Решение по дело №1649/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейните помощи за деца.

Образувано е по жалба от О. К. с ЕГН ********** , гражданка на Украйна, със статут на постоянно пребиваващ в Република България, като майка и законен представител на И. К. , ЕГН ********** подадена чрез адв. А. и адв. П. против Заповед № ЗСПД/Д-В/9820/03.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която е отказано отпускане на еднократна помощ съгласно чл.10а,ал.1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ за ученици, записани в първи клас. Сочи се , че нормата на чл.10а,ал.1 от ЗСПД е приложима и за лицата със статут на постоянно пребиваване в Република България. Счита, че правото на социална помощ е предвидено с нормата на чл.2,ал.6 от Закона за социалното подпомагане. Сочи се на противоречие на нормата на чл.3,т.5 от ЗСПД с чл.14 от Конституцията на Република България и Конвенцията на ООН за правата на детето. Моли за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката със задължителни указания за отпускане на еднократната помощ на детето И. К.. Претендира адвокатско възнаграждение в условията на чл.38,ал.2, във вр. с чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна , чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за нейното отхвърляне. Моли за присъждане на насрещната страна на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена пред родово и териториално компетентен съд, от лице, за което безспорно е налице правен интерес от оспорването на акта. Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед. Обжалването е предприето чрез органа, чийто акт се оспорва, в рамките на предвидения за това 14-дневен срок.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на жалбата:

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № ЗСПД/Д-В/9820/03.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която на О.К. като майка и законен представител на И. К. е отказано отпускане на еднократна помощ съгласно чл.10а,ал.1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ за ученици, записани в първи клас.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:

О.К. е украински гражданин с български произход със статут на постоянно пребиваващ в Република България съгласно разрешение за пребиваване № *********, считано от 12.05.2021 г. с продължителност до 10.05.2026 г.

Жалбоподателката е подала Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици записани в първи клас вх.№ ЗСИД/9820/30.06.2023 г. по реда на чл.10а от Закона за семейните помощи за деца за сина си И. К., записан като ученик за учебната 2023/2024 в І клас в основно училище „Стефан караджа“ в гр.Варна. Към заявлението е представено Удостоверение № 449/26.06.2023 издадено от директора на учебното заведение. С оспорената заповед е отказано изплащането на еднократна помощ, тъй като членовете на семейството са украински граждани и не отговаря на условията на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

Установява се, че жалбоподателката е с български произход, видно от удостоверение № 13303040020115903 издадено от зам.-председателя на Държавна агенция за българите в чужбина и е със статут на постоянно пребиваване съгласно разрешение за пребиваване № ********* издадено на 12.05.2021 г. със срок на валидност до 10.05.2026 г.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗСПД. Спазена е предвидената в закона писмена форма, като в конкретния случай, отказът за отпускане на помощта е мотивиран съгласно изискването на чл. 10, ал. 5 ЗСПД, с посочване на фактическото и правното основание за постановяването му.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Между страните липсва спор по отношение на фактите. Спорът е правен и се свежда до въпроса налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето.

По реда на чл. 10 а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Отказът за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

С нормата на чл. 3 , т.1-5 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Следователно правото на семейни помощи по националното законодателство не е обвързано във всички случаи с българско гражданство, а регламентира подпомагане и на чужденци , които пребивават постоянно в Република България.

При преценка на правата на оспорващата следва да се съобрази Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващите граждани от трети страни. В чл.11 на Директивата е регламентиран принципът на равноправно третиране с гражданите на държавите – членки. Съгласно чл. 11, § 1, б. "г" от Директивата, дългосрочно пребиваващият се ползва от равноправно третиране с гражданите на държавата-членка по отношение на социалното осигуряване, социалното подпомагане и социалната закрила, така както са дефинирани в националното законодателство. Помощта по чл.10а, ал.1 ЗСПД – еднократна за семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас, е помощ, която се отпуска без доходен тест, за покриване на разходите в началото на учебната година – родителите да закупят без затруднения част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците – и се получава при положение че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 ЗЗДт. Така регламентираната помощ, макар да е уредена в ЗСПД, а не в ЗСП - който закон съгласно чл.2, ал.1, 3 и 6 предоставя право на социални помощи и на чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България и в който не се съдържа изискване, като това в чл.3, т.5 ЗСПД, без съмнение е част от част от общата система за социално подпомагане.

Оспорената заповед не съответства и на целта на чл. 1, ал. 2 от ЗСПД Еднократна целева помощ за ученици е вид социално подпомагане и е способ за подпомагането на семействата в отглеждането на техните деца. Общият режим на предоставяне на семейни помощи за деца стъпва единствено на нуждата, за да постигне необходимата справедливост по отношение условията, в които растат и се отглежда децата, тъй като висшите интереси на детето са и би трябвало да бъдат първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В този смисъл е и чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето. С чл. 10 а ЗСПД при липсата на подоходно изискване законодателят е изходил точно от висшите интереси на детето, записано в първи клас, и чрез установеният правен режим на семейни помощи за деца е гарантирал съответстваща се дължима грижа.

Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г., защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Въз основа на анализа на цитираните разпоредби се налага извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Същата следва да бъде отменена, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация, при съобразяване на дадените в настоящото решение указания.

С оглед изхода на спора и направеното искане на основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът следва да заплати сторените разноски за платена държавна такса в размер на 10,00 лв. и адвокатско възнаграждение. Настоящето производство не е освободено от заплащане на държавна такса и направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е неоснователно. В хода на настоящото производство жалбоподателят е представляван от адвокат, с оглед заявеното от процесуалния представител и представения договор за правна защита и съдействие от 16.10.2023 г. , правната помощ е оказана безплатно на осн. чл. 38 от ЗА. Предявеното искане на процесуалния представител за присъждане на разноски е основателно, поради което съдът намира, че следва да го уважи в минимално предвидения от Наредба № 1/2004 г. размер, като на адв. А., следва да бъде присъдена сумата от 1000 лв., съгласно чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения представляваща адвокатско възнаграждение за участие в настоящия процес.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-В/9820/03.07.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която на О.К., ЕГН ********** с адрес *** като майка и законен представител на И. К. , ЕГН ********** е отказано отпускане на еднократна помощ съгласно чл.10а,ал.1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ за ученици, записани в първи клас.

ВРЪЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна за ново произнасяне в едномесечен срок от получаване на решението в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, гр. София, да заплати в полза на адв. Д.М.А. член на ВАК с личен № **********, сумата от 1000 (хиляда) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1649 по описа за 2023 г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, гр. София, да заплати на О. К. с ЕГН ********** със статут на постоянно пребиваващ в Република България сумата от 10 (десет) лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

	Съдия: