№ 15603
гр. С, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110172596 по описа за 2021 година
Ищцата Х. С. М., с предишно фамилно име Р, с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к. И,
бл. ..., със съдебен адрес: гр. С..... е предявила срещу С. – гр. С, бул. Ц иск с правно
основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сума в размер на 7 000 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди от виновно поведение на служители на
ответника, свързани с удостоверяването, че ищцата успешно е завършила редовно обучение
за висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност
английска филология, без да е издържала успешно държавния изпит, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 17.12.2021г. до изплащане на сумата. Иска
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Ищцата твърди /в исковата молба и молба вх. № 22433/08.02.22г./, че през 2017г. е
завършила семестриалното си обучение като студент в С.., Факултет по класически и нови
филологии, специалност „Английска филология“. Явила се е на писмени държавни изпити,
проведени на 07.09.2017г., 09.07.2018г. и на 10.09.2018г. Първите две явявания не били
успешни, по неясни за нея причини, тъй като при оценяването не се получава рецензия или
каквато и да е аргументация за поставената оценка. При третото явяване държавният изпит
се е провел на 10.09.2018г., а резултатите от него били оповестени на 12.09.2018г. в онлайн
системата на университета наречена „СУСИ“. След като направила справка ищцата
установила, че според онлайн системата на университета поставената й оценка на
държавния изпит е „Добър 4“. С оглед на това, на 17.09.2018г. тя получила уверение №
.../17.09.2018г. от отдел „Студенти“ на С.., подписвано и подпечатано от съответно
1
длъжностно лице на учебното заведение. Убедена, че е издържала успешно държавният си
изпит, ищцата кандидатствала в различни университети за прием за образователно-
квалификационна степен „Магистър“ и се записала в Университет по национално и
световно стопанство, специалност „Маркетинг“ със специализация „Рекламен мениджмънт“.
Около месец по – късно отново направила справка в университета в онлайн системата
„СУСИ“, но установила, че оценката й на държавния изпит, проведен на 10.09.2018г. е
променена от „добър 4“ на „слаб 2“. Поради това отново посетила отдел „Студенти“ на С..,
където я уверили, че най[1]вероятно е станала някаква грешка и оценката й ще бъде
коригирана отново на „добър 4“. Впоследствие, след като вече била приета и записана в У,
на 23.10.2018г. ищцата изпратила запитване чрез онлайн системата на ответника „СУСИ“,
тъй като там продължавало да фигурира оценка „слаб 2“. Получила отговор, че всъщност
реалната й оценка от държавен изпит е „слаб 2“, поради което няма как да бъде извършена
корекция. Поради допуснатата грешка от служителите на ответника, била издадена заповед
№ .../06.02.2019г. на ректора на У, с която ищцата била отписана от този университет,
поради липса на придобита образователно- квалификационна степен „бакалавър“.
Ищцата твърди, че незаконосъобразното и виновно поведение на служителите на СУ „С”
е довело до нарушаване на правата й на студент, възпрепятствало е обучението й в друго
висше учебно заведение и за нея са възникнали, освен имуществени и неимуществени
вреди, които се състоят в причинените й стрес, безпокойство, напрежение и притеснение в
продължение на месеци, негативни емоции, несигурност за бъдещето, несигурност за това
дали ще успее да завърши образованието си и дали ще има възможност да продължи да учи,
да се развива и да започне работа по специалността си. Поради грешката допусната от
страна на служителите на университета, ищцата преживяла стрес, вследствие на който
отслабнала, влошило се здравословното й състояние, страдала от безсъние в продължение на
седмици и получила кожни проблеми, възникнали на емоционална основа. Наложило се
многократно да посещава лекар, поради отключилите се кожни проблеми. Нарушените
права на студент обосновава с неизпълнение от страна на С... на чл. 134, ал.1 от Правилника
за устройството и дейността му от 2019г., тъй като не е получила достъп до трите писмени
работи след проведените писмен държавни изпити, въпреки че е заявила желание за това.
