РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Бургас , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500386 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по повод
въззивна жалба вх.№262725/22..01.2021г., подадена от ,,КАДЕВ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ул.,,Пиротска“№37, ет.4,
представлявано от Михаил Георгиев Кадев- управител, ищец в първоинстанционното
производство, чрез адв.Георги Стоянов - БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.,,Шейново“№19, ет.1, срещу Решение №260922/22.12.2020г., постановено по гр.д.
№2534/2020г. по описа на Районен съд- Бургас
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил исковете на ,,КАДЕВ
ТРЕЙД“ЕООД срещу ,,ТАБАКО ТРЕЙД БУРГАС“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.,,Комсомолска“№24, представлявано от Ангел
Пепеляшев, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1650.96 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчка, обективирано във фактура
№84/06.02.2020г., сумата от 45.86лева, представляваща обезщетение за забава за периода
20.02.2020г.-29.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 29.05.2020г., до окончателното плащане на сумите.
Съдът е оставил без разглеждане направеното от ,,ТАБАКО ТРЕЙД БУРГАС“
ООД, възражение за прихващане между претенцията на ищеца за главница и дължимата от
1
последния на ответника сума, представляваща продажната цена на билетите на стойност
7463 лева до размера от 1650.96 лева.
Със същото решение, съдът е осъдил ищцовото дружество ,,КАДЕВ ТРЕЙД“ЕООД
да заплати на ответника ,,ТАБАКО ТРЕЙД БУРГАС“ООД, сумата от 5812.04 лева–
главница, представляваща част от продажната цена на билети от Национална лотария, за
които са съставени приемо–предавателни протоколи от 20.01.2020г.; 24.01.2020г.;
27.01.2020г.; 29.01.2020г.; 31.01.2020г..; 05.02.2020г.; 06.02.2020г. и 07.02.2020г. на стойност
общо 7970 лева, от които са останали за плащане 7463.лева; 80лв.- обезщетение за разноски
на основание чл.309а, ал.1 от ТЗ; 140.09лева- обезщетение за забава за периода 05.02.2020г.-
01.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на насрещната искова
молба- 10.07.2020г. до окончателното й плащане, като е отхвърлен иска за заплащане на
разноски над уважения размер до пълния претендиран размер от 640 лева.
Страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената/отхвърлена част от
иска.
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят
намира първоинстанционният съдебен акт за неправилен. Излага аргументи във връзка с
предявената искова претенция за заплащане на сумата от 1650.96 лева с ДДС,
представляваща неплатена главница по фактура №84/06.02.2020г..
Изразява несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че ищецът не изпълнил
дадените от съда указания- да установи, че има право на комисионно възнаграждение в
претендирания размер.
Развива съображения относно направеното с отговора на исковата молба
възражение за прихващане, като счита, че същото представлявало извънсъдебно признание
на вземането. Подчертава, че ответното дружество не оспорило задълженията си към
,,КАДЕВ ТРЕЙД“ЕООД /нито с отговора на исковата молба, нито с насрещната исковата
молба/ .
Навежда доводи относно претенцията на ,,ТАБАКО ТРЕЙД БУРГАС“ООД за
сумата от 7970лева с ДДС. Счита, че поради невъзможен предмет на договорите
(респективно, отпаднало основание на сключването им), за ответното дружество не
съществувала правна възможност да претендира вземания по процесните протоколи.
Направено е обобщение на представените в първоинстанционното производство
доказателства.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1650.96 лева с ДДС,
представляваща незаплатена главница по фактура№84/06.02.2020г. и 45.86 лева- лихва за
забава в периода 20.02.2020г.-29.05.2020г., законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сторените в
2
производството съдебно- деловодни разноски, вкл. адвокатски хонорар и държавна такса.
Иска се отхвърляне на предявения от ,,ТАБАКО ТРЕЙД БУРГАС“ООД насрещен иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от ищцовата страна, чрез
адв.Христов - БАК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен,
постановен в съответствие със събраните по делото доказателства.
Посочва, че в първоинстанцинното производство по безспорен начин се
установило, че въззивното дружество е длъжник по договор за доставка на лотарийни
билети за обща сума в размер на 7463 лева (съгласно подробно посочени в насрещната
искова молба протоколи).
Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Развиват
се съображения, че след влизане в сила на ЗИДЗХ , отношенията между търговците се
уреждали съгласно утвърдените игрални условия и правила на съответната игра. Позовава
се на мотивите на решение по дело на Конституционния съд на РБ.
Излага становище, че съгласно Наредба за условията и реда за отпечатване и
контрол върху ценни книжа, непродадените лотарийни билети следвало да бъдат предадени
и унищожени от издателя им в присъствието на длъжностни лица, определени със Заповед
на Изпълнителния директор на НАП.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
В с.з. страните се представляват от процесуални представители, които поддържат
въззивната жалба, респ. отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок отговаря на
изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, подадена е от лице с представителна власт и
е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, а насрещния– чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, чл.309а, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че между страните е сключен договор на
28.05.20218г. , по силата на който ответното дружество се е задлъжило да доставя на ищеца
3
билети от лотарийни игри, а ищецът е следвало да заплаща тяхната стойност. Съгласно чл.7
от договора има право на комисионно възнаграждение–процент от стойността на
доставените и платени билети. Сочи, че за комисионната за м.януари 2020г. в размер на
1650,96 лв. е издадена ф.№84/06.02.2020г., която е получена от ответника, но не е платена.
Претендира също така обезщетение за забава за периода от 20.02.2020г. до 29.05.2020год- в
размер на 45,86 лв., ведно със законната лихва от датата на подавне на исковата молба со
окончателното плащане. Претенцията е за осъждане на ответника да заплати посоченит
суми. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответното дружество е депозирало
отговор, с който оспорва исковата претенция като посочва, че комисионното
възнаграждение не е платено, тъй като съгласно чл.7 от договора, комисионната се дължи
като процент от стойността на доставените и платени билети, а доставените за билети
съгласно приложените протоколи не са платени от ищеца. В условията на евентуалност
прави възражение за прихаващане между претенцията на ищеца и дължимата от него на
ответника сума, представляваща продажаната цена билети на стойност 7463 лв. до размера
на по-малкото. За разликата над 1650,96 лв. до пълния размер от 7463 лв. предявява
насрещен иск за сумата от 5812,04 лв. главница, 640 лв. обезщетение на основание чл.309а,
ал.1 ТЗ, 140,09 лв.обезщетение за забава за периода 05.02.2020г. до 01.07.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното й
плащане.
Ответникът по насрещния иск е изразил становище за неоснователност,
посочвайки, че считано от 21.02.2020г. е прието законово ограничениеза разпространение на
лотарийни билети, поради което договорът между страните е прекаретен и не се дължи
плащане на стойността на билетите.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Представени и
приети като доказателства по делото са: договор от 28.05.2018г., ф.№84/06.02.2020г., покана
за доброволно плащане, протокол за взаимно прихващане на вземания и задължения от
18.03.2020г., 7бр. протоколи от следните дати:27.01.2020г., 20.01.2020г., 31.01.2020г.,
29.01.2020г., 24.01.2020г., 07.02.2020г. и 05.02.2020г., допусната и е приета съдебно-
икономическа експертиза, допуснати са гласни доказателства-по един свидетел за всяка от
страните.
Не е спорно, че между страните е сключен договор за разпространение на
лотарийни билети на 28.05.2018г. Ответното дружество се задължава да доставя на ищеца
билети за моментна лотарийна игра „Национална лотария“, а последният-да ги приема за
разпространение и да заплати тяхната стойност. Съгласно чл.2 от договора доставката се
извършва от ответното дружество до обекта на ищцовото такова, като при доставката се
подписва приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.7 търговецът /ищец в настоящото
производство/ има право на комисионно възнаграждение-процент от номиналната стойност
на доставените му, респективно платени по реда на договора лотарийни билети.
