№ 32
гр. С., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900116 по описа за 2024 година
Ищецът Д. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Георги С. Георгиев“ 9, ет. 3, ап.
6, чрез пълномощника си адв. К. Д. от САК и адв. Д. К. от САК, със съдебен адрес гр.С., пл.
Позитано №3, ет. 3, офис №35 е предявил обективно съединени, осъдителни искове по
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу Застрахователно акционерно дружество „Д.“
АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г. М Димитров“ № 1, за
заплащане на сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), предявен като частичен иск от
250 000 лв. (двеста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на
неговия дядо Д. Н. Б., причинена при ПТП, настъпило на 17.01.2022 год. около 11.30 часа на
път ВП – 81, в посока от гр.Г. към гр.К., в района на кръстовището с пътя за
„Птицекомбинат“, гр.К., по вина на Х. Х. Б. – водач на товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със застрахователна полица №
BG/30/121003634017 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 28.12.2021 год. до 27.12.2022 год., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 04.07.2023 год. до окончателното им заплащане.
В исковата си молба, ищецът Д. Х. Б. твърди, че на 17.01.2022г., около 11:30 часа, на
път ВП - 81, в посока от гр. Г. към гр. К., се движил товарен автомобил с марка „Рено“,
модел „Мастър Т - 35 Д“, с рег. № СО 1898 АК, управляван от Х. Х. Б., със скорост от около
90 км./ч. В същото време, в обратна посока, със скорост от около 57 км./ч., се движил лек
автомобил с марка „Форд“, модел „Ц-макс“, с рег. № СО 6973 СМ, управляван от Е.В.М., а
зад него - на разстояние от около 10 м., със скорост от около 58 км./ч., се движил лек
автомобил с марка „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № В 3814 ВХ, управляван от З. Г. Л..
1
Достигайки при км. 12 от ВП - 81, в района на кръстовището с пътя за „Птицекомбинат“,
гр.К., водачът на товарен автомобил „Рено“, поради неупражнен контрол върху превозното
средство, се отклонил на ляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Сочи се, че
поради недостатъчното време и пространство за реакция на водачите между т.а. „Рено“ и л.а.
„Форд“ настъпил удар, товарният автомобил се преобърнал върху лявата си страна и
преустановил движението си.
Твърди се, че в момента на настъпване на инцидента, пасажер в превозното средство
на предна дясна седалка на товарен автомобил „Рено“ бил Д. Н. Б. – дядо на ищеца, който
претърпял тежки телесни увреди и бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, където бил хоспитализиран за период от 17.01.2022 г. до 21.01.2022 г., но на 21.01.2022
г., поради множеството травми несъвместими с живота, същият починал.
За така настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 2/17.01.2022 г., по описа на ОД на МВР - С. обл. и образувано ДП № 8/17.01.2022 г.,
по описа на ОД на МВР- С. обл. Сочи се, че във връзка с горното ПТП било образувано
НОХД № 727/2023 год. на СОС, като с влязла в сила на 30.03.2024 год. присъда №
12/14.03.2024 год. водачът на товарния автомобил „Рено“ Х. Х. Б. бил признат за виновен за
това, че при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по
пътищата, установени в чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.
Н. Б. и телесни повреди на друго лице, поради което и на осн. чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.
„б“, предл.1-во във вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК бил
осъден на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което било отложено
на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от четири години.
Ищецът Д. Х. Б. твърди, че е внук на починалия при пътния инцидент - Д. Н. Б.. Той
изживявал изключително тежко новината за настъпилата смърт на дядо си. Преди да настъпи
смъртта на Д. Н. Б., отношенията в семейството им били изключително близки, основани на
привързаност, подкрепа, обич и уважение. Д. Н. Б. бил пример и опора за своя внук.
