Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 16.07.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
четвърти април две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1317 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 200 от КТ.
Ищците С.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: ***5,
П.А.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, П.А.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, Л.А.М.
с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ със съгласието на своята майка С.Н.М.
с ЕГН ********** и П.П.М. с ЕГН **********, с адрес: ***
(починала в хода на процеса и на нейно място конституирана на основание чл. 227
от ГПК М.П.Д. с ЕГН **********, като правоприемство е
настъпило и за ищците П.А.М., П.А.М. и Л.А.М.) твърдят, че на ..г. вследствие
на .. загинал А.П.М. с ЕГН **********. Същият работил в ответното дружество – „ВМЗ
ЕАД на длъжността „галванизатор на цианови вани
(регулировчик)“, съгласно сключен от него трудов договор № .. от ..г. и
допълнителни споразумения към него (последното сключено допълнително
споразумение № ...). От представените декларация за .. с вх. № ..., протокол за
извършено разследване № ...г. на ТД на НОИ П..и разпореждане № ..г. на
Териториално поделение НОИ П.., се установявало, че злополуката станала през
време и по повод на извършената работа по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. От проведеното
разследване се установило, че на ..г., около 13:05 ч. на работното си място в ц..на
„ВМЗ“ АД С., при извършване на подготовка на вана за ремонт, пострадалият А. М.
паднал в алкалната вана от съседната галванична верига, съдържаща разтвор от
натриева основа, натриев карбонат и тринатриев
фосфат, при което получил химическо изгаряне на няколко области по тялото от ..степен,
65 % и термичен шок. В резултат на така настъпилата .. и вследствие получените травми,
на ..г. в 06:10 ч. А. М. починал.
Ищцата С.Н.М. сключила брак с пострадалия
преди повече от двадесет години. Създали и отгледали три деца, за които се
грижили с любов, радост и взаимност. Помагали си един на друг при отглеждането
и възпитанието им. Подпомагали се в личен, семеен и професионален план.
Планирали изучаването на децата си и изпращането им в университет, където да
продължат образованието си. В резултат на смъртта на А. М., С. останала сама,
изправена пред всички житейски проблеми и очаквания, които можела да посрещне и
реши със съпруга си. Пред нея останали грижите за трите им деца, едното от
които ученик, а другите две на прага на приемане в университет. С.М. била
изправена пред сериозната дилема дали може да си позволи значителните разходи
по образованието на децата си, останала без финансовата подкрепа на съпруга си
и с доход единствено от получаваната от нея пенсия. В резултат на всичко това,
ищцата С.Н.М. претърпяла значителни душевни болки и страдания, които са й
причинили неимуществени вреди, които се оценяват на 70 000 (седемдесет хиляди)
лева. За така причинените неимуществени вреди отговарял работодателят
имуществено съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ. По сключена от дружеството-ответник
групова трудова застраховка „..№ ..и задължителна застраховка „..“ полица № ..на
С.М. били изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 14 070 лева.
Съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ, дължимото от работодателя обезщетение се
намалявало с размера на получените суми по сключените договори за застраховане
на работниците и служителите. След приспадане на изплатеното застрахователно
обезщетение, по оценените от ищцата неимуществени вреди, работодателят оставало
да заплати на С.М. сумата от 55 930 лева. Тъй като задължението на ответника -
работодател било парично, той бил в забава и дължал лихви за забава съгласно
чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането, т.е. ..г.
Ищцата П.А.М. била дъщеря на загиналия.
Като единствена дъщеря на А. М., тя била „момичето на татко“. Загиналият се
грижил за нейното физическо, духовно, умствено и емоционално развитие и
съзряване. Помагал с проблемите й във всяка възраст, бил съпричастен към
всичките й стремежи и мечти за бъдещето. П. и баща й с трепет обсъждали
попрището, на което да продължи образованието си и правили плановете за
бъдещето. Всичко това се променило в резултат на смъртта му. П. загубила всички
тези възможности. Останала без бащината си морална и финансова подкрепа. Всички
проблеми по израстването, обучението, намирането на работа, издръжка и
намирането на спътник в живота трябвало да разрешава без подкрепата на баща си.
П. нямало да може да представи на баща й бъдещият си съпруг, А. да я заведе до
олтара, нямало да може да го зарадва с децата си. П.А.М. претърпяла значителни
душевни болки и страдания, които са й причинили неимуществени вреди, които се
оценяват на 80 000 (осемдесет хиляди) лева. За така причинените неимуществени
вреди отговарял работодателят имуществено съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ. По
сключена от дружеството-ответник групова трудова застраховка „..№ ..и
задължителна застраховка „..“ полица № ..на П.М. били изплатени застрахователни
обезщетения в общ размер на 14 070 лева. Съгласно чл. 200,
ал. 4 от КТ, дължимото от работодателя обезщетение се намалявало с размера на
получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и
служителите. След приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение, по
оценените от ищцата неимуществени вреди, работодателят оставало да заплати на П.М.
сумата от 65 930 лева. Тъй като задължението на ответника - работодател било
парично, той бил в забава и дължал лихви за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД,
считано от датата на увреждането, т.е. ...
Ищците П.А.М. и Л.А.М.
били синове на
загиналия. Като момчета двамата били изключително близки с баща си. От баща си П.
и Л. се научили да работят в градината, да поправят всичко вкъщи, да ремонтират
повредите по велосипедите си и семейния автомобил. С баща си двете момчета
обсъждали спортните събития. С него споделяли първите си любовни трепети. Него
двете момчета имали за образец за поведение. Загиналият се вълнувал
изключително от кандидат-студентските изпити на П.. Съветвал го да се насочи в
сферата на техниката и компютрите, бил му подкрепа и опора в трудни житейски
избори. П. изключително много разчитал на бащината си помощ и съпричастност.
Ищецът П.А.М. претърпял значителни душевни
болки и страдания, които са му причинили неимуществени вреди, които се оценяват
на 80 000 (осемдесет хиляди) лева. За така причинените неимуществени вреди
отговарял работодателят имуществено, съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ. По сключена
от дружеството-ответник групова трудова застраховка „..№ ..и задължителна
застраховка „..“ полица № ..на П.М. били изплатени застрахователни обезщетения
в общ размер на 14 070 лева. Съгласно
чл. 200, ал. 4 от КТ, дължимото от работодателя обезщетение се намалявало с
размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите. След приспадане на изплатеното застрахователно
обезщетение, по оценените от ищцата неимуществени вреди, работодателят оставало
да заплати на П.М. сумата от 65 930 лева. Тъй като задължението на ответника -
работодател било парично, той бил в забава и дължал лихви за забава съгласно
чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането, т.е. ...
Ищецът Л.М. бил все още ученик. Загубата на
родителя се оказала най-тежка за него, предвид възрастта му. Л. загубил
изключително важната подкрепа на баща си във най-важния и определящ за всеки
млад човек период от живота - този на съзряването и оформянето на
самосъзнанието му. Баща му нямало да присъства на един от най-важните моменти
за всеки човек - завършване на образованията му, нямало да го насърчи в избора
на професия и продължаване на образованието. Л.А.М. претърпял значителни
душевни болки и страдания, които са причинили неимуществени вреди, които се
оценяват на 90 000 (деветдесет хиляди) лева. За така причинените
неимуществени вреди отговарял работодателят имуществено, съгласно чл. 200, ал.
1 от КТ. По сключена от дружеството-ответник групова трудова застраховка „..№ ..и
задължителна застраховка „..“ полица № ..на Л.М. били изплатени застрахователни
обезщетения в размер на 14 070 лева. Съгласно чл. 200, ал. 4 от КТ, дължимото
от работодателя обезщетение се намалявало с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. След
приспадане на изплатеното застрахователно обезщетение, по оценените от ищцата
неимуществени вреди, работодателят оставало да заплати на Л.М. сумата от 75 930
лева. Тъй като задължението на ответника - работодател било парично, той бил в
забава и дължал лихви за забава съгласно чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на
увреждането, т.е. ...
Ищцата П.П.М.
била майка на загиналия. След загубата на своя съпруг през .. г., пострадалият А.
М. бил основна нейна подкрепа и опора. П.М. е живяла със семейството на своя
син в къщата в село .., като предвид възрастта си е разчитала изключително на А..
Внезапната смърт на първородния й син, отчитайки напредналата възраст на П., е
довела до причиняване на болки и страдания, които подлежат на обезщетение,
което се оценява на 35 000 лева. Тъй като задължението на ответника -
работодател било парично, той бил в забава и дължал лихви за забава съгласно
чл. 86 от ЗЗД, считано от датата на увреждането, т.е. ...
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което
осъди „ВМЗ ЕАДда заплати обезщетение за претърпените
от ищците неимуществени вреди, свързани с внезапната смърт, вследствие на .. от
... на А.П.М. с ЕГН **********, настъпила през време и във връзка и по повод на
извършваната от него работа в предприятието на работодателя, както следва:
- на С.Н.М. с ЕГН **********, сумата от 55
930 (петдесет и пет хиляди деветстотин и тридесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта А.П.М.,
настъпила при .. на ..г., които оценява на 70 000 лева и след приспадане на
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14 070 лева, както и
законната лихва от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на
сумата;
- на П.А.М. с ЕГН **********, сумата от 65
930 (шестдесет и пет лева деветстотин и тридесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта А.П.М.,
настъпила при .. на ..г., които оценява на 80 000 лева, и след приспадане на
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14 070 лева, както и
законната лихва от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на
сумата;
- на П.А.М. с ЕГН **********, сумата от 65
930 (шестдесет и пет лева деветстотин и тридесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта А.П.М.,
настъпила при .. на ..г., които оценява на 80 000 лева, и след приспадане на
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14 070 лева, както и
законната лихва от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на
сумата;
- на Л.А.М. с ЕГН **********, сумата от 75
930 (седемдесет и пет хиляди деветстотин и тридесет) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта А.П.М.
настъпила при .. на ..г., които оценява на 90 000 лева, и след приспадане на
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 14 070 лева, както и
законната лихва от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на
сумата;
- на М.П.Д., П.А.М., П.А.М. и Л.А.М. като
правоприемници на починалия ищец П.П.М. с ЕГН **********,
сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й А.П.М., настъпила
при .. на ..г., както и законната лихва от датата на увреждането ..г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират за разноските по делото.
Ответникът „ВМЗ ЕАДчрез
процесуалния си представител оспорва иска.
Признават се следните факти: А.П.М. е бил
назначен във „В.“ ЕАД С. на длъжността „галванизатор,
цианови вани – регулировчик“; на ..г. А.П.М. е претърпял злополука, като паднал
в алкална вана, вследствие на което е получил термични и химически изгаряния,
довели до смъртта му на ..г.
Твърди се, че претендираното от ищците
обезщетение е недължимо от ответното дружество поради факта на съпричиняване на
злополуката от страна на А. М., както и че съответното обезщетение е изплатено
на ищците от застрахователя. Налице били данни за това, че в деня на
злополуката А. М. употребил алкохол на работното си място, което се явявало
тежко нарушение на трудовата дисциплина, както и нарушение на чл. 126, т. 2 от КТ. В резултат на въздействието на алкохола, А. М. бил с нарушена концентрация
и двигателна координация. Видно от Протокол № ...г., издаден от комисия на НОИ,
налице било основание да се предполага, че А. М. залитнал към алкалната вана,
при което се подпрял с двете си ръце, потапяйки ги в течността. Течността се
разплискала и обляла лицето на пострадалия и вероятно поради собствените му
некоординирани движения се достигнало до вторично обливане на останалите части
от тялото.
Имало основание да се направи извод, че
първоначалното залитане в посока алкалната вана е в пряка причинно-следствена
връзка с употребата на алкохол по време на работната смяна. Счита се, че ако А.
М. не е употребил алкохол по време на работа, общото му състояние щяло да бъде
значително по-осъзнато, цялостната му координация щяла да значително по-добра и
дори при кратковременна загуба на равновесие, щял да се овладее и в крайна
сметка увреждането нямало да настъпи.
В процеса на разследване на трудовата
злополука както в рамките на предприятието, така и от представители на НОИ било
категорично установено, че по време на инцидента А. М. не носил предоставеното
му работно облекло, включително работни гумени ботуши, предпазна престилка,
маска, очила. В случая се касаело за работно облекло, което е предоставено от
работодателя на работниците и служителите с цел опазването на тяхното здраве.
Предоставянето на работното облекло било установено с Протокол № .. от … г.
Носенето на работно облекло по време на работа било задължително за всички
работници и служители, на които такова е предоставено. Неспазването на това
задължение се явявало тежко нарушение на трудовата дисциплина от страна на А. М.,
като тежестта на нарушението била преценена предвид обстоятелството, че
характерът на извършваната от него работа изисквала чест и близък контакт с
опасни вещества и материали. Както било установено с Протокол № ..от …. г., в
момента на инцидента пострадалият носил единствено работните си панталон и
куртка, но бил обут с личните си маратонки. Налице било основание да се приеме,
че това е допринесло до тежестта на претърпените от него травми. Работните
гумени ботуши осигурявали по-голяма стабилност и по-добро сцепление при ходене
и при придвижване, а работната предпазна престилка покривала голяма площ от
тялото и по този начин предпазвала кожата от инцидентен контакт с опасни
химикали. Работните маска и очила предпазвали лицето и очите от изгаряния и
увреждания. Обстоятелството, че А. М. не бил облечен с предпазната си престилка
и гумените ботуши и не носил нито маската, нито очилата си, допринесло за
тежестта на претърпените от него травматични увреждания.
