Присъда по дело №1429/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 50 |
| Дата: | 23 май 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201429 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 28 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
НОХД № 1429/2021 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. ИВ. ЕМ. С. от гр.Пазарджик, ЕГН
********** за престъпление по чл.129 ал.1, във вр. с ал.2 от НК, а именно
затова, че на 08.01.2021 год., в гр. Пазарджик е причинил средна телесна
повреда на ИВ. М. АС. от същия град, изразяваща се в нараняване,
проникващо в гръдната кухина, посредством нанасяне на прободно-порезна
рана от нож и предизвикване на тотален пневмоторакс в лява гръдна
половина.
В съдебно заседание представителят на РП-Пазарджик поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание
лишаване от свобода и приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник, като
декларира, че се признава за виновен, след което дава обяснения по
обвинението, с които не отрича факта на нанасяне на удар с нож над
подсъдимия, но сочи, че това станало при самозащита.
Защитникът на подсъдимия пледира, че подсъдимият е извършил
деянието в условията на неизбежна отбрана, макар и при превишаване на
нейните предели, с оглед на което иска да се наложи справедлИ. наказание,
но не се ангажира с вида и размера му.
Против подсъдимия бе предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателният процес граждански иск от пострадалия И.А. за сумата от 20000
лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. Пострадалият, освен като
граждански ищец, бе конституиран и като частен обвинител в процеса
против подсъдимия.
Гражданският ищец и частен обвинител се явява лично и с повереник,
чрез който поддържа обвинението и предявения граждански иск. Пледира за
осъждане на подсъдимия, с налагане на справедлИ. наказание, но без да се
ангажира с вида и размера му. Пледира и за уважаване на гражданския иск в
пълен размер, както и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 ал.1 от НПК, като
прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подс. И.С. и пострадалият – св.И.А.,
живеели в ромската махала на гр.Пазарджик, откъдето се познавали.
Св. И.А. осъществявал нерегламентирано таксиметрова дейност или
като т. нар. „нелегално такси“, с което си докарвал доходи. Обикновено стоял
с колата си на площадче в ромската махала, в близост до зеленчуков пазар,
1
където чакал клиенти.
Около една седмица преди инкриминираните събития, подс. С. се
срещнал със св.А. и поискал на 07.01.2021г. сутринта да го откара със
съпругата му в гр.Пловдив, където последната следвало да проведе лечение с
химиотерапия, след което да ги върне в гр.Пазарджик. Св. А. се съгласил да
направи това срещу възнаграждение от 40 лева, а подсъдимият му дал капаро
от 15 лева.
Междувременно на св.И.А. му възникнал друг ангажимент за
уговорената с подс. С. дата, поради което той помолил св. Р. С., когото
наричали Р. Х. и който също работел като нелегално такси, да закара
подсъдимия и съпругата му в гр.Пловдив. Св. С. приел, а св.А. му дал 10 лева
от 15-те, които С. му бил дал като капало за превоза. Казал на С., че за
другите 5 лева ще си купи цигари.
На 07.01.2021г. подс.С. и съпругата му отишли на площадчето, където
стоели незаконните таксита. Там вместо св.А. ги посрещнал св.С., като им
казал, че той ще ги кара до гр.Пловдив. Те го попитали дали знае, че трябва
да ги изчака и да ги върне обратно, а той казал, че ще ги изчака един час, но
ако се налагало повече трябвало да му платят допълнително за престоя.
Съпругата на подсъдимия обаче му заявила, че може да се наложи да ги чака
около 3-4 часа и тогава той поискал още 10 лева над уговореното.
Подсъдимият и съпругата му обаче отказали да платят допълнително,
като казали, че ще си намерят друг превоз, след което поискали връщане на
капарото. Св. С. дал на подс.С. 10 лева, а той с учудване го попитал защо не
му връща 15лв., колкото бил дал на А.. Св. С. обаче отвърнал, че бил получил
толкова пари от А. и затова толкова връща. След това подсъдимият и
съпругата му намерил друг превоз и заминали за гр.Пловдив.
Всичко това обаче ядосало подс. С., който решил да потърси сметка на
А. защо ги е излъгал, че ще ги закара той, а след това пращал друг човек и
защо не било върнато цялото капаро.