Ответникът чрез пълномощника си е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер като излага подробни съображения в тази насока. Счита
твърденията на Х. Р, че грешката е допусната през м. септември 2018г. за напълно
необосновани и недоказани. Твърди, че оценката „Добър 4“ е била отразена в
информационната система на университета още на 17 юли 2018г. Твърди, че между страните
не е спорно, че от изпита през месец септември е въведена действително получената оценка,
че корекции по протокола не са правени. Относно твърденията на ищцата, че служители на
СУ са я уверили, че най-вероятно е станала грешка се сочи, че те не са подкрепени с каквито
и да било доказателства. Сочи се, че още преди подписването на договора с У Р е знаела, че
всъщност не е положила успешно държавния си изпит. Счита за безспорно и видно от
приложените протоколи (Протокол 84 от Държавния изпит за ОКС „Бакалавър“
2
Специалност „Английска филология“ от 10.09.2018г. и Протокол ... от 10.09.2018 г., че
оценката на Р от септемврийския изпит е „Слаб 2“, че в СУСИ тя е била коректно отразена
на 12.09.2018г. като не са извършвани корекции. Счита за безспорно установено, че
допуснатата грешка е именно от изпита през м. юли, когато с Протокол ... от 09.07.2018г.,
създаден и утвърден на 17.07.2018г., по отношение на Х. Р е нанесена оценка „Добър 4“,
коригирана с Протокол ... (коригиращ) от 09.07.2018г., създаден и утвърден на 20.09.2018г.,
с който е въведена оценка „Слаб 2“. Според ответникът това обстоятелство се доказва по
несъмнен начин от факта, че Р се явява отново на изпит през месец септември. Във връзка с
влизането в сила на Регламента за защита на личните данни, оценките от проведения
държавен изпит са внесени в информационната система СУСИ, за да може оценката да се
вижда само от студента. При въвеждането е допусната техническа грешка. Твърди се, че
студентката е знаела, че е допусната техническа грешка и поради тази причина се е явила
отново на изпит на 10.09.18г., на който отново получава оценка „Слаб 2“, за което отново е
уведомена.
От името на ответника не се спори, че в периода от 17.07.2018г. до 12.09.2018г. в СУСИ
през цялото време се е показвала сгрешената оценка „Добър 4“ и Р е могла по всяко време,
влизайки в профила си в системата, да констатира това. От 12.09.18г. до 20.09.18г., съгласно
заключението на вещото лице, системата е продължавала да показва оценка „Добър 4“, но
студентката е знаела, че това е грешка, допусната още през м. юли и че оценката й от
септемврийския изпит е „Слаб 2“, а корекции по протокола от изпита не са правени.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка с твърденията на
страните, се установи следното във фактическо отношение:
През 2017 година ищцата е завършила семестриалното си обучение в СУ „С“ във
Факултета по класически и нови филологии, специалност „Английска филология“. Не се
спори между страните по делото, че ищцата се е явила на държавен изпит на 10.09.2018г., а
резултатите от него били публикувани в онлайн системата на университета „СУСИ“ на
12.09.2018г. На тази дата за ищцата като резултат от държавния изпит била обявена оценка
„Добър 4“. Служителка на ФКНФ към СУ „С” – гр. С издала на ищцата уверение №
.../17.09.2018г. за това, че Х. С. Р с факултетен № ... е била записана през учебната
2016/2017г. в VIII семестър на IV курс по специалност английска филология и е с успех от
семестриалните изпити 4, 37, и с успех от държавен изпит 4,00. След като ищцата разбрала,
че е завършила успешно обучението си по специалността „Английска филология“ в
Софийския университет и получила посоченото уверение, тя кандидатствала и била приета
да се обучава в У по специалност „Маркетинг“ и „Рекламен мениджмънт“. Видно от молба
вх. № .../13.11.2018г. до ректора на СУ, на 07.10.2018г. след нова проверка в онлайн
системата „СУСИ“, Х. Р установила, че оценката „Добър 4“ от Държавния изпит, проведен
на 10.09.2018г. е променена на „Слаб 2“.
Като доказателства по делото са представени три броя молби на ищцата до ректора на
СУ „С“ за предоставяне на достъп до писмените й работи от трите държавни изпита, на
които се е явила. По отношение на една от тези молби има доказателство, че е достигнала до
3
знанието на ректора. Това е молбата, която е представена с печат с входящ номер на
Ректората на Софийския университет, а именно цитираната молба вх. № .../13.11.2018г. С
нея действително е направено искане ищцата да получи препис от протокола от проведения
на 10.09.2018г. държавен изпит, тъй като на 12.09.2018г. за нея била обявена оценка „Добър
4“, а на 07.10.2018г. като оценка от същият държавен изпит била поставена оценка „Слаб 2“.
За изложените в исковата молба обстоятелства, на които ищцата основава иска си, тя е
подала и сигнал вх. № ... от 17.02.2021г. до Инспектората към Министерството на
образованието и науката.
Ответникът е представил копия на протоколите от проведените държавни изпити, но не е
представил доказателства, че ищцата е получила отговор на молба вх. № .../13.11.2018г. От
протокола за писмения държавен изпит по Английска филология от 09.07.2018г. се
установява, че вписаната в него оценка за Х. Р е „Слаб 2“. От изпитен протокол № П ... от
09.07.2018г. се установява, че вписаната там оценка на ищцата от държавния изпит на тази
дата е „Добър 4“. От изпитен протокол № П ... за дата 09.07.2018г., който е коригиращ на
предходно посочения, се установява, че оценката на Х. Р от държавния изпит на 09.07.2018г.
е „Слаб 2“. На държавния изпит по специалността „Английска филология“, проведен на
07.09.2017г., Х. Р също е получила оценка „Слаб 2“, видно от протокол ... За държавният
изпит на 10.09.2018г. са представени два протокола – изпитен протокол № П ... и протокол
..., като и в двата оценката на ищцата е „Слаб 2“.
За да удостовери здравословното си състояние ищцата е представила амбулаторни
листове за прегледи, осъществени на 10.10.2018г. – два броя; на 18.11.2019г. – два броя и на
25.11.2019г. – един брой. Със същите на ищцата са поставени следните диагнози: микоза на
тялото, дерматитис херпетиформис, херпес – вирусен везикуларен дерматит.
По делото са събрани гласни доказателства. Като свидетели са разпитани Б Р – майка на
ищцата и Жеко Г, който е без родство със страната. От показанията на свидетелката Б Р се
установи, че след като видяла последно поставената й оценка „Слаб 2“, първоначално
ищцата не спала цяла нощ. Впоследствие ищцата се отчаяла, не искала да продължи да учи.
Случилото се с поставените й оценки „Слаб 2“ от трите държавни изпита и последващото й
отписване от У се отразило много зле на Х. Р, тя отключила кожни проблеми, във връзка с
които е посещавала кожен лекар. От показанията на свидетеля Г се установи, че той е съпруг
на първа братовчедка на ищцата. Поради това знае, че след получаването на оценките „Слаб
2“ от трите държавни изпита, на които се е явила ищцата и най – вече след промяна в
отразяването на една от оценките от „Добър 4“ на „Слаб 2“, ищцата била много отчаяна и
съсипана. Първоначално тя се радвала за посочената оценка „Добър 4“, която възприела като
реална, но след като се оказало, че това е грешка и оценката е „Слаб 2“, тя била съсипана.
През седмицата, в която грешката била установена, Х. не била адекватна и не се хранела.
Като доказателство по делото е прието и решение № 12915/15.01.2020г. по гр.д. №
81613/2019г. по описа на СРС, влязло в сила на 18.02.2021г., с което СУ „С”, с адрес гр.
С..... е осъден да заплати на Х. С. Р, ЕГН ********** от гр. Б, на основание чл. 49 вр. чл. 45
4
ЗЗД сумата от 900 лева – обезщетение за имуществени вреди, сторени разходи за заплатена
семестриална такса за обучение в Университет за национално и световно стопанство,
вследствие виновно противоправно поведение на служители на ответника, изразяващо се в
издаване на Уверение № .../17.09.2018 г., удостоверяващо, че ищцата е успешно завършила
редовно обучение за висше образование на образователно-квалификационна степен
бакалавър по специалност английска филология, без да е издържала успешно държавния
изпит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 31.12.2018 г. до окончателното
изплащане.
При установеното във фактическо отношение, съдът счита предявения иск по чл. 49, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД за основателен за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000
лв., поради следното:
На първо място, следва да се обсъди въпроса за пределите на силата на пресъдено нещо
/res judicata/, която се е формирала с влизане в сила на решение № 12915/15.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 81613/2018г. /годината е съгласно деловодната програма на съда/ по
описа на СРС.
По силата на чл. 298, ал.1 от ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за
същото искане и на същото основание.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. на ВКС по ТД № 7/2014г. на
ОСГТК, влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите й основни
проявления - правоустановяващо действие, правопотвърждаващо или правоотричащо
спорното право, което трансформира спорното правоотношение в безспорно, регулиращо
действие, произтичащо от установеното с решението правно положение, задължава страните
да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение /чл.
298, ал. 1 ГПК/ и непререшаемост на спора - чл. 299 ГПК.
Според т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по ТД № 1/2000 г.,
ОСГК, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С
решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като
правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на
решението, който чл. 189, б. "г" ГПК визира като констатация относно спорното право,
представлява източника на силата на пресъдено нещо.
Затова изхождайки от установената законова регламентация и задължителната съдебна
практика следва да се приеме, че решение № 12915/15.01.2020г., постановено по гр.д. №
81613/2018г., е постановило със сила на пресъдено нещо, че СУ „С” - гр. С, чрез свои
служители, е осъществил деликт по отношение на Х. С. Р, сега с фамилно име М., с ЕГН
**********, от гр. Б, който деликт намира правно основание в чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД,
като е причинил на същата имуществени вреди в размер на 900 лв., вследствие виновно
противоправно поведение на свои служители, изразяващо се в издаване на Уверение №
.../17.09.2018 г., удостоверяващо, че ищцата успешно е завършила редовно обучение за
5
висше образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност
английска филология, без да е издържала успешно държавния изпит.
Тъй като спора, повдигнат по настоящото дело се различава от спора, решен по гр.д. №
81613/2018г. само относно част от искането, чието правно основание е чл. 49, във вр. с чл. 45
от ЗЗД, а именно по настоящото дело се претендират причинени на ищцата неимуществени
вреди, съдът следва да разгледа като спорно само това дали са причинени неимуществени
вреди от посочения в решение № 12915/15.01.2020г. деликт, в какъв размер и имат ли те
причинно-следствена връзка с деянието. Наличието на противоправно и виновно деяние на
служители на СУ „С“ по повод възложена им работа по удостоверяване на придобита
образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност английска филология,
без да е издържан успешно държавен изпит от ищцата на 10.09.2018г., следва да се счита
установено със сила на пресъдено нещо, съгласно влязлото в сила решение №
12915/15.01.2020г., постановено по гр.д. № 81613/2018г. на СРС.
От събраните по делото гласни доказателства, във връзка с представените амбулаторни
листове съдържащи снета анамнеза, обективно състояние и поставени диагнози, може да се
направи обоснован извод, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в следствие на
причинения й деликт, изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние –
физическо и психическо, чийто проявни форми са били кожни обриви и други заболявания
на кожата на ищцата, безсъние, стрес, отчаяние, неадекватност, липса на желание за
хранене. Най – активно тези проблеми се проявили през седмицата, в която ищцата разбрала
за промяната на оценката от държавния изпит, проведен на 10.09.2018г. от „Добър 4“ на
„Слаб 2“. Съдът с оглед на събраните по делото доказателства, във връзка с твърденията на
ищцата за кандидатстването й в различни университети за прием за обучение по
образователно-квалификационна степен „Магистър“ счита, че макар неимуществените вреди
да са търпени интензивно, това не е продължило дълъг период от време, затова счита, че
справедливия размер на обезщетението е 3000 лв. и това е размера, в който следва да се
уважи предявения иск. Причинно-следствената връзка между деянието и вредите е очертана
безспорно от показанията на свидетелите Р и Г.
Съдът следва да прецени свидетелските показания с оглед на всички данни по делото
като се прецени възможната тяхна заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК. Като
възможен заинтересован свидетел чл. 172 от ГПК определя всяко лице, което има интерес от
постановяване на решението в полза или във вреда на една от страните. Това могат да бъдат
хипотези на евентуална симпатия/антипатия спрямо някоя от страните, отношения на власт
и подчинение, на финансова или друга зависимост и пр. Във всички случаи, свидетелят се
явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки
би възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради това е длъжен да извърши
преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на
достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да
подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните
6
показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят
се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. /В този смисъл –
решение № 207/17.03.2021г. на ВКС по гр.д. № 165/2020г./ Съдът, преценявайки
показанията на свидетелите Р и Г при съобразяване на посочените критерии, счита тези
показания за обективни, въпреки близката роднинска връзка между ищцата и свидетелката Р
и това, че свидетелят Г е съпруг на първа братовчедка на ищцата.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице всички кумулативно изискуеми
елементи от правопораждащия фактически състав на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, а
именно: вреди, причинени на пострадалия; вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод
изпълнението на работата, възложена от ответника; причинителят да има вина за вредите.
Тъй като отговорността на възложителя е обективна и има гаранционно-обезпечителна
функция, същият следва да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди в размер на 3000 лв.
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни. Ищцата иска да й бъдат
присъдени такива, но не представя списък по чл. 80 от ГПК. По делото тя е спорила
разноски в общ размер на 347, 52 лв., от които: 280 лв. за държавна такса, 60 лв. депозит за
разпит на свидетели и 7, 52 лв. за др. такси. На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК съразмерно на
уважената част от иска на нея се дължат разноски в размер на 148, 94 лв. Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 от ГПК. При размер на
юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лв., определено на осн. чл. 78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част от
иска, на ответника се дължат разноски в размер на 114, 29 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски университет „С” с адрес гр. С..... да заплати на Х. С. М. /с
предишно фамилно име Р/, ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к. И, бл. ... на основание чл.
49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД сума в размер на 3 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на служители на ответника,
свързани с удостоверяването, че ищцата успешно е завършила редовно обучение за висше
образование на образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност
английска филология, без да е издържала успешно държавния изпит, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 17.12.2021г. до окончателното й изплащане,
като иска за сумата над 3 000 лв. до 7 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Софийски университет „С” с адрес гр. С..... да плати на Х. С. М. /с
предишно фамилно име Р/, ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к. И, бл. ..., на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, сторени разноски в размер на 148, 94 лв.
ОСЪЖДА Х. С. М. /с предишно фамилно име Р/, ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к.
7
И, бл. ..., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК да плати на Софийски университет „С” с адрес гр.
С....., сторени разноски в размер на 114, 29 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8