А. М. не позволил да му бъдат свалени
всички дрехи след инцидента. След полученото изгаряне, той трябвало да бъде
потопен във вана със студена вода, като преди това трябвало да бъдат свалени
всичките му дрехи. Причината за това била, че допирът на тъкан, която е напоена
с течност от алкалната вана, до кожата само по себе си водело до утежняване на
изгарянето и разпространяване на площта му. Правилото било изрично заложено в
писмените инструкции за безопасна работа на „ВМЗ“ Е.. Обстоятелството, че А. М.
не позволил да му бъдат свалени всички дрехи, пряко и непосредствено довело до
влошаване на тежестта на получените от него изгаряния.
Друго обстоятелство от съществено значение
било времето на инцидента - той настъпил около половин час след края на
работната смяна на А. М.. На ..г. той бил на работа първа смяна - от 05:00 ч.
до 12:30 ч. Повредата, по отстраняване на която М. работил по време на
инцидента, възникнала сутринта. Въпреки това, той и колегите му са започнали работа
по нея едва в 12:30 ч., след края на работната си смяна.
В заключение, налице били достатъчно данни
за съществено съпричиняване на инцидента от страна на А. М.. Комплексът от
неговите неправомерни действия и бездействия довел до първоначалното възникване
на злополуката и впоследствие до допълнителното утежняване на получените
травматични увреждания. А. М. не положил дължимата грижа да изпълнява
добросъвестно своите задължения по трудовото правоотношение. Той употребил
алкохол по време на работа, не носил задължителното си работно облекло, а след
настъпване на инцидента не позволил да бъдат свалени всичките му дрехи с цел
избягване задълбочаване на настъпилото увреждане, което е довело до леталния
изход.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, ако
увреденият е допринесъл за причинените му вреди чрез проявяването на груба
небрежност, обезщетението за тях следвало да бъде намалено. В конкретния
случай, на наследниците на починалия била изплатена сума в размер на 56 280
лева, която счита, че в пълен размер обезщетява причинените вреди, след като
бъде взета предвид степента на съпричиняване.
На самостоятелно основание счита, че
претендираното обезщетение в размер на 55 930 лева в полза на съпругата на
пострадалия С.Н.М. се явява недължимо, тъй като съпрузите били в силно влошени
отношения помежду си. Съдебната практика приемала, че право на обезщетение за
неимуществени вреди имат единствено най-близките на пострадалия в случай на
неговата смърт. Нямали право на обезщетение за неимуществени вреди близките
роднини на починалия, които били в лоши лични отношения, защото е явно, че те
не понасят неимуществени вреди, които да подлежат на заплащане.
Счита, че претендираните
обезщетения за децата на пострадалия са завишени с оглед на обстоятелството, че
дъщеря му П.М. е на възраст от 21 години, а синът му П.М. е на възраст от 20
години. На тази възраст те вече били пълнолетни, зрели индивиди и тяхната
издръжка не била възложена на родителите им с пълната си тежест.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
В ХОДА на процеса ищците са поискали и е
допуснато изменение в размера на исковете, като същите се считат предявени
както следва:
- за С.Н.М. - сумата от 135 930 лева;
- за
П.А.М. - сумата от 120 930 лева;
- за П.А.М. - сумата от 120 930 лева;
- за Л.А.М. - сумата от 120 930 лева;
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
А.П.М. с последен постоянен адрес *** е
починал на ..г., като е оставил наследници по закон четиримата ищци – съпругата
си С.М. и децата си П., П. и Л. М., а негова майка е
ищцата П.М., починала в хода на процеса и на нейно място конституирана по
правилата на чл. 227 от ГПК ищцата М.Д., като ищците П., П.
и Л. М. също са правоприемници на своята баба по право на заместване. Горните
факти не се оспорват и се установяват от представените препис-извлечение от акт
за смърт № .. от ..г., съставен в град .), удостоверение за наследници изх. № ..г.
на Кметство .. (л.43-44), удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № ..г.
на К.. .. (л.45-46).
Страните не спорят и се установява от
представените писмени доказателства – допълнителни споразумения към трудов
договор . г. и заповеди (л.8-20, л. 105-113), че А. М. и ответното дружество са
били в трудово правоотношение, М. е заемал длъжността Д.В, М., . Ц.. Част от
задълженията на работника, съгласно представената длъжностна характеристика са
включвали задължения по поддръжка и ремонт на ваните, агрегатите и
съоръженията, с които работи. Последният инструктаж на А. М. е проведен в деня
на злополуката на ..г., установено с извлечение от книга за инструктаж на
работното място, периодичен и извънреден, за ІV-то тримесечие на 2015 г.
На ..г. пострадалият бил на работа за
времето от 05:00 -12:30 часа. Сутринта възникнал теч от ваната за алкално
техническо обезмасляване и това наложило ремонт в края на работната смяна. Дефектиралата вана била част от редица (верига) вани,
разположени срещуположно на друга редица от вани, в която се намира и ваната за
електрохимично обезмасляване. Разстоянието между двете вериги било около ..
метра и между тях била оформена пътека за обслужване на съоръженията, покрита с
киселиноустойчиви гумени постелки. Последната не била покрита по цялата си
дължина с цялостна гумена постелка, а с две отделни постелки, допрени една до
друга в средата на пътеката. На отделни места, включително в участъка на
възникналата злополука в зоната на съединяване, краят на едната постелка бил
подвид нагоре. Към края на смяната пострадалият и св. Д. предприели действия за
подготовка на ваната за ремонт, като за целта била премахната дървената скара
от пода, ваната била изпразнена от съдържанието си, измита с вода и извадена
предпазната решетка на серпентината, която била подпряна на корпуса на вана от
срещуположната редица. Не е установено в колко часа е приключил този процес и
какви действия са предприели двамата работници след това. Около 13:05 часа в ц..възникнал
инцидент – А. М., след подготовката за ремонт на ваната за алкално химично
обезмасляване, паднал в алкалната вана от съседната галванична верига,
съдържаща разтвор от натриева основа, натриев карбонат и тринатриев
фосфат. Св. Р. чул викове и отишъл да види какво става. След него на мястото на
инцидента пристигнал и служителят Н.И.. Р. видял, как М. излиза от ваната и
тръгнал за помощ, докато И. останал да му помага. Пострадалият успял да излезе
от ваната и да влезе във вана със студена вода, дрехите му, с изключение на
тениската били свалени. Установява се, че пострадалият не разрешил на колегите
си да съблекат тениската. Вследствие на падането в химичния разтвор,
пострадалият получил изгаряне на няколко области на лицето и тялото. Била му оказана
първа помощ и бил откаран в болница. Поставена била диагноза химическо и
термично изгаряне на няколко области на тялото от ІІАВ – ІІІ степен на площ
65%. Шок. През време на престоя в болница били извършени две хирургични
интервенции - на ..г. и на г., проведено било медикаментозно лечение.
