№ 203
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора М. Д. К.
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20241800101076 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. А. от с. Н.Х.,
община Е.П. срещу Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 08.02.2022 год. по
ДП № 113/2021 год. по описа на РП-Костинброд бил привлечен като обвиняем за извършено
тежко умишлено престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Въз основа на
внесения обвинителен акт срещу ищеца било образувано наказателно дело от общ характер
№ 93/2022 год. по описа на РС-Костинброд, по което бил признат за виновен по
повдигнатите му обвинения, но впоследствие бил оправдан. Горното обуславя и правния
интерес на ищеца от предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на неоснователното обвинение, по
което същият е оправдан с влязла в сила присъда. Не претендира законна лихва върху
обезщетението.
Ответникът оспорва предявениия иск като недоказан. Сочи още, че претендираното
обезщетение е неоснователно завишено и не съответства на твърдените вреди и
установената съдебна практика. Моли съда да го отхвърли като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С Постановление от 17.09.2021 год. на РП-Костинброд е образувано досъдебно
1
производство № 113/2021 год. за това, че на 16.09.2021 год. в района на с. Ш., община Г. с
цел набавяне на имотна облага противозаконно са подпомагани чужденци да преминават в
страната в посока държавната граница на РБългария и РСърбия в нарушение на закона, като
е използвано МПС и деянието е извършено по отношение на повече от едно лице –
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5 от НК. Видно от справка рег. № 4379ЗМ-
113/17.09.2021 год. на л. 4 по досъдебното производство и докладна записка, ищецът заедно
с четиримата чужди граждани е бил задържан със заповед за задържане и настанен в ПВЗЛ
на ГПУ-Калотина. На 17.09.2021 год. са изискани писмени обяснения от С. И. А.. След
провеждане на разпити на свидетели и др. оперативно-издирвателни мероприятия с
Постановление от 08.02.2022 год. ищецът бил привлечен като обвиняем в извършване на
престъпление от общ характер, за това че на 16.09.2021 год. около 17.10 ч. в района на с. Ш.,
община Г. на около 16 км. югоизточно от линията на държавната граница с Република
Сърбия с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 90 лв. противозаконно
подпомогнал, като превозил чужденци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в
РБ 4 лица – граждани на Ислямско емирство Афганистан, да преминават страната в
нарушение на закона, а именно – на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и в нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 1
ЗЧРБ, както и в нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 6 от Закона за убежището и бежанците, като
деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство – лек таксиметров
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“ с посочен регистрационен номер,
собственост на „О,Кей Супертранс“ АД, извършено по отношение на лице, ненавършило 16-
годишна възраст и по отношение на повече от едно лице – 4 лица, чужди граждани –
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК. Разследването е предявено на
ищеца на 23.02.2022 год. Обвинителният акт срещу С. А. е внесен от РП-Костинброд в съда
на 25.03.2022 год., като въз основа на него е образувано нохд. № 93/2022 год. по описа на
КРС. В проведеното о.с.з. на 26.09.2022 год. съдът е дал ход на разпоредителното заседание
по делото в присъствие на обвиняемия, потвърдил е мярката за неотклонение „подписка“,
взета по отношение на същия в досъдебното производство и е насрочил делото за
разглеждане в о.с.з. на 12.12.2022 год. В така насроченото о.с.з. ход на делото не е даден
поради служебна ангажираност на съдебен заседател. В следващото о.с.з. на 15.05.2023 год.
подсъдимият се е явил лично, съдът е дал ход на делото и на съдебното следствие. Разпитан
е един свидетел и са прочетени показанията на двама свидетели. Делото е отложено за
25.09.2023 год., когато са прочетени показанията на още двама свидетели и подсъдимият е
дал подробни обяснения по повдигнатите му обвинения. В същото открито съдебно
заседание съдът е обявил присъда, с която е признал подсъдимия С. А. за виновен по
повдигнатите му обвинения и го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба в
размер на 5000 лева, като е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години. По подадена въззивна жалба от С. А. срещу така
постановената присъда е образувано внохд. № 726/2023 год. по описа на СОС. Делото е
насрочено пред въззивния съд за 05.02.2024 год., когато е даден ход на делото, проведен е
разпит на подсъдимия и съдът е обявил присъдата, с която е отменена присъдата по нохд. №
93/2022 год. по описа на КРС и вместо това подсъдимият е признат за невиновен по всички
2
повдигнати обвинения на основание чл. 304 от НПК, тъй като същият не е извършил
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 от НК, за което му е повдигнато
обвинение. Видно от справка за съдимост от 04.01.2022 год. на РС-Сливница ищецът не е
осъждан.
С решение от 02.04.2019 год. по гр.д. № 82106/2017 год. на СРС на ищеца е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете му деца Мартин,
роден през 2005 год. и Александър, роден през 2010 год.
По делото ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на причинените му
вреди, като поддържа становище, че те са общоизвестни факти, неподлежащи на доказване
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният иск следва да се
квалифицира като такъв по с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, според който държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове, тъй като исковете за обезщетение по този закон се предявяват срещу органите, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно
легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица.
Прокуратурата на Република България е единно и централизирано юридическо лице и
твърдяните вредоносни действия са причинени от негови органи и подчинени длъжностни
лица в резултат на повдигнатото обвинение.
Установи се, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на престъпление и е
бил привлечен като обвиняем с постановление от 08.02.2022 год. по досъдебно производство
№ 113/2021 год. по описа на ГПУ-Калотина. Наказателното производство е приключило с
оправдателна присъда от 05.02.2024 год. по внохд. № 726/2023 год. по описа на СОС, на
основание чл. 304 от НПК – поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия.
С оглед това съдът намира, че по делото е доказано основанието за ангажиране на
обективната отговорност на ответника за причинените на ищеца вреди от незаконното
обвинение. Съдът намира, че ответникът следва да носи отговорност за всички вреди от
незаконното обвинение, включително тези, които ищецът е претърпял през периода на
съдебната фаза на производството, с оглед поддържането на обвинението в съдебното
производство пред КРС, което е в пряка причинна връзка с причинените вреди.
С т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост; че понятието справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие; че то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
3
при определяне на размера на обезщетението. С решение № 217/31.10.2019 г. по гр. дело №
1564/2019 г. на ВКС, IV г. о. по чл. 290 ГПК е възприета практиката на ВКС, според която
обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при
търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на
причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. Също така е уточнено,
че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да
станат част от предмета на иска и да бъдат доказани в хода на процеса. В случаите когато се
търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само
при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка.
Възприета е практиката на ВКС, изразена в решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г.
по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1568/2011 г. по описа на
ВКС, ГК, ІV г. о., според която в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което
искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима
постановката на т. 11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на
деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е
осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки
и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В случая ищецът не твърди конкретни вреди над обичайните такива. Принципно
винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани
със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани
с повдигнатото спрямо него обвинение. Всяко незаконно преследване и в частност
процесното нарушава основни права на личността и причинява обичайните за всеки
подложен на такова преследване човек страдания, за които не е необходимо нарочно
доказване. В този смисъл претенцията се явява основателна, като по въпроса в какъв размер
същата следва да бъде уважена, съдът намира следното:
Наказателното преследване срещу ищеца е продължило повече от две години /2 год.,
4 месеца/, като по отношение на него е била приложена мярка за неотклонение „подписка“;
същият бил задържан едно денонощие непосредствено след извършената проверка на
16.09.2021 год., когато е бил разпитан във връзка с повдигнатите впоследствие обвинения;
престъплението, за което е бил уличен е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК: разпоредбата
на чл. 281, ал. 2 от НК /Д.В. ред. 02.02.2021 г./ е предвиждала наказание лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, като в
4
случая са повдигнати обвинения с три утежняващи квалифициращи признака по т. 1, т. 4 и
т.5 вр. ал. 1 от НК; ищецът не е бил осъждан за други престъпления; на него е била поверена
грижата за двете му деца, като със съдебно решение е определено същият да упражнява
родителските права по отношение на тях; не са установени здравословни проблеми,
свързани с обвинението; няма данни наказателното производство да е било публично
оповестено; няма установени претърпени вреди с трайни и непреодолими последици в
социалния живот. Особено съществено в случая е, че повдигнатото обвинение е при
наличието на три квалифициращи обстоятелства. При обвинения с толкова квалифициращи
признака повдигнатото срещу ищеца обвинение е такова, при което при евентуално негово
осъждане е могло да се очаква, че ще му бъде наложено наказание по-скоро към
максималния предвиден в закона размер. Освен това разпоредбата предвижда кумулативно
налагане и на глоба, чийто размери са значителни, което допълнително е задълбочило
притесненията му от изхода на делото, включително и поради това, че на него именно е
предоставено упражняването на родителките права на двете му непълнолетни деца, които е
следвало да издържа. Следва да се има предвид и факта, че на първа инстанция ищецът е
признат за виновен, определено му е наказание лишаване от свобода и му е наложена глоба.
Във връзка с продължителността на наказателното производство, съдът намира, че същото е
проведено в разумен срок. Не се установява поведение на прокуратурата, което да е
забавило производството. Всички необходими действия по разследването и други
процесуални действия на органите на досъдебното производство са били извършвани
ритмично и регулярно. В съдебната му фаза, в стадия-предаване на съд и подготвителни
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, делото е разгледано в разумни
срокове, като не е връщано на прокуратурата за допуснати съществени процесуални
нарушения. Ищецът се е явявал редовно в откритите съдебни заседания и е съдействал за
своевременното приключване на производството. Във втората инстанция е проведено едно
съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства и делото е обявено за
решаване и е постановено необжалваемо решение, с което е постановена оправдателната
присъда.
С оглед на това съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
репарирането на претендираните от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 10
000 лева. Ищецът не претендира законна лихва върху дължимото обезщетение, поради което
такава не следва да се присъжда. В останалата част до пълния предявен размер искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса т. е. на ищеца се следва сумата от 10 лв. –
разноски за ДТ, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. А. ЕГН
********** от с. Н.Х., община Е.П. сумата 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на образуваното срещу него
наказателно производство по досъдебно производство № 113/2021 год. по описа на ГПУ
Калотина /пр.пр. № 903/2021 год. на РП-Костинброд/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. И. А. ЕГН
********** от гр. И. сумата 10 лева, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6