта е изложено, че служителят не притежава необходимата квалификация за заемане на длъжността, а именно ОКС „***”, въведена със Заповед № ***, допълнена със Заповед № *** в нарочна длъжностна характеристика, която е предоставена на лицето на 20.06.2018г. и същото писмено е изразило волята си да откаже да я подпише, тъй като е възстановен на работа със съдебно решение, както и че същият изрично е заявил, че не притежава ОКС „***” по специалността „***”. Заповедта е връчена на ищеца на 22.08.2018г. срещу подпис в 13:00 часа от д. лично.

Представена е Заповед № ***. на Д. Д., с която на осн. чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258, ал. 1, чл. 259, ал. 1 и Глава 11 от ЗПУО, и Наредба № 12/01.09.2016г. за за статута и проф. развитие на у., д. и другите п. специалисти, работодателят утвърждава нови длъжностни характеристики за редица длъжности, измежду които „***”, „***”, „***”,„***”, „***”, „***”, „***”, „***”, и други. Представени са две длъжностни характеристики по делото – за „***”, и за „***” в ответното училище, утвърдени с тази заповед, видно от които за заемането им са въведени същите изисквания, които са въведени в връчената на 20.06.2018г. ДХ на ищеца - лица, придобили висше образование с ОКС „***” и проф. квалификация „***” съгл. т. 4.1 от Приложение № 1 към чл. 24 от Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и проф. развитие на у., д. и другите п. специалисти.

Представена е и Заповед № ***, с която на осн. чл. 257, ал. 1 и ал. 2, чл. 258, ал. 1, чл. 259, ал. 1 от ЗПУО, чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12/01.09.2016г. за  статута и проф. развитие на у., д. и другите п. специалисти, чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето  и във връзка с писмо изх. № *** на Н. на РУО П. И. К., с която д. на ответното утвърждава допълнение към длъжностните характеристики за редица длъжности, измежду които „***”, „***”, „***”,„***”, „***”, „***”, „***”, „***”, и други у. длъжности, вкл. и ДХ на *** персонал. Самите допълнения са представени по делото, за длъжностите „***” и ***”, като видно от същите, касаят не изисквания за заемане на тези длъжности, а допълнение в задълженията на служителите, касаещи разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето – задължение да се уведомят компетентните социални служби за дете в риск.

По повод твърденията на всяка от страните, че насрещната страна по спора е тази, която се опитва да въвлече в конфликт другата страна, и е инициирала същия, както и на ищеца, че е налице дискриминационно отношение от страна на д. спрямо него, и злоупотреба с права, а на ответника – че причините за завишаване на образователно-квалификационните изисквания са обективни и наложени от естеството на работата, са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. и чрез изискване на преписки по жалби и сигнали на ищеца от редица институции в страната.

Ответникът е ангажирал доказателства за това, че през 2015г и 2016г.. са извършени проверки от РУО П. в ответното училище, за спазване на държавните образователни изисквания, установено е, че в ръководения от ищеца клас не са налагани наказания от *** за неизвинени отсъствия на у., разпоредено е от РУО д. да вземе мерки, вследствие на което на ищеца са изискани писмени обяснения, в отговор на което искане същият е депозирал множество становища, в които обвинява д. на училището в кражба  и други престъпления, както и к. си в нарушения на Държавните образователни изисквания. В отговор на обвиненията на ищеца, инкорпорирани в писмените му обяснения, д. му е дал предписания да отстрани нередностите във водената от него училищна документация. Извършена е нова проверка от РУО в началото на 2016г., установила отново редица нередности при водене на документацията от определени у.. По повод становищата на ищеца, с които обвинява д. и к. си в некомпетентност, а д. и в извършване на престъпления – кражби, документни престъпления, неправомерно разходване на средства, е извършена проверка и изложено становище от Етичната комисия, която счита, че обвиненията на г-н С. към г-жа Д. за извършени престъпления са извън компетенциите й и представляват въпрос от компетентността на правораздавателните органи. На ищеца са искани нови обяснения за нарушения на тр. дисциплина, в отговор на което искане същият обвинява д. в нарушение на всички възможни етични и морални норми, както и че това искане на обяснения представлява „саморазправа по дивашки и мутренски начин”. На ищеца през март 2016г. са искани нови обяснения относно съхранението на училищна документация и противоречиви твърдения на ищеца досежно това къде се намира същата и защо не може да я предостави за проверка, в отговор на което искане ищецът депозира обяснения, че това представлява война срещу него, отправя нападки към д., след което дава обяснения по повод попълването и съхранението на тази документация. Представен е и снимков материал на ищеца с тениска с лика на д. на ответното училище Е. Д. с надпис „Д., върни парите” и на с. му с плакат „Само в Б. следствен може да е д.”, както извлечения от сайтове на местни електронни медии, където тези снимки са публикувани в статии под заглавие „Поискаха уволнение и затвор за д. на п. училище”. Всички тези събития предхождат първото уволнение на ищеца.

Представя се Решение № 391/17.07.2017г. на Министерски съвет на РБ, с което е приет на осн. чл. 38, ал. 6 и 39, ал. 5 от ЗПУО списък на иновативните училища в Република Б.за учебната 2017/2018г. Видно от приложението към решението, под № *** попада ответното училище – Основно училище „П. ***.

Представен е протокол от заседание от 23.09.2015г. на Методично обединение „ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ” в ответното училище, на което са обсъждани учебни програми, протокол от 18.10.2012г. на МО „***” за тестовете за проверка на входно ниво, от 30.10.2012г. на същото МО. Представен е одобрения от д. план на  Методично обединение „ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ” в ответното училище за учебната 2015/2016г., с който за основна цел е поставено преодоляването на неграмотността и повишаване качеството на знанията и уменията на у. в самостоятелно учене, оптимизиране на обучението, усъвършенстване организацията на учебния процес, изграждане у учениците на стратегия за ефективно учене и повишаване качеството на учебно-възпитателната работа, и др., свързани с подобряване на образователния процес по начин, по който у. да придобият реални знания и умения, които да прилагат практически. За постигане на тези цели като основна задача е поставено усъвършенстване на професионалните знания и умения на у., придобиване от тях на нови знания и умения, въвеждане на ИКТ в учебния процес, промяна и развитие на професионалната нагласа на у., като са предвидени формите на квалификационна дейност. Новите методи в обучението по история и цивилизация за пети клас са възложени на отговорник П.С.,***. Представен е плана за дейността на методическото обединение по български език и литература за учебната 2015/2016г., видно от който е предвидено изготвяне на входни нива и годишни анализи на резултатите.

Представен е одобрения от д. план на  Методично обединение „ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ” в ответното училище за учебната 2016/2017г., с който са поставени същите цели, както за предходната година, и е предвидено участие в организирани обучения и семинари за повишаване на квалификацията, както и за запознаване с новите нормативни изисквания, със стратегия за образователна интеграция на д. и у. от етническите малцинства за 2015-2020г., стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникативни технологии за същия период, национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността за 2014-2020г., и национална стратегия за развитие на п. кадри. Отново е представен плана на методическото обединение по БЕЛ.

Представен е одобрения от Д. план на екип за ключови компетентности „обществени науки и гражданско образование” в ответното училище за учебната 2017/2018г., изготвен на заседание на у. от Методично обединение „ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ” в ответното училище. В същия са поставени основни цели - преодоляването на неграмотността и повишаване качеството на знанията и уменията на у. в самостоятелно учене, поставяне индивидуалността на у. в *** процес, оптимизиране на обучението и повишаване ефективността му, усъвършенстване организацията на учебния процес, изграждане у у. на стратегия за ефективно учене и повишаване качеството на учебно-възпитателната работа., и др., свързани с подобряване на образователния процес по начин, по който у. да придобият реални знания и умения, които да прилагат практически. Представен е и план за дейността на екипа по ключови компетентности по български език и литература за учебната 2017/2018г.Представен е сборник доклади „15 години федерация ‘наука и висше образование”, в който са публикувани мениджърски практики на ОУ ‘П. С.” в областта на образователната интеграция на уязвими групи в обществото, видно от който тези практики са насочени към постигане на стопроцентова интеграция на у. от р. *** общност, каквито са всички у. от ответното училище, което се намира на територията на обособен *** квартал в гр. П. с най-голямата компактна група от *** на територията ан гр. П.. В стратегията на училището е залегнало пълноценното усвояване на книжовния български език и целта максимално да бъдат обхванати и задържани в училище у.. Поставена е за приоритетна цел социализацията като част от интеграционния процес, участие в общински и национални проекти в тази връзка, описани са редица инициативи. В тази връзка съществен приоритет на училището е квалификацията на п. кадри, като целта е те да бъдат с възможно най-високо ниво на образование и професионална квалификация, да им се осигури възможност за участие в обучителни прояви и допълнителни квалификационни мероприятия, като основна цел е повишаване на образованието на п. – „учене през целия живот” във връзка с новия държавен образователен стандарт. Посочено е, че творческото мислене  и иновативните подходи от страна именно на тези у., чрез въвеждане на интерактивни методи и електронни уроци, повишава посещаемостта на учебните занятия до 80-90 процента в начален етап и осигурява добро присъствие в прогимназиален етап – 55-60 %. Посочено е, че целта е предлагане на разнообразни методи и форми на обучение, които да преодолеят типичната автосегрегация за етноса, да подобрят нивото на усвояване на българския книжовен език и да се създадат знания и умения като основа за добра обща култура и продължение на образованието. Наблегнато е на иновативните методи в отделните дисциплини, както и на практическото обучение професионалните паралелки. 

