Решение по дело №64/2021 на Районен съд - Казанлък

                                Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                  гр. Казанлък – 23.03.2021г.

 

                          В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на  петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година във съдебния състав ;

 

                                                           Председател ;  Тодор Тодоров

 

 При секретаря Елена Стоилова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 64/21г. по описа на Казанлъшкият РС за 2021-ва година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                М     О    Т     И     В     И  ;

 

Обжалвано е наказателно постановление  № 24-002822 от 21.12.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което е наложено административно наказание- имуществена санкция

Недоволно от това останала жалб. Районна потребителна кооперация /РПК/ гр. Г. които чрез председателя си  И.Х.П.  го обжалват пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството,че е налице несъответствие между наложеното наказание  и неизплатения  размер на сумата която се дължи на работника, както и ,че  трудовото възнаграждение е било дължимо по време на извънредното положение наложено в Република България и когато не са имали никакви приходи.

Редовно призовани се явява председателя на  РПК която поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

Представителя на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.Претендира и за разноски.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел,писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл. 59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че  при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 03.12.2020г.  на място в Районна потребителна кооперация /РПК/ Г. по представени документи се е установило,че „Р.Г.“*** в качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 02.11.2020г., в нарушение от 03.11.2020г. задължително предписание дадено от контролен орган Д. „И.п.т.“- С.З. на основание чл.404 ал.1 т.12 от Кодекса на труда с протокол № ПР20239208 за извършена проверка 30.09.20г. и 05.10.20г., връчен на 06.10.2020г. а именно ; „Работодателя „Р.Г.“ да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършена работа от Й.К.Д. за месец януари 2020г. в размер на 675,49 лв. чиста сума за получаване за изработените от нея 22 дни през месец януари 2020г. / видно от ведомост за заплати за месец януари 2020г. на „Р.Г.“/ съгласно изискването на чл.128 ал.2 от Кодекса на труда със срок на изпълнение 02.11.2020г..

С това АНО е приел,че жалб. е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда и на основание  същия законов текст  от Кодекса на труда е наложил административно наказание- имуществена санкция в размер от 1500 лв..

Жалб. не оспорва приетата и посочена от АНО фактическа обстановка поради което и въз основа на показанията на св. М.И.- актосъставител и писмените доказателства- протокол за извършена проверка № ПР2028208/30.09.20г.,трудов договор № 17 от 12.10.18г. и ведомост за заплати за месец април 2020г. съдът я приема за установена по несъмнен начин.

С предписанието дадено в протокола за извършена проверка № ПР2028208/30.09.20г. в т.13 е предписано нар. в качеството си на работодател да изплати трудовото възнаграждение в размер на 554,82лв. за месец април  на Й.Д.за изработените 20 дни видно от ведомост за заплати за месец април 2020г.. 

Срока определен за това е бил 02.11.2020г..

С изтичане срока за изпълнение на дължимото поведение  до  02.11.2020г., на следващия ден 03.11.2020г.  съдът счита,че деянието е било извършено и довършено тъй като предписанието не е било изпълнено.

По изложеното съдът приема,че  в случаите на бездействие в определен срок деянието се счита за  извършено и довършено с изтичане срока на дължимото поведение.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление за законосъобразност не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление отговоря изцяло  процедурата по издаване съобразно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП съдържат пълно описание на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на  жалб..

Възпроизведен е не само текстът на  чл. 415, ал. 1 от КТ, но е посочено и конкретното бездействие на нарушителя и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Посочени са протоколът и съдържанието на неизпълненото предписание. Така описаното нарушение дава възможност на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере точно във какво се обвинява за да може да организира защитата си .

Доказателствата по делото  подкрепят описаното в НП деяние, с което жалбоподателят е реализирал състава на административно нарушение във връзка със задължението му като работодател да изпълни предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Задължителното предписание на контролния орган за спазване на трудовото законодателство е принудителна административна мярка за преустановяване на административни нарушения. Жалбоподателят е имал възможност да заплати дължимите от него трудови възнаграждения или ако е считал, че наложената принудителната мярка е незаконосъобразна, e могъл да я оспори по реда на АПК, каквото право му дава разпоредбата на чл. 405 от КТ.

Предвид на това съдът не приема и възражението на жалб.,че неплащането на трудовото възнаграждение  е във връзка с извънредното положение обявено в Р България за периода март – май 2020г..

Санкцията е абсолютно определена от закона поради което не подлежи на индивидуализация от съда.

По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление  следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

В съдебното заседание   юристконсулта на възз. страна претендира за юристконсултско възнаграждение.

Предвид на това и на основание чл.63 ал.3 вр. ал.5  от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва бъде определено юристконсулстко възнаграждение в   минималния размер предвиден в закона от 80 лв. тъй като делото не представлява фактическа или правна сложност и протече в едно съдебно заседание.

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                      Р     Е     Ш     И    ;

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №  24-002822 от 21.12.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание –имуществена санкция в размер от 1500 лв. на „РПК - Г.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА  „РПК - Г.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***  да заплати юристконсултско възнаграждение в размер от 80 лв.  по сметка  на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Стара Загора  .

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ ;