№ 3
гр. гр. Димитровград, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200332 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Стан”ООД със седалище и адрес на управление гр.Камено,
община Камено, област Бургас, ЕИК *********, представлявано от А.Я.Г. и С.И.К.-
управители, е депозирал жалба против Наказателно Постановление № 6/20.07.2020г. на
Директора на РИОСВ-Хасково, с което за извършено на 16.08.2019г. в гр.Димитровград
нарушение на чл.35, ал.5, вр. ал.3, вр. чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците (обнародван в ДВ, бр.53/2012г. доп. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2019г.) на
основание чл.136, ал.2, т.3 и чл.157, ал.4 от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр.53
от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2019г.) и чл.83 от ЗАНН, на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер 7 000 (седем
хиляди) лева.
Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление, необоснованост на същото. Твърди се липса на знание за транспортирането
на отпадъци. Моли се за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
АДМ.-НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РИОСВ-Хасково– чрез упълномощения си представител,
счита издаденото наказателно постановление за законосъобразно и обосновано, пледира за
неговото потвърждаване.
1
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград не изпраща представител и не взема
становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
Във връзка с получен сигнал в РИОСВ-Хасково, служителите на инспекцията- инж.П.С. и
Ц.М., посетили на 19.08.2019г. ТЕЦ „Марица 3“АД- гр.Димитровград. При извършената
проверка установили, че на открита площадка на територията на ТЕЦ се намират изсипани
отпадъци. Установили също, че дружество „ТРАШ ЕКО ПАК” ЕООД- гр.Димитровград, на
2
основание договор за наем от 03.08.2018г., използва терен от 2000 м, представляващ част от
имот на ТЕЦ „Марица 3“АД, с № 21052.1012.30 по КК и KP на Република България.
Доколкото на място контролните органи не открили представител на дружеството, служител
на ТЕЦ предоставил документи, от които служителите на РИОСВ установили, че
дружеството „ТРАШ ЕКО ПАК” ЕООД притежава издаден регистрационен документ № 14-
РД-200-02 от 15.07.2019г. от директора на РИОСВ-Хасково. По време на проверката били
представени товарителници за извършван превоз от дружества – превозвачи, сред които и
настоящият жалбоподател „Стан“ООД.
Сред представените документи бил наряд за автопревозен внос №67109 и товарителница за
извършен превоз на 16.08.2019г. от терминал на „БМФ Порт Бургас“ ЕАД с товарен
автомобил „Ивеко“ с рег.№ А 69-66 ВК на „Стан“ ООД, гр.Камено, придружаваща
натоварен контейнер с №CMAU7097704 и PIN67366, който е транспортиран и разтоварен на
площадка в гр.Димитровград, ползвана от „ТРАШ ЕКО ПАК“ЕООД. Според представената
документация, контейнерът е разтоварен и е върнат празен от гр.Димитровград до гр.
Бургас.
Контролните органи изпратили запитване до директора на РИОСВ- Бургас дали фирмите-
превозвачи, доставили товари до въпросната площадка, притежават издаден регистрационен
документ за транспортиране на отпадъци по реда на чл.35 от ЗУО. С писмо вх. № С-
131 (21)/20.11.2019г. от директора на РИОСВ- Бургас се установява, че към датата на
превоза и разтоварването на контейнера с отпадъци „Стан”ООД, гр.Камено, не притежава
издаден регистрационен документ за транспортиране на отпадъци по реда на чл.35 от ЗУО.
Така бил съставен АУАН №6-2020/27.01.2020г.на „Стан“ООД, в който е описано
нарушението на чл.35, ал.5, вр. ал.3, вр. чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО. Актът е връчен на
14.02.2020г. на представител на дружеството, който го е получил и подписал без да посочва
възражения.
Така се достигнало до издаване на процесното наказателно постановление № 6/20.07.2020г.
на Директора на РИОСВ-Хасково, с което за извършено на 16.08.2019г. в гр.Димитровград
нарушение на чл.35, ал.5, вр. ал.3, вр. чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците (обнародван в ДВ, бр.53/2012г. доп. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2019г.), на
основание чл.136, ал.2, т.3 и чл.157, ал.4 от Закона за управление на отпадъците (ДВ, бр.53
от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2019г.) и чл.83 от ЗАНН, на дружеството е
2
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер 7 000 (седем
хиляди) лева.
Горните факти се установяват от представените и приети като доказателства документи-
приложените по административно-наказателната преписка, от представените такива от
страните, както и от показанията на актосъставителя, свидетеля по установяване на
нарушението и свидетеля по съставянето на акта, които са еднопосочни и взаимно
допълващи се относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по
начин, описан по-долу.
В случая предвид становището на касационната инстанция по ЧАНД №905/2021г., се приема
че жалбоподателят е спазил законоустановения 7-дневен срок за обжалване на
наказателното постановление.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице- на което по
реда на ЗАНН и ЗУО е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН,
против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това
съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид
което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление, законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №6/27.01.2020г., като
цяло са спазени изискванията на ЗАНН.
Нарушението е квалифицирано като такова по „чл.35, ал.5, вр. ал.3, вр. чл.136, ал.2, т.3 от
Закона за управление на отпадъците (обнародван в ДВ, бр.53/2012г. доп. ДВ. бр.81 от 15
Октомври 2019г.)“. По същият начин е процедирал и административно-наказващият орган
при издаването на наказателното постановление. В тази връзка обаче следва да се отбележи,
че както при издаването на АУАН, така и на НП, са допуснати съществени нарушения на
материалния закон, поради което и настоящият съдебен състав намира жалбата за
основателна.
Разпоредбата на чл.35, ал.5 от Закона за управление на отпадъците гласи:
„Регистрационният документ за дейности по ал. 2, т. 2 се издава самостоятелно от
останалите разрешителни и регистрационни документи.“. А ал.3 от същия член: „За
извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ
по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел
IV.“.
Видно е, че първата посочена разпоредба няма как да бъде нарушена, доколкото не въвежда
задължения за субектите на този закон и в тази връзка вменяването в задължение и
нарушение на дружеството-жалбоподател на норма, която не може да бъде нарушена, се
явява съществено нарушение на материалния закон. На следващо място, втората посочена
разпоредба- на ал.3, е препращаща към няколко различни хипотези, визирани в разпоредбата
3
на ал.2, т.2- 5. Такова препращане обаче липсва и се е достигнало до непълнота на
административното обвинение.
Последвало е препращане към нормата на чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на
отпадъците, която също предвижда няколко алтернативни хипотези : „събира,
транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на
Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива
се изискват“.
Следва да се поясни, че за да е установено и доказано едно административно нарушение,
същото следва да е установено по време, място и начин на извършване, безспорно да е
установен извършител, като установената фактическа обстановка да бъде отнесена към
правилната материална разпоредба, която е нарушена, и съответстваща на санкционната
норма, на основание която се налага съответното административно наказание. При
проследяване на описаните като нарушени материални норми, се установява
непоследователност и несъотносимост между отделните описани текстове, несъответствие и
недостатъчно конкретизиране на описаните препращания. Недопустимо е нарушителят да
бъде поставян в ситуация сам да доизяснява, досглобява административното обвинение и
сам да тълкува какво е имал предвид административно-наказващият орган при описване на
самото нарушение и нарушените материални норми. В случая описаната фактическа
обстановка е отнесена към несъответстващи материални норми, описани като нарушени, с
неясни препращания, като в цялост законовите текстове не съответстват и не са еднозначни
по отношение на описаната фактическа обстановка. На практика липсва възможност за
еднозначен извод при проследяване на описаните като нарушени законови текстове, да се
обвържат и да бъдат правилно разбрани при отнасянето им към описаната фактическа
обстановка. По отношение на последната също са налице неясноти- така например, в нито
един от представените документи, приети като доказателства по делото, не фигурира
описание, че в транспортирания контейнер са се съдържали отпадъци. Това обстоятелство и
към настоящият момент не е изяснено и на практика липсват обективни данни и
доказателства какво конкретно е било съдържанието на превозвания от дружеството-
жалбоподател контейнер. Във всички превозни документи са описани различни номера, но
не и вид на превозвания товар. Може единствено да се предполага, че видът на товара е
отпадъци, но това са единствено предположения.
В същото време се установи, че за превозвания контейнер освен, че липсват данни какъв е
вида на товара, същият е бил и пломбиран. Видно и от показанията на актосъставителя, не
са открити документи, в които да е посочено, че се превозват отпадъци, като единият от
номерата в превозните документи отговарял на номера на пломбата на контейнера. В тази
връзка е налице липса на установеност на субективния елемент на описаното
административно нарушение. Съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН „Административно
нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред.“.
4
В случая обаче липсват надлежни доказателства, водещи до безспорния извод, че е налице
знание у превозвача за вида на превозвания товар, а от там и извода за вината.
Неустановеността на субективния елемент на едно административно нарушение е
съществено нарушение на материалния закон, доколкото ограничава правото на
жалбоподателя да защити правата си, поставяйки го в невъзможност да възприеме
конкретното административно обвинение с всички обективни елемента на самото
нарушение.
Действително, всеки превозвач следва да е уведомен и информиран за това какъв вид товар
превозва, но неизпълнението на това задължение е нарушение на друга материална норма,
не и на посочената в обжалваното наказателно постановление.
При така описаното по-горе, Съдът намира, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на процесното наказателно постановление, има
допуснати нарушения на материалния закон, които се явяват съществени, доколкото
ограничават правото на защита на жалбоподателя- водещи до невъзможност същия да
организира защитата си, предвид неустановеност на редица обстоятелства, включително и
на основни елементи от състава на самото нарушение, несъответствие на текста на
нарушени правни норми с описаното констатирано нарушение. Така допуснатите нарушения
не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на производството, поради което и съдът прие,
че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 6/20.07.2020г. на Директора на РИОСВ-Хасково,
с което на „Стан”ООД със седалище и адрес на управление гр.Камено, община Камено,
област Бургас, ЕИК *********, представлявано от А.Я.Г. и С.И.К.- управители, за
извършено на 16.08.2019г. в гр.Димитровград нарушение на чл.35, ал.5, вр. ал.3, вр. чл.136,
ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците (обнародван в ДВ, бр.53/2012г. доп. ДВ.
бр.81 от 15 Октомври 2019г.) на основание чл.136, ал.2, т.3 и чл.157, ал.4 от Закона за
управление на отпадъците (ДВ, бр.53 от 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 15 Октомври
2019г.) и чл.83 от ЗАНН, на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер 7 000 (седем хиляди) лева – като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
5
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6