Представен е анализ на годишните резултати по история и цивилизации за учебните 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., изготвени от представляващия Методическото обединение по обществени науки и гражданско образование, анализ на входните нива по история и цивилизации за учебната 2018/2019г., анализ на годишните резултати по български език и литература за учебната 2017/2018г., , за предходните две учебни години – 2016/2017г. и 2015/2016г., резултати от националното външно оценяване по БЕЛ за същите три учебни години, и резултатите входните нива за учебната 2018/2019г. Видно от същите, за 2016/2017г. успехът по история и цивилизации за класовете 5,6,7 е както следва – 2,94, 2,80, 2,77, учениците от пети клас се справят с фактологията, свързана с важни исторически събития, не умеят да я анализират, а в по-горните класове нивото спада, наблюдава се трайно неовладяване на материала по история, невъзможност за фактически анализ и боравене с карта. Не се посещават консултациите, в която връзка са наблюдавани и пропуски при отразяването им при проверките на РУО, за учебната 2016/2017г. се наблюдава спад в успеха, беден речников запас, неовладяване на книжовния български език, слаба мотивация. За учебната 2017/2018г., след въвеждане на завишени изисквания относно образование  проф. квалификация на у. и иновативни методи на работа, успехът и в трите класа леко се е повишил – 3, 08 за пети клас, 2,95 за шести и 3, 00 за седми клас, като продължава да се наблюдава проблемът с невладеенето на български език и липсата на мотивация. Входните данни за учебната 2018/2019г. са подобрени, успехът е над 3,00 в класовете 5,6, 7, като най-висок е в 9-ти клас – Добър 3, 54. При анализ на учебните резултати по БЕЛ се установява, че у. от по-долните класове се справят по-лесно, но в по-горните класове теоретичните познания и практическите умения намаляват, което отново се дължи на липса на интерес и по-слаба посещаемост на учебните занятия, като в преподавателската работа като мерки е предвидено повече упражнения, контрол върху постигнатото до момента, групова работа, индивидуална работа, повече консултации. На национално външно оценяване резултатите по БЕЛ са от 2,03 до 2,45. Представени са и критериите за оценяване.

Представена е заповед от 13.09.2017г., с която на осн. чл. 259, ал. 1 от ЗПО вр. с чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12/01.09.2016г. и решение на педагогическия съвет във вр. с правомощията му по чл. 263, ал. 1, т. 1 и 7 от ЗПУО за приемане на стратегия за развитие и мерки за повишаване качеството на образованието, се утвърждава актуализираната стратегия за развитие на ответното училище за периода 2016-2020г. Същата съдържа анализи, цели, мерки. Във връзка с доразвиване на материално-техническата база е предвидено изграждане на кабинети за интерактивно обучение, на иновативни класни стаи, съвременно оборудване, възстановяване и осъвременяване на библиотеката. като конкретна цел 1.3 е поставено повишаването на квалификацията на у. и п., създаване на възможности за участие в програми по квалификация и преквалификация, обучение в иновационни и методически практики, развиване на компетенции в съвременни методи на преподаване, като е предвидено да бъде постигнат резултат – у. с повишени компетенции и професионален капацитет. Предвидено е подобряване педагогическата и психологическата подкрепа на у., разширяване възможностите на училището да участва в европейски образователни проекти. Представено е извлечение от наредба № 4/30.11.2015г. за учебния план, Приложение 1 към нея относно броя часове по БЕЛ и История и цивилизации в прогимназиален етап – 68, 68, 72 по история съответно за 5,6,7 клас, и 170, 170, 180 по БЕЛ за същите класове, училищните учебни планове за учебните 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018г.

Представена е ел. разпечатка за у. по български език и литература, и по история и цивилизации, в ответното училище, за учебната 2017/2018г., видно от която само ищецът притежава ОКС ***, останалите лица притежават ОКС ***.

Представени са доказателства за това, че по повод двете извършени проверки на РУО през 2015 и 2016г. и въз основа на изисканите обяснения на ищеца, относно водене, съхранение и непредставяне на училищна документация, са му били наложени дисц. наказания „забележка” и „предупреждение за уволнение”, които впоследствие са били отменени, едното от съда, другото от д..  

Ангажирани са доказателства за това, че ищецът е подал множество жалби и сигнали за нередности в дейността на д. на ответното училище Е. Д., и след първото, и след второто си уволнение, вкл. и за извършени престъпления по служба от същата, по които са извършени проверки, както следва – от Районна прокуратура П., от Окръжна прокуратура П., от МОН, от РУО – П., от Община П., от ДИТ П., от ТД на НАП П., от О. на РБ, като във връзка с част от сигналите горепосочените институции са препращали същите по компетентност помежду си.

По делото са приложени изисканите преписки по тези жалби и сигнали, видно от които РП П. са отказали да образуват досъдебно производство за престъпление по чл. 201 от НК с аргумент, че изплатените от д. като представляващ училището обезщетения и съдебни разноски по дела на колеги на ищеца са въз основа на влезли в сила съдебни решения, но по жалба от ищеца постановлението е отменено от ОП – П. и преписката върната за доразследване. Имало е и жалба за неизпълнение на съдебното решение, влязло в сила на 30.05.2018г., с което ищецът е възстановен на работа и му са присъдени обезщетения, както и съдебни разноски, за който случай от РП П. са приели, че работодателят е изпълнил решението незабавно, след като е бил уведомен за него, на 22.06.2018г., ищецът е възстановен, дължимите суми – изплатени, и не е налице неизпълнение на влязло в сила решение. Тази преписка също е прекратена. Имало е и друга жалба за подписка срещу ищеца, водена от непосочени лица, но по инициатива на д., за това, че умишлено д. е оспорил болничния му лист и му е причинил вреди – тази жалба е след уволнението на ищеца. По преписките са постъпвали допълнителни сигнали от ищеца.

Такива сигнали след процесното уволнение са подавани и до К. на Община П., в същите д. Д. е наричана „***”, твърди се, че действията й показват безпрецедентна наглост от страна на п. от определена политическа сила, които я закрилят, като в тях се сочи, че ищецът е уволнен, защото е заявил, че няма да се откаже да подава жалби и сигнали. Като съдържание -  всички са със сходно съдържание – за неправомерно изплатени обезщетения и разноски по изгубени от училището съдебни дела по трудово-правни спорове, за незаконно изплатени обезщетения за оставане без работа на възстановени на работа негови колеги, за неправомерно разходване на бюджетни средства, за това, че никъде в нормативната уредба няма изискване ищецът да е м.. всички жалби и сигнали съдържат искане за незабавно уволнение на д. Д. и осъждането й за престъпления – умишлено разходване на 20 000 лева бюджетни средства. По тези сигнали са извършвани множество проверки от всички сезирани институции, съставяни са докладни, протоколи за проверки и др. Подавани са и сигнали за твърдени нарушения на тр. законодателство по отношение на поименно посочени колеги на ищеца, за които е извършена проверка и от ДИТ – П., НАП П., Синдикален регионален съюз „Подкрепа”.

След уволнението си ищецът е сезирал МОН, за сумата 20 000 лева изплатени обезщетения и разноски по дела, с които се твърди г-жа Д. да е ощетила бюджета на училището, ищецът е уведомен, че по този повод вече е извършена проверка от РУО по повод подаден сигнал от ищеца в Окръжна прокуратура. Има няколко жалби до МОН относно „недоразумението Д.”, в които ищецът твърди, че МОН прикриват извършени от д. Д. престъпления. Същите са заведени дни след процесното уволнение, по ел. път, чрез имейл. Следващите жалби са по повод липсата на отговор досежно сигналите за престъпление по повод изплатени 20 000 лева обезщетения и разноски по четири изгубени от училището трудови дела, както и възражения по отговорите на МОН в тази връзка. Подавани са и сигнали до МОН за тенденциозно оспорен болничен лист, като ищецът счита, че има друг негов к., чийто болничен лист е следвало да се оспори, като е имало основание за това, но това не е сторено.

В изпратените от РУО преписки се съдържат 3 подадени през 2017г. сигнала и отговорите по тях, и 6 такива от 2018г. Единият сигнал е между двете уволнения на ищеца, и касае предходното уволнение и наложените му три дисц. наказания преди това, вторият е и до Сметната палата във връзка с това, че два месеца след снабдяване с изп. лист по въззивното дело, по което уволнението на ищеца е отменено и му е присъдено обезщетение, такова не му се изплаща, отговор на д., че се касае за разпореждане със суми от бюджета, поради което по съвет на ю. не следва да се изплащат, преди решението да влезе в сила, следващ сигнал от 2017г., че всички изплатени суми по граждански дела, изгубени от училището, доказват извършено престъпление от д., и същата следва незабавно да бъде уволнена, оттам насетне сигналите следват като дата получаване на съобщението за възстановяване на работа – за ощетяване на бюджета с 20 000 лева изплатени обезщетения, отговор от РУО със съвет и до двете страни след възстановяване ищеца на работа усилията им да се насочат към развитие на учебния процес, а това дали г-жа Д. ще бъде наказана, ще се устави след проверка и доказване на твърденията, жалба от с. на г-н С., че заявлението за възстановяване на работа от името на с. й не получило входящ номер и по този начин не бил допуснат до работа, която жалба е до няколко институции – Главна дирекция Инспекция по труда, РУП, О. на РБ, в хода на която проверка се установило, че докато г-жа С. се е оплаквала по телефона на РУО, заявлението на с. й е било входирано, сигнал до РУО от 13.07.2018г. за това, че г-жа Д. не желае да работи с ищеца, че с. на училището го е обиждала, че случайно е разбрал, че негови к. са организирали подписка срещу него, че е обжалван болничният му лист, тъй като има ***, като с жалбата си счита, че д. желае да „се отърве от него”. Депозирана е жалба във връзка с това, че е бил накаран да попълни молба за отпуск за лятото на 2018г. в свободен текст, тъй като в стандартната бланка бил задраскал „С уважение”, защото не уважавал д..

По повод тези жалби има отговори от РУО П., че такава подписка срещу ищеца е внесена, адресирана е до МОН и к. му лично са изразили пред РУО становище, че поведението на ищеца е нетърпимо, че с множеството му жалби и ежедневни проверки се блокира нормалната дейност на училището и се създава нетърпима работна среда, и същите искат това да бъде преустановено. Относно попълването на ново заявление за отпуск, от РУО са констатирали, че твърденията на ищеца, че отпуск не му се разрешава, не са верни, тъй като поисканият отпуск му е бил разрешен, а относно това дали задължаването му да попълни ново заявление е дискриминация, не са компетентни. Такава проверка е извършвана и от ДИТ – П., завършила със същите констатации. По повод този отговор на РУО е депозирана нова жалба от г-н С. за това, че няма отговор по оплакването защо не му е даден входящ номер на документ, входиран от негов п., че счита, че д. носи отговорност за подписката, че е преживял един ден тормоз, преди да му се разреши отпуска, и че следва да се очакват „нови простотии от Е. Д.”.

На 06.12.2018г. МОН е адресирало отговор до ищеца, че по повод на два от сигналите, респ. две от жалбите му, от 12.09.2018г. и от 24.10.2018г., е извършена проверка в ответното училище от РУО П., вследствие на която са дадени задължителни предписания, изискани са обяснения от д., като е започната проверка за целесъобразност на извършени разходи, като тези сигнали и проверки следват като дати процесното уволнение и са неотносими към твърденията на страните за дискриминационно отношение, довело до уволнението.

Ангажирани са доказателства – тр. договори и ДС към тях, че към датата на уволнението на ищеца именно лицето Е. Д., издало процесната заповед, е било д. на ответното училище и в това си качество – носител на работодателската власт, като продължава да изпълнява същата длъжност и в хода на делото.

Представени са фишовете за заплата на ищеца за юни, юли и август 2018г., с посочени брой отработени дни, начислени суми, основание за начисляването им.

Представена е справка за актуалното състояние на тр. договори на ищеца към 18.12.2018г., видно от която след прекр. на ТПО с ответника, на 22.08.2018г. същият не е започнал работа по ТПО до датата на справката. Извършени са и служебни справки за ТПО на ищеца от съда, видно от които от датата на прекр. на ТПО с ответника на 22.08.2018г. до датите на справките през м. 11.2018г. същият не е започнал работа по ТПО.

Ангажирани са доказателства, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 25 до 29.06.2018г. с диагноза „***”, по повод на който болничен лист работодателят е подал сигнал в ТП на НОИ въз основа на доклад от колега на ищеца за това, че същият е твърдял, че е прекалено зле, за да занесе болничния и не може да излезе от къщи, а на 28.06 вечерта е бил на концерт в зала, в която се танцува. Сигналът е придружен с доклада и декларацията на колегите на ищеца, които са го видели в залата на концерта. Самата жалба, с която болничният лист се оспорва, е депозирана от д. на ТП на НОИ П. Р. Д., като със свое решение ЛКК към ДКЦ IV е потвърдила болничния лист.

Не се спори, че през м. май 2018г. работодателят е публикувал обяви за свободна длъжност за *** с изискване за заемането й – висше образование, ОКС бакалавър.

По реда на чл. 176 от ГПК ищецът е отговорил, че причина за това, че не е повишена квалификацията му, е липсата на средства и в частност поведението на д. Д., като „грабител” на бюджетни средства. Същият заявява, че причина да подава непрестанно жалби срещу д. е обстоятелството, че счита, че същата неправомерно е ощетила бюджета и него лично като данъкоплатец със сумата 20 000 лева, неправомерно изплатени обезщетения, като заявява, че не желае да бъде ***, въпреки че е отговарял на изискванията за това, тъй като не желае да ощетява допълнително бюджета, и тъй като *** не вършат работата си. Заявява, че не притежава диплома за *** , че е един от най-добрите у. по история в страната, което е установено от предишните двама д. на училището, които са били и., както и от извършените проверки в часовете му от РУО П.. Твърди настоящият д. да му е възлагал унизителна и несвойствена работа, за която няма задължения – да поддържа и подрежда училищната библиотека, при все, че е наясно, че страда от *** от детска възраст и състоянието му ще се влоши от праха върху книгите. Счита конфликтът между него и настоящия д. на ответното училище да е породен от това, че през 2015г. ищецът е защитил свой к. п. от същата синдикална организация, в която членува и той, тъй като колегата – у. е била нападната от р. на у., а е предстояло да бъде наказана за свое поведение спрямо същата тази у. – твърдения, че е упражнила физическо насилие над нея, което не било вярно. Д. отказал да се вслуша в съветите на ищеца да бъдат сезирани Шесто РУП и отдел „Закрила на детето”, след което се настроил срещу него. Междувременно колежката му била наказана, но съдът отменил наказанието й, и тази колежка успяла да осъди р. на у. за причинените й телесни увреждания. По повод разноските за делото за дисц. наказание ищецът изказал мнението си, че д. лично следва да върне тези средства, тъй като носи отговорност за незаконно наложеното наказание. Оттам насетне отношенията между ищеца и д. се влошили, според ищеца, и д. на 11.07.2016г. му връчил ДХ за заеманата от него длъжност с ново изискване – да притежава ОКС М., с цел да бъде уволнен. Същият твърди, че освен ДХ била предварително подготвена уволнителната му заповед, и когато ищецът заявил, че ще запише магистратура, както и че ще напише в ДХ това, което се иска от него, д. Д. категорично му заявила, че ако той не е разбрал, тя иска да го уволни, и му връчила предходната заповед за уволнение на същото основание, която съдът като незаконна отменил. Също така ищецът имал конфликт с д. по повод фирмите, които тя избирала да им провеждат обучения и на отговор на въпроса защо избира тях, тя му отговаряла, че е била принудена да го направи. По негово предложение д. приел в КТД да се включи точка синдикатите да одобряват тези фирми, точката била включена, но не се изпълнявала и това допълнително довело до конфликти между ищеца и д.. Счита, че обстоятелството, че в периода от м. февруари до м. юли 2016г. са му наложени общо 3 дисц. наказания – два пъти „забележка” и веднъж ”предупреждение за уволнение”, а след това е бил уволнен, е достатъчно доказателство за тенденциозно отношение спрямо него.

Страните не спорят, че действително в периода 2015- 2016г. на ищеца са наложени общо 3 дисц. наказания – два пъти „забележка” и веднъж ”предупреждение за уволнение”, като първите две са отменени от съда, а последното – от самия д. с изрична заповед, представена по делото.

По делото са изискани констативни протоколи за извършени проверки за учебната 2015/2016г., едната от А.В., другата от Г.Д.,***, и самите е. са изслушани като свидетели по делото.

Представен е и протоколът от извършена през м. 10.2018г. проверка в училището, която е планова такава, а не по подаден от ищеца сигнал. В хода на проверката е извършена проверка на голям обем документация, вкл. план за квалификация на п. кадри за учебната 2017/2018г. и за учебната 2018/2019г., чиято цел е превенция на ранното напускане на учениците на училище и изпълнение на образователната стратегия за интеграция на учениците. Констатирани са пропуски при озаглавяването на годишните тематични разпределения, както и в разпределението на часовете по няколко предмета, липса на заповед за преструктуриране на разпределенията във връзка с обявяване на 24.09.18г. за неучебен ден,  несъответствия между планирането и вписването в дневниците, по два предмета, ползване на неактуална терминология при вписването по един предмет, установен е процентът отсъстващи ученици. Относно списък-образец 1 нарушения не са констатирани, установено е, че за учебната 2017/2018г. в училището са работили общо 88 п., от които 81 са с ОКС м., и 6 –***. За учебната 2018/2019г. работят 81 п., от които 74 с ОКС *** или ***, и 5 –***. Установено е, че всички кадри са правоспособни, отговарят на изискванията за заемане на длъжностите си, с изключение на В. М., *** , преподаващ ***, който е със специалност п.. Установени са няколко пропуска при попълването на книгите на подлежащите на задължително обучение деца до 16-годишна възраст. За учебната 2017/2018г. е спазена процедурата при наложените санкции на ученици за отсъствия по неуважителни причини, за учебната 2018/2019г. все още няма такива наложени. Установена е липса на единни правила във връзка със случаите на тормоз над ученици и в тази връзка са констатирани пропуски, пропуски са констатирани при водене на някои книги, както и на училищните дневници, както и на 7 броя лични картона на ученици. Прието е, че някои планови проверки от д. през 2018г. не са извършени.

Проверката е обхванала и трудовите правоотношения, изготвянето и утвърждаването на длъжностните характеристики, Видно от констатациите, за всяка една промяна е издавана заповед на д., обсъждана е всяка една промяна, на какво се дължи и в какво се изразява, като нарушения при поименното щатно разписание и длъжностните характеристики не са констатирани. Относно сключване и прекратяване на ТПО, е изследвано и ЛТД на ищеца, и прекратяването на ТПО на същия, нарушения при документалното оформяне на същото не са констатирани. Изследвано е на кои у. са наложени дисц. наказания и е отчетено, че процедурата по налагането им е спазена. Установено е какви обучения са преминали у., колко от тях са повишили своята квалификация до Пета ПКС – около половината от списъчния състав. Реализирани са добри иновативни практики, установени са дефицитите при п. специалисти и са предприети мерки за преодоляването им. Изследван е бюджета и структурата на разходите. Установена е техническа грешка в отчитане на преходния остатък от разходите за храна. Изследвани са и разходите за съдебни дела, където е констатирано нарушение, че училището не е събрало свое насрещно вземане по спечелено от него дело срещу у. в размер на 2700 лева. Според проверяващите разходите за обезщетение на ищеца е следвало да се отчетат като разходи по сметка договорни санкции и неустойки, а не по сметка обезщетения за персонала.

При проведена анонимна и доброволна анкета в хода на проверката относно психоклимата само един служител е определил отношенията си с д. като лоши, четирима души са се чувствали ощетени при изплащане на ДМС, трима души са отговорили, че психоклиматът не винаги е добър поради поведение на п. болен к., който умишлено създава пречки в работата, като повечето у. са отговорили, че следва да се вземат незабавни мерки срещу лицето П.С., и да се спрат проверките по непрестанните му сигнали, тъй като те затрудняват педагогическата дейност на училището. По обобщени данни от анкетата, училището никога не е имало толкова добро ръководство, а това, от което имат нужда като социално-битови условия, към момента не зависи от него. Минимален брой анкетирани – един, не е доволен от д., а трима – от некоректно отношение на к., и считат психоклимата за ужасен, останалите са доволни. Има отговори в насока, че колективът страда от некоректно отношение на бивши к., което предизвиква множество проверки.