На 08.01.2021г. по обяд, около 13:00-13:30 часа, подс. И.С. отишъл на
площадчето в ромската махала на гр.Пазарджик, където обикновено стоял с
колата си св.А., за да му потърси сметка. Видял, че колата му е там, но него го
нямало и започнал да го търси. В един момент го видял, че върви по тротоара,
пред аптеката на ***. Настигнал го в гръб, извадил ножа, който носел в себе
си и с него му нанесъл удар, който попаднал в лявата част на гърба, отгоре
между шията и рамото. С това му причинил прободно-порезна рана с
дължина около 2-3 см. и дълбочина 3-4 см, която проникнала в гръдната
кухина на пострадалия.
В първия момент св.А. не разбрал, че е наръган с нож, а усетил болка
като от ухапване. Обърнал се назад и видял подс.С., като извикал към него:
„Какво искаш ти, бе?“. Веднага след това видял, че С. държи нож в ръката си
и му нанесъл удар с ръка в лицето, след което побягнал към своята кола, за да
вземе от нея нож, с който да нарани горния. С. обаче го последвал с ножа в
2
ръка, а в този момент св.А. усетил, че кръвта му започва да се стича по
тялото. Не взел нож от колата си, а се насочил се към намиращите се в
близост сергии на зеленчуковия пазар, на една от които били племенницата
му - св.А.А. и нейният син - св.У.А.. В този момент подсъдимият прибрал
ножа и си тръгнал към дома.
Междувременно на място със служебен автомобил бил пристигнал по
работа св. Д.А. - служител в „Радиосот“ ООД-Пазарджик, който по
настояване на някаква жена се обадил на диспечер в дружеството да повика
полиция.
Минути след това пострадалият А. бил откаран в „МБАЛ Пазарджик“
АД, където бил приет за лечение.
След подаване на сигнала на мястото на инцидента пристигнали
служители на РУ-Пазарджик от полицейски участък „Изток“ - свидетелите
Д.П., Кр. Угл. и Ив. Г., както и техните колеги И. П. и Д. Д.. Те установили
кой е извършителят на деянието, след което посетили дома на подс.С. и го
задържали за 24 часа по ЗМВР. С протокол за доброволно предаване от
08.01.21г. подс. С. предал кухненския нож /приобщен като ВД по делото/, за
който заявил, че е лично негов и с него е нанесъл удар в областта на рамото
на пострадалия.
Пострадалият А. престоял в болницата до 15.01.2021г., когато бил
изписан, за да продължи лечението си в домашни условия, а на 20.01.2021г.
той бил освидетелстван от съдебен лекар, който издал СМУ № 19/2021г.
По повод на описаното до тук било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от заключението на приетата по делото СМЕ, което съдът цени
като обективно и неоспорено от страните, в резултат на удара с ножа от
страна на подс. С., на пострадалия И.А. е причинено прободно-порезно
проникващо нараняване в лява гръдна половина, довело до нарушаване на
дишането, вследствие на развилия се остър левостранен тотален
пневмоторакс, което състояние е реално застрашаващо здравето и жИ.та му.
Така установеното увреждане представлява нараняване, проникващо в
гръдната кухина по смисъла на чл.129, ал. 2, във връзка с ал.1 от НК, което е с
характер на средна телесна повреда. Самата прободно-порезна рана е
причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
жИ.та, за около десетина дни от датата на травмата /лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК – бел. моя/. По време на нанасянето на удара с
ножа, пострадалият И.А. е бил прав и обърнат с гръб към нападателя.
Горната фактическа обстановка съдът възприе частично въз основа на
обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите И.А., А.А.
и У.А. /основно от дадените от него в съдебната фаза на процеса, а не и от
ДП, които бяха четени по реда на чл.281 НПК/, частично от тези на
свидетелите Д.А. /основно от дадените от него в ДП, които бяха прочетени по
реда на чл.281 от НПК/, А.А., Д.А., Р. С., Д.П. /дадени от него в съдебната и
3
досъдебната фаза на процеса и прочетени по реда на чл.281 НПК/, Кр. Угл. и
Ив. Г., също така от заключението на СМЕ, както и от писмените
доказателства и вещественото доказателство – 1 бр. кухненски нож с обща
дължина 24 см., дължина на острието 12.5см., а на дръжката 11.5см /л.6 от
ДП/, приобщени към доказателствения материал, съответно чрез прочитането
и предявяването им.
