Р Е Ш Е Н И Е  №33

гр.Русе, 10.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на десети декември две хиляди и  деветнадесета година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………………………………………………

          като разгледа  докладваното от съдията АНД №  2023  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от М.Б. чрез процесуален представител до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001294/01.10.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

          Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е турски гражданин. На 01.10.2019г. около 03,20 часа управлявал т.а.”Скания ” кат № 3 с рег. № …. със свързано с него полуремарке с турски регистрационен номер в района на ГКПП “Дунав мост“ на изхода на  гр.Русе с който извършвал международен превоз на товари от Турция до Румъния. В този район бил спрян за проверка  от служители на ОО”АА” гр.Русе относно спазване на Закона за автомобилните превози и нормативните актове по прилагането му. При извършената проверка и направената компютърна разпечатка на дигиталната карта на водача се установило, че жалбоподателят не спазва изискванията на чл.8 § 2 изр.2  от АЕТR  вр.чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози вр. чл.2 § 3  от Регламент (ЕО) 561/2006г. , като е ползвал намалена дневна почивка, която е по-малко от законоустановените 9 ч. Жалбоподателят e ползвал намалената дневна почивка за периода от 14,36 ч. на 24.09.2019г. до 14,36 ч. на 25.09.2019г. от 6 ч. 50 м., което е  по-малко с 2ч. 10 м. от законоустановените минимум 9ч. За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.М.К.. В хода на производството бил назначен преводач, който прочел на турски език съставения АУАН. Впоследствие в присъствие на назначения преводач му било прочетено издаденото наказателно постановление, с което му било наложено наказание по чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр за посоченото нарушение на  АЕТR глоба в размер на 1 500 лв.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

   

   В административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и  правилно е приложен  материалния закон.

   Съдът намира, че нарушението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Доказателства за това се съдържат в приложените по делото извлечения от картата на водача и показанията на актосъставителя в съдебно заседание; същевременно в жалбата по никакъв начин се оспорва нарушението. Същото не е оспорено от жалбоподателя при връчването на АУАН, което е извършено в присъствието на преводач от турски на български език.

          Основното възражение,което се прави е на плоскостта на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като според защитата посочените за нарушени норми са неотносими към извършеното нарушение; по този начин се  претендира както за материална, а така също и за процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно  постановление, доколкото по този начин се нарушавало правото на защита на жалбоподателя с оглед възможността да разбере за какво точно нарушение му се налага наказание.

          Тези възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения :

         

          Нито АУАН , нито наказателното постановление страдат от приписваните им пороци. Нарушението е описано ясно, разбираемо и при спазване на процесуалните изисквания, като са посочени всички признаци от обективна страна.    

             

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно чл.93б ал.7 т.3 от ЗАПр, водач, който не спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент 561/20016г. в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на времето за намалена дневна почивка над 2 часа - с глоба 1500 лв. Описанието на деянието в наказателното постановление и в АУАН ясно и недвусмислено сочи, че нарушението на жалбоподателя като водач на МПС, извършващ обществен превоз на товари, се състои в това, че е ползвал намалена дневна почивка - 6 ч.  50 м., като намалението на намалената дневна почивка е в размер на 2 ч. 10 м.  по-малко от минимално изискуемите 9 часа.

            В наказателното постановление е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл.8 § 2 изр.2 от АЕTR, а не от Регламент (ЕО) 561/2006г., както се твърди в жалбата. Посочената относима разпоредба на  чл.2 § 3 от Регламент (ЕО) 561/2006г. единствено препраща към AETR за чието нарушение, посочено по-горе е наказан жалбоподателят, доколкото Република Турция е страна по него. Отделно от това в АУАН и наказателното постановление никъде не е посочвана разпоредбата на чл.8 от ЗАПр, която действително е неотносима към процесното нарушение.  

 

 

 

Ясно и недвусмислено е посочена и датата на извършване на нарушението. В случая изискването на  чл.8 § 2 изр.2 от АЕТR е за всеки период от 24 часа, след края на предходната дневна почивка или седмична почивка, водачът да е ползвал следващата дневна почивка, като частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, следва да е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, и въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Наказващият орган е посочил в кой период от 24 часа е приел, че е ползвана намалена дневна почивка, а именно от 14ч. 36 м. на 24.09.2019г. до 14ч. 36 м. на 24.09.2019 г., видно и от разпечатката на дигиталната карта на жалбоподателя на л.6 от делото.

Предвид изложеното съдът намира,че издаденото наказателно постановление е обосновано и законосъобразно.

Санкцията е от вида на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда и АНО, т.е. същата не подлежи на индивидуализиране.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно  постановление № 38 – 0001294/01.10.2019г. на началника на ОО”АА” - гр.Русе, с което на М.Б., турски гражданин му е наложено  административно наказани  “глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение по чл.93б ал.7 т.3 от Закона за автомобилните превози.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                            

 

                                                                             Районен съдия :