При проверката от старши експерт по обществени науки и гражданско образование А.В. е проверена дейността на ищеца през м. март 2015г. и е констатирано, че ищецът отговаря на ДОИ за заемане на длъжността, че същият има 10 г. у. стаж до момента, може да преподава по ***, като проверката е с тема усвояване на книжовния български език. Констатирано е, че ищецът преподава по ***, че се спазва воденето на документацията, но в дневниците не са отразени проведените консултации и има проблем с отсъствията. Описано е какво е наблюдавано в часовете на ищеца, че същият комуникира ефективно с учениците, констатира се, че на учениците не се поставят домашни работи, установено е нивото им на справяне с материала, че не владеят добре български език и дори преписват с грешки, като  в с.з. свидетелят прави обобщени изводи досежно проверката.

В показанията си по повод проверката и констатациите за работата на ищеца св. А.В. сочи, че проверката е извършена на база заповед на н. на РУО и целта на проверката е била да се установи изпълнението на наредбата на изискванията за овладяване на книжовния български език, и проверката е била реализирана съвместно с и. по ***. Това, което е отразено в протокола, показва, че ищецът е спазил изискванията от гледна точка по планирането си на годишната си работа и годишното си разпределение. Спазени са изискванията на нормативната уредба за броя на часовете по история, както и воденето на задължителната документация, и вписването на оценките. Наблюдавани са два урока,  като цяло са спазени методическите изисквания за организацията. Ищецът е участвал в квалификационната дейност на училището, като е работил по темата: „Нови методи в обучението на учениците в 6 клас“. Това, което е записано е, че е проявил необходимото внимание и съдействие на учениците в хода на работата, както и в първия час, че две трети от времето са ориентирани към даването на указания и една трета на работа. По отношение на тематиката на проверката се констатира лаконичен израз на учениците. Със съдействието на г-н С. учениците правят преки изводи при работа с изображение и текстове. Вероятно се е съобразил със спецификата на учениците, за да дава две трети указания и на една трета да отделя внимание на пряката работа. На база на извършената проверка, свидетелят е останал с положително впечатление от работата на г-н С. и го е отразил в протокола, като има отразено съответно и препоръки. Свидетелят има опит, от 1992г. е *** в РУО, „***“, има специалност „***“. *** група на учениците в това училище е от *** етнос. Свидетелят не е участвал в конкурс по избор на д. в ответното училище.

От протокола от 21.03.2015г. на Г.Д., *** в РУО П. се установява, че по повод извършена проверка за усвояването на българския език в ответното училище е посетил един урок по *** на ищеца, съвместно с к. си В.. По повод урока на ищеца са констатирани положителни страни, че се поставят задачи за четене, прави се добро онагледяване с материали, правят се упражнения с практическа насоченост. Дадени са и препоръки да се избягва тавтологията, ад се спазват правописните правила от у. и да се прецизира устната реч от същия. Установено е, че учениците слабо владеят книжовния български език, сричат, лесно губят концентрация.

В показанията си разпитаният като свидетел Г.Д., *** в РУО – П. сочи, че си спомня за проверката на г-н С. в ОУ „П. С.”, която била тематична - свързана с владеенето на книжовния български език, по повод тогава действаща Наредба. Проверката я осъществили заедно с г-н В. и г-жа Ц., това, което е написал в протокола е това, което е наблюдавал в часа , записани са препоръките. Проверката била свързана с владеенето на книжовния български език и били заедно с г-н В., каквото е записал свидетелят, това е, което е чул. Протоколът отразявал всички посещения, на всички часове, които са наблюдавани в хода на проверката, не само часа на ищеца. При всяка проверка се правели забележки и препоръки, задължително се пишели силните страни на урока и препоръките. Това свидетелят работи от 2000г. насам и прави по 30-40 такива проверки годишно. Учениците, на които преподава г-н С., са от ромски произход. В това училище няма други ученици.

Няма спор между страните, и от приложената по гр. д. № 12181/2016г. на ПРС документация е видно, че ищецът притежава награди и грамоти.

От показанията на ищцовия свидетел Й. С., *** на ищеца, работила с него до 2015г., се установява, че познава г-н С. като много добър у., всеотдаен. Същият е преподавал по *** в ответното училище. свидетелката обяснява, че учениците в училището са от *** група, поради което представлява особено затруднение за у. да бъдат накарани да присъстват в час, у. сами им закупували учебници и учебни пособия, вкл. тетрадки и химикали, при необходимост обикаляли махалата, за да ги доведат в час. Въпреки тези затруднения, ищецът бил *** на водения от нея клас, през предходната година, и бележниците, и дневникът били в перфектно състояние. *** на 9-ти клас не можели да излязат в отпуск до м. август, когато им се раздавали бележниците и дипломите. Свидетелката е доволна от колектива, в който е работила, сочи д., вкл. и настоящият такъв, като сочи, че само от един д. не са били доволни, но той вече не заема тази длъжност – С. Г.. След нея д. станала г-жа Д.. С нея ищецът имал конфликт, породен от становището на ищеца по повод проблем с техен к., у. Т., която била бита от *** и после я осъдила. Тази у. била член на КТ „Подкрепа”, а г-н С. – п. на КТ „Подкрепа”. На общо събрание членовете на КТ „Подкрепа” начело с ищеца подкрепили колежката си, но въпреки това тя била наказана от д. Д. и оттам насетне започнали проблемите на ищеца с д. Д.. На членовете на КТ „Подкрепа” бил оказван натиск от другия синдикат, а по време на у. съвет оттук нататък, когато ищецът задавал въпроси на д., тя винаги го прекъсвала с аргумент, че не им е сега моментът да бъдат поставяни, или нещо друго. Всичко това се развило преди 01.09.2015г., тъй като, считано от 01.09.2015г. ТПО на свидетелката било прекратено. Същата свързва този момент и това влошаване на отношенията и с натиск, осъществен от страна на техни колеги, членовете на КТ „Подкрепа” да преминат в друг синдикат. Този синдикат бил толериран в момента, а членовете на КТ „Подкрепа” не искали да членуват в него. Причина за това било обстоятелството, че именно синдикатът КТ „Подкрепа” застанал в защита на у. от ответното училище при проблемите им с предходния д. Г., и същата била уволнена. Ето защо членовете на Подкрепа много тежко приели този натиск да преминат в другия синдикат, и в един момент останали изолирани. Свидетелката сочи, че познава ищеца като прекрасен и., *** и к.. Същата не е присъствала на случай, в който той да е обиждал или повишавал тон на д. Д.. Тя останала с впечатление, че отношенията му с този д. са се влошили, след като той защитил к. им, тъй като д. възнамерявал да я уволни дисциплинарно. До 01.09.2015г. на ищеца не били налагани дисц. наказания, но от случая с к. нататък д. се правела, че той не съществува, не го забелязвала, пренебрегвала го. По време на оперативки в у. стая не криела негативното си отношение към него. Освен него, имало и други к., които си казвали мнението, но тя не им е отнемала думата, а него го пресичала, казвала, че сега не му е времето, че следващия път ще му отговори, и, че не е длъжна да му отговори. Според свидетелката, по нейно време почти не е имало колеги с ОКС „***”, само 10 от 100 у. в училището имали такава. Подобно било отношението на г-жа Д. и към предишния д. А., която била принудена да напусне и сега била д. на друго училище. Не й е известно друг к., освен ищеца, да е уволнен, само защото е б.. Свидетелката се чувства много обидена, че ТПО й е било прекратено без предизвестие, поради придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, и поради това уволнение в момента е п.. Провеждала изпит и била уведомена, че ще бъде пенсионирана. Освен нея били пенсионирани с пълна пенсия още няколко нейни колеги, като им било отговорено, че има квота от инспектората. Свидетелят сочи обаче, че не това е причината да свидетелства по делото, а защото познава ищеца като отличен професионалист.

Разпитан е свидетелят на ответника В. И., служител в ответното училище, ***„***“. От показанията й се установява, че след възстановяването на ищеца на работа, след отмяна на предходното му уволнение, й е било разпоредено от д. да изготви заповедта за възстановяването му и тя я е изготвила. Това се случило през м. юни 2018г. Освен тази заповед, свидетелката му връчила и новата длъжностна характеристика, в която било предвидено, че трябва да притежава ОКС „***”. Ищецът отказал да подпише тази ДХ, като саморъчно написал, че отказва, защото в съдебното решение пише, че може да работи като у. и с ОКС „***”. Междувременно д. се надявал ищецът да е завършил ОКС „***” и да няма проблеми с него, като споделил това със свидетеля, но се оказало, че не е така. Училището обаче било с иновативна дейност и по длъжностна характеристика се изисквало ОКС „***” за заеманата от ищеца длъжност. По този повод още с възстановяването си на работа ищецът започнал да подава жалби и сигнали до всички възможни институции, както и да извършва протестна дейност срещу д.. От РУО дали препоръки на д. да се помири с ищеца, и тези жалби и сигнали да бъдат преустановени. По този повод д. насрочил среща с г-н Л., п. в ***, п., като свидетелката присъствала на срещата между г-жа Д. и г-н Л., след срещата му с г-н С., като г-н Л. казал на г-жа Д., че г-н С. е взел решение, че няма да отстъпи и да преустанови подаването на жалби и сигнали. Била извършена консултация с п. на ответника, адв. Г., който ги консултирал, че изискването по длъжностна характеристика за заеманото образование и квалификация трябва да се спази и ако ищецът не отговаря на тези изисквания, ТПО да му се прекрати, тъй като в противен случай са в нарушение. Според свидетеля това изискване за ОКС „***” е въведено още през 2016г., тъй като тогава училището започнало дейност като иновативно такова, а въз основа на резултатите от националното външно оценяване било взето решение за това кои у. да бъдат с ОКС „***”. В момента всички у., които преподават по тези дисциплини, за които било въведено това изискване, били с ОКС „***“.