Установява се от представената епикриза, че вследствие на тежкото химическо и
термично поражение на 65% от тялото, бързо настъпила полиорганна
недостатъчност, неповлияваща се от реанимационните
процедури и с летален изход. А. М. починал на ..г. Работодателят е съставил
протокол за .. № 6 от ..г. (л.21) и снел обяснения от двамата работници,
посочени в протокола като свидетели – Р.Д. и Н.И.. Съставена е декларация за ..
№ … от ..г., приложение към чл. 3, ал.1 от Наредбата за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (л.115), в която е
посочено, че в деня на злополуката, А. М. е бил на работа с работно време от
05:00 часа до 07:40 часа и от 08:10 часа до 12:30 часа. Съд Заповед № г. на
Директора на НОИ, ТП – П..е разпоредено разследване
на трудовата злополука от ..г. на основание чл. 58, ал.1 от КСО. Пред комисията
били представени писмени доказателства: трудов договор, длъжностна
характеристика; оценка на риска; извлечение от книга за инструктаж на работното
място, периодичен и извънреден, за ІV-то тримесечие на 2015 г.; писмени
инструкции за работа с кисели електролити, кисели разтвори, за безопасна работа
с алкален електролит, с цианосъдържащ електролит.
Представени е и етапна епикриза на пострадалия, приложени са снимки на части от
ваните и ц..(л.171-216). Същите са приети като доказателства по делото.
Комисията съставила протокол № ...г. за резултатите от извършеното разследване
на злополуката от ..г., в който са отразени констатациите на лицата, участвали
в разследването на злополуката. Комисията е приела, че поради липса на преки
очевидци, точният механизъм не е установен при разследването, прието е, че
вероятната причина за злополуката е спъване, подхлъзване или стъпване върху
оставената в средата метална пръчка с дължина около 50-60 см, вследствие на
което пострадалият да е загубил равновесие. Констатирано е, че при инцидента
пострадалият е бил облечен с памучни, киселинно неустойчиви дрехи и е бил обут
с личните си маратонки. Не са били използвани осигурените му гумени ботуши и
предпазна престилка – определени в списък на работодателя и информационните
листове по безопасност на опасните химични вещества, съдържащи се в
електролитния разтвор. От представената материална книга за инструменти (Форма
№ М-14), комисията е установила, че през периода м.04.2015 г. - м.07.2015 г.
пострадалият е получил: работен костюм - киселиноустойчив, обувки, ботуши,
бельо, тениска; през периода м.10.2015 г. - м.12.2015 г. е получил работен
костюм и ботуши; през м. 05.2014 г. - маска комплект, а през м.11.2014 г. -
очила. Трудовото правоотношение е било прекратено поради настъпила смърт на
работника или служителя, считано от ..г. със Заповед № УЧР-..от ..г. на
изпълнителния директор на „ВМЗ“ ЕАД (л.24). След извършеното разследване е
издадено разпореждане № ...г. на НОИ, ТП-П.., в което злополуката с А. М. е
приета за трудова, на основание чл. 55, ал.1 от КСО. Няма данни разпореждането
да е обжалвано (и такива доводи не се навеждат от ответника), поради което
съдът го приема за влязло в законна сила. Във връзка с трудовата злополука, при
ответника е била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив,
при която е съставен протокол за проверка, с който на работодателя са дадени задължителни
предписания, съставен е и акт за установяване на административно нарушение.
Няма данни да е ангажирана административно-наказателната отговорност на
работодателя. По делото са представени писмени доказателства и не се спори, че
на всеки от първите четирима ищци е било заплатено застрахователно обезщетение
в размер на по 14 070 лева. Представени са доказателства, че ищецът Л.М. е
бил редовен ученик в ..г., че ищцата П.М. е била студентка по специалност тонрежисура в ….. че ищецът П.М. в хода на процеса е
регистриран в бюро по труда К…. Представени са медицински доказателства, от
които се установява, че майката на пострадалия е страдала от заболявания,
изискващи периодичен престой в болница
Във връзка с инцидента по делото е изслушан
свидетелят Р.Д., който в показанията си сочи, че работи като шлосер в ц..и по
време на инцидента бил на работа, намирал се пред служба ОТК, на около 4-5
метра от мястото на инцидента. Чул викове, изтичал и видял А. М., който излязъл
от ваната и бил на пода. Свидетелят се изплашил, не доближил, след него до
пострадалия отишъл Н.. Д. казал на лаборантката за инцидента и се обадил на
телефон 112. По време на инцидента М. бил обут за маратонки и облечен с блуза,
нямал гумени ботуши и защитни очила. След това колега повикал свидетеля да
помогне, защото пострадалият влязъл във ваната със студена вода. Успели да
съблекат блузата му, но той не им разрешил да свалят тениската. Бързо дошла
линейка и го откарали. Между ваните имало гумена настилка от две части и процеп
между тях.
По делото е изслушано експертното заключение
на вещото лице Д-р Я. по допусната съдебно медицинска експертиза. От
заключението му се установява, че при инцидента, пострадалият е получил свежо,
обширно, множествено, химическо изгаряне от натриева основа и натриев карбонат
на главата, лицето, шията, гръдния кош, глутеусите и
двата горни крайника, част от ляво бедро и глезен на обща площ около 70 %, от
IIAB-III степен. Това се съчетава с последици и от термична компонента -
затопленият разтвор във ваната. Основната причина за смъртта е изгарянето от IIB-III
степен 65%, термичен и химичен шок. Повлияли са и допълнителните усложнения - полиорганна недостатъчност, остра бъбречна недостатъчност, остра
сърдечна и дихателна недостатъчност. Настъпването на смъртта е в пряка причинна
връзка със станалия инцидент - при падане във вана с горещ, алкален разтвор.
По поставените въпроси, касаещи наличието
на дрехи и как би повлияло свалянето им на травмите, вещото лице дава следното
заключение:
1) Дрехите на пострадалия, поемайки от
разтвора (било гореща вода, или както е в случая горещ алкален разтвор),
продължават да отдават температура от термичния агент, до изравняване с
температурата на въздуха. Това важи и за химикалите - химически агент. Неговото
действие продължава до тогава, докато концентрацията на химическия агент стане
толкова малка, че да не протича химическа реакция между агента и тъканите в
организма на пострадалия (осапунване на мастите в конкретния случай). При оставане на дрехите върху
тялото на пострадалия действието на двата агента в конкретната ситуация са
продължили до достигане на хипотетичните литературни граници.
2) По литературни данни, дрехите увеличават
с незначително процента на увреда на тялото на
пострадалия. При падане на А. М. във ваната с горещ алкален разтвор, хипотетично
процента на увреда би могъл да бъде намален с около
5%, което е минимално за тежкото термично и химическо изгаряне. По-важно при
изгаряне от химически агент е отмиване на последния и на второ място
неутрализацията на агента. Действията по отмиване се осъществява с обилно
количество течаща вода, след сваляне на дрехите, като се внимава отмивните води да не попаднат по незасегнати лигавици -
очи, устна кухина, носни кухини и да допринесат за нови изгаряния, ако
концентрацията е голяма. Неутрализацията се осъществява по известните химически
правила - киселините се неутрализират със слаби основи, а основите със слаби
киселини. В битови и някои производствени условия това могат да бъдат: сода за
хляб (слаба основа) и винен оцет 6% (слаба киселина).
3) Действието на термичния (течност с
висока температура) и химичен (алкална течност) агенти продължава до тогава,
докато температурата му се изравни с температурата на въздуха и концентрацията
му стане толкова малка, че да спре осапунването на мастите в тъканите на пострадалия (в конкретния случай).
При налични дрехи върху тялото на пострадалия напоени с гореща, алкална течност
действието им продължава до достигане на неактивна за макроорганизма
стойност.
4) Действията на екипа на Бърза помощ са
били адекватни.
В обясненията си, дадени в с.з. вещото лице
заявява, че по принцип дреха, напоена с химически агент е опасна, явява се
технически агент, който може да увеличи процента на увреда.
При евентуалното ѝ сваляне обаче, уврежданията продължават, тъй като
процесът не е прекъснат, защото веднъж задействан механизмът на осапунване на мастите, може да
задълбочи увредата. Процесът продължава до изравняване
на процентното съдържание на химическия агент с тъканите на пострадалия.
Във връзка с оспорване заключението на
единичната експертиза, съдът е изслушал и заключение по тройната
съдебно-медицинска експертиза. Двете заключения изцяло съвпадат по въпросите
относно вида на уврежданията и травмите, които е получил пострадалия, причината
за смъртта, наличието на причинно-следствена връзка и в частта, касаеща действията на екипа от Бърза помощ. По въпросите,
касаещи обстоятелствата във връзка със сваляне дрехите на пострадалия, вещите
лица дават следното заключение:
1) Основен принцип е бързата неутрализация
на химичният агент от тялото. Това се осъществява след сваляне на дрехите и
обилно измиване. Водата е агент на избор. По тази причина несвалянето на дрехите
може да задълбочи изгарянето в определените зони. Терминът „всичките дрехи“ е
неясен, защото ако се касае само за бельо или чорапи това не би имало
съществено значение за изхода от травмата.
2) Тежестта на едно изгаряне, а от тук и
прогнозата се определя от много фактори, но най-съществени са площта на
изгарянето в проценти и дълбочината му. Несвалянето на дрехите може да
задълбочи изгарянето в тази област, но не влияе на площта.
3) Химическите вещества продължават да
увреждат тъканите и след началния контакт, това особено важи за алкалните
поражения, които са дифузно разпространени и проникващи в дълбочина.
В обясненията си в съдебно заседание,
вещите лица сочат, че наличието на тениска върху тялото на пострадалия няма
съществено значение. Би могла да се задълбочи незначително дълбочината на
изгарянето, но не би могла да повлияе на обширността, която е 65%. Интервалът
от време от първоначалния контакт с химическото вещество и високата температура
за въздействие върху пострадалия, с оглед прогнозния летален изход е
изключително кратък. 50 градусовата температура предизвиква дълбочинна денатурация на белтъчините, което означава в някои случаи
разрушаване на цялата дебелина на кожата, която варира от 3-4 мм до 7-8 мм. За
този процес са достатъчни няколко секунди – възможно е козата, в зависимост от
дебелината ѝ и температурата на течността, да бъде увредена за
5-6 секунди, или за 20-30 секунди. Обширността на поражението при пострадалия е
довело до леталния изход, не толкова дълбочината на изгарянето.
Съдът е изслушал заключението на вещото
лице К. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което се установява,
че: Работните гумени ботуши не биха предпазили долните крайници на пострадалия
от обливане с алкалния електролит отгоре надолу по тялото, тъй като същите не
прилягат плътно към долните крайници и е било възможно част от електролита да
попадне във вътрешността им. Предпазната престилка би предпазила част от гръдно
коремната област. В конкретния случай обливането с електролита е отгоре-надолу
по тялото на пострадалия, а престилката е предназначена за челно предпазване от
пръски при обслужване на ваната - зареждане и
изваждане на готовата продукция, не е уплътнена към тялото, поради това нейната
ефективна предпазна функция е под съмнение, тъй като електролита в случая би
проникнал от вътрешната ѝ страна. Предпазните очила и маска комплект при използването
им биха предпазили очите, носно-устната част на лицето от пряко попадение на
електролитната течност. Злополуката е станала във вана за алкално
електрохимично обезмасляване на детайлите, напълнена с електролитен разтвор със
следното съдържание и концентрация на химическите вещества:№ОН - 60+80 g/l; Na2C03 - 20+40 g/l; Na3 P04 - 15+30 g/l; Na2 Si03-2+4 g/l; Сместа, съдържаща се в електролитния
разтвор, най-вече натриевата основа е със силно разяждащо действие. Химичното
увреждане е различно от термичното, тъй като химикалите могат да продължат да
причиняват щети, докато те не са отстранени или неутрализирани, както е било в
случая през първите минути на злополуката. Констатираните факти и
предоставените данни по преписката недвусмислено показват, че определените от
работодателя лични предпазни средства са за периодично използване, съгласно
условията на работа в галваничния цех, предназначени за локално предпазване от
капки и пръски от електролитния разтвор при
обслужване на ваната, в случая има извънредна ситуация, за която работодателят
не е имал готовност за оказване на своевременна ефективна медицинска помощ на
пострадалия. Дори пострадалото лице да е било с пълен комплект лични предпазни
средства - работен костюм - киселиноустойчив, маска комплект, очила ботуши,
бельо, тениска, обливането с електролитен разтвор би имало тежки изгаряния, по
главата (част от лицето), шията, горните крайници и тялото, с непредвидими
здравословни последствия.
Във връзка с оспорването на експертизата е
назначено друго вещо лице – Д.А., от чието заключение са установява, че личните
предпазни средства трябва да осигуряват защита, съответстваща на рисковете, на
които ползвателят е изложен. Предоставеното от работодателя защитно работно
облекло, в пълен комплект, би предпазило работника от увреждания, причинени от
изпраскване или изплискване на алкален електролит върху защитените отделни
части от тялото, но не и при злополука, свързана с потапяне в агресивен и със
силно разяждащо действие химичен разтвор. Предоставеното работно облекло не би
ограничило уврежданията от потапянето, тъй като не предпазва херметически
тялото.
В показанията си св. К… сочи, че познавал А.
М. от .. година, работили в един и същи цех, свидетелят бил негов началник като
се пенсионирал през …г. А. би един от най-добрите работници, много добър
специалист, коректен, съвестно изпълнявал задълженията си, бил дисциплиниран и
отговорен. По време на работа в галваничния цех работниците трябвало да носят
работно облекло- ботуши, устойчив костюм, ръкавици, очила, престилка. Докато
свидетелят бил на работа, нямало случай да се употребява алкохол, А. не
употребявал алкохол, докато свидетелят работел в ответното дружество. Пострадалият
работел на смени и се случвало да остане и да покрие част от следващата смяна.
В показанията си свидетелката Д. Н. –
далечна братовчедка на пострадалия сочи, че двамата са израснали заедно от
деца, живеели са в едно населено място, учили в едно и също училище. По-късно А.
и С. създали семейство и заживели в село .., при родителите на А.. Свидетелката
често контактувала със семейството им, защото А. ѝ бил като брат, бил ѝ опора, когато
свидетелката останала вдовица. А. и С. отгледали общо четири деца, своите три и
детето на С. от предходен брак, което А. отгледал като свое. Заедно живели
приблизително двадесет години, добре живеели заедно. А. употребявал алкохол
само по поводи, не злоупотребявал с него. Смъртта му била голям стрес за
семейството, синът му П. по това време бил в чужбина и се върнал за
погребението на баща си. И съпругата, и децата му били потресени, още не били
преживели. Двете по-големи деца, П. и П. били приети да учат, но доколкото
свидетелката знаела, понастоящем не учели по финансови причини. Заплатата,
която баща им получавал, била важна за образованието им. Смъртта му им се
отразила емоционално, С. тежко преживяла загубата на съпруга си, свидетелката
давала съвети да продължи и да се държи за децата, за да преодолеят по-лесно
загубата, но нещата не се получавали толкова лесно. А. контактувал с децата си,
давал им съвети, че образованието е важно и трябва да продължат след училище,
ползвал се с авторитет, помагал на момчетата, напътствал ги. Б..П. (починалата
ищца) много тежко преживяла загубата на сина си, споделяла, че няма да мине
дълго време и тя също ще си отиде, казвала, че все едно един къс от сърцето,
част от нея си е отишла. В момента на инцидента ищецът П.М. работил в чужбина,
бил в И.за кратко, след като завършил средното си образование. След инцидента
повече не се върнал в И.
В показанията си свидетелката Б.сочи, че
познава А. от … година, във .. живеели един срещу друг. След като се оженили
със С., имали три деца, грижели се и за детето на С.. Свидетелката ги познавала
като много добро, сплотено семейство, били весели, усмихнати. Възхищавала се от
държането на А. към децата му – мило и любезно. Много се обичали всички, децата
„умирали“ за него. И със съпругата му много добре се разбирали, свидетелката не
чувала двамата да се карат и да имат разправии. Отношенията им били чудесни до
смъртта на А.. След загубата, С. и децата се затворили в себе си, не знаели
къде се намират, С. много се променила, страдали, било им мъчно. Б.. П.
непрекъснато плачела, до смъртта си продължила да тъгува за сина си. След
смъртта на А. приели П. и П. във висше музикално училище, но и двамата
прекъснали поради финансови причини. Преди А. да почине, П. отишъл да работи в И.,
бил там около два месеца. След смъртта на баща си повече не заминал за чужбина.
В момента и П. и П. работели, П. била сервитьорка, а П. работел в завод за
мляко, живеели с майка си, Л. бил ученик. С. се опитала да замести бащата в
отношенията с децата си, но се виждало, че той много им липсва, смъртта му се
отразила и чисто битово и финансово зле на семейството. А. не злоупотребявал с
А..
Горната фактическа обстановка се установява
от доказателствата по делото. При анализа им съдът ползва представените писмени
доказателства, приети в настоящия процес, като неоспорени от страните и
съответстващи на установените от съда факти. Така, наличието на злополука на ..г.
се установява от писмените доказателства – разпореждане на НОИ, включително и
от изходящите от работодателя, и пряко кореспондира с показанията на свидетеля Д..
При постановяване на решението си съдът ползва двете съдебно-медицински
експертизи, като взаимно кореспондиращи и допълващи се. Вещите лица притежават
необходимите специални знания, експертните заключения са подборни, пълни,
обосновани и отговарящи на всички поставени въпроси. При изготвяне на заключенията
си вещите лица са ползвали всички писмени доказателства в настоящото
производство. От медицинските документи, обсъдени по-горе и двете експертни
заключения се установяват уврежданията на А. М., получени вследствие на
инцидента, настъпилата смърт от тези увреждания и причинно-следствената връзка
между падането във ваната с алкален електролитен разтвор и настъпилата
вследствие по получените изгаряния смърт. Съдът намира за необходимо да посочи,
че механизмът на злополуката не е изцяло установен. Установено е падане във
вана с химично вещество, но не и причината довела до падането – спъване,
подхлъзване или настъпване на метална тръба – предположена от разследващите
злополуката, не са установени и действията на пострадалия непосредствено преди
злополуката. При разследването липсва информация за един отрязъс
от време – от приключване с подготовката на ваната за ремонт, извършено от
двамата с Д., до момента на падането. Не е установено и с каква продължителност
е този период. Страните нямат спор по фактите относно настъпването на
злополуката, вследствие падане във ваната. Съдът кредитира изцяло и двете
приети заключения по съдебно-техническите експертизи, същите са изготвени от
лица, които имат специални познания, обосновани и изчерпателни са. Съдът ще
коментира експертизите при обсъждане на възражението за съпричиняване. При
постановяване на решението си, съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д.
и Каменов – първият очевидец на част от събитията непосредствено след
инцидента, вторият бивш началник на пострадалия. И двамата свидетели са
обективни, последователни в показанията си, няма доказателства, които да
опровергават заявеното от тях, нито противоречиви доказателства относно
фактите, за които свидетелстват. Св. Д. работи в ответното дружество, но няма
причина показанията му, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, да бъдат
дискредитирани – същият последователно, от деня на злополуката изяснява
фактите, на които е станал очевидец, показанията му са житейски правдиви,
непредубедени, логични. Съдът изцяло кредитира и показанията на свидетелките Н.
и Б… като отчита далечната роднинска връзка между първата свидетелка и
пострадалия. Свидетелите имат преки впечатления от живота на семейството на
пострадалия, контактували са често, предвид местоживеенето си и съседството,
впечатленията им са преки, изградени на база дългогодишно познанство. Не се
намериха в свидетелските показания противоречия – вътрешни или с други
доказателствени източници, които да налагат нарочен коментар. Не се съдържат
житейски неправдиви твърдения относно скръбта и болката, която ищците изпитват
от загубата на своя съпруг, баща и син. Напълно недоказано остана в процеса
възражението на ответната страна, че ищцата С.М. и съпругът й са били във силно
влошени отношения, разделени и същата няма право на обезщетение за
неимуществени вреди на това основание. Наличните доказателства не установяват това
възражение, а опровергаващи ги не са ангажирани от страната, при нейна
доказателствена тежест.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вреди от .. или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Понятието „..” е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето,
станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и
при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна и безвиновна,
с гаранционно -обезпечителен характер. Без значение за отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ е причината за трудовата злополука, дали други
негови служители са действали виновно и дали са създадени безопасни условия на
труд или не. До отпадане на имуществената отговорност на работодателя би се
стигнало само в случаите на умишлено самонараняване по чл.201, ал.1 КТ. В
конкретния случай съдът е обвързан от разпореждането на НОИ, с което
злополуката е била приета за трудова. Определянето на една злополука като трудова се осъществява
по административен ред от длъжностни лица в териториалното поделение на НОИ,
които издават разпореждане, подлежащо на обжалване. Установяването на факта на
трудовата злополука не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден
специален административен ред, който не може да бъде игнориран. В тази връзка ирелевантни за отговорността му са възраженията, че
злополуката е станала извън работното за пострадалия време, доколкото
разпореждането на НОИ не е оспорено по надлежния ред. При установените в
производството факти, всички предпоставки за ангажиране отговорността на
работодателя за налице – налице е злополука, приета за трудова по надлежния
ред, причинена е вреда – телесни увреждания, вследствие на които е настъпила
смърт на работника, т.е. налице са неблагоприятни последици, установена е
причинната връзка между злополуката и вредите.
При наличието на доказана .., релевантно
определяне на размера на обезщетението е наличието на евентуално съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на работника при проявена груба небрежност,
каквото възражение се поддържа в настоящия процес. Съгласно разпоредбата на чл.
201 ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия е
допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност. Като субективно
отношение тази форма на вина се изразява в знанието на пострадалия за вредоносния
резултат и неправилната му преценка, че може да го предотврати. Работникът
проявява груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и
най-небрежния би положил в подобна обстановка. В връзка с твърденията си за
проявена груба небрежност, работодателят е въвел няколко възражения –
пострадалият е употребил алкохол, останал е след края на работната си смяна, не
е носил осигурените му от работодателя лични предпазни средства – работно
облекло и е отказал помагащите да съблекат тениската, с която е останал облечен.
Отделно от това, въвежда възражение, че ищците П. и П. М. вече са пълнолетни и
не са оставени на издръжката на своите родители. Първият довод на ответника
остана изцяло недоказан в процеса. При негова доказателствена тежест, по делото
не е налице нито едно доказателство, което да сочи, че А. М. е употребил алкохол
на работно си място. Отделно са събрани доказателства, които не се опровергават
чрез други доказателствени източници, че пострадалият поначало не е злоупотребявал
с алкохол и е консумирал такъв по повод. Несъстоятелен се явява и доводът, че предвид
навършеното пълнолетие от две от децата на починалия, исканото обезщетение
следва да се намали, доколкото издръжката на пълнолетни лица не била възложена
на родителите с пълната си тежест. Двамата ищци претендират репариране на неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и скръб от загубата на близък родственик, от
загубата на неговата емоционална и материална подкрепа, като последната е
логична, житейски правдива и обичайна в обществото ни, независимо от
навършването на пълнолетие на децата. Основателен се явява доводът за нарушени
разпоредби на трудовото законодателство от страна на пострадалия - същият
доказано не е носел работно облекло и обувки, съгласно изискванията за здравословни
и безопасни условия на труд, и се е намирал на работното си място близо половин
час след кая на работното му време. Вторият факт е донякъде изяснен – при
разследването на трудовата злополука, служителите на НОИ са прели, че на …. г.
сутринта е било взето решение повредената вана да се подготви за ремонт в края
на работната смяна. Причините са това решение не са установени в процеса.
Установено е било при разследване на злополуката, че А. М. и свидетелят Р.Д. са
подготвили ваната за ремонт като М. е премахнал дървената скара, развил е пробката за източване на разтвора, ваната е била промита с
вода и серпентината извадена. Не е установено дали по време на тези
подготвителни действия пострадалият е бил с работно облекло, и дали те са били
извършени в работно време. Не е установено колко време след като Д. е отишъл в
канцеларията на ОТК е станал инцидентът и какви са били действията на
пострадалия след подготовката на ваната до момента на падането му във ваната.
Т.е. в процеса не са установени нито точните причини поради които пострадалият
се е намирал на пътеката между двете вериги вани, нито причините, довели до
падането му, нито дали по време или непосредствено преди падането е извършвал
част от трудовите си задължения или се е подготвял за напускане на работното
място. Затова не може да се приеме, че само по себе си нарушението на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неносене на предпазно защитно облекло, е довело до
съпричиняване на вредоносния резултат – вследствие падане във вана с химичен
разтвор, получени химични е термични изгаряния, довели до смърт. Изхождайки от събраните доказателства, в
конкретната ситуация релевантни са два факта – нарушението на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неносене на лични предпазни средства и безспорно
установеното, че наличието на защитно облекло не би променило настъпването на
вредоносния резултат – изгаряния, с оглед неговият вид и предназначение – да
предпазва от изпръскване и изплискване, установено с две експертни заключения.
Не се споделя и доводът на ответника, че несъгласието на пострадалия да бъде
съблечена и тениската му, също е допринесло за степента на нараняванията. Този
довод е опроверган от вещите лица, изготвили единичната и тройната съдебно-медицински
експертизи. Подборни обяснения за изгарянията експертите дадоха и устно в
съдебно заседание. При изслушването на тройната експертиза ответната страна
възрази срещу уточняващия въпрос за интервала от време на въздействие върху
пострадалия с оглед прогнозното настъпване на леталния изход. Съдът допусна
въпроса, доколкото част от втората задача на вещите лица е да посочат би ли
имало разлика в изхода от злополуката в случай, че всички дрехи от пострадалия
са били свалени. Времето на въздействие на агента върху кожата е пряко свързано
с отговора на този въпрос. Доколкото липсват доказателства за точния механизъм
за настъпване на злополуката в контекста на последователните действия на
пострадалия (дали се е случила в момента на работа или при напускането й след
приключване), и доколкото по категоричен начин е установено, че при падане във
ваната с химичен разтвор, защитното облекло не би променило изгарянията, а
свалянето на тениската не би променило съществено нито степента на увреждания,
нито изхода от злополуката, възражението за съпричиняване поради проявена от
работника груба небрежност не е доказано.
При определяне на размера на обезщетението
съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчете обстоятелството, че
ищците са изгубили своя съпруг, баща и син (за починалата в процеса ищца), с
който са били особено близки, привързани и разчитащи на взаимната си подкрепа
един на друг. Със смъртта на А. М. са изгубили морална подкрепа и опора, лишени
са от съпружеска, бащина и синовна обич, грижи, закрила и финансова подкрепа. Всички
изключително тежко са понесли загубата му и продължават да изживяват мъката от
загубата му. Степента и интензитета на претърпените от ищците болки и страдания
е обусловен и от внезапния и трагичен начин, по който е настъпила смъртта на
наследодателя им, пострадалият е бил в активна и трудоспособна възраст, без
данни за здравословни проблеми. Съдът отчита и възрастта на починалия – 57
години към датата на инцидента. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел
да репарира болките, страданията, неудобствата и другите нематериални
последици, като следва да се има предвид, че те обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самата злополука болки и страдания, а
продължават във времето. Четирима от ищците завинаги ще живеят с болката от
внезапната и нелепа загуба на своя съпруг и баща. Майката на пострадалия е
починала в хода на производството, като свидетелските показания сочат, че не е
преживяла загубата му до смъртта си. Смъртта на близък човек, няма паричен
еквивалент, по изложеното съдът приема, че сумата от 110 000 лева за всеки
от първите четирима ищца (съпруга и деца) би била справедливо обезщетяване на
неимуществените вреди. То тази сума следва да се приспадне заплатеното
застрахователно обезщетение в размер на по 14 070 лева на всеки от тези
четирима ищци и съдът да уважи исковете за всеки от тях до размера от
95 930 лева, за разликите над тази сума, до пълните претендирани
размери, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни. Искът, предявен
първоначално от майката на пострадалия следва да бъде уважен в пълният му
предявен размер от 35 000 лева.
ОТНОСНО разноските:
Ищците претендират разноски и такива им се
следват съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищцата С.М. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1559.67 лева. На всеки от ищците П. и П. М. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1991.10 лева. На ищеца Л.М.
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2229.09
лева. На ищцата М.Д. следва да се присъдят разноски в размер на 800 лева за
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК следва да бъдат осъдени
ищците да заплатят на ответното дружество направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска. Страната е
доказала разноски на адвокатското възнаграждение в размер на 14 040 лева с
ДДС (11 700 лева без ДДС) и разноски за възнаграждения на вещи лица в
размер на 880 лева. Ищците правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът преценява като неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал.2, т.5 във вр. с ал.1, т.1 изр. последно
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото
възнаграждение при интерес от 654 650 лева е в размер на 11 093 лева.
Съдът отчита и че по делото са проведени общо седем съдебни заседания, като за
всяко следващо след второто се дължи възнаграждение в размер на 100 лева. При
това положение договореното в размер на 11 700 лева без ДДС не е
прекомерно и възражението не следва да се уважава. Следва да се осъдят първите
четирима ищци да заплатят на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска
разноски в размер на 5377.03 лева. В тежест на ищцата М.Д. разноски не следва
да се възлагат, защото искът, предявен от нейният праводател се уважава изцяло.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
по сметка на Районен съд Карлово сумата 16 748.80 лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважения размер от исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание член 200 от КТ, „В.М.З.
ЕИК.със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. да заплати
на С.Н.М. с ЕГН **********, с адрес: ***5 сумата от 95 930 (деветдесет и пет
хиляди деветстотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта А.П.М., настъпила при .. на ..г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над 95 930 лева до пълния предявен размер от
135 930 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание член 200 от КТ, „В.М.З.
ЕИК.със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. да заплати
на П.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 95 930 (деветдесет и пет
хиляди деветстотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта А.П.М., настъпила при .. на ..г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над 95 930 лева до пълния предявен размер от
120 930 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание член 200 от КТ, „В.М.З.
ЕИК.със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. да заплати
на П.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 95 930 (деветдесет и пет
хиляди деветстотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта А.П.М., настъпила при .. на ..г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над 95 930 лева до пълния предявен размер от
120 930 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание член 200 от КТ, „В.М.З.
ЕИК.със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. да заплати
на Л.А.М. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 95 930 (деветдесет и пет
хиляди деветстотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта А.П.М., настъпила при .. на ..г., ведно
със законната лихва от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над 95 930 лева до пълния предявен размер от
120 930 лева, отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание член 200 от КТ, „В.М.З.
ЕИК.със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Й.Г. да заплати
на П.А.М. с ЕГН **********, П.А.М. с ЕГН **********, Л.А.М. с ЕГН ********** и М.П.Д.
с ЕГН **********, като правоприемници на починалата в хода на процеса ищца П.П.М. с ЕГН ********** сумата от 35 000 (тридесет и пет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта А.П.М., настъпила при .. на ..г., ведно със законната лихва
от датата на увреждането ..г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ВМЗ ЕАДда
заплати на С.Н.М. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
1559.67 лева.
ОСЪЖДА „ВМЗ ЕАДда
заплати на П.А.М. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
1991.10 лева.
ОСЪЖДА „ВМЗ ЕАДда
заплати на П.А.М. с ЕГН **********направените по делото разноски в размер на
1991.10 лева.
ОСЪЖДА „ВМЗ ЕАДда
заплати на Л.А.М. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на
2229.09 лева.
ОСЪЖДА „ВМЗ ЕАДда
заплати на М.П.Д. с ЕГН **********направените по делото разноски в размер на
800.00 лева.
ОСЪЖДА С.Н.М. с ЕГН **********, П.А.М. с
ЕГН **********, П.А.М. с ЕГН ********** и Л.А.М. с ЕГН ********** да заплатят
на „ВМЗ ЕАДнаправените по делото разноски в размер на
5377.03 лева.
ОСЪЖДА „ВМЗ ЕАДда
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд К..,
държавна такса в размер на 16 748.80 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните
пред Окръжен съд П.. в двуседмичен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.