Вследствие смъртта на дядо си, ищецът търпял големи болки и страдания, тъй като бил
лишен завинаги от него. Приживе между двамата била налице изключително близка
емоционална връзка, започнала още от раждането на ищеца. Той бил първородния внук,
кръстен на своя дядо. Дядото постоянно бил в домакинството на семейството и помагал с
грижи и финансови средства за неговото отглеждане. След приключването на отпуска по
майчинство на майката, дядото поел задължението да води внука си на детска градина и да
полага грижи за него, докато родителите му били заети с трудовите им задължения. Между
двамата била изградена много близка емоционална връзка, като Д. Н. Б. изцяло формирал
възгледите на внука си относно морал, възпитание, бъдеще, идеи и др. Основни грижи за
ищеца полагали неговите баба и дядо - Д. Н. Б. и Лалка Лозанова Б.а, с които той се чувствал
добре и спокойно. Д. Н. Б. бил пример и опора за внука си във всеки един аспект от живота
му- отгледал го е, образовал го е, помагал му е със съвети в трудните за него моменти. След
настъпването на катастрофата, ищецът следял непрекъснато състоянието на дядо си, докато
той бил в болничното заведение. Постоянно се надявал дядо му да успее да оцелее.
2
Новината за настъпилата смърт на Д. Н. Б. причинила на ищеца силен стрес и емоционално
разстройство. На погребението му скърбял неутешимо. Животът на му след смъртта на
неговия дядо изцяло се променил, след като загубил най- близкия си човек, който замествал
фигурата на родителите му. Тъгата от загубата на дядо му го накарала да се затвори в себе
си и да страни от приятелите и познатите си. Не можел да повярва, че един здрав и жизнен
човек може да си отиде толкова внезапно и да го напусне. Понастоящем все още не можел да
преодолее мъката от загубата на дядо си.
Ищецът Д. Х. Б. твърди, че за товарния автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т –
35 Д“, с ДК №СО 1898 АК, управляван при ПТП от деликвента Х. Х. Б., била сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № BG/30/121003634017, с начална дата на покритие 28.12.2021 г. и крайна дата на
покритие 27.12.2022 г., валидна към датата на ПТП, 17.01.2022 г.
Твърди, че на 03.04.2023г. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380,
ал.1 от КЗ до ЗАД „Д.” АД с вх. № 1687/03.04.2023 г., но до изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ ответникът не се е произнесъл, нито определил и изплатил застрахователно
обезщетение, нито отказал плащане.
С оглед на това, за ищецът бил налице правен интерес да претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Д. Н. Б., настъпила поради пътен инцидент от дата 17.01.2022 г., пряко от
застрахователя на виновния водач, а именно - „ЗАД Д.“.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор чрез пълномощника
си адв. Н. Л., с който оспорва така предявените искове, като неоснователни и недоказани. В
условията на евентуалност, в случай, че съдът намери исковете за установени по основание,
да намали размера на претендираното обезщетение, като прекомерно завишен.
На първо място ответникът ЗАД „Д.“ АД счита, че предявеният иск е недопустим.
Твърди, че извънсъдебно не е депозирана писмена застрахователна претенция до
застрахователя, съответстваща на нормата на чл.380. ал. 1 във вр.с ал.3 от КЗ, поради това,
че не е представена с извънсъдебната застрахователна претенция лична банкова сметка, с
титуляр ищеца Д. Х. Б., или сметка с нотариално заверка на подписа на пълномощника, при
воля за получаване на плащането от друго лице, по смисъла на чл.338. ал.1 от КЗ. Поддържа,
че непредставянето на данни и удостоверение за издадена валидна банкова сметка влече като
правна последици липсата на валидно сезиране на застрахователя, поради което и счита
предявения иск за процесуално недопустим.
С отговора, ответникът ЗАД „Д.“ АД не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на процесното ПТП, касаещо посоченото в исковата молба МПС.
Оспорва всички твърдения, наведени от ищеца в исковата молба по основанието на
съдебно предявената претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
3
Счита, предявения от ищеца иск за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта
на неговия дядо, в резултат от посоченото в исковата молба застрахователно събитие, за
напълно неоснователен.
Твърди, че ищецът не попада в кръга на лицата, за които се приема, че са
материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за морални страдания от
смъртта на техен близък. само наличието на кръвна връзка не може да бъде основание за
присъждане на обезщетение, макар и в лимитиран размер.
Оспорва релевираните с исковата молба твърдения, че между ищеца и неговия дядо е
съществувала особено дълбока и изключителна по своя характер връзка, която да води до
пораждане на право на обезщетение за неимуществени вреди в полза на първия, като
твърди, че не кореспондират на обективните правнорелевантни обстоятелства, касаещи
отношенията между ищеца и неговия роднина по възходяща линия от втора степен. Твърди,
че както ищецът, така и починалото лице, са имали много по-близки роднини, с които всеки
от тях се е намирал в значително по-близки отношения, считано към датата на процесното
събитие. Твърди още, че ищецът не е общувал редовно с дядо си, а формалният факт, че са
роднини не водел до понасяне на неимуществени вреди.
Поддържа, че в процесния случай релевираните от ищцовата страна твърдения за
претърпени морални вреди и то такива, които надхвърлят по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, каквото именно е изискването на ТР
№ 1 /21.06.2018г., постановено по ТД № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, са напълно
неоснователни, недоказани и бланкетни.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът намери за установено наличието на
дълбока и изключителна по своя характер близост приживе между починалия и ищеца -
негов внук, оспорва иска като прекомерно завишен и категорично неоснователен за
разликата над 5000 лв. до общо претендираната с исковата молба парична сума.
С отговора се оспорва механизма на ПТП, по начина по който е описан в исковата
молба, като се твърди, че не съответства на действителните обстоятелства, свързани с
процесния случай. Въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт, пораждащ правните
последици по чл. 300 от ГПК, ответникът твърди, че ищцовата страна поддържа механизъм,
който не съответствал на вече установения в наказателното производство, чиято юридическа
сила следва да бъде зачетена от гражданския съд в настоящото производство съгласно
правилото на чл. 300 от ГПК.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между реализирането на
процесното ПТП и настъпването на смъртта на Д. Н. Б.. Поддържа се, че той е страдал от
множество предхождащи и/или дегенеративни заболявания, датиращи отпреди конкретния
пътен инцидент, които са довели до леталния изход, тъй като евентуално получените от
събитието телесни увреждания обективно не са годни да обусловят сами по себе си неговата
смърт.
С отговора се твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
4
пострадалия, като се сочи, че по време на ПТП е пътувал без поставен обезопасителен колан
в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, което нарушение е причина за възникване
на телесните му травми в конкретната им тежест и е способствало за леталния изход.
С отговора се оспорва претендирания от ищеца размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди като необосновано прекомерно завишен. Сочи се, че
съгласно съдебната практика понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението, което не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице.
Твърди се, че от значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да бъдат
обсъдени и въз основа на тяхната комплексна оценка да се заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да се присъди за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на съответното лице.
Оспорват се и претенцията за лихва върху претендираната главница по аргумент от
неоснователността на главния иск. В условията на евентуалност, ответникът счита че най-
ранният момент, от който би могло да се породи твърдяното от страна на ищеца акцесорно
вземане за законна лихва за е от датата на постановяване на отказ да бъде изплатено
обезщетение по претенцията от страна на застрахователя или след изтичането на 3-месечния
срок по КЗ.
ЗАД „Д.“ АД моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по
размер. В условията на евентуалност и в случай, че съдът счете предявените искове
основателни, прави възражение за прекомерност на претендирания размер като
необосновано завишен и моли същият да бъде намален, с оглед на направените възражения
за съпричиняване.
Претендира на основание чл.78 от ГПК присъждане на направените в настоящото
производство разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът Д. Х. Б. е депозирал допълнителна искова
молба, с която е оспорил възраженията на ответника, направени с отговора на исковата
молба.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът ЗАД „Д.“ АД е представил отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа всички твърдения, възражения, оспорвания
и доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на исковата молба.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от присъда №12/14.03.2024г. по НОХД №727/2023 год. на СОС, като с влязла в
сила на 30.03.2024 год. водачът на товарния автомобил „Рено“ Х. Х. Б. бил признат за
виновен за това, че на 17.01.2022 г., около 11,40 ч., на път ВП-81, в участъка на 12-ти км., в
5
посока на движение от гр.Г. към гр.К., в района на кръстовище с път за „Птицекомбинат“,
при управление на МПС – товарен автомобил марка „Рено“, модел “Мастър Т 35- Д“, с рег.
