МОТИВИ
към присъда
по НОХД № 335/2017 година
по описа на РС Елин Пелин
Районна прокуратура Елин Пелин е внесла обвинителен
акт за разглеждане в РС Елин Пелин с обвинение
срещу подсъдимия Н.Е.В., роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, женен, със средно образование, неосъждан, работи
като .............гр.София, ЕГН **********, за това, че: На 24.11.2016 г. около
16.00 часа в гр.Е., обл.С. е отнел чужди
движими вещи – парична сума в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/, собственост
на “........“ ЕООД, ЕИК ........ и парична сума в размер на 1000.00 лева
/хиляда лева/ собственост на „....“ ЕООД, ЕИК...... от владението на Н.Б.Д.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП Елин Пелин поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, което счита за
доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Пледира, съдът да
наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” около минималния размер,
което да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Адв.А. – защитник на подсъдимия,
излага доводи, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин,
поради което моли съдът да признае подзащитния му за невиновен в извършването
на деянието за което е обвинен.
Подсъдимият заявява, че не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.Е.В. работел по
трудов договор във фирма „.....“ ЕООД чиито управител бил свидетелят Л.А.В., а
свидетелката Н.Б.Д. била назначена на длъжност счетоводител във фирма „....“
ЕООД, също управлявана от свидетеля Л.А.В.. Освен, че обслужвала счетоводно
двете фирми на свидетеля Л.В., свидетелката Д. водела и счетоводството на други
фирми, между които “.........“ ЕООД, ЕИК.......... и „.....“ ЕООД, ЕИК ...........
двете управлявани от Д. Н. Ш..
На 24.11.2017 г. около 08.30 часа свидетелката Н.Д. в
качеството на счетоводител на “.........“ ЕООД и „..........“ ЕООД получила от
Д. Ш. сумата от 2200 лева, която трябвало да внесе в „Райфайзенбанк“ АД с цел
покриване на осигурителните вноски за служителите на двете дружества. За
предадената сума от 2200.00 лева били съставени две разписки. Парите били в
банкноти с номинал от 50.00 лева на обща
стойност от 2000.00 лева, захванати с ластик и друга пачка в размер на 200.00
лева от банкноти с номинал 20.00 лева, също вързани с ластик. След като
получила парите, свидетелката Д. ги сложила в дамската си чанта и отишла до
офиса на своя работодател, находящ се в гр.Елин Пелин, откъдето свидетелят Л. В. я закарал с личния си автомобил до офиса
на „....“ ЕООД. След получаване на инкриминираната сума, свидетелката Д. не
се спирала никъде по пътя и държала чантата само в себе си, поради което е
невъзможно сумата да бъде загубена по пътя. Стигайки до офиса на „.... ЕООД,
свидетелят В. и свидетелката Д. заели работните си места, които се намирали в
един кабинет, на различни бюра. Свидетелката Д. оставила дамската си чанта на
стол, който бил непосредствено до бюрото й. През времето, в което свидетелите В.
и Д. били заедно в офиса, вътре влезли само двама души – един куриер и клиент
на фирмата, които разговаряли със свидетеля В. и напуснали офиса, като по време
на престоя им, те нямали никакъв достъп до чантата на свидетелката Д., още
повече, че тя през цялото време била в офиса, а чантата с процесната сума
непосредствено до нея. В един момент свидетелят В. извикал подсъдимият Н.В. ***,
за да свърши някаква работа, като подсъдимият и свидетелят В. напуснали заедно
фирмата и свидетелката Д. останала сама в офиса. Свидетелят В. заръчал на
подсъдимия, като се върне от гр.София да мине до офиса и да остави документите
във фирмата. След напускането на фирмата от страната на подсъдимия и свидетеля В.,
офиса не бил посещаван от други лица, а свидетелката Д. не била излизала и за
момент до 16.00 часа, когато отишла до
съседната стая, за да си направи чай. Свидетелката Д. обаче чула, че се отваря
вратата на офиса и тръгнала натам, като заварила подсъдимият В. да стои до
вратата на офиса, а едната му ръка била в джоба. Подсъдимият попитал свидетелката Д. дали началникът му В. е там,
а тя му отговорила, че не е, след което той си тръгнал. Тъй като поведението на
подсъдимия й се видяло подозрително, свидетелката Д. ведна проверила чантата си
и видяла, че сумата от 2000.00 лева, получена от свидетелката Д.Ш. липсва, а
другата сума от 200.00 лева, вързана с
ластик била в чантата. Свидетелката Д., предположила, че парите са отнети
именно от подсъдимия В., тъй като никой друг не бил влизал в офиса освен него и
се обадила на свидетеля Л.В., който се отзовал веднага и дошъл в офиса, за да
прегледа записите от видеокамерите. След като изгледал записите, свидетелят В.
