Решение по дело №750/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 114
Дата: 15 март 2023 г.
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20221420200750
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Враца, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Административно
наказателно дело № 20221420200750 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №7766 от
20.07.2022г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр.София, с което на С. Н. К. от гр.********** с ЕГН **********
за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 пр.1 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, вр. с чл.8, ал.5 пр.1 и чл.14, ал.3 пр.1 и
чл.37, ал.1, т.1 пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание
чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН.
ОСЪЖДА жалбоподателят С. Н. К. от гр.********** с ЕГН **********, да
ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева - съгласно чл.63д,
ал.4 и ал.5 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
уведомяването пред ВРАЧАНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :
С.Н.К. от гр.Пазарджик, *************, с ЕГН **********, на длъжност
шофьор в „ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД, е обжалвал НП №7766 от 20.07.2022г. на
Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София на
Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което за
извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 пр.1 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, вр. с чл.8, ал.5 пр.1 и чл.14, ал.3 пр.1 и
чл.37, ал.1, т.1 пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС.
В жалбата и в приложени по делото писмени бележки от процесуален
представител адв.М.Николова от АК - гр.Пазарджик се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на издадените от наказващият орган актове и се
иска отмяна на наказателното постановление.
Ответника по делото Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, в
придружителното писмо и в съдебно заседание чрез процесуален представител –
юрисконсулт Младенова и в писмена защита навежда доводи за неоснователност на
жалбата и иска потвърждаване на Наказателното постановление и присъждане на
юрисконсултски разноски.
Производството по делото е по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Служителите на Агенция „Пътна инфраструктура”, свидетелите *********** на
21.06.2022 г. около 10:00 часа на път ІІ-15, км 4 + 200, спрели за проверка в посока
гр.София - гр.Враца, автовоз които превозвал товар /леки автомобили съгласно
приложеният пътен лист на л.12/, които представлявал състав от ППС с 5 оси - МПС
с 2 оси - товарен автомобил марка Мерцедес, модел Актрос с peг. № РВ 82 44 КС и
ремарке с 3 оси с peг. № РВ 70 30 ЕВ , собственост на търговско дружество
„ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД, клон Пловдив със седалище и адрес на управление:
обл.Пловдив, гр.Пловдив, ул.„Васил Левски” бл.№125.
В процеса на извършваната рутинна проверката било установено, че водач на
проверяваното МПС е лицето - С.Н.К., от гр.Пазарджик, работещ на длъжност шофьор
в гореспоменатото дружество.
При проверката било установено в следствие на направено измерване с
техническо средство ролетка №1237/18/50 м, че при максимално допустима дължина
на ППС от 18.75 м, съгласно чл.5, ал.1, т.3, б.„д“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, превозваният от него
пътен състав е с дължина от 19.50 м., тоест е с 0.75 м. по - дълъг от допустимото.
С оглед направеното измерване и констатацията, че процесното ППС е
извънгабаритно по смисъла на Наредбата контролните органи изискали от водача да
представи Разрешение за дейност от специалното ползване на пътищата/или
квитанция за платени пътни такси/, за движение на извънгабаритно пътно превозно
средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
1
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но водачът не
могъл да представи поискания документ на длъжностните лица на АПИ, поради което
и проверяващите приели, че водача осъществява превоза в нарушение на законовите
изисквания и по конкретно тези на чл.139, ал.1, т.2 пр.3 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/ вр. с чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1 и с чл.37, ал.1, т.1 пр.1 от Наредба №11
от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
За констатираното нарушение гл.инспектор ********** на длъжност инспектор
Дир. АПОК АПИ и в присъствието на свид. ******** съставил Акт №9142 от
21.06.2022г., като акта ведно с разписка от направеното замерване е предявен и връчен
срещу подпис лично на жалбоподателя на същата дата, които в графата за възражения
е посочил, че няма възражения. Междувременно, за да може да продължи пътя си,
водача заплатил дължимата се такса в размер на четиридесет и девет лева, за което му е
била издадена квитанция за платена такса.
АНО възприел изцяло констатациите по акта и дадената правна квалификация.
Последвало издаването на обжалваното Наказателно постановление НП №7766 от
20.07.2022г. на Началника на Отдел „Контрол по РПМ„ при Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол" към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, в което
дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от АУАН, като
за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2 пр.1 от Закон за движение по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв., на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, вр. с чл.8, ал.5 пр.1 и чл.14, ал.3 пр.1 и
чл.37, ал.1, т.1 пр.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и /или тежки ППС, за констатираното нарушение.
Горната фактическа обстановка се потвърждава по безспорен и категоричен
начин, от приложената административнонаказателна преписка съдържаща: жалба,
АУАН, придружително писмо, НП, разписка, копия от личните документи за
автомобила и водача, пътен лист, Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на
Председателя на УС на АПИ, и Заповед №РД-11-247 от 31.03.2022г. Председателя на
УС на АПИ, възражение, квитанция, пълномощни, Декларация и Сертификат за
съответствие за ролетката №1237/18/50 м, DIN 50049 - 2.1, писмени защити и др.
както и от кредитираните като безпристрастно дадени, непротиворечиви и
взаимнодопълващи се показания на свидетелите ********** актосъставител и
******** свидетел по акта.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и неоснователна по
следните съображения:
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство, които да опорочават атакуваното наказателно
постановление и да налагат неговата отмяна въпреки наведените съображения в тази
насока.От външна страна АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно
постановление са законосъобразни – съставени в законоустановените срокове и
притежаващи необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в рамките на
компетенциите на актосъставителя и на наказващия орган съгласно приложените по
делото Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ, и Заповед
№РД-11-247 от 31.03.2022г. Председателя на УС на АПИ.
От материалите по делото и по-специално от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ********** и ********, се
установи, че на 21.06.2022 г. са осъществявали контрол на главен път път ІІ-15, км 4
2
+ 200, при който са спрели за проверка описаното ППС - товарен автомобил марка
Мерцедес, модел Актрос с peг. № РВ 82 44 КС и ремарке с 3 оси с peг. № РВ 70 30
ЕВ, собственост на търговско дружество „ТОЙОТА ТИКСИМ” ЕООД, управлявано
от жалбоподателя, като ППС автовоз е превозвало автомобили. При проверката било
извършено измерване на дължината на превозното средство, като по делото са
представени писмени доказателства за годността на измервателното средство -
/Сертификат за съответствие за ролетката №1237/18/50 м, от които се установява по
безспорен начин, че използваната ролетката е одобрена и въведена в експлоатация по
съответния ред и че към датата на проверката е била технически изправна и годна за
извършване на съответното измерване, което води до извод, че резултатите от
измерването следва да бъдат напълно кредитирани, поради което настоящият състав
приема констатираните от АНО данни като верни, а възраженията на жалбоподателя в
тази насока като неоснователни.
Съгласно чл.139 ал.1 ЗДВП „Движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат: т.2. пр.1 с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението;“
Тоест разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП по същество съдържа
изискване за спазване на установените допустими параметри за размери на пътните
превозни средства, съобразно Наредба № 11 от 03.07.2001 г. ред за движение на
извънгабаритни ППС.
Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието
превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния
ред чрез заплащане на такса към ИА "Пътна инфраструктура" за движение с
извънгабаритно ППС, каквото е процесното.
Съгласно Раздел II. Норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС,
съответно чл.5, ал.1, т.3, б.„д“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС : Допустимите максимални размери
на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за дължина на:
моторно превозно средство с едно или повече ремаркета - 18,75 m;
Следователно в конкретният случай допустимата максимална дължина на ППС,
което е извънгабаритно е до 18.75 метра, /които обстоятелства не са спорни/ с оглед
установеното, че дължина на ППС управлявано от жалбоподателя е с дължина от 19.50
м., което сочи превишаване на допустимият размер с 0.75 м.
Проведеното от контролния орган измерване на дължината на превозното
средство е извършено с одобрен тип средство за измерване, преминало съответната
метрологична проверка за техническа изправност с поставен знак за валидност, поради
което настоящият състав приема констатираните от АНО данни като верни. Поради
изложеното не споделяем е наведеният от процесуалният представител на
жалбоподателя довод че: не е установено по безспорен начин, че жалбоподателя е
извършил цитираното в АУАН и в НП нарушение, понеже направеното замерване било
не точно, неправилно и невярно тъй като в наказателното постановление е записано, че
измерването е извършено с техническо средство ролетка № 1237/18/50, което
техническо средство не било описано в АУАН. Не било ясно какво замерва ролетката
защото техническо средство не отговаряло на изискванията на Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол и трябва да носят знак за одобрен
тип и означения за: номиналната дължина; наименованието на производителя или
3
търговската му марка, класа на точност каквато информация за използваното
техническо средство липсвало по делото и следователно измерването е извършено с
негодно техническо средство.
Всичките доводи в тази насока са голословни и неоснователни с оглед
представените по делото доказателства - Декларация за съответствие с Директива
2014/32/ЕС и Сертификат за съответствие за ролетката №1237/18/50 м, DIN 50049 -
2.1, относно годността на използваният измервателен уред.
Като неоснователни съдът оцени и останалите възражения на жалбоподателя,
изхождайки от факта, че същият се защитава срещу фактите, а не срещу правната
квалификация, настоящият състав намира, че правото му на защита не е нарушено.
От събраните свидетелски показания на двамата разпитани по делото свидетели
се установява, че жалбоподателя е бил наясно с извършваното от него нарушение,
както и че същият е подписал съставеният му АУАН без никакви възражения, поради
което възражението за липса на субективен елемент не може да бъде възприето от
съда.
В случая административно – наказателната отговорност е правилно насочена
именно към шофьора, който е извършил движение по републиканската пътна мрежа на
установеното извънгабаритно пътно превозно средство без да направи проверка
преди това дали управляваното ППС отговаря на всички установени законови правила
за извънгабаритните ППС, включително и да провери дали процесното ППС има
издадено разрешително да се движи по републиканската пътна мрежа.
Субект на това нарушение може да бъде всяко административнонаказателно
отговорно лице, имащо качеството на водач на ППС, което наруши забраната
установена в разпоредбата на чл.177 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП. Именно заради това
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.177 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, съгласно, която разпоредба „Наказва се с
глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред: 1.
управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които
надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството;“ и поради това именно водачът на съответното ППС е нейн
адресат.
За да е правомерно движението по пътната мрежа на ППС, с установените
стойности относно - размерите на управляваното ППС превишаващи максимално
допустимите е необходимо да притежава разрешение, издадено от администрацията
управляваща пътя - АПИ, с каквото жалб. С.Н.К. от гр.Пазарджик към момента на
движението не е разполагал.
Следователно след като водача жалбоподател е привел в движение едно
извънгабаритно в ППС в нарушение на предписаните изисквания, по чл.177 ал.3 т.1
пр.1 от ЗДвП то отговорността, следва да се понесе от него, понеже е бил длъжен
преди да предприеме управление на ППС да се увери, че всички законоустановени
правила са спазени, в това число да провери дали за извънгабаритното ППС, което
следва да управлява, има издадено РАЗРЕШЕНИЕ да се движи по пътищата. В
случая жалбоподателят не е положил дължимата грижа на водач на ППС, и като не
сторил това, е осъществил от субективна страна, виновно състава на описаното
нарушение, поради което правилно е бил санкциониран с процесното наказателно
постановление.
4
Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение засяга
изключително важни обществени отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането
на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в
Република България. Като е управлявал извънгабаритно ППС без необходимото
разрешение жалбоподателят е поставил в опасност сигурността на участниците в
движението по пътищата, както и целостта на пътната инфраструктура. По тази
причина съдът счита, че процесното нарушение не представлява такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид. В случая не са налице смекчаващи обстоятелства, които да обосновават
приложението на чл.28 ЗАНН. Касае се до формално нарушение, при което фактът, че
законодателят е въвел същото в самостоятелен състав на административно нарушение,
без да е предвидил настъпването на някакви вредни последици, сочи на това, че се
засягат в достатъчно висока степен защитимите в случая обществени отношения.
При индивидуализирането на наказанието наказващият орган е съобразил
критериите, установени с чл.27, ал.2 от ЗАНН.Както вече се посочи по горе съгласно
чл.177 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП за извършеното от нарушителя деяние е предвидено
наказание Глоба „от 500 до 3 000 лева.“ В конкретния случай на жалбоподателя е
наложена глоба в минималният размер от 500.00 лева, тоест наложената санкция е в
минимума предвиден в закона. Жалбоподателя не е извършвал превоза за собствена
сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност "шофьор" в търговското
дружество – превозвач, спрямо когото жалбоподателя е в положение на зависимост. От
друга страна, във връзка със събраните доказателства се установи, че жалбоподателят
работи към посоченото дружество, към датата на визираното деяние, извършеното от
него административно нарушение е за първи път и не са налице други
общественоопасни последици. Наказанието е наложено към в минималният предвиден
в закона размер, и с това наказващият орган е съобразил конкретни факти и
обстоятелства, от значение за преценка на наложеното наказание глоба. Поради това,
съдът намира определения размер на санкцията за правилно определен и съответстващ
на тежестта на нарушението и имотното състояние на нарушителя. При изтъкнатите
аргументи, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
При този изход от делото и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл.27 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се уважи
искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение /за участие чрез изготвяне и депозиране на писмено
становище по жалбата и делото при което и жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Затова съдът ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №7766 от
20.07.2022г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр.София, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО, на основание чл.63 ал.2
т.5 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
5