№ СО 1898АК, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.
Н. Б., с ЕГН **********, престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във
вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК като му е наложено съответно
наказание.
Видно от акт за смърт Д. Н. Б. е починал на 21.01.2022 г.
Видно от удостоверение за наследници Д. Н. Б. има син Х.Д. Б.. Видно от
удостоверение за родствени връзки ищецът Д. Х. Б. е син на Х.Д. Б. и внук на Д. Н. Б..
С молба от 03.04.2023г. ищецът Д. Х. Б. е отправил застрахователна претенция към
ЗАД „Д.“ АД.
Страните не спорят по отношение на факта, че е налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК №СО 1898 АК по силата на
Застрахователна полица № BG/30/121003634017, сключена със „З.“ АД и валидна към датата
на ПТП-17.01.2022г.
По делото се разпита свидетелката З. Г. Л..
„На 17.01.2022г. пътувах от гр. С., гр. К. в посока гр. Г., гр. М. със служебен
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, който управлявах аз. След излизане от гр. К. на
ляв завой срещу нас излезе бус. Казвам срещу нас, защото пред мен имаше още една кола.
Произшествието беше в светлата част на денонощието, по обяд. Платното за движение беше
с по една пътна лента за всяка посока. По средата на двете платна има осева линия, но няма
мантинела. Маркировката на осевата линия е непрекъсната. Пътят е със завой и има
кръстовище на завоя, има отбивка за на дясно по моята посока на движение. Отбивката е
към някаква птицекланица или птицекомбинат на гр.К.. Кръстовището, където е отбивката е
„Т“ образно. С автомобилът, който се движеше пред мен, се движехме заедно от гр. К.
нагоре, той се движеше малко пред мен и аз карах след него. Тази отбивка за
птицекланицата (птицекомбината) е между гр. К. и гр. Г., пада се малко след излизане от гр.
К. в моята посока на движение. От автомобила пред мен спазвах около два автомобила
дистанция, не знам колко метра се падат точно. Движила съм се с не повече от 80 км./ч.
Малко преди завоя има знак за ограничение от 60 км./ч., но преди това няма пътни знаци.
Времето беше слънчево, но студено, когато стана произшествието. Не беше мокро. Не
валеше. Пътят беше сух. Нямаше сняг. Платното за движение беше сухо. Просто беше доста
студено, но беше слънчево. В района на ПТП-то нямаше намаление на видимостта. Беше
ясно и имаше нормална видимост. Нямаше ограничение на видимостта. Единственото
ограничаване на видимостта е на самия завой, където завоят ограничава видимостта. Движех
се в посока гр. Г., когато малко преди завоя, тоест почти на завоя видях буса, който ни удари
6
и дойде в нашата лента. Стана много бързо. Явно е ударил първо предната кола и аз се
ударих в тях. Не знам откъде се появи този бус, все едно от никъде. Идваха коли отсреща,
може би е решил да ги изпреварва и е изгубил контрол, не знам какво е направил. Бусът го
видях пред мен как излиза от завоя и влиза в нашата лента и удари автомобила пред мен.