Тук веднага следва да се посочи, че съдът няма да подложи на подробно
обсъждане показанията на свидетелите Ц.Г., К. В. и С.П., т.к. те не
допринасят с нищо за изясняване на фактите, включени в предмета на
доказване. Трите са служителки в аптеката, пред която са се развил
инкриминираните събития, но от показанията им стана ясно, че нито са
наблюдавали инкриминираните събития, нито са разбрали, макар и в
последствие, за инцидента.
На подробно обсъждане няма да бъдат подложени и показанията на
свидетеля Р. С., т.к. той също не е бил очевидец на инкриминираните
събития, нито е разбрал някакви подробности за инцидента. Той разказа за
събития в дните преди инцидента и по-специално за това как пострадалия му
казал да закара подсъдимия и съпругата му вместо него, след което и как и
защо последните се отказали от услугите му, които обстоятелства бяха
подробно описани по-горе. От неговите показания също стана ясно и какъв е
бил мотивът на подсъдимия да се саморазправя с пострадалия, а именно
защото С. не му бил върнал цялото капаро от 15 лева, което бил дал на А., т.к.
пък последният, когато го ангажирал да извърши превоза вместо него, му дал
само 10 лева и задържал за себе си пет.
Все така на подробно обсъждане няма да бъдат подложени и
показанията на свидетелите Д.П., Кр. Угл. и Ив. Г.. Това са тримата
полицейски служители, които са посетили мястото на инцидента, след като
същият вече е бил приключил. Тримата заявиха, че след инцидента
установили подсъдимия в дома му и го задържали за 24 часа. Посочиха, че
тогава той предал доброволно ножа и заявил, че с него бил наръгал
пострадалия. Заявиха обаче и това, че поради естеството на работата им и
честите случаи на подобен род инциденти не помнят конкретни подробности
във връзка с инкриминираните събития. Спомниха си обобщено казано, че
инцидентът между подсъдимия и пострадалия бил станал за пари, но не
казаха кой е бил инициаторът на физическото стълкновение, как същото се е
развило, как са били разположени телата им едно спрямо друго по време на
нанасянето на удара с ножа и т.н.
Показанията на св.Д.А. - служителят в „Радиосот“ ООД-Пазарджик,
който се обадил на диспечер в дружеството, за да повика полиция на мястото
на инцидента, също не заслужават подробно обсъждане. Това е така, защото
той също не е бил пряк очевидец на започването и развитието на конфликта
между подсъдимия и пострадалия, респ. на механизма на нанасянето на
инкриминираното телесно увреждане. Стана ясно, че той е пристигнал на
4
мястото на инцидента непосредствено в неговия край, като тогава по
настояване на някаква жена, която му казала, че имало наръган с нож, се
обадил за да подаде сигнала. Отделно от това съдът оцени неговите показания
от съдебната и досъдебната фаза като изключително колебливи и
непоследователни, още повече, че в началото на своя разпит пред съда
свидетелят А. твърдеше убедено, че не е бил разпитван от разследващ орган
за инцидента в досъдебната фаза на процеса, а дева след прочитането на
показанията му от тази фаза се сети за този факт. Така например
неубедителността в показанията на св.А. дойде от това, че в досъдебната фаза
е твърдял, че една жена му казала, че имало наръган с нож и искала от него да
повика полиция. В съдебната фаза обаче отрече да е научавал, че някой бил
наръган, а заяви само, че жената го карала да повика полиция, но той не бил
разбрал защо. Дори и след прочитането на показанията му от ДП, св.А. не
успя с категоричност да посочи какво в крайна сметка му е казала въпросната
жена и защо е искала от него да повика полиция. Също така в съдебната фаза
на процеса св.А. посочи, че когато спрял с автомобила си в близост до
инцидента бил видял подсъдимия и пострадалия да се държат за дрехите и да
се дърпат, след което се събрала голяма тълпа, за да ги разтървава, но в
досъдебната фаза на процеса такива факти не е съобщавал. Обстоятелството,
че подсъдимият и пострадалият са се държали за дрехите и да се дърпали, в
резултат на което се събрала голяма тълпа да ги разтървава е категорично
невярно, още повече, че подобни твърдения не прави никой от горните двама.
