РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 861 / 4.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1029 по описа на съда за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на
„МЕЛАДИНИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.
Пазарджик, ул. „Кара Никола Ангелов“, № 16, с посочен съдебен адрес,***, адв. Б.,
срещу Решение № 466 от 24.07.2019г., постановено по н.а.дело № 608 по описа на
Районен съд Пазарджик за 2019г. с което е потвърдено Наказателно постановление
№13-001310 от 15.03.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Пазарджик, с което за нарушение на чл. 63, ал.2, във връзка с ал. 1
от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда, на „МЕЛАДИНИС“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 1600,00лв. Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон, т.е. касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Сочи се, че спор по отношение на действителното
осъществяване на процесното административно нарушение пи осъществяване на
дейността на дружеството няма, като констатациите и съображенията на районния
съд в тази насока са обосновани и правилни.
Възраженията на касационния жалбоподателя се
концентрират единствено по отношение на приложението на правилото на чл. 28 от ЗАНН. Счита се, че процесното деяние следва да се квалифицира, като маловажен
случай, доколкото то първо по рода си допуснато от дружеството, трудовия
договор е оформен и деклариран в пълно съответствие с изискванията на закона,
проведени са необходимите инструктажи, не са засегнати в някаква значима степен
както правата и интересите на работника, така и правата и интересите на трети
лица.
Счита се, че правилото на чл. 28 от ЗАНН е
приложимо във връзка с препращащата норма на чл. 416, ал. 6 от КТ.
Иска се оспореното решение да бъде отменено,
като съответно се потвърди наказателното постановление.
3. Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик,
не взема становище по основателността и допустимостта на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна,
като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според данните описани в Акт за установяване
на административно нарушение № 13 – 001310 от 04.02.2019г., съставен от Г.И.Й.,
на длъжност гл. инспектор в Дирекция „ИТ“, Пазарджик и издаденото въз основа на
него Наказателно постановление №13-001310 от 15.03.2019г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, „МЕЛАДИНИС“ ЕООД, в
качеството си на работодател по смисъла на чл. 1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал
на работа И.И.С., с установено работно време, работно място и уговорено трудово
възнаграждение, на длъжността „работник строителство“ на строителен обект
„жилищна сграда ІV категория“, в гр. Пазарджик, ул. „Л. Каравелов“, №34, без да
му е представил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Нарушението е
извършено на 01.02.2019г. и е установено при проверка предприета от контролните
органи от Дирекция „ИТ, Пазарджик на същата дата, за резултатите от която е
съставен Протокол № ПР1903272 от 04.02.2019г.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
63, ал.2, във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда, като на основание чл. 416,
ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на „МЕЛАДИНИС“ ЕООД, е
наложена имуществена санкция в размер на 1600,00лв.
7. В хода на първоинстанционното производство е
приобщен въпросния Протокол № ПР1903272 от 04.02.2019г. от извършена проверка,
от който е видно, че на 01.02.219г. на работа в обекта на „МЕЛАДИНИС“ ЕООД,
като „работник строителство“, освен С.,
са били допуснати още И.П., С. И. и И.Б..
8. За да постанови оспорения в настоящото производство
резултат, районния съд е счел, че при издаване на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на административно производствените правила, като
осъществяването на процесното нарушение в рамките на дейността на търговското
дружество е несъмнено установено.
Тези изводи се основават на приобщените по
делото писмени доказателства и на показанията на Г.И.Й., т.е длъжностното лице,
съставило акта за установяване на административно нарушение. Съдът заявил, че „кредитира“
изцяло показанията на св.Йовчев, тъй като той
нямал никакъв личен
мотив да уличава дружеството и да му приписват нарушения, които не са
били извършени. Отделно от това показанията
на този свидетел се
подкрепяли от трудовия договор, сключен между дружеството и
работника, регистриран в НАП на 04.02.2019 година.
Прието от първоинстационния съд за несъмнено е,
че както трудовия договор от 01.02.2019г. и останалите приложени към въззивната
жалба документи от дружеството: книга за проведени инструктажи, служебни
бележки, декларация по ЗЗБУТ, длъжностна характеристика, молба за започване на
работа „….. са били антидатирани, т.е. с
вписана в тях задна дата – 01.02.2019г., съвпадаща с датата на проверката, т.к.
с това бе направен опит, макар и не особено успешен, дружеството да избегне
следващата му се административнонаказателна отговорност. Очевидно е, че всички
тези документи са съставени по повод на проверката и за нуждите на процеса по
обжалване на НП….“.
V. За правото :
9. Както се посочи, спор по отношение на фактите
и осъществяването на процесното административно нарушение не се формира по
делото.
Въпреки това, следва да се констатира, че в хода
на първоинстанционното производство, неясно на какво правно основание и без да
има направено искане за това от страните, по делото е призован и разпитан като
свидетел, служителя който е съставил акта за установяване на административно
нарушение. Ясно е, че въпросния служител е пряк участник в административно
наказателното производство и именно въз основа на съставения от него
констативен акт е издадено обжалваното пред съда наказателно постановление.
Основателно при това положение е предположението, че в показанията си,
съставителя на акта за установяване на административно нарушение ще има интерес
да заяви и потвърди, вече приетите за установени в акта факти и обстоятелства.
В този смисъл, неясно защо пък, в хода на първоинстанционното производство не
бива разпитан посочения в АУАН свидетел, доколкото той поначало е привлечен в
административно наказателното производство именно в това си качество.
На
следващо място, извода на районния съд за това, че всички представени от
дружеството документи, са съставени по
повод на проверката и за нуждите на процеса по обжалване на НП, настоящата
инстанция счита за произволен. Ясни е еднозначни данни в тази насока не се
намират по делото.
Независимо от това обаче, несъмнено установено и
неспорно между страните е фактическото осъществяване на нарушението по чл. 63, ал.2,
във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда.
10. При това положение, спора в настоящото
производство се концентрира единствено по отношение на приложението на
правилото на чл. 28 от ЗАНН, с оглед квалифициране на деянието като маловажен
случай.
В чл. 415в, ал. 2 от КТ е установено правилото,
че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63,
ал. 1 и 2 от КТ.
С оглед
приоритета пред националното право, който имат международните договори, влезли
в сила за Република България обаче, няма пречка в контекста на чл. 6, § 1 от Конвенцията
за защита на
правата на човека и основните свободи според който, всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е
наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на
неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона, да бъде извършена проверка относно, евентуалното
определяне на процесното деяние, като маловажен случай и преценка дали
налагането на предвидената за него административна санкция е справедлив и
съразмерен резултат.
11. Както
се посочи в предходния раздел на решението, при извършената проверка на
01.02.2019г., в строителния обект на дружеството са установени общо четири
случая на нарушения на чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КТ. Констатирано е
също така, че дружеството строител не е извършило оценка на риска преди
започване на строителството, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 1 от Наредба
№2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Установени са
още пет допуснати от строителя нарушения на изискванията на Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване, както и
нарушение по чл. 14 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Това
налага необходимостта, процесното деяние да не бъде разглеждано самостоятелно и
изолирано, което пък, само по себе си изключва възможността, административното
нарушение да бъде определено като маловажен случай.
12. Извода който следва е, че като краен
резултат, обжалваното пред настоящата инстанция решение е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 466 от 24.07.2019г., постановено по н.а.дело № 608 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/