Ударът между буса и колата, която беше пред мен беше челен. Помня, че видях буса срещу
нас, помислих си, че той тръгва да прави ляв завой към комбината, но той не завива, удари
колата пред мен и аз се ударих в нея. Нямах време за някакви кой знае какви мисли, дори не
помня дали съм натиснала спирачка, може би инстинктивно съм натиснала спирачки. Просто
стана много бързо. Бях си ударила и тялото и главата, опитах се да изляза от колата, може би
съм изгубила съзнание за някакво определено време, защото когато сама излязох от колата,
използвайки доста сила, за да отворя вратата, около мен имаше хора от другите коли, които
пътуваха от страната на буса, които тичаха напред, назад, питаха ме как съм. Бусът се
обърна, но не помня на коя страна. Колата пред мен, когато слязох да видя какво се случва,
колата се беше завъртяла почти в другата лента, аз бях почти в моята лента на движение, а
бусът беше до мен, но ще Ви излъжа как беше точно обърнат. Повечето хора тръгнаха към
буса, за да видят има ли пострадали, няма ли и какво се случва, а аз отидох към тази жена,
която беше в колата пред мен, за да й помогна, защото беше затисната от колата. Освен, че
си говорих с жената от предната кола, на която нямаше как да помогна, защото беше
затисната и дойде пожарна, за да отворят колата и да я извадят. Бусът беше обърнат и
мъжете вечер се опитваха да влязат и извадят един възрастен мъж, с който не знам какво се е
случило в буса. Момчето, което е шофьорът на буса вече беше излязъл от него и навън
видях, че това е той. След това не съм помагала кой знае колко на никого, защото нямаше
как да помогна. Единствено видях жената, която беше в предната кола и беше затисната,
защото тя беше с колан. От буса не съм видяла хората, тъй като той беше обърнат и вече
вадеха хората.
Имаше разстояние между мен и буса, но не мога да преценя точно колко е било.
Предполагам щетите по буса са били от страната, на която се е обърнал. Не помня дали бяха
счупили предния прозорец или си беше счупен и как извадиха хората. Дали изкараха хората
през предния прозорец или през страничното стъкло на вратата не помня.
Не и двамата бяха в буса.“.
По делото се разпита свидетелката Е.М.П..
„Познавам ищеца Д. Х. Б.. Познавам и дядо му Д. Н. Б.. Познавам двамата от около
30 години. В близки отношения сме с внука, както и с дядо му до смъртта му. Живеем в гр.
Г. и тримата. Д. живееше на около 500 метра от къщата на дядо си. Дядо му много се
грижеше за него от раждането му. Отношенията им бяха отношения на дядо и внуче. Дядото
много се грижеше за внук си, водеше го по мачове, всяка година го водеше на морета, всяка
събота се събираха семейството на гости в тях. Прекрасни отношения като между дядо и
внуче, дори той го имаше почти за свой син. Контактите между двамата бяха непрекъснато.
Д. Б., след като почина дядо му, го издържат родителите му. Сега Д. живее с родителите си.
Към 2022г., преди да почине дядо му, той живееше при дядо си и при техните, при майка си
7
и баща си. Дядото и родителите на Д. живеят в различни къщи. Живял е при дядо си като
малък, водил го е на операции на очите, на мачове. Д. Б. (внукът) живее при родителите си.
Детето много тежко прие загубата на дядо си. Беше много привързан към дядо си и е
нормално да страда. Д. не е участвал в хобита на дядо си, нито в професионални и активни
дейности. Докато дядо му беше в болница, доколкото съм запозната пускаха хора само до
рецепцията, тъй като той беше в реанимация и не допускаха някой да влиза при него.
Промяната в Д., след загубата на дядо му, се изразява в скръбта му. Семейството извършва
всички ритуали и обичаи свързани със смъртта на дядото. Присъствала съм на погребението
на Д. Б. и там беше цялото семейство, целия град. Той беше човек, който в града е обичан.
Дядото се грижеше много за внук си. Родителите му са отсъствали от ежедневието на
детето, когато баба му и дядо му са го водили на почивки. Иначе не знам родителите да са
отсъствали от ежедневието на детето.
Присъствала съм на Коледа, когато е бил и дядото.
Само на един празник сте присъствала. Така ли?
Да.
Детето получава абсолютно всичко необходимо от родителите си и от дядо си, Бог да
го прости.
Баща му се занимаваше с дърводобив, а майка му беше магазинерка.
Абсолютно нищо не му е липсвало.
Мишо му е първороден внук. Има сега внук, но той вече беше починал и другият му
внук е Х..