4
За да отхвърли главния иск първоинстанционният съд е приел, че страната не е
доказала, че е заплатила доставените билети, каквото е условието, за да има право на
комисионно възнаграждение съгласно чл.7 от договора.
Мотивите на първоинстанционния съд въззивната инстанция споделя на осн. чл.272
ГПК.
В допълнение и по изложените във въззивната жалба на ищцовото дружество
съображения следва да се каже следното:ищецът не е и твърдял, че е заплатил доставените
билети. Неговата защитна теза е, че ответникът извънсъдебно е признал това негово вземане
по процесната фактура, посочвайки го в приети по делото протокол за прихващане,
подписан само от ищеца. Съобразно разпоредбата на чл.175 ГПК направеното от страната
или неин представител на факт се преценява от съда с оглед всички доказателства по делото.
В случая същото не кореспондира с всички останали доказателства, включително и с
липсата на твърдения за плащане от страна на ищеца.
По отношение на насрещния иск за заплащане на сумата от 5812,04 лв. главница,
представляваща продажната цена на билети, за които са издадени прокотоли от 27.01.2020г.,
20.01.2020г., 31.01.2020г., 29.01.2020г., 24.01.2020г., 07.02.2020г. и 05.02.2020г. на обща
стойност от 7970 лв.
По делото е установено с писмени и гласни доказателства / свидетеля Д. за
ответника по насрещния иск и свидетеля А.-за ищеца/, че посочените протоколи,
установяващи предаването на билети по вид и стойност от представител на „Табако трейд
Бургас“ ООД са получени и подписани от ответника по насрещния иск чрез продавача на
билети в търговския обект съгласно уговорката в договора- чл.2 от същия.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че в
счетоводството на ответника по насрещния иск не са осчетоводявани протоколи, а прпи
ищеца са осчетоводени 7 бр. протоколи на обща стойност 7970 лв., като от протокол от
20.01.2020г. на обща стойност 2050 лв. е осчетоводено плащане в размер на 507 лв.,
регистрирано на 10.02.2020г. ВЛ е обяснило, че ако протоколът за приемане и предавана
съдържа всички реквизит на първичен счетоводен документ, то той се осчетоводява, като е
посочило, че има начин за осчетоводяване-задбалансово, който обаче не е задължителен. В
случая дружеството „Кадев трейд“ ЕООД е избрало да не осчетоводява билетите, като
отчита единствено стойността на комисионната като приход.
Ответното дружество е възразило, че не дължи плащане на претендираната сума-
цена на получените билети, тъй като считано от 21.02.2020г. е прието законово ограничение
за разпространение на лотарийни билети, поради което договорът между страните с такъв
предмет е прекратен.
Съгласно §9 ал.3 от ПЗР на ЗИДЗХТ от деня на влизане в сила на закон се
преустановява разпространението и продажбата на билети, фишове, талони и др.
5
удостоверителни знаци за участие в игрите по ал.1 от организатори различни от ДП
„Български спортен тотализатор“.
Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само
по изключение, и то с изрична разпоредба. Следователно принципът е, че нормативните
актове имат действие за напред. За коментираното изменение на ЗХ не е предвидено
обратно действие, поради което изменението е за напред и до влизането му в сила
облигационното правоотношение между страните е било валидно и всяка от тях е дължала
изпълнение. С други думи, за ответника по насрещния иск е съществувало задължение да
заплати договореното възнаграждение за доставените лотарийни билети, респективно и
получаване на комисионно възнаграждение.
Предвид изложеното и като е стигнал до извода за основателност на предявения
насрещен иск първоинстанционното решение в обжалваните части се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Страните нямат искания за присъждане на разноски, поради което съдът не следва
да се произнася.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваните части Решение №260922/22.12.2020г.,
постановено по гр.д.№2534/2020г. по описа на Районен съд- Бургас
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6