установил, че от периода, в който той и подсъдимият напуснали офиса, няма други лица, които да са влизали с
изключение на подсъдимият В.. Свидетелят В. сочи, че на записа добре се
виждало, че именно подсъдимият влиза в офиса, бави се около 40 секунди, след
което излиза от офиса. Свидетелят В. разказва също, че за да елиминира всякакво
съмнение, че именно подсъдимият е отнел сумата, сам отработил влизането и
излизането, за да установи дали за времето, през което подсъдимият е бил в
офиса е възможно той да вземе парите, вследствие на което установил, че за да
остави документите на бюрото му трябват не повече от 3 до 5 секунди, а
подсъдимият се е бавил около 42-45 секунди, време за което няма обяснение,
какво е правил в офиса. Всичко това накарало свидетелят В. да приеме, че именно
подсъдимият е взел парите от чантата на свидетелката Д., поради което му се
обадил и му казал да върне парите. При срещата им, подсъдимият изглеждал видимо
уплашен и притеснен, като казал, че му
трябвали пари, защото баща му бил в болница и ще отиде да каже на баща си да
изтегли пари и да ги върне, а в последствие започнал да отрича да е взимал пари.
Свидетелят В. разказва, че познава
свидетелката Д. от 1991-1992 г. и никога не е имало проблеми с нея от финансово
естество, тя винаги била коректна в задълженията си. Подобни показания заявява
и свидетелката Ш.. Относно подсъдимият свидетелят В. сочи, че същият често му
искал пари на заем, поради което очевидно имал финансови затруднения. Във
връзка с изчезването на паричната сума, свидетелят В. освободил от работа подсъдимият
В..
Въпреки извършената кражба свидетелката Д. не
подала веднага жалба до РУ Елин Пелин с надеждата, че подсъдимият ще върне
парите, тъй като така бил заявил пред свидетелят В., но това не се случило,
поради което на 29.11.2016 г. тя подала
жалба за извършената кражба. По време на извършваната проверка от служители на
РУ Елин Пелин по повод сигнала за
кражба, подсъдимият отново признал, че е взел парите, но този път пред
свидетелят Т.Д.Я., който работил по случая и снел обяснението му в полицията,
като категорично обещал сумата да бъде върната.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта, че бил принуден
от служители на полицията да заяви, че е взел парите, за да го пуснат, тъй като
тези обяснения се явяват изолирани и в противоречие с събрания по делото
доказателствен материал и очевидно сочат на явна защитна версия от страна на
подсъдимия с цел избягване наказателна отговорност. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелят Т.Д.Я., който заявава, че добре си спомня, че
подсъдимият признал, че е взел парите и
сам се подписал на обясненията, като заявил, че има болен роднина и затова
парите му трябвали, тъй като същите кореспондират с показанията и на свидетелят
В., а от друга страна са логични и не се констатира в хода на производството
каквато и да е заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, при
депозиране на техните показания.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от прочетените и приети на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по досъдебно производство № 388/2016 г. по описа на РУ Елин
Пелин: заявление от Н.Б.Д., протокол за доброволно предаване от 18.04.2017 г. и
2 броя разписки за получени суми, докладна записка, справка за съдимост,
характеристика на подсъдимия, както и от прочетените на основание чл.281 от НПК
показания на свидетелката Н.Б. Д..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед така установената фактическа
обстановка съдът стигна до извода, че подсъдимият Н.Е.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.194, ал.1 от
НК, като: На
24.11.2016 г. около 16.00 часа в гр.Елин
Пелн, обл.Софийска е отнел чужди движими
вещи – парична сума в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/, собственост на “...........“
ЕООД, ЕИК .......... и парична сума в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ собственост
на „.....“ ЕООД, ЕИК .......... от владението на Н.Б.Д., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият
Н.Е.В. е отнел инкриминираната вещ -
парична сума в размер на 1000.00 лева, собственост на “........“ ЕООД, ЕИК ..........
и парична сума в размер на 1000.00 лева собственост на „........“ ЕООД, от
владението и без съгласието на собствениците “.........“ ЕООД и „..........“
ЕООД с намерение противозаконно да я
присвои. Горното намерение се е обективирало в действията на подсъдимия, който веднага
след кражбата е укрил отнетата вещ, с
цел да я употреби в своя полза и не я е възстановил на пострадалите лица.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА – подсъдимият е
извършил деянието виновно, при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК
– съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е извършил
кражбата със съзнанието, че отнема чужда движима вещ от владението и без
съгласието на собственика й, с намерение
след отнемане на вещта противозаконно да присвои същата.
ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА:
Адв.А. – упълномощен защитник на
подсъдимия В., излага доводи, че по делото не са събрани доказателства, които
по безспорен и категоричен начин да докажат обвинението. Налице са само косвени
доказателства, които не следва да се кредитират, както и противоречиви
свидетелски показания.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата по следните
съображения: Действително по делото не са налице свидетелски показания на очевидец на инкриминираното деяние, но са
налице други, които макар и косвено сочат на единствения извод, че именно
подсъдимият е извършил деянието за което е обвинен. В тази връзка съдът
кредитира изцяло показанията на
свидетелите В. и Д., които заявиха, че няма друго лице, което да е влизало в
офиса на фирмата, откъдето изчезват парите, освен подсъдимият, без в офиса да
има представител на фирмата, периода, в който се е забавил в офиса, макар да е
можел да излезе в рамките на няколко секунди, разказват и за странното му
поведение, а също и направеното самопризнание, че е взел парите, за което
свидетелстват както свидетелят В., така и служителят на полицията, свидетелят Т.Д.Я.. Не
следва да бъдат подценявани и показанията на свидетелите В. и Я., които сочат,
че подсъдимият е направил пред тях самопризнание, че е извършил деянието, тъй
като тези показания кореспондират и с показанията на свидетелката Д., която
също твърди, че е депозирала жалбата в полицията в по-късен момент, именно
защото всички са имали предвид обещанието на подсъдимия, че ще възстанови
отнетата сума. Всички тези
показания ценени в съвкупност са логични, последователни и взаимносвързани,
поради което съдът ги кредитира изцяло и намира, че макар и да няма очевидец,
който да сочи, че именно подсъдимият отнема инкриминираната вещ, са налице
достатъчно косвени доказателства, които
разгледани в своята съвкупност пресъздават еднородна фактическа обстановка,
сочеща към единствения обоснован и възприет от съда извод, че именно
подсъдимият В. е извършил престъплението.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера
на наложеното на подсъдимия Н.Е.В. наказание съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, затрудненото финансово състояние,
наличието на болен родител и не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което определи наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2 буква „б“ от НК и
наложи наказание пробация, като замяна на наказанието лишаване освобода при следните
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК: 1. Задължителна регистрация
по настоящ адрес два пъти седмично за срок от седем месеца и 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца. Така определеното наказание според
настоящия състав би допринесло за постигане целите на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към
спазване на законите
в Р България, както и да изиграе възпиращо за извършването на други такива
престъпления
Причини за извършване на престъплението са
незачитане от подсъдимия на установения законов ред и собствеността на
гражданите в Р България.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.