Мотиви към присъда № 211 от 17.09.2019 г. по НОХД №
4163 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна
Производството по делото е
образувано по тъжба на частния тъжител Д.А.Д. срещу Г.М. за това, че на
13.03.2018 г. в двор на къща с административен адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Главчев“ № 2 чрез нанасяне на удари в главата на Д.А.Д. е причинил на същия
следните травматични увреждания – травматичен оток по окосмената част на
главата, кръвонасядане и ожулване по горната устна,
които увреждания по своя медико-биологичен характер представляват лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Частният тъжител и граждански ищец Д.Д., чрез своя повереник адв. Г.А. поддържа обвинението, повдигнато с тъжбата. Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен, както и да бъдат уважени гражданските
искове. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв.
И. моли за оправдателна присъда, като намира, че престъплението, предмет на
повдигнатото обвинение, не е доказано.
Подсъдимият Г.М. в хода на съдебните прения поддържа
заявеното от защитника. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият подс. Г.М. е роден на ***г***. Същият е ирански гражданин,
средно образование, женен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.
През 2017 г. подс.
Г.М. и св. Ю. К. М. заживели в приземния етаж на къща на адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Главчев“ № 2. В къщата на първия етаж живеела св. М.И. На друг етаж
живеела св. С. И., като по това време последната заживяла с частния тъжител Д.Д..
Известно време след това отношенията
между св. С.И., частният тъжител Д.Д., от една
страна, и подс. Г.М. и св. Ю М., от друга страна, се
влошили заради отглежданото от сем. М. куче и неплащане на дължимия наем.
На 13.03.2018 г. около 17,30 часа подс. Г.М. бил в обитавания от него етаж заедно със
съпругата си св. Ю. М.. Частният тъжител Д.Д.
започнал да чука по прозореца. Подсъдимият М. излязъл на двора, където частният
тъжител започнал да крещи и псува, след което ударил подсъдимия. Св. Ю. М. също
излязла на двора, в който момент възприела как съпругът й е хванат за врата от
частния тъжител, като последният отправял следните изрази „ще те убия циганин,
мангал“. Св. Ю. М. помолила частния тъжител да пусне съпруга й, но той й казал
да се маха, като я заплашил също, че ще я убие. По шията на подсъдимия се
появила кръв, като в този момент частният тъжител ударил св. Ю. М., която
паднала на земята, след което станала и отново понесла удари от тъжителя, който
едновременно с това отправял псувни към нея. Частният тъжител нанесъл няколко
удара по главата и носа на св. Ю. М., която в този момент загубила съзнание.
По същото време в дома си била св. М.
И., заедно с двегодишното си внуче, която чула думите на св. Ю. М. „пусни мъжа
ми, ще го убиеш“. След като чула думите на подс. М.
„Ю., ставай горе, моля ти се, ставай“, предположила, че нещо лошо се е случило,
което я предизвикало да излезе на двора, тъй като скандалът се развивал под
нейната тераса и нямала видимост.
При излизането на св. М.И. на двора,
св. Ю. М. била легнала на земята, като подсъдимият и частният тъжител били до
нея и й удряли шамари. Няколко минути св. Ю. М. била в това положение, като
съпругът й казал на св. И., че е припаднала и не диша. Св. И. попитала дали да
извика линейка, но частният тъжител помолил да не го прави, тъй като е бил
извадил езика на св. Ю. М. и според него тя щяла да се оправи. Тъй като се
наложило св. И. да успокои внука си, тя се прибрала за малко, след което отново
излязла на двора, където св. Ю. М. била в същото състояние, в което била и
преди това. Частният тъжител продължил да настоява да не се уведомява никой.
Поради това, че минали повече от 15 минути и не настъпила никаква промяна в
състоянието на св. М., както и поради липсата на видими жизнени функции, св. М.И.
се обадила на тел. 112.
На място пристигнали свидетелите Н.В.В. и Н.Г.Т. (полицейски служители в 05 РУ – Варна), където
първо установили присъствието на подс. М., който
обяснил, че е възникнал скандал с частния тъжител Д.Д..
След около минута се появил частният тъжител. От разговора с двете страни
полицейските служители разбрали, че причината за конфликта е куче. Докато се
провеждал разговорът частният тъжител изблъскал за гушата подсъдимия, който
паднал на земята.
Св. Юлияна М. през това време
възвърнала съзнанието си и заявила, че не се чувства добре, поради което бил
извикан медицински екип, който да й окаже помощ.
На място пристигнала и св. С.Д. И.
Частният тъжител Д.Д. бил задържан със заповед на св. Н.В. за срок до 24 часа,
като на същия била предоставена декларация по чл. 74, ал. 3 ЗМВР. В
декларацията имало графи (от № 3 до № 5), в които задържаното лице имало право
да удостовери наличието на здравословни проблеми, както и необходимостта от
медицински преглед от лекар, включително по негов избор и за негова сметка.
Частният тъжител Д. отказал да попълни и подпише декларацията, който отказ бил
удостоверен с подписа на св. П.И.П. (полицейски служител в 05 РУ – Варна).
По случая св. З.Н. (полицейски
инспектор в 05 РУ – Варна) извършил проверка, като последен бил изслушан
частният тъжител Д.Д.. В процеса на снемане на
сведения св. Н. попитал частния тъжител Д. дали има наранявания, като същият отговорил
положително и посочил, че има лека подутина отгоре на главата по окосмената
част и лека подута устна, които получил по време на инцидента. Частният тъжител
обяснил още, че бил ударен с черпак по главата от подсъдимия Г.М., а когато са
се боричкали на земята подсъдимият няколко пъти се опитал да го удари с глава,
като само веднъж успял.
Частният тъжител бил освободен на
14.03.2018 г. в 06,50 ч. В книгата на задържани лица, водена в 05 РУ – Варна,
било удостоверено, че подсъдимият при задържането и освобождаването се намира
във видимо добро здравословно състояние.
На същата дата, след извършен
преглед, съдебен лекар удостоверил, че частния тъжител е получил травматичен
оток по окосмената част на главата, кръвонасядане и
ожулване по горната устна.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа събраните по делото гласни доказателствени
средства - обясненията на подсъдимия Г.М., показанията на свидетелите Н.В.В., Н.Г.Т., Ю.К. М., М.Д.И., С. Д.И.,
П.И.П., П.И.К., К.Б.Б. и З.Н.Н.; заключението по
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза; писмените доказателства –
медицинско удостоверение № 221/2018 г., издадено от „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД,
искане за рентгенологично изследване, лист за преглед
на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешно отделение, фискален бон,
медицинско удостоверение № 216/2018 г., издадено от „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД,
писмо от РП – Варна до Ю.К. М., заповед за задържане на лице, протокол за обиск
на лице, декларация от Д.А.Д., с удостоверен отказ да я подпише, информационна
карта за дейността на наряда, доклад за проверени лица и превозни средства,
препис от книга на задържани лица на 05 РУ – Варна, препис от журнал за прием
на пациенти в Спешен център, журнал за извършен преглед на Д.А.Д. в отделение
„Съдебна медицина“ при „МБАЛ Св. Анна – Варна“ АД, писмо от Районен център 112
– Варна, справка за съдимост и веществено доказателство – диск с аудиозаписи на подадени сигнали до телефон 112.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.В.В., Н.Г.Т., Ю.К. М., М.Д.И. и К.Б.Б. в частта, в която същите за възпроизвели
непосредствените им впечатления от възникналия конфликт между частния тъжител Д.Д., от една страна, и подсъдимия Г.М. и св. Ю.М., от друга
страна. Същите са логични, последователни, непротиворечиви и в идентична
хронологична последователност излагат възприетите от тях факти.
От показанията на св. Ю. М. се установява, че на процесната дата е възникнал конфликт между съпруга й и
частния тъжител, но заявява, че не е видяла съпругът й да нанася удари на
частния тъжител. В тази насока са и показанията на св. М.И. и св. К.Б., които
също са възприели частично конфликта, но никой от тях не е възприел нанасянето
на удари от страна на подсъдимия спрямо частния тъжител. Действително св. Ю. М.
(свидетел очевидец на деянието) е пряко заинтересована от изхода на делото, но
съдът кредитира изцяло показанията й, тъй като същите се подкрепят от
показанията на св. М.И.и св. К.Б., които заявяват, че са видели как св. Ю. М. е
била на земята и е викала за помощ. Изцяло съответни на показанията на
посочените свидетели са и показанията св. З. Н. (полицейски инспектор в 05 РУ –
Варна), който е извършил проверка по случая и възпроизвежда по идентичен начин
всички съществени по случая обстоятелства, които са му станали известни.
По делото няма нито едно пряко доказателство, нито
косвени такива, които да обосновават извод, че нараняванията на частния тъжител
са причинени от подсъдимия. Както съдебната практика, така и правната доктрина
са категорични, че преки са онези доказателства, които пряко и непосредствено
установяват обстоятелства, отнасящи се до основния факт (показанията на
свидетеля очевидец или самопризнанията на обвиняемия/подсъдимия). В противовес
на това, косвените доказателства могат да дадат указание за основния факт само
след като се съпоставят с други доказателствени факти
по делото. Връзката на косвеното доказателство с основния факт може само да се
предполага, доколкото наличието на косвеното доказателство може да търпи
различни обяснения. Ето защо, за установяването на такава обективна връзка
между косвеното доказателство и основния факт, подлежащ на доказване -
авторството, е необходимо извършването на изключително задълбочена и прецизна
преценка и съпоставка с другите доказателства по делото.
Принципно няма пречка косвените доказателства да могат
да послужат като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда. В тези
случаи съдът е задължен да установи достоверността на доказателствените
средства - източници на косвени доказателства, след което да пристъпи към
задълбочена оценка на установените чрез тях доказателствени
факти, като всяко доказателствено средство трябва да
се обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени съставляват ли те
хармонично цяло, свързани ли са с основния факт, могат ли да се направят изводи
относно този факт и какви. Направеният извод трябва да бъде единствено
възможен. Преценявайки косвените доказателства по свое вътрешно убеждение,
съдът трябва да се ръководи не от броя им, а от това съставляват ли те в своята
съвкупност система от факти, свързани помежду си с основния факт, намират ли се
в хармония и водят ли до изводи, които са единствено възможни. В принципен
план, наличието само на едно косвено доказателство трудно би могло да обоснове
постановяването на осъдителна присъда. Наличието на няколко косвени
доказателства, несвързани помежду си също не могат да доведат до подобен извод,
но тогава когато е налице система от косвени доказателства и която води до един
единствен извод, свързан с авторството на деянието, тя следва да бъде поставена
в основата на заключение за осъждането на лицето (предходните два абзаца са
цитат от решение № 507 от 13.12.2013 г. на ВКС по н. д. № 2037/2013 г., III н.
о., НК; в този смисъл е и решение № 45 от 3.02.2010 г. на ВКС по н. д. №
712/2009 г., III н. о.).
По делото е представено заключение на
съдебно-медицинска експертиза, което съдът намери за пълно, ясно и обосновано.
От същото се установява, че частният тъжител е получил следните травматични
увреждания: травматичен оток в централната теменна област по окосмената част на
главата с диаметър около 3 см., ожулване на кожата на горната устна в
централната част с диаметър 1 см, кръвонасядане на
лигавицата на горната устна в централната част с диаметър 1,5 см. Съгласно
заключението същите биха могли да бъдат получени по начин и във времето,
посочени от частния тъжител. При разпита в съдебно заседание вещото лице заяви,
че не е възможно да бъде определено точно времето на настъпване на
уврежданията, като толерансът е в рамките на часове.
Следователно по делото има един единствен доказателствен факт – наличието на травматични увреждания
на частния тъжител Д.Д., установени няколко часа след
възникване на физическото съприкосновение с подсъдимия, но този доказателствен факт не може да бъде съпоставен с други доказателствени факти, доколкото по делото не са установени
такива, за да може да бъде направен анализ на цялостната система от косвени
доказателства, каквато в случая няма.
Разпитаните по делото полицейски служители -
свидетелите Н.В. и св. Н.Т. заявяват, че нямат спомен някой от участниците в
конфликта да се е оплакал от нанасяне на удари от другата страна. Св. Мариана
Иванова, св. Юлияна М. и св. К.Б. също не са видели нанасяне на удари от страна
на подсъдимия по отношение на частния тъжител.
Съдът кредитира изцяло и обясненията на подсъдимия М.,
като съобрази тяхната двояка природа – на доказателствено
средство и на средство за защита. Доколкото същите съответстват на всички
останали по делото доказателства, съдът намира, че същите са достоверни и също
допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Същият заявява, че е имало
физическо съприкосновение между него и частния тъжител, предизвикано изцяло от
последния.
В подкрепа на извода на съда за липса на доказателства
относно авторството на деянието са и изготвените при задържането на частния
тъжител писмени документи, които съдът кредитира изцяло като достоверни. При
задържането на частния тъжител е предоставена декларация, в която същият е имал
възможността да посочи дали има здравословни проблеми и да поиска медицинска помощ,
но не го е направил. Освен това в книгата за задържани лица на 05 РУ – Варна е
удостоверено, че частният тъжител Д. при задържането и освобождаването е във
видимо добро състояние.
Не без значение е обстоятелството, че на тел. 112 не е
постъпвал сигнал от частния тъжител за извършено спрямо него престъпление.
Напротив подадени са два сигнала за съпругата на подсъдимия – единия от св.
Мариана Иванова, а другия от св. К.Б.. Съдът намира за достоверно и допринасящо
за разкриване на обективната истина представеното по делото веществено
доказателство – диск със звукозапис от тел. 112, което се възпроизведе в
съдебно заседание и от което се установява, че сигналите са подадени, за да се
потърси помощ за св. Ю. М..
Установените травматични увреждания на частния тъжител
могат да бъдат получени при различни хипотези, като възможните версии не следва
да бъдат обсъждани, доколкото не са предмет на доказване съгласно чл. 102 НПК.
Действително в показанията си св. С.И. и св. З.Н.
заявяват, че са възприели наличието на две травми - по главата и устата на
частния тъжител, който посочил извършителя, но съдът намира, че от показанията
на свидетелите не се установява авторството от страна на подсъдимия, доколкото
същите възпроизвеждат твърдения на частния тъжител, които останаха недоказани в
наказателния процес.
Няма пречка свидетелите в наказателния процес да
установяват извънпроцесуални изявления на други лица,
включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес
придобиват определено процесуално качество, стига да са ги възприели.
Посочените свидетелски показания представляват производно доказателство.
Характерното за производните доказателства е, че те не могат да подменят
първичните такива, без разбира се това да означава, че съществува забрана за
използването им. Тази недопустимост е изводима от принципа за непосредственост
при събирането на доказателства, както от органите на досъдебното производство,
така и от съда. Значението на производните доказателства е само в три насоки:
като средство за разкриване на първични доказателства; за проверка на първични
такива и за замяна на първичните, но само ако последните се окажат недостъпни (цит. от Решение № 519 от 18.12.2009 г. на ВКС по н. д. №
637/2009 г., I н. о., НК).
Наказателно-процесуалният кодекс не допуска частният
тъжител да бъде разпитван в качеството на свидетел в наказателния процес,
респективно показанията на св. М.И. и св. З.Н. в тази част са без процесуална
стойност, тъй като нито могат да послужат за заместване на първично
доказателство, нито за неговата проверка. Т.е. не е налице възможност за
използването на производните доказателства, тъй като не е налице нито една от
хипотезите, при които това е възможно (в този смисъл са и решение № 507 от 13.12.2013 г. на ВКС по н.
д. № 2037/2013 г., решение № 475 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 528/2009 г.,
I н. о., НК, решение № 507 от 15.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2602/2011 г., I
н. о., НК).
Предвид гореизложеното съдът намери, че липсват
всякакви преки или достатъчно косвени доказателства, които да свързват
подсъдимия с получените от частния тъжител травматични увреждания по начин,
който да позволи на съда да приеме за несъмнено установено участието му в
престъплението съобразно изискванията на чл.303, ал.1 и ал.2 НПК.
От правна
страна:
Съставът на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК се
осъществява, когато едно лице причини на друго лице разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 НК.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
намери, че подсъдимият не извършил
действия, с които да е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправда изцяло по
повдигнатото му обвинение.
По гражданските искове:
По делото са приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск от Д.А.Д. срещу Г.М. за сумата
от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и
граждански иск от Д.А.Д. срещу Г.М. за сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди.
За уважаване на гражданскоправната
претенция е необходимо да се установи, че в причинно-следствена връзка с
виновни и противоправни действия от страна на
подсъдимия, на гражданския ищец е причинена вреда, както и нейният размер. В
конкретния случай не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, а
именно – извършено от подсъдимия виновно и противоправно
деяние.
Доколкото подсъдимият Г.М. беше
оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК
поради недоказаност, то гражданските искове за обезщетяване на твърдяните вреди от това деяние беше отхвърлен.
По разноските:
На
основание чл.190, ал.1 НПК съдът осъди Д.А.Д. да заплати на Г.М. сумата от
500,00 лв., представляваща направени по делото разноски за защитник.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: