Решение по дело №31/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ Лом против Решение № 99/15.11.2024г., постановено по АНД № 490 по описа за 2023г. на Районен съд  Лом, с което е отменено  издаденото от него НП № 23-0294-000696/15.07.2022г. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Иска се отмяна на решението от настоящата инстанция и постановяване  на друго, с което да бъде потвърдено наказателното  постановление.

Ответникът – А. М. П. *** , чрез адв. В. И. от *** в писмени бележки изразява становище по касационната жалба, като желае решението на въззивната инстанция да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  

Участващият в касационното производство прокурор от ОП – Враца дава заключение за оставяне в сила на решението, като законосъобразно, обосновано и правилно.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, приема  за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл.211, ал.1 АПК, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

 Предмет на делото е Решение № 99/15.11.2024г., постановено по АНД № 490 по описа за 2023г. на Районен съд  Лом, с което е отменено  НП № 22-0294-000696/15.07.2022г., издадено  от Началник  сектор в ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с което на ответника са наложени административни наказания, на основание чл.175, ал.1, пр.4 от ЗДвП „глоба“, в размер на 200лв /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, пр.3 от ЗДвП „глоба“, в размер на 200лв /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Настоящият състав, като извърши служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

При субсидиарното действие на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият състав споделя и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, в редакцията от ДВ бр. 77/2018 г., сила от 01.01.2019 г.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при тяхното издаване са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. За да отмени НП с решението е прието, че П. не е извършил вменените му нарушения по чл.103 от ЗДвП. За да стигне до този извод РС е установил, че на водача не е подаден сигнал за спиране по чл.103 от ЗДвП, който той да е възприел и да не е изпълнил, а е издадено устно разпореждане по чл.64, ал.2 от ЗМВР да спре на място, на което П. не се е подчинил, а избягал и напуснал мястото, като по този начин е осуетил извършване на полицейска проверка. За това нарушение се установило, че има съставен АУАН и издадено НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца, като му е наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 500лв /петстотин лева/, което НП е обжалвано и влязло в законна сила, след като е потвърдено с Решение № 26/14.03.2023г. по АНД № 324/22г. по описа на ЛРС. Прието е също така, че не е налице и отказ от страна на П. да предаде документите си или да осуети извършването на проверка от органите за контрол, за което на осн. чл.175, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“, в размер на 200лв /двеста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, тъй като свидетеля който е дал устното разпореждане не твърди да му е искал документи за проверка.

Решението е правилно.

Изведените правни изводи на въззивния съд за потвърждаване на наказателното постановление се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на тях и в съответствие с доказателствената им стойност правилно е установил фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото районният съд е приел, че ответникът не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му административни нарушения.

С оглед на изложеното и възраженията на касатора са неоснователни.  

          Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение се явява материално и процесуално законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила, а  касационната жалба против него да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода от спора и своевременно направеното от ответника искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да му бъдат присъдени направените в настоящото касационно производство съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, договорено и изплатено в брой, видно от приложеното към писмени бележки адвокатско пълномощно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 218 АПК    Административен съд – Враца

                                  РЕШИ:

           ОСТАВЯ  В  СИЛА  Решение №99/15.11.2024г., постановено по АНД № 490 по описа за 2023г. на Районен съд  Лом, с което е отменено НП № 23-0294-000696/15.07.2022г., издадено от Началник  сектор в ОД на МВР Монтана, РУ Лом.

          ОСЪЖДА ОД на МВР-Лом да заплати на А. М. П.,*** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща заплатеното от него адвокатско възнаграждение. 

          Решението е окончателно и не подлежи  на обжалване и протест.