РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. ХАСКОВО, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Д.
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600166 по описа за 2022
година
С Присъда No 17 от 24.09.2021 г., постановена по н.о.х.д.№ 331/2020г., РС
Харманли е признал подсъдимия И. Н. А. за виновен в това, че на 05.ІІІ.2020г. в гр. Х., от
склад в стопански двор на бивше ***, чрез използване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка "Рено" модел "Меган" с рег. No ******** и техническо средство - ключ за
секретна брава, отнел чужди движими вещи, а именно – 12 бр. кутии с надпис
„Лабне“/„Labne“, 300 гр., съдържащи крем за мазане на обща стойност 60 лв.; 3 бр. кутии с
надпис „Ариел 3 в 1“(„Аriеl 3 in 1“), съдържащи
всяка по 35 бр. капсули прах за пране на обща стойност 57 лв.; 6 бр. пакета с надпис
„Первин Тереяги, 1000 гр.“/"Регvin Tегеуаgi, 1000g"/, съдържащи краве масло на обща
стойност 108 лв.; 9 бр. пакета с надпис „Акназ, 1000 гр.“ /“Акnaz, 1000g“/,съдържащи
кашкавал на обща стойност 135 лв.; 6 бр. пластмасови кутии с надпис „Дост сузме пейнир, 1
000 гр." (Dost suzme reynir 1000g.), съдържащи сирене на обща стойност 60.00лв. и 4 бр.
пакета, съдържащи прах за пране с надпис „Ариел, 6 кг."/Аriеl, 6 кg."/ на обща стойност 76
лв. или всичко на обща стойност 496 лв. от владението на К. Г. Х., В. И. П., П. С. Н. и П. Г.
Н., четиримата от гр. Х. без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение на
1
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, през което време
възложил полагането на възпитателни грижи за подсъдимия на Кмета на Община Н. З.
Със същата присъда в тежест на подсъдимия са били поставени разноските от
досъдебната и съдебната фази на производството.
Недоволен от съдебния акт е останал защитникът на подсъдимия, който го
обжалва в законовия срок с оплаквания за постановяването му при съществени нарушения
на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че
неправилно, при изяснена фактическа обстановка, РС признал подсъдимия за виновен по
предявеното му обвинение, докато съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства водело до противоположен извод, а именно, че А. не е извършил деянието. В
съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
пледира алтернативно: за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на РС или за постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за
невинен и оправдан по предявеното обвинение.
Прокурорът от ОП Хасково даде становище за законосъобразност на
обжалвания акт, като предлага присъдата да бъде потвърдена.
Подсъдимият поддържа изложеното от защитника му и иска да бъде оправдан.
В законоустановения срок не са постъпили искания за доказателства, не са
допуснати в разпоредително заседание, но по инициатива на прокурор от ОП и служебно
бяха събирани в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от
НПК, констатира следното:
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на
всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.
Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при напълно изяснена
фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред
доказателства довело до разкрИ.е на обективната истина. Установено от показанията на
свидетелите П. Н., П. Н., В. П. и К. Х. е, че първата с фирма „С. и П. **“ ЕООД наела склад
в гр. Х., в стопански двор на бивше ***, като помещението се ползвало от последните
трима. Те – Н., П. и Х. съхранявали в склада, стоки внесени от Република Т., с цел
продажба. Именно покрай търговията с такива стоки св. П. и подс. И. А. се запознали и
поддържали облигационни отношения от около 10 години, защото последният пазарувал
стоки от склада. П. и А. си разменили телефонните номера и комуникирали помежду си за
договаряне и закупуване от подсъдимия на нужните му стоки. В началото на м. януари
2020г. св. Х. забелязала липсата на малки количества стоки от склада и със съгласието на
останалите ползватели взели решение да монтират наблюдателна камера в помещението,
задействаща се при движение. Устройството снимало и изпращало изображението на
мобилните телефони на свидетелите Х. и Н. През деня инсталираният СОТ не се ползвал,
2
като бил включван след кроя на работния ден. На 24.02.2020г. камерата била поставена в
склада.
На 05.03.2020г. подсъдимият, около 13.30ч. с лекия си автомобил „Рено“ с рег.
№ ********* пристигнал в гр. Х., позвънил по телефона на св. П., съобщил му, че е
пристигнал в града за стока. Макар свидетелите П. и Х. да били в града, първият казал на
подсъдимия, че отсъстват от населеното място и не могат скоро да отидат до склада. А.
решил да влезе в помещението и вземе част от стоката, която му била необходима. Решил да
използва ключ, за който знаел отпреди, че стои оставен на стар хладилник до входа на
склада. С този ключ А. отключил входната врата, влязъл вътре, а движението му в
помещението задействало монтираната там камерата. На мобилния си телефон св. Х.
получила снимката от камерата, посредством инсталирано приложение и разпознала
подсъдимия в склада. Видяла, че подсъдимия взема и изнася кашони със стока навън, които
действия на А. показала и на св. П.. Х. уведомила и св. Н. за случващото се в склада.
Последният, след като активирал приложението на телефона си също възприел поведението
на подсъдимия в склада. За видяното Н. уведомил П. Х. - служител в РУ Харманли, който
бил със служебния си автомобил в близост до мястото. След обаждането на св. Н., св. П. Х.
уведомил началника си и отишъл до склада. В това време подсъдимият взел и изнесъл от
склада: 12 бр. кутии с надпис „Лабне“/„Labne“, 300гр., съдържащи крем за мазане; 3 бр.
кутии с надпис „Ариел 3 в 1“(„Аriеl 3 in 1“), съдържащи всяка по 35 бр. капсули прах за
пране; 6 бр. пакета с надпис „Первин Тереяги, 1 000 гр.“ /“Регvin Tегеуаgi, 1 000 g“/,
съдържащи краве масло; 9 бр. пакета с надпис „Акназ, 1 000 гр.“/“Акnaz, 1 000 g“/,
съдържащи кашкавал; 6 бр. пластмасови кутии с надпис „Дост сузме пейнир, 1 000 гр.“
(Dost suzme reynir 1 000 g.), съдържащи сирене и 4 бр. пакета, съдържащи прах за пране с
надпис „Ариел, 6 кг." /„Аriеl, 6 кg.“/, които натоварил в лекия си автомобил марка „Рено
Меган“ с рег. № ********. А. заключил входната врата на склада, скрил секретния ключ
бравата на мястото от където го взел и тръгнал към автомобила си. През това време на
място пристигнал св. Х., който възприел последните действия на подсъдимия. Х. задържал
А. и уведомил колегите си от РУ Харманли.
Впоследствие на мястото пристигнали полицейски служители, включително
св. Д. Х, както и свидетелите: К. Х., В. П. и П. Н.
Подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване секретен ключ, като
посочил от къде го е взел и оставил.
На място бил извършен оглед от разследващ полицай, в присъствието и на
подсъдимия, който предал с протокол за доброволно предаване намерените в автомобила му
стоки: 12 бр.кутии с надпис „Лабне“, съдържащи крем за мазане; 3 бр. кутии с надпис
„Ариел 3 в 1“, съдържащи всяка по 35 бр. капсули прах за пране; 6 бр. пакета с надпис
„Первин Тереяги, 1 000 гр.“, съдържащи краве масло; 9 бр. пакета с надпис „Акназ, 1
000гр.“, съдържащи кашкавал; 6 бр. пластмасови кутии с надпис „Дост сузме пейнир, 1 000
гр.“, съдържащи сирене и 4 бр. пакета, съдържащи прах за пране с надпис „Ариел, 6 кг.“,
които вещи впоследствие били върнати на св. К. Х..
3
Заключението на оценъчна експертиза установява единичната цена на
инкриминирани вещи и тяхната обща стойност като сума в размер на 496 лева.
При тези установени от показанията на свидетелите К. Х., В. П., П. Х.,
включително при техния преразпит пред ОС; П. Н., П. Н., К. К. и Д. Х., отчасти от
обясненията на подс. А., изключая частта, в която твърди, че му е дадено разрешение от св.
П. да вземе инкриминираните вещи, писмените материали, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК доказателства, законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че обвинението е
доказано в пълен обем. С основание обясненията на подс. А., в посочената им по-горе част,
както и показанията на св. Б. М. са били изключени от доказателствената съвкупност и с
право съдът не им е дал вяра. Уместно РС е отбелязал, че в конкретния случай подсъдимият
не е имал съгласието на нито един от ползвателите на складовото помещение да влезе и сам
си вземе стоката. Показанията на свидетелите Х., Н., П. и полицейският служител П. Х. са
категорични, че на инкриминираната дата А. не е получил такова разрешение от св. П..
Действително по делото е налице разпечатка на проведени между подсъдимия и свидетеля
разговори от 05.03.2020г., но както П., така и Х., в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, категорично заявиха, че при комуникацията между А. и свидетеля, нито В. П.,
нито пък друг от ползвателите на склада е изразил съгласие подсъдимият да се
„самообслужи“, вземайки стоки от помещението. Всичко това, наред с изрично посоченото
от св. П. Х. (също в производството пред ОС), че подсъдимият е разбрал къде
собствениците на стоката държат ключ за склада, при предходните му посещения на обекта,
водят до извод за осъществено деяние, съставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1
от НК. На практика спор относно това, че подсъдимият е отишъл на инкриминираната дата
и населено място; че е отключил помещението с оставен и намиращ се там ключ, че е взел
посочената в обвинителния акт стока, която натоварил в личния си автомобил няма. На тази
плоскост изложените от св. Б. М. обстоятелства, че и той влизал, и се самообслужвал в
склада, освен отречени от св. П., остават и извън предмета на доказване в този процес.
Спорният момент се заключава в това – дадено ли е разрешение от страна на св. В. П.
подсъдимият да влезе и си вземе стока или такова съгласие не е налично. Отговорът на този
въпрос, според съда е отрицателен. Освен категорично отреченото във въззивното следствие
и от св. В. П., и от св. Х., с която двамата са били заедно обстоятелство, че първият е давал
разрешение А. сам да си натовари стоката, следва да се припомнят и съображенията на РС
относно облеклото на подсъдимия (сиутчър с качулка), бързината с която влиза и излиза от
помещението, натоварването на стоката в автомобила и опита бързо да се отдалечи от
обекта. Прав е РС да отчете алогичността в поведението на свидетелите П., Х. и Н. при
дадено от първия съгласие и разрешение подсъдимият да вземе стока, защото впоследствие
П. и Х., виждайки подсъдимият на камерата уведомяват съдружника си Н., който пък да
сигнализира полицейски служител и за предприемане на действия по установяване и
залавянето на дееца местопрестъплението, последвано от образуване на ДП. Настоящият
състав на ОС също счита, че подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК защото на 05.03.2020г. в гр. Х.,
чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил "Рено Меган" с рег.
4
No******** и техническо средство - ключ за секретна брава, отнел чужди движими вещи
(12 бр. кутии „Лабне“/„Labne“, 300 гр. крем за мазане; 3 бр. кутии „Ариел 3 в 1“(„Аriеl 3 in
1“), съдържащи всяка по 35 бр. капсули прах за пране; 6 бр. пакета „Первин Тереяги, 1000
гр.“/"Регvin Tегеуаgi, 1000g"/, съдържащи краве масло; 9 бр. пакети „Акназ, 1000
гр.“/“Акnaz, 1000g“/ - кашкавал; 6 бр. пластмасови кутии „Дост сузме пейнир, 1 000 гр."
(Dost suzme reynir 1000g.) - сирене и 4 бр. пакета прах за пране „Ариел, 6 кг."/Аriеl, 6 кg."/),
всичко на обща стойност 496 лв. от владението на К. Г. Х., В. И. П., П. С. Н. и П. Г. Н. без
тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. От обективна страна
подсъдимият А. е осъществил система от действия свързани с отключването на входната
врата на склада, посредством намиращият в близост ключ, отнемането на вещите, всичко
без съгласието на владелците, прекъснал е това владение и след натоварването им в лекия
автомобил, е установил свое такова. Тези факти обуславят квалификацията по т. 4 на чл.
195, ал. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Действията му сочат за налична в
съзнанието на А. представа за това, че вещта принадлежи другиму, липсва съгласие от
страна на владелеца за ползването й, подсъдимият използва автомобил да отнесе стоката и
установи свое владение върху вещите, изцяло в свой собствен интерес.
При определяне на наказанието районният съд е отчел използването на
техническо средство и лек автомобил, като отегчаващи отговорността обстоятелства.
Последното е незаконосъобразно, защото трайна и последователна е практиката на ВС и
ВКС, че квалифициращите дадено престъпление като по-тежко наказуемо обстоятелства, не
следва да се считат отегчаващи. В случая са налице единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства – подсъдимият е улегнал човек, семеен, трудово ангажиран, даряващ средства
за различни каузи в учебни заведения, с положителни характеристични данни по
местоживеене, не е осъждан, вещите са на относително ниска стойност, а и са били върнати
своевременно на пострадалите. При наличието на многобройни (единствено) смекчаващи
отговорността обстоятелства, правилно наказанието е определено по реда на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК – под законовия минимум, но размерът на санкцията е незаконосъобразно отмерен.
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК се предвижда минимум -
лишаване от свобода от една година, а изброените от районният обстоятелства и
конкретните действия на подсъдимия, според настоящият състав на въззивната инстанция
обосновават редукция срока на наказанието „лишаване от свобода“ от 10 (десет) на 3 (три)
месеца, с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК в рамките на определения от РС изпитателен
срок - три години.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 17/24.09.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 331/2020 г.
5
по описа на Районен съд – Харманли, в наказателно-осъдителната й част досежно
наложеното на подсъдимия И. Н. А., ЕГН ********** от гр. Н. З. наказание „лишаване от
свобода“, като намалява размера от 10 (десет) месеца на 3 (три) месеца”.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6