РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500238 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Срещу решение № 260393/29.12.2020 год. по т. д. № 1617/2019 год. на
Окръжен съд - Варна, т.о. са подадени въззивни жалби, както следва:
1) От Р. Т. П. чрез адв. П.К. в частта, с която е отхвърлен предявения
иск срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ за разликата над 40 000 лв до 90 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от смъртта на сина му Георги Р. Тодоров в
резултат от ПТП на 30.12.2017 год., причинено от Ж. С. Я. – Д. при
управление на лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № WG56GXR- английска
регистрация.
В хода на процеса въззивникът е починал и вместо него са
конституирани неговите наследници С. Р. М. с ЕГН **********, М. ИВ. Р. с
ЕГН **********, Р. Г. Т. с ЕГН ********** и Р. Г. Р. с ЕГН **********.
2) От Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ – чрез адв. Т.Я. – в частта по иска с правно осн. чл. 86 от ЗЗД
по отношение началния момент, от който се дължи лихва за забава върху
1
застрахователното обезщетение. Позовава се на разпоредбата на чл. 512 ал.1
от КЗ, съгласно която когато пред Бюрото се предяви претенция за
обезщетение се прилага чл. 496 от КЗ, а това означава, че срокът за
произнасяне по претенцията не може да е по-дълъг от 3 месеца от
предявяването й по реда на чл. 380 КЗ.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са
подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:
От фактическа страна по делото е установено, че на 30.12.2017 год.
около 18,00 часа в гр. Дългопол, при движение на лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № WG56GXR, управляван от Ж. С. Я. – Д. е настъпил удар с пресичащия
пешеходец Георги Р. Тодоров, в резултат на което последният починал. От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
лекият автомобил се е движил със скорост от около 70 км/ч, а опасната зона
за спиране при тази скорост е около 65,8 м. Няма данни водачът на
автомобила да е предприел аварийно спиране, въпреки че е разполагал с
видимост от около 80 метра до мястото на удара. Основната причина за ПТП
според вещите лица е несъобразената скорост на лекия автомобил. От друга
страна е било установено, че пострадалият пешеходец е бил с високо
съдържание на алкохол в кръвта, установено при аутопсията на трупа – 3,65
промила в кръвта, 4,03 промила в урината и 4,17 промила в гръбначно-
мозъчната течност. При такава алкохолна концентрация сериозно са
нарушени координацията на движенията и способността за адекватна реакция
на пешеходеца, което обуславя допринасянето от негова страна на
вредоносния резултат. Той също е имал възможност да избегне удара, защото
между него и превозното средство не е имало препятствие, ограничаващо
видимостта, а и пътно-транспортното произшествие е станало при включени
светлини на автомобила, ясно различими в тъмната част на денонощието.
Така очертаната фактическа обстановка, установена от заключенията на
съдебно-автотехническите експертизи- първоначална и повторна, се подкрепя
и от събраните гласни доказателства.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчете
на първо място, че загиналият при пътно-транспортното произшествие е син
2
на първоначалния ищец, което само по себе си означава тежка и безвъзвратна
загуба за него. От показанията на свидетелите се установява, че са ги
свързвали близки отношения на уважение и взаимопомощ. Макар и да не са
живели в общо домакинство, синът често посещавал баща си, подпомагал го
финансово. С оглед на това настоящият състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение в размер на 80 000 лв. за причинените
на ищеца неимуществени вреди в достатъчна степен отговаря на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. От друга страна следва да се
съобрази и степента на съпричиняване, което в случая е в размер на 50 %.
Пострадалият е пресичал пътното платно на необозначена пешеходна пътека,
намирал се е в състояние на силно алкохолно опиянение, което му е
попречило адекватно да съобрази обстановката.
По отношение законната лихва върху дължимото обезщетение съдът
намира следното:
С исковата молба ищецът е претендирал заплащане на законната лихва
върху главницата на осн. чл. 429 ал.3 във вр. с чл. 430 ал.1 от КЗ. Съгласно
цитираната разпоредба застрахователят дължи лихвите за забава, за които
застрахованият отговаря пред увреденото лице, считано от датата на
уведомяването за настъпването на застрахователното събитие от
застрахования, или от пострадалото лице – която от двете дати е по-ранна. В
случая ищецът е уведомил Бюрото на 19.01.2018 год., от която дата
последното дължи заплащане на законна лихва, както правилно е приел
първоинстанционният съд.
По разноските:
Въззивната жалба на С. Р. М. с ЕГН **********, М. ИВ. Р. с ЕГН
**********, Р. Г. Т. с ЕГН ********** и Р. Г. Р. с ЕГН **********, е
подадена срещу отхвърлителната част от решението в размер на горницата
над 40 000 лв. до 150 000 лв. Поради неоснователност на жалбата същите
нямат право на разноски за настоящата инстанция.
Въззивникът Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е обжалвал решението само в частта на
присъдените законни лихви, но във въззивното производство се е защитавал и
по жалбата на насрещната страна с обжалваем интерес 110 000 лв. Поради
това и на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК той има право на разноски за настоящата
3
инстанция в размер на 3206,17 лв., съобразно приложения списък на
разноските и доказателства за тяхното заплащане. Възражението на
насрещните страни за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, защото съгл. Наредба № 1/2004 год. при обжалваем интерес
110 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 3630 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260393/29.12.2020 год. по т. д. №
1617/2019 год. на Окръжен съд - Варна, т.о.
ОСЪЖДА С. Р. М. с ЕГН **********, М. ИВ. Р. с ЕГН **********, Р.
Г. Т. с ЕГН ********** и Р. Г. Р. с ЕГН ********** да заплатят на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр. София,
БУЛСТАТ ********* разноски за настоящата инстанция в размер на 3206,17
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4