Докато Д. беше жив се грижеше и за двата си внука. Беше грижовен баща, дядо и
съпруг. С внук му Д. живеем в едно и също населено място в гр. Г.. Виждала съм го да
излиза с приятели и да общува.“
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и неоснователен.
Правното основание на иска е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД
и чл.429 от КЗ.
Ищецът Д. Х. Б. е предявил пряко срещу застрахователя осъдителен иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на
настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска
отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника.
Видно присъда №12/14.03.2024г. по НОХД №727/2023 год. на СОС, като с влязла в
сила на 30.03.2024 год. водачът на товарния автомобил „Рено“ Х. Х. Б. бил признат за
виновен за това, че на 17.01.2022 г., около 11,40 ч., на път ВП-81, в участъка на 12-ти км., в
посока на движение от гр.Г. към гр.К., в района на кръстовище с път за „Птицекомбинат“,
при управление на МПС – товарен автомобил марка „Рено“, модел “Мастър Т 35- Д“, с рег.
№ СО 1898АК, е нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, а именно „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Д.
8
Н. Б., с ЕГН **********, престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.„б“, предл.1-во във
вр. с ал.1, б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК като му е наложено съответно
наказание, която присъда е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК и
установява авторството на извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
По делото не се събраха доказателства, включително разпита на свидетелката З. Г. Л.,
доказващи възражението на ответника Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като в нарушение на
разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, по време на ПТП е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Ето защо възражението е неоснователно.
Установява се противоправността на деянието, вината на Х. Х. Б. и настъпването на
вредоносния резултат-смъртта на Д. Н. Б.. От това следва несъмнен извод за наличието на
обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД:
деяние, противоправност на деянието, вредоносен резултат-настъпилата при ПТП смърт на
Д. Н. Б., причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата вреда. По делото се
установи и наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при
ответника ЗАД „Д.“ АД към момента на настъпването на ПТП- 17.01.2022г. на виновния
водач Х. Х. Б..
Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС „Материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.“
По делото се установи, че ищецът Д. Х. Б. е внук на починалия Д. Н. Б..
Видно от показанията на свидетелката Е.М.П. до смъртта на Д. Н. Б. Д. Х. Б. живеел
при родителите си, като имал чести контакти с дядо си, който живеел в същото населено
място на около 500м. Ищецът е привързан към дядо си и понесъл тежко неговата внезапна
загуба.
9
По този начин от разпита на свидетелката Е.П. съдът намира, че се е установила
нормална родствена и емоционална връзка между дядо и внук, като са осъществявани
нормалните семейни контакти, но съдът не намира за доказано наличието на изключителен
случай, визиран по-горе в ТР, като безспорно ищецът Д. Х. Б. търпи болки и страдания от
загубата на своя дядо Д. Н. Б..
Ето защо съдът намира иска за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът Д. Х. Б. следва да понесе разноските на
ответника Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД 80,-лв. (депозит за свидетел).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД
и чл.429, ал.3 КЗ, на Д. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „Георги С. Георгиев“ 9, ет.
3, ап. 6 срещу „Застрахователно акционерно дружество Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Д.бад, бул. „Г. М. Димитров“ №1, за
заплащане на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), предявен като частичен иск от 250 000 лв.
(двеста и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие смъртта на
неговия дядо Д. Н. Б., причинена при ПТП, настъпило на 17.01.2022 год. около 11.30 часа на
път ВП – 81, в посока от гр.Г. към гр.К., в района на кръстовището с пътя за
„Птицекомбинат“, гр.К., по вина на Х. Х. Б. – водач на товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастър Т – 35 Д“, с ДК № СО 1898 АК, със застрахователна полица №
BG/30/121003634017 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с Застрахователно акционерно дружество „Д.“ АД, валидна към датата на ПТП-
17.01.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2023г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Д. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул.
„Георги С. Георгиев“ 9, ет. 3, ап. 6 да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. „Д.бад“, бул.
„Г.М.Димитров“ №1 сумата от 80,-лв. (осемдесет лева), представляващи разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.С. в
двуседмичен срок връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10