Г-жа Д. не искала да се прекрати ТПО с ищеца, но трябвало да спази въведените изисквания, още повече, че другите у., за които това изискване било въведено, притежавали ОКС ***, само ищецът нямал такава и се получавало неравенство между тях. Стратегията за иновативните методи на обучение била то да се извършва от у. с по-висока квалификация. Ищецът имал стаж за ***, но не бил подавал документи за такъв и бил на длъжност „***”. Свидетелката също била член на КТ „Подкрепа”, но това не й пречело в работата й с д.. Относно конфликт между ищеца и г-жа Д., такъв бил усетен от свидетелката през 2016г. след първото му уволнение, защото тогава започнали постоянни проверки от различни институции по повод множество жалби и оплаквания на ищеца. Относно случая с у. Т. от КТ „Подкрепа”, имало проблем, тъй като имало оплакване, че е ударила дете, а синдикатът винаги заставал зад членовете си. Б. на тази у. идвала да се саморазправя с у., а на самата у. били искани обяснения и й било наложено дисц. наказание „забележка”. Тогава п. на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” в училището бил г-н С.. На общите събрания свидетелката е присъствала, там скандали и конфликти между ищеца и д. не е имало. На ищеца били искани писмени обяснения през 2016г., не й е известно дали е бил наказван, с влязла в сила заповед, знае само, че забележката му е отменена, имало е и нещо друго, но не е сигурна точно, може би втора забележка. Известно й е, че изискване за ОКС *** е въведено за ***, не в ***, и че всички, за които това изискване е въведено, притежават тази ОКС, това, което й е известно, е, че е въведено заради иновативното обучение, а за кои длъжности – според сферата, в която се налага от резултатите на учениците. Относно проверките по сигналите, не им било довеждано до знание от проверяващите какво е съдържанието на тези сигнали, а само, че са подадени такива и от кого. Свидетелката е била на работа, когато е било първото уволнение на ищеца, но не е изготвяла заповедта. Досежно разговора с г-н Л. и второто уволнение, е присъствала, заповедта била изготвена съвместно от адв. Г. и г-жа Д., след разговора с г-н Л., в нея бил записан и часът на връчване. Това, което им казал г-н Л. след разговора с ищеца, било, че г-н С. счита, че има право да заема длъжността с ОКС ***, и няма да отстъпи от пътя, който е тръгнал - с жалбите и обвиненията срещу г-жа Д.. Според свидетелката ищецът няма как да е уволнен 10 минути по-късно, след разговора с г-н Л., а след повече време, тъй като г-н Г. тепърва бил извикан и заповедта била написана след пристигането му, същия ден, след което била връчена на ищеца.

Допълнително по искане на ищеца по делото са представени длъжностни характеристики на у., *** и по други учебни предмети, различни от преподаваните от ищеца – ***, за учебните 2015/2016, 2016/2017 и 2017/2018г. На поименно посочените у. *** са връчени длъжностни характеристики последно през м. март 2018г. и във всички тях има изискване тези лица да притежават ОКС***. Техните ДХ са напълно идентични с връчената на ищеца такава. По математика резултатите са около среден 3, 00 с тенденция за повишаване към добър 3, 65, по чуждоезиково обучение с тенденция към повишаване от 2, 91 до 3, 47, като по английски език са по-добри от тези по БЕЛ, достигат до Много добър 3, 90 в начален етап, а в прогимназиален са около 3, 30, но на НВО резултатите са под 3, 00 по математика. По музика и изобразително изкуство резултатите са по-високи, добър 3, 80 и 4, 38, по физическо възпитание и спорт са над 4, 00, в някои класове над 4, 50. По Човек и природа са около 3, 20, Химия – от 3, 17 до 3, 49, биология около 3, 20, физика от 3, 18 до 3, 58, с тенденция за повишаване от учебната 2015.2016 до 2017.2018г. с половин единица.

Вследствие на проверката на документацията от РУО от октомври 2018г. със заповед от 12.12.2018г. на д. на ответното училище  Е. Д. е наложено дисц. наказание „предупреждение за уволнение”, за неупражнен контрол в достатъчна степен, вследствие на който са допуснати документални пропуски в книгите на училището, дневниците на класовете, както и за липса на няколко издадени заповеди във връзка с нормативните изисквания. Тази заповед е обжалвана, като за разглеждането й е образувано гр. дело № 2485/2019 г. по описа на ПРС, XI-ти гр. с-в. В придружителното писмо на РУО е посочено, че тази проверка е регулярна такава на училищна документация и не е инициирана по сигнал на ищеца. Видно е от плана на РУО – П., и заповедта за проверка, че тази проверка е на цялостната документация на ОУ „П. С.”, тя е всеобхватна и е планирана да се извърши в първата половина на м. 10.2018г. По повод проверката от м. октомври са дадени и задължителни предписания за отстраняване на нередностите със заповед на РУО от м. 11.2018г.

По повод сигналите на ищеца за неправомерно разходване на средства за изплатени обезщетения по съдебни дела е образувана друга проверка за спазване на финансовата дисциплина в училището, през м. 09.2018г., като проверяващата комисия не е установила такива при извършения одит. Въпреки това е разпоредена допълнителна проверка от други органи.

Представена е от ищеца нова справка за актуалното състояние на тр. му договори от 05.03.2019г., видно от която от 22.08.2018г. насетне не е започвал работа по ТПО, като е извършена и служебна такава от 14.03.2019г., видно от която няма промяна в обстоятелствата и за целия шестмесечен период след уволнението ищецът е бил без работа.

Представени са по повод приемането на доп. заключение на в. л. М. Заповед № *** на д. на ответника за утвърждаване на нови длъжностни характеристики за определени длъжности, измежду които и заеманата от ищеца такава – „***”, която вече е обсъдена по-горе, както и поименното щатно разписание на училището, в сила от 02.08.2018г. От заповедта не се установява в същата да е посочено, че за всички тези длъжности се въвежда ОКС***, каквото е твърдението на ищеца и п. му, а само, че се утвърждават нови ДХ за тези длъжности, какви са изискванията за тях, е посочено в самите ДХ. Досежно обстоятелството какво образование и проф. квалификация притежават у., от щатното разписание е видно, че всички у.***, както и ***, са посочени само като у., ***, или ***, без обаче да е посочено каква точно длъжност заемат, т. е. у. по какъв предмет са, като на съда е служебно известно обстоятелството, че така е прието да се води училищната документация в страната и всички у. и ***, независимо по какъв предмет преподават, се водят по щатно разписание или у., или ***, или ***, или ***, или *** обучение, и др. според възрастовата група и класовете, в които преподават, и според това дали са у. по теоретическо или практическо обучение, тъй като тези наименования на длъжностите са заложени в нормативната уредба. Същите по този начин са записани в щатното разписание, у.***, които преподават по различни дисциплини, са записани без дисциплините, по които преподават и за преподаване по които са назначени, но това е изрично записано в тр. им договори, в случая в тр. договор на ищеца е записано, че се назначава за ***, впоследствие – ***, ***– според актуалното наименование на преподаваната дисциплина в съответния момент. По този начин, в щатното разписание са поименно изброени всички ***, ***, както и всички у.,***. В поименното щатно разписание са посочени имената на 22-ма ***, ***, и на 14 у., ***, като същите обаче са назначени като *** по различни ***. Има и ***.  В това поименно щатно разписание от *** са посочени две лица *** с ОКС *** – В. М., като в с.з. се уточнява, че лицето  *** и преподава по ***, и М. З., а М. К. е ***. От експертизата на в. л. М. не се установява тези лица да са у. нито по и., нито по ***. Измежду у., *** са посочени само две лица с ОКС *** – ищецът П.С., и Д. К.. Извън горепосочените пет лица, всички останали притежават ОКС ***, като се твърди и лицето М. да притежава такава, но не по предмета, по който е назначен да преподава. Доказателства за това действително се намират в приложеното гр. д. № 12181/2016г. – л. 92 – диплома на В. М.,***. На това щатно разписание и на ЛТД на у. е извършвана проверка от РУО през м. 10.2018г., при която е установено, че притежаваните образование и квалификация на всички у. за предметите, по които са назначени да преподават, са правилно отразени в щатното разписание.

От заключението на в. л. З.М. се установява, че всички лица, на които е връчена ДХ с изискване за ОКС „***”, независимо какви у. длъжности заемат, притежават тази ОКС и в училището не работят у. с връчени ДХ за по-висока ОКС, които обаче не притежават такава. Вещото лице е изследвало личните тр. досиета, щатното разписание и ДХ на всички лица, заемащи длъжност „***” и „***”, назначени като у. по „***” и „***”, в периода 20.06.2018г. – 22.08.2018г., в който период ищецът е работил след възстановяването си на работа. Видно от заключението му, на тези две длъжности –*** и ***, *** и ***, са общо девет лица, всички те притежават висше образование, ОКС ***, ОКС *** има единствено ищецът, като шестима души имат Пета ПКС, един – четвърта, и само ищеца и к. му по *** В. К. нямат ПКС, К. обаче е ***. По *** са двама у. – ищецът и А. Й., която е *** с четвърта ПКС. Правоспособен да преподава по *** е и В. М., също ***, но той е назначен на длъжност ***, за което притежава ОКС ***. Абсолютно всички у. и *** са м.. Всички други к. на ищеца по тези две дисциплини са м. и им е връчена ДХ, в която е посочено, че следва да притежават ОКС***, като тези ДХ са, както следва – утвърдени със Заповед № *** и впоследствие допълнени със Заповед ***. Последните ДХ са им връчени на 29.03.2018г. и до датата на възстановяване на ищеца на работа не е имало у. или ***, който да притежава ОКС, различна от ***. Тези изисквания са въведени още със заповедта от м. 11.2016г. и оттогава до възстановяване на ищеца на работа в училището всички п., у. и ***, по тези две дисциплини, са били с ОКС ***. В. лице е изследвало ЛТД на ищеца и е установило, че той не притежава ОКС ***.

При дотук изложените факти съдът достигна до следните правни изводи:

По иска по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна:

За да е налице основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, е необходимо да са въведени нови изисквания за образование или квалификация, или и двете, за заемане на длъжността, работникът/служителят обективно да не отговаря на тях и повишаването на изискванията да е настъпило след сключването на трудовия договор, освен ако се касае за нормативно въведени по-високи изисквания за заемане на длъжността, след възникване на трудовото правоотношение. Следва и да не е налице злоупотреба от страна на работодателя при въвеждането им, а именно – същите да са въведени не с цел подобряване работата в училището, а с цел именно отстраняване на конкретното лице от заеманата длъжност.