Тук вече следва да се каже, че съдът изцяло даде вяра на показанията на
пострадалия И.А. относно развоя на инкриминираните събития и механизма
на причиняване на съставомерната средна телесна повреда. Той бе
категоричен, че докато ходел пеш по тротоара пред гореспоменатата аптека е
бил нападнат в гръб от подсъдимия С., като го наръгал с ножа си. Бе
категоричен и за това, че в първия момент не разбрал, че е наръган, а усетил
болка като от ухапване. Обърнал се назад и видял подс.С., както и ножа в
ръката му, веднага след което му нанесъл удар с ръка в лицето и побягнал
към своята кола, за да вземе от нея нож, с който да нарани нападателя си. С.
обаче го последвал с ножа в ръка, а в този момент св.А. усетил, че кръвта му
започва да се стича по тялото, при което побягнал към зеленчуковите, сергии,
където се намирали роднините му.
Причините съдът да даде вяра на показанията на пострадалия се
няколко. Първата е тази, че неговите показания напълно кореспондират на
тези на свидетелите А.А. и У.А.. Вярно е, че те двамата са негови
родственици по съребрена линия, доколкото са съответно дъщеря и внук на
неговия брат – св. А.А.. Това обаче автоматично не ги прави лъжесвидетели,
още повече, че съдът доби непосредствени впечатления от всеки от тях, като
макар и да съзря определени неточности и несъответствия в техните
показания, ги намери за добросъвестни свидетели. Тези неточности се дължат
по-скоро на образователните дефицити на двамата, на отдалечеността на
инкриминираните събития до момента на свидетелстването за тях,
5
включително и на затрудненото им боравене с говорим български език, а не
на някаква недобросъвестност. В крайна сметка в своите показания св.А.А.
заяви, че е видяла как чичо й /пострадалият/, вървейки по тротоара на
излизане от аптеката, бил настигнат в гръб и ударен с нож от подсъдимия, а
съдът не намери никакво основание да не й повярва за това обстоятелство.
Св.У.А. пък заяви пред съда, че не е видял самото нанасяне на удара с
нож, т.к. в този момент е бил на сергията, но обърнат с гръб към мястото,
където са се намирали подсъдимия и пострадалия. Заяви също, че в един
момент чул женски писък и се обърнал, при което видял подс.С. с нож в ръка,
а в близост до него пострадалият, който побягнал към тяхната сергия. Вярно
е, че показанията на У.А. пред съда се разминаха с тези в ДП, които бяха
прочетени, по един основен въпрос – видял ли е или не нанасянето на удара с
нож от страна на подсъдимия, доколкото в досъдебната фаза е заявил точно
това. Св. У.А. обаче, след прочитане на показанията му, продължи да твърди,
че доколкото си спомня събитията той не е видял удара с нож. Това за
пореден път даде основание на съда да приеме, че св.У.А. е добросъвестен,
т.к. ако беше заинтересован по посока на доказване на обвинителната тези, то
нищо не би му попречило да заяви след четенето на показанията му, че
действително е видял удара с нож над чичо му.
Втората причина съдът да даде вяра на показанията на пострадалия е
тази, че те кореспондират с тези на неговия брат – св. А.А.. Последният не е
бил очевидец на събитията, но след като е научил за инцидента веднага е
тръгнал за болницата, където е бил откаран пострадалия. Там е говорил с него
за това какво се е случило, а той му разказал, че бил нападнат в гръб и ударен
с нож от подсъдимия. Вярно е, че показанията на св.А.А. се явяват косвено
гласно доказателство за горепосочения факт, т.к. той преразказва казаното му
от пострадалия, но това косвено доказателство има своята относителна тежест
на достоверност, т.к. кореспондира не само на показанията на И.А., но и на
преките гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А.
и У.А.и. Аналогично стоят нещата и с показанията на св.Д.А. – съпругата на
пострадалия, която също преразказа чутото от него, а именно, че без да знае и
очаква бил нападнат и ударен с нож от подсъдимия, като всичко било за пет
лева /размера на невърнатата част от капарото – бел. моя/.
Третата причина съдът да се довери на казаното от пострадалия е тази,
че неговите показания напълно кореспондират на заключението на СМЕ, в
която вещото лице сочи с категоричност, че по време на нанасянето на удара с
ножа пострадалият И.А. е бил прав и обърнат с гръб към нападателя. Вярно е,
че в съдебно заседание, при обсъждането на експертизата, вещото лице заяви,
че принципно е възможно процесното нараняване да се получи и когато
подсъдимият и пострадалият са лице срещу лице, при положение, че ножът е
бил в дясната ръка на нападателя, който го вдига нагоре и с него нанася удар
надолу, който попада в над лявата ключица. Казано с други думи, вещото
лице не изключи механизма на получаване на увреждането, описан от
подсъдимия в дадените от него обяснения. Настоящият съдебен състав обаче
6
не възприе този механизъм на причиняване на увреждането, т.к. не даде вяра
на обясненията на подсъдимия в тази им част, за което съображения ще се
изложат по-надолу.
Подс. С. твърди, че на инкриминираната дата и час отишъл да търси
пострадалия, за да му поиска сметка защо ги е излъгал, че ще ги закара с жена
му до гр.Пловдив, а изпратил друг човек и защо не му бил върнал цялото
капаро. Твърди, че в един момент видял И.А. да върви по улицата и го
повикал с думите: „ В. /това бил прякора на пострадалия– бел. моя/, яла за
малко“. Тогава пострадалият тръгнал към него, а той му казал: „Ела да се
разберем“. В този момент обаче, абсолютно безпричинно, пострадалият му
бутнал ръката настрани, ударил го с юмрук по лицето, издърпал го за дрехите
към себе си и му нанесъл удар с главата си, който попаднал в лицевата част на
неговата лава. Сочи, че след това той самият се опитал да удари с ръка
пострадалия, но не успял. Затова взел с дясната ръка ножа си, който се
намирал отстрани на кръста му, вдигнал го нагоре и след това нанесъл надолу
удар с него, който попаднал в гърба, някъде зад лявото му рамо. Сочи, че
веднага след това пострадалият го попитал „Ти мен можеш ли да ме биеш?“,
но видял ножа в ръката му и побягнал към колата си с думите: „Ти сега ще
видиш нож“. Той разбрал, че подсъдимият имал намерение да вземе нож от
колата, т.к. знаел, че в нея държи такъв и го последвал, бягайки по него.
Пострадалият обаче видял, че му тече кръв и побягнал към сергиите.
Всички тези твърдения на подс.С. съдът оцени като недостоверни и
житейски нелогични. Първо – няма никаква причина пострадалият да започва
да го удря безпричинно, ако действително С. го е повикал и му казал, че иска
да се разберат. Най-логично е в такава ситуация между тях първоначално да
бъде проведен някакъв разговор, респ. повиканият да научи за какво трябва
да се разберат, да даде някакво обяснение по повод на това и т.н.
Второ – ако е вярно казаното от подсъдимия за начина, по който е
извадил ножа си, вдигнал го нагоре и след това нанесъл удара с него надолу,
намирайки се срещу лицето на пострадалия, то това значи, че няма как И.А.
да не е видял всичко това. Няма как пред лицето му С. да вземе ножа от
кръста си, да го вдигне нагоре над главата си и пред главата на нападнатия, а
след това да замахне надолу към тялото му, при което последният да не види
заплахата от нараняване с нож, респ. да не реагира било то като се отдръпне
назад или настрани, или пък като вдигне ръката си нагоре, в защитна реакция
и с цел да блокира нанасянето на удара с ножа над тялото му.
Трето - няма логика в това ако пострадалият е бил в лице срещу
нападателят си, след нанасянето на удара с нож да го пита дали може да го
бие и чак тогава да види ножа в ръката му.
Всички изложени до тук съображения бяха достатъчни за съда да не
даде вяра на обясненията на подсъдимия в горния смисъл, респ. да не приеме,
че той е причинил нараняването над пострадалия в условията на неизбежна
отбрана или пък при превишаване на нейните предели.
7
При така установената фактическа обстановка подс. И.С. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129
ал.1 във вр. с ал.2 от НК като на 08.01.2021 год., в гр. Пазарджик е причинил
средна телесна повреда на ИВ. М. АС. от същия град, изразяваща се в
нараняване, проникващо в гръдната кухина, посредством нанасяне на
прободно-порезна рана от нож и предизвикване на тотален пневмоторакс в
лява гръдна половина, по подробно описания по-горе начин.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на
състава, като е предвиждал конкретно вероятността от настъпване и се е
съгласил с настъпването на общественоопасните последици на деянието си.
Действал е с евентуален умисъл, т.к. преследвайки пряката си цел – да нанесе
телесно увреждане над А. е съзнавал, че посредством удар с ножа в тялото
му, би могъл да му причини нараняване, проникващо в гръдната кухина, но
това не е било достатъчен контрамотив да се откаже от преследването на
пряката си цел.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е завишена с оглед причиненото
конкретно увреждание по време, място и начин – в светлата част на
денонощието, публично и с демонстрирано чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност с невисока степен на обществена опасност,
доколкото не е осъждан, не е криминално проявен, по местоживеене е
позитивно охарактеризиран, а настоящото деяние е инцидентно в жИ.та му.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
дееца, в ниското му правосъзнание и култура. В незачитането на телесната
неприкосновеност на личността, както и очевидно в липсата на изградени
навици за самоконтрол при решаване на конкретно възникнали конфликтни
ситуации.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
направеното самопризнание по основния факт – нанасянето на удар с нож над
пострадалия, но не и относно причините и механизма на телесното увреждане.
Отегчаващо обстоятелство – фактът, че съставомерната средна телесна
повреда на пострадалия е била причинена с хладно оръжие, каквото е ножът, с
който по принцип биха могли да се причинят и наранявания, несъвместими с
човешкия жИ.т.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, съдът даде
превес на първите и счете, че за постигане целите на наказанието
подсъдимият С. следва да бъде осъден на една година лишаване от свобода.
С оглед данните на личността на подсъдимия и най–вече чистото му
8
съдебно минало, съдът намери, че за неговото поправяне и превъзпитаване не
се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание, поради което
и на основание чл. 66 ал. 1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от три години, чиято продължителност също бе определена
и съобразена със степента на обществена опасност на конкретно извършеното
деяние и с личността на дееца.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
От престъплението пострадалият И.А. е претърпял неимуществени
вреди – болки и страдания, за които подсъдимият дължи обезщетение – чл.
45 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното обезщетение за неимуществените
вреди, при спазване на изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като взе предвид
възрастта на пострадалия, естеството на причиненото съставомерно телесно
увреждане, продължителността на оздравителния период; като се отчетоха
свързаните с него болки и затруднения за пострадалия в чисто битов
аспект, за което показания дадоха и свидетелите А.А. и Д.А., съдът намери
предявеният граждански иск за доказан по основание. С оглед на това съдът
осъди подс.С. да заплати на гражданския ищец сумата от 6000 лв. /шест
хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
08.01.2022г. до окончателното й изплащане. За разликата до претендираният
размер от 20000 лева съдът отхвърли предявения гр.иск като неоснователен.
На основание чл.53 ал.1, б.„а“ от НК съдът постанови вещ.
доказателство – 1 бр. кухненски нож в найлонов плик, находящ се на л.6 от
ДП, като вещ, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на
умишленото престъпление, т.е. като средство на престъплението, да се
отнеме в полза на държавата и поради липсата на съществена икономическа
стойност да се унищожи.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс.С. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР -
Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 195 лв. за СМЕ, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик
съдебно-деловодни разноски в размер на 30 лв. - възнаграждение за явяване
на вещо лице в съдебно заседание и в размер на 240 лева - държавна такса
върху размера на уважения граждански иск, а на гражданския ищец и частен
обвинител И.М. да заплати разноски в размер на 500 лева – платен адвокатски
хонорар. Вярно е, че повереникът на пострадалия поиска присъждане на
разноски в размер на 1200 лева, но видно от приложения договор за правна
защита и съдействие, с него е било уговорено възнаграждение в размер на
1200 лева с ДДС, от което 500 лева с ДДС е било платено в деня на
подписването на договора – 15.10.2021г., а остатъкът от 700 лева е бил
дължим до 15.12.2021г. Видно от представената от повереникът фактура №
658/18.10.2021г. с касов бон от същата дата, с нея е удостоверено, че
9
пострадалият е заплатил първата вноска от 500 лева по договора за правна
защита и съдействие. Не бяха представени доказателства обаче за реалното
заплащане на втората вноска, поради което съдът не присъди в тежест на
подсъдимия, респ. в полза на гр. ищец и частен обвинител и сумата от 700
лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
10