В случая заповедта е издадена от носител на работодателската власт, и е осъществен съставът на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – въведени са нови, по-високи квалификационни изисквания, а именно лицето, заемащо длъжността, да притежава висше образование, ОКС *** и *** правоспособност, връчена му е длъжностна характеристика, с която тези изисквания са въведени, като не се спори, че ищецът не е отговарял на тях, тъй като притежава висше образование, ОКС ***.

Първият въпрос, по който страните спорят, е дали д. на училище има компетентността да въвежда образователно-квалификационни изисквания за заемане на дадената длъжност, по-високи от минималните нормативно установени такива. В конкретния случай съдът намира, че и при действащата нормативна уредба, както и при вече отменената такава, д. в качеството си на носител на работодателската власт, разполага с тази компетентност, стига въведените от него по-високи изисквания да са в рамките на нормативно установените такива за заемане на длъжността, и не е длъжен да се съобразява единствено с минималните такива, в случай, че е налице необходимост с оглед нуждите на работата, изискванията за у. му да бъдат завишени, в рамките на нормативно установената възможност за това.  В конкретния случай съгл. чл. 257, ал. 1 от ЗПУО орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование е д., като същият управлява и представлява съответната институция, а д. на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно развитие организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на у., д. и другите п. специалисти.  

Държавният образователен стандарт  за статута и професионалното развитие на у., д. и другите п. специалисти в системата на предучилищното и училищното образование е приет с Наредба № 12/01.09.2016г. за статута и професионалното развитие на у., д. и другите п. специалисти. Същият, съгл. чл. 1, ал. 2 от Наредбата, определя  функциите на п. специалисти и техните длъжности в институциите от системата на предучилищното и училищното образование, както и необходимата за заемането им професионална квалификация; правомощията на д. на държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование и правомощията на д. на частна детска градина и училище; професионалните профили; условията и реда за организиране и провеждане на практическата подготовка на *** в институциите от системата на предучилищното и училищното образование; условията и реда за повишаване на квалификацията на п. специалисти, професионално-квалификационните степени, условията и реда за придобиването им, както и системата от квалификационни кредити.

Съгл. чл. 213, ал. 5 от ЗПУО у. или *** длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация "***", а съгл. ал. 6  професионалната квалификация "***" се придобива в системата на висшето образование: 1. едновременно с обучението за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен и съответната й професионална квалификация и се удостоверява с дипломата за висше образование; 2. след дипломирането – чрез обучение и полагане на държавен изпит и се удостоверява със свидетелство. Съгл. чл. 216, ал. 1 от ЗПУО трудовите договори с п. специалисти се сключват и прекратяват от д. на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие, а с п. специалисти в българските училища в чужбина – от м. на образованието и науката.

Според чл. 19, ал. 1 от Наредба № 12/01.09.2016г. д. на държавна и общинска детската градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно развитие ръководи образователния процес в институцията в съответствие с държавната политика в областта на образованието и планира, организира, координира, контролира и отговаря за цялостната административно-управленска и финансова дейност в институцията. Според ал. 2 същият планира, организира, контролира и отговаря за дейностите, свързани с обучение, възпитание и социализация в институцията, отговаря за спазването и прилагането на държавните образователни стандарти, утвърждава списък-образец на институцията след съгласуване с н. на регионалното управление на образованието - за институциите, прилагащи системата на делегиран бюджет, и за частните детски градини и училища, или предлага за утвърждаване от н. на регионалното управление на образованието след съгласуване с първостепенния разпоредител с бюджет - за институциите, които не прилагат системата на делегиран бюджет, според ал. 2, т. 9 изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите, т. 10 - сключва, изменя и прекратява трудови договори с п. специалисти и с *** персонал в институцията в съответствие с Кодекса на труда; обявява свободните работни места в бюрото по труда и в регионалното управление на образованието в тридневен срок от овакантяването им,. а според т. 11 организира ефективното управление на персонала, като създава условия за повишаването на професионалната му квалификация и за кариерно развитие на п. специалисти

Следователно именно д. е органът, компетентен да утвърждава длъжностните характеристики за у. длъжности и за тези на *** персонал, като има задължението същите да отговарят на държавния образователен стандарт, въведен с наредбата.

Съгл. чл. 23, ал. 1 от Наредба № 12/01.09.2016г. длъжности на п. специалисти се заемат от лица, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност, а съгл. ал. 2 у. длъжност може да се заема и от лице без висше образование и без професионална квалификация "***" в случаите по чл. 213, ал. 8 от Закона за предучилищното и училищното образование или от лица със завършено висше образование, но без професионална квалификация "***" в случаите по чл. 213, ал. 9 - 11 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Съгл. чл. 42 от Наредбата професионалният профил на п. специалист определя необходимите компетентности като съвкупност от знания, умения и отношения, които са необходими за: 1. заемане и изпълняване на определена длъжност; 2. определянето на приоритети за професионалното усъвършенстване; 3. кариерното развитие; 4. подпомагане на самооценката и за атестирането на п. специалист, като необходимите компетентности като съвкупност от знания, умения и отношения за всеки вид п. специалист са определени в професионалния профил, както следва: 1. у. - приложение № 2; 2. д. - приложение № 3.

Съгл. чл. 221, ал. 1 от ЗПУО повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване компетентностите на п. с. за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие. Според ал. 2 планирането, координирането, управлението и контролът на дейностите за повишаване квалификацията на п. специалисти се осъществяват на национално, регионално, общинско и училищно ниво. Съгл. чл. 221, ал. 3 от ЗПУО п. специалисти са длъжни ежегодно да повишават квалификацията си с цел подобряване качеството на работата им и повишаване резултатите и качеството на подготовка на децата и учениците, а съгл. ал. 4 д. на детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осигуряват необходимите условия за повишаване квалификацията на п. специалисти. Съгл. чл. 225 от ЗПУО въз основа на достигнатото равнище на квалификация п. специалисти може да придобиват професионално-квалификационни степени, като по-високото равнище на квалификация е основа за придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен. Професионално-квалификационните степени се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация "***" и имат програмни акредитации за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "***" по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и за придобиване на образователна и научна степен "***" по *** програма, съответстваща на учебен предмет от училищната подготовка. Съгл. чл. 227, ал. 1 ЗПУО кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на у. или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието, като съгл. ал. 2 у. и в. длъжности са: 1.***, ***; 2. ***, ***; 3. ***, главен ***. Предвидена е цяла система за провеждане на обучения и повишаване квалификацията на у. и в., с оглед задължението им да повишават непрекъснато квалификацията си.  

Във връзка със задължението на п. с. непрекъснато да повишават квалификацията си, в чл. 45 от Наредбата квалификацията е разделена на два вида - 1. въвеждаща - насочена към усвояване на знания и формиране на умения, въвеждащи в професията, ориентирана към адаптиране в образователна среда и за методическо и организационно подпомагане; въвеждаща квалификация е задължителна подкрепа за п. с.: а) постъпили за първи път на работа в системата на предучилищното и училищното образование; б) назначени за първи път на нова длъжност, включително и на длъжност по управление на институцията; в) заемащи длъжност, която е нова за системата на предучилищното и училищното образование; г) заемащи длъжност след прекъсване на у.си стаж по специалността за повече от две учебни години; д) при промяна на учебните планове и учебните програми в училищата и на програмни системи в предучилищното образование; и 2. продължаваща - насочена към непрекъснато професионално и личностно усъвършенстване в рамките на учене през целия живот, ориентирана към кариерното развитие на п. специалисти и успешната им реализация чрез: а) краткосрочни обучения и практикуми за периодично актуализиране на знанията по съответния учебен предмет, за развитие на умения за преподаване на ключовите компетентности, за познаване и прилагане на иновативни подходи в образователния процес, за кариерно консултиране и ориентиране на учениците, за управление на образованието и др.; б) участие в проучвания, изследователска и творческа дейност; в) обучения за придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен; г) придобиване на нова или допълнителна професионална квалификация или специализация.

Съгл. чл. 55, ал. 1 от ЗПУО въз основа на достигнатото равнище на квалификация п. специалисти може да придобиват последователно следните професионално-квалификационни степени (ПКС): 1. пета професионално-квалификационна степен; 2. четвърта професионално-квалификационна степен; 3. трета професионално-квалификационна степен; 4. втора професионално-квалификационна степен; 5. първа професионално-квалификационна степен. Обученията на п. специалисти, свързани с повишаването на квалификацията за придобиването на професионално-квалификационни степени, се осъществява в системата на висшето образование от висши училища, създадени по реда на Закона за висшето образование. Процедурата по придобиване на ПКС се осъществява от департамент на висшето училище, което провежда обучение за придобиване на професионална квалификация "***" и има програмни акредитации за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "***" по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и за придобиване на образователна и научна степен "***" по *** програма, съответстваща на учебен предмет от училищната подготовка.

Съгл. чл. 70, ал. 1 от Наредбата, лицата, които постъпват за първи път на у. или в. длъжност и не са придобили у. стаж, се назначават на длъжност "***", съответно "***". Съгл. чл. 71 длъжностите "***" или "***" се заемат от лица, които освен завършено висше образование и професионална квалификация, необходими за заемане на длъжността, определени съгласно приложение № 1: заемат длъжността "***" или "***";  имат не по-малко от задължителните квалификационни кредити за всеки преминат период на атестиране по чл. 49, ал. 3; имат придобита пета или четвърта професионално-квалификационна степен; (В сила от учебната 2021/2022 г.) имат оценка от последното атестиране не по-малко от "отговаря на изискванията"; имат 10 години у. стаж. Съгл. чл. 72 длъжността "***" или "***" се заема от лица със завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "***" и професионална квалификация "***", които: заемат длъжността "***" или "***"; имат не по-малко от задължителните квалификационни кредити по чл. 49, ал. 3 за последния период на атестиране; имат придобита трета, втора или първа професионално-квалификационна степен; (В сила от учебната 2021/2022 г.) имат оценка "образцово изпълнение" от последното атестиране.

В случая, в Приложение 1 от наредбата е посочено висше образование в какво проф. направление следва да е завършил у. по ***– проф. направление ф. или п. на обучението по ***, специалност *** или всички специалности, включващи български език и литература, присъдена проф. квалификация – у. по ***, ***, ***, и у. по общообразователен учебен предмет ***, науки за *** специалност – всички специалности, включващи ***, присъдена проф. квалификация – п., у., и., доп. проф. квалификация – ***.

Няма спор между страните, че ищецът отговаря на така въведените държавни образователни изисквания.

Ищецът се позовава на § 2 от ПЗР на наредбата, според който  Завършилите висше образование с присъдена професионална квалификация "***", "п. по...", "с. по... и п.", "п. на... и п. по ..." имат правата на придобили професионална квалификация "у.", и на § 3, съгл. който лицата, заварени на длъжност на п. специалист, които не отговарят на изискванията на тази наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението.

Въз основа на дотук обсъдената нормативна уредба, съдът намира, че именно д. на училището има правомощията да утвърди длъжностните характеристики за съответните п. длъжности, както и че същият разполага с правомощията да въведе по-високи образователно - квалификационни изисквания за тяхното заемане, както с оглед на държавния образователен стандарт, така и с оглед на задължението на у. непрекъснато да повишават квалификацията си. Същият е компетентен да прецени за кои длъжности е необходимо да бъдат въведени по-високи образователно –квалификационни изисквания, като има правото да прецени, че определени длъжности следва да се заемат именно от лица, притежаващи висше образование, ОКС „***”, а не „***” или „***” по съответната специалност. В Приложение 1 към наредбата е посочено на какви изисквания следва да отговарят у. по съответните предмети, но не и каква ОКС задължително трябва да притежават, но и в ЗПУО, и в Наредбата е предвидено задължение за у. непрекъснато да повишават квалификацията си. В случая д. разполага с правомощията да приеме, че за длъжностите „***” по учебните предмети ***, респ. с настоящо наименование „***” е необходимо да има по-високо квалифицирани у., като в случая е утвърдил за тях нови длъжностни характеристики с изискване лицата, които ги заемат, да бъдат с висше образование и да притежават ОКС „***” Няма спор, че ищецът има висше образование, но не притежава ОКС „***”, а има ОКС „***”. Неправилен е доводът на ищеца, че работодателят няма правомощия да въвежда по-високи изисквания от нормативно предвидените – в случая са въведени по-високи такива, но в рамките на нормативно предвидените, като не съществува норма, която задължава д. да назначава на работа лица с възможно най-ниските образователно-квалификационни изисквания, с които длъжността може да се заема, напротив – цялата нова нормативна уредба на ЗПУО и Наредба № 12 е насочена към задължително повишаване на квалификацията на у. по време на целия им трудов процес, с оглед осигуряване на по-качествено образование. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и в частност Определение № 1029/08.10.2014г. по гр. д. № 2830/2014г. описа на ВКС, Трето г. о., постановено по аналогичен казус като  настоящия. Съгл. същото, когато изискванията за  заемане на определена длъжност са определени в нормативен акт, няма пречка работодателят да въведе и нови, предвид нуждите на предприятието, стига те да не влизат в противоречие с нормативно разписаните и работодателят да е действал добросъвестно.

По втория въпрос, по който страните спорят, а именно имал ли е право работодателят да прекрати ТПО на ищеца, след като § 3 от ПЗР на Наредба № 12 предвижда, че лицата, заварени на длъжност на п. специалист, които не отговарят на изискванията на тази наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението, съдът намира следното: ТПО на ищеца не е прекратено поради това, че не отговаря на изискванията на Наредбата, а поради това, че няма по-високата образователно – квалификационна степен „***”, въведена от работодателя с длъжностната му характеристика. В случая няма спор между страните, и от доказателствата за притежаваното от ищеца образование и квалификация се установява, че на изискванията на наредбата ищецът отговаря, поради което изобщо не е приложима нормата на § 3 от ПЗР на Наредба № 12. В случая се касае за съвсем друга хипотеза – въвеждане на нови, по-високи изисквания за проф. квалификация от самия работодател, като ТПО на ищеца е прекратено поради това, че не отговаря на тези по-високи изисквания, а не на изискванията на Наредбата. Точно в този смисъл се е произнесъл и ВКС с Определение № 1029/08.10.2014г. по гр. д. № 2830/2014г. описа на ВКС, Трето г. о., с което също е прието, че § 5 от Инструкция №2/1994г. (отм.) – разпоредба, аналогична на § 3 от ПЗР на Наредба № 12, не се прилага за случаи, в които служителят е отговарял на изискванията на инструкцията, но в рамките на правомощията си работодателят е приел по-високи такива, на които той вече не отговаря.

В съответствие с изводите по горните два въпроса ВКС се е произнасял нееднократно в практиката си по чл. 290 от ГПК, вкл. и с Решение № 216/23.06.2015г. по гр. д. № 6331/2014г., четвърто г. о, с което също е прието, че д. на училището е действал в рамките на работодателската си компетентност, въвеждайки с длъжностната характеристика на допълнително или по-високо квалификационно изискване, което негово правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, освен при наведен довод за злоупотреба с право. В този смисъл е и Решение № 248/23.04.2010г. на ВКС, 4-то г. о. по гр. д. 254/2009г., постановено по идентичен казус като настоящия.

С оглед на всичко дотук изложено, настоящият съдебен състав напълно споделя практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, която е категорична и безпротиворечива, че д. на училище, при действието както на отменената, така и на настоящата нормативна уредба; вкл. и при наличие на разпоредба, че неотговарящите на новите изисквания у., които обаче са отговаряли на старите такива да заемат длъжността си, запазват своите ТПО; имат правомощия да въведат по-високи образователно – квалификационни изисквания за нуждите на учебния процес, в рамките на нормативно установените изисквания, след което да прекратят ТПО с тези у., които не отговарят на тях, независимо от действието на разпоредбата, предвиждаща, че ТПО на неотговарящите на новите изисквания у. се запазват, тъй като в случая новите по-високи изисквания се въвеждат не с нормативната уредба, а с акт на работодателя в рамките на неговата работодателска компетентност, стига въведените по-високи изисквания да са допустими от нормативната уредба за съответните длъжности и лица, отговарящи на тези изисквания, да могат да заемат тази длъжност съгл. нормативната уредба, действаща към момента на уволнението. В конкретния случай, както вече бе посочено, ищецът отговаря на изискванията и по новата наредба, като новите завишени изисквания се въвеждат с ДХ и не е налице хипотезата на § 3 от ПЗР на Наредба № 12.

По третия наведен от ищеца въпрос, а именно имал ли е или не право работодателят да прекрати ТПО с него, при условие, че ПОС и ВКС вече са се произнесли по въпроса за незаконното му уволнение на същото основание, съдът намира следното:

 В случая актовете на ПОС и ВКС, постановени по гр. д. № 12181/2016г. на ПРС, VIII-ми гр. с-в имат сила на пресъдено нещо по спора, по който са постановени, а не за в бъдеще и за всички случаи, при които ТПО на ищеца би могло да бъде прекратено, вкл. и на същото основание. При ново уволнение съдът разглежда отново предпоставките за прекратяване на ТПО и законосъобразността на същото, както в съответствие с доказателствата, така и с актуалната нормативна уредба, приложима за случая, и не е обвързан от предходно постановени решения по идентични казуси между същите страни, дори и ТПО да е прекратено при същата фактическа обстановка – Определение № 653/12.07.2018г. по гр. д. № 228/2018г. на ВКС, IV-то г. о. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС. Новото уволнение е самостоятелно такова и неговата законосъобразност не е обвързана от предходни решения за отмяна на предходни уволнения, независимо дали на същото или различно основание, и съдът следва отново да разгледа всички предпоставки за законност на уволнението, с оглед конкретния случай.

По четвъртия наведен въпрос, а именно представлява ли злоупотреба с право конкретното уволнение, породено ли е същото от влошените отношения между страните, и доказателство за тази злоупотреба ли е обстоятелството, че в училището все още работят няколко лица, у. ***, макар и по други дисциплини, които притежават ОКС „***” и ***, но не и ОКС „***”, съдът намира следното:

В конкретния случай ТПО е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради това, че ищецът не отговаря на нововъведените с връчената му длъжностна характеристика образователно-квалификационни изисквания, а  именно не притежава по-високата квалификационна степен „***”. В случаите, в които се твърди злоупотреба с права и дискриминационно отношение, съдът е задължен да изследва въпроса дали нововъведеното изискване е произволно или е било необходимо с оглед предмета на дейност на работодателя и за постигане на неговите цели, или е въведено само и единствено с цел да се прекрати ТПО на това лице на привидно законосъобразно основание. В конкретния случай съдът намира, че от всички събрани и гласни, и писмени доказателства се установява, че ответното училище е в списъка на иновативните такива, в същото се работи единствено с ученици от *** група, чиито резултати през учебната 2015/2016г. по дисциплините „български език и литература” и „история и цивилизация” са били около Среден 3, от порядъка на 2,77 до 3,03, на национално външно оценяване и по-ниски. Съгл. разпоредбата на чл. 3, ал. 2, т. 8 от ЗПУО като основен принцип в образованието е въведен иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес. Съгл. чл. 38, ал. 7 и 8 от ЗПУО иновативни училища са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като: разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението; организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда; използват нови методи на преподаване; разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове. В случая училището, в което е преподавал ищецът, е включено в списъка на иновативните училища, като една от мерките за подобряване качеството на обучението е предвидено повишаване квалификацията на кадрите. Самата свидетелка на ищеца твърди по времето на нейното пенсиониране в училището само 10 % от у. да са били с ОКС „***”, а към момента те са над 90 % и само няколко у. са с ОКС „***”. На заседания на методическите обединения на училището са приемани планове във връзка с повишаване ефективността на обучението, задържане на учениците в час, като една от мерките за това е предвидена да бъде повишаване квалификацията на кадрите. В случая се установява, че благодарение на предприетите мерки, през учебните 2016/2017г. и 2017/2018г. успехът на учениците по БЕЛ и по История вече се е повишил, над 3, 00, достигащ в някои класове до 3,50. Същата тенденция е наблюдавана и по други предмети, по които д. е въвел изискване у., *** да притежават ОКС *** със заповедта от м. 11.2016г. – макар и с бавни темпове, успехът на учениците по тези дисциплини през учебните 2016/2017г. и 2017/2018 г. се повишава, като видно от заключението на в. л. М., всички длъжности, за които работодателят е въвел изискване за ОКС „***” действително се заемат с лица, които притежават такава, а по БЕЛ и История и цивилизация всички п., освен ищеца, са ***. Следователно установена е една трайна тенденция на работодателя да повишава квалификацията на кадрите в училището, като към момента само четирима у. и *** притежават ОКС *** и ***, петият е *** по история, но *** по специалността, по която преподава, за която обаче такова изискване не е въведено. Нещо повече, още преди първото уволнение на ищеца работодателят вече е бил въвел изискване изпълняваната от него длъжност да се заема с ОКС ***, каквато ищецът не е притежавал, и до възстановяване ищеца на работа не е имало лица, у. *** по дисциплините ***, и ***, по които ищецът може да преподава, на които да не е връчена ДХ, същата като тази на ищеца, с изискване за заемане на длъжността – ОКС ***, и всички лица, с изключение на ищеца, заемащи тези длъжности, притежават ОКС „***”.

С оглед на всичко така изложено, съдът намира, че работодателят не е злоупотребил с правото си да въведе завишени изисквания за заемане на длъжността „***”, а именно ОКС „***”, изискването е въведено с оглед обективна необходимост – включване на училището в списъка на иновативните такива, обстоятелството, че всички ученици в него са от *** група и е необходим специален подход, от по-високо квалифицирани у., с оглед усвояване материала по БЕЛ и по история, по които дисциплини резултатите действително са били по-ниски, преди въвеждането на изискването за по-висока квалификация на у. по тях, както и, че това изискване е въведено и за у. по други специалности, по които учениците са показали по-слаби резултати.

Само за пълнота следва да се отбележи, че ЗПУО и Наредба № 12 предвиждат задължение за у. непрекъснато да повишават своята квалификация, както чрез придобиване на ОКС *** и научна степен ***, така и чрез придобиване на степени по професионална квалификация от пета до първа, което дава възможност и за кариерното им израстване в длъжност „***” и „***”. След като у. в определено училище отказват да повишават квалификацията си, или при обективна невъзможност за повишаване на същата, право на работодателя е да въведе по-високите образователно-квалификационни изисквания, от които има нужда, и да прекрати ТПО с у. с по-ниска квалификация, които не отговарят на тях, за да наеме на работа по-високо квалифицирани кадри, с които да може пълноценно да упражнява дейността си.

В случая твърденията за дискриминационно отношение спрямо ищеца не се доказаха. Обстоятелството, че преди първото уволнение са му били налагани три дисциплинарни наказания, които са били отменени, две от съда, едно от работодателя, както и обстоятелството, че ищецът е подавал множество жалби срещу работодателя, не води до извод за злоупотреба с права от страна на д. при процесното му уволнение. В случая ищецът не е уволнен дисциплинарно, а поради това, че не отговаря на завишени образователно-квалификационни изисквания, въведени от работодателя – не притежава ОКС М.. За да има дискриминация спрямо него, следва обективно да се установи наличие на неравно третиране на същия спрямо останалите му к., с които се намира при равни други условия – в случая с к. е му, у. ***, у. ***. Такова неравно третиране не се установи. Установи се, че за у. по редица предмети, ***, ***, ***, *** и др. е въведено изискване същите да заемат длъжността си с ОКС М., по-висока от ОКС – Б., тоест да притежават по-висока квалификация. На всички тези у. са връчени длъжностни характеристики още през 2016г., а измененията в тях от м. март 2018г. нямат общо с посоченото от ищеца определение на ВКС, с което не се допуска до обжалване въззивното решение за възстановяването му на работа, което определение е от месец май, а със Заповед на н. на РУО да бъдат приведени в съответствие с конкретна разпоредба на Закона за закрила на детето и да се включат задължения за уведомяване за дете в риск и дете, подложено на насилие, както за п., така и за н. персонал. Включено е това задължение в длъжностните характеристики, в които вече е съществувало изискването за заемане на длъжността с ОКС ***, и по тази причина новите ДХ, с включено това задължение, са съставени, одобрени и връчени на лицата в края на м. март 2018г., преди възстановяване ищеца на работа. Именно такава ДХ му е връчена и на него, при връщане да заеме длъжността. В случай, че такава актуализирана ДХ не беше връчена на ищеца, би се получил обратна дискриминация спрямо к. му, на които такива ДХ са връчени и които заемат длъжността с ОКС ***, има изискване да притежават такава, а ищецът би бил с друга ДХ за същата длъжност, с по-ниски образователно-квалификационни изисквания. В тази връзка следва да се отбележи, че решението на ПОС, с което е възстановен на работа, което не е допуснато до касационно обжалване, не създава за ищеца привилегията да заема длъжността с по-ниско образование и квалификация от въведеното от работодателя. С тези решения единствено се отменя уволнението му като незаконно, и бива възстановен на работа, а не се създава задължение на работодателя да не прекратява неговото ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ – подобно би било недопустимо. В този ред на мисли, с определението, с което ВКС не допуска до обжалване въззивното решение, същият приема, че не може да бъде разгледан поставеният касационен въпрос, тъй като не е ясно за коя длъжност е връчена ДХ на ищеца – дали за ***, какъвто не е бил, или за ***, и единствено при яснота би могло да се допусне касационно обжалване на решението, т. е. ВКС изобщо не е разглеждал по същество поставения въпрос, още по-малко и мотивите на съда по дело за предходно уволнение не са задължителни за настоящия съдебен състав. В случая ищецът е уволнен от заеманата от него длъжност, за която е въведено изискване за заемането й с ОКС ***, каквато той не притежава.

Досежно пояснението в заповедта, че ищецът е ***, и неизписването на пълното наименование на предмета, по който преподава като „***” -  в тр. му договор той е назначен като ***, в Прил. 1 от Наредба 12 е посочена проф. квалификация „***”,  и обстоятелството, че актуалното наименование на предмета е „***” не може да направи заповедта незаконна на това основание, при все, че точно е записана длъжността по последно доп. споразумение и по щатно разписание – „***” и е пояснено каква е квалификацията на ищеца за длъжността, която е заемал – ***.

Досежно обстоятелството защо има ***, които притежават ОКС ***, а не ***, то, както вече бе посочено, в поименното щатно разписание и в доп. споразумения към тр. договори, както и в дл. х-ки е прието, да не се изписват предметите, по които са назначени да преподават у., а само у. длъжност – „***”, в случая, без добавката, че са ***, *** и др. Това обаче не въвежда автоматично задължение за работодателя на всички у. по тези различни дисциплини да връчи еднакви длъжностни характеристики, напротив – същият има право да избере на у. по кои общообразователни учебни предмети да завиши образователно-квалификационните изисквания  оглед нуждите на учебния процес. В случая работодателят е избрал два от предметите да бъдат тези, по които ищецът може да преподава – ***, и ***, като по делото е установена необходимостта и причините за това, както и че на всички п. по тези учебни предмети са връчени идентични ДХ с връчената на ищеца такава. Обстоятелството, че по други общообразователни учебни  предмети работодателят е приел, че могат да се заемат от ***, и дали и защо не им е връчил ДХ със завишени изисквания и не е прекратил ТПО с  тях, стоят извън предмета на настоящия спор и не представляват доказателство за наличие на дискриминационно отношение спрямо ищеца. Нещо повече, в практиката си по чл. 290 от ГПК ВКС приема, че дори и останалите на работа лица, за които са въведени новите по-високи изисквания, да не отговарят на същите, то обстоятелството, че работодателят не ги е уволнил, не представлява дискриминационно отношение, тъй като изборът с кои лица, които не отговарят на новите изисквания, да прекрати ТПО, дали и кога да го прекрати, е въпрос на целесъобразност, тази преценка може да се извърши само от работодателя и не подлежи на контрол от съда – Решение № 192/04.11.2016г. по гр. д. № 674/2016г. на ВКС, трето г. о.

С оглед на всичко дотук изложено съдът намира уволнението на ищеца за законосъобразно извършено, поради което и искът му по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за неговата отмяна следва да бъде отхвърлен.

С оглед отхвърляне на главния иск, следва като неоснователни да се отхвърлят и обусловените от него такива по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на заеманата пред уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението.

Предвид отхвърлянето на исковете ответникът има право на присъждане на разноските в производството, за адвокатско възнаграждение, които са претендирани. Същите възлизат на сумата 1110 лева (хиляда сто и десет лева) – платено в брой адв. възнаграждение, и следва да се възложат на ищеца.

Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса за разглеждане на иска в настоящия случай не следва да се определя, а разноските за експертизи от бюджета на съда не следва да се възлагат на страните.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.С., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: ***, чрез адв. А.С., срещу Основно училище „П. ***, БУЛСТАТ: *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Батак” № 57, представлявано от Д. Е. Д., със съдебен адрес:***, чрез п. адв. К.Г. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за признаване за незаконно уволнението на П.С.С., извършено със Заповед № РД ***, издадена от Д. на Основно училище „П. *** Е. Д., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ поради това, че ищецът не притежава необходимата квалификация за заемане на длъжността, а именно ОКС „***”, въведена със Заповед № ***, допълнена със Заповед № *** в нарочна длъжностна характеристика, която е предоставена на лицето на 20.06.2018г., считано от 22.08.2018г., и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***” и осъждане на ответника да му заплати сумата от 6182, 40 лева (шест хиляди сто осемдесет и два лева и четиридесет стотинки) – обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за периода 22.08.2018г. – 22.02.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА П.С.С., с ЕГН **********,***, с адрес за призоваване:***, чрез адв. А.С. да заплати на Основно училище „П. ***, БУЛСТАТ: *********, с адм. адрес: гр. Пловдив, район Източен, ул. „Батак” № 57, представлявано от Д. Е. Д., със съдебен адрес:***, чрез п. адв. К.Г. сумата от 1 110 лева (хиляда сто и десет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на обявяването му  – 11.04.2019 г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

Вярно с оригинала!ВГ

Съобщи за изтекли лични данни