Р
Е Ш
Е Н И Е
гр. Никопол, 14.11.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на осемнадесети октомври през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Василева като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр. д. № 528 по описа за 2018 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по предявен от Е.Е. ***,
чрез адв.Б.К. от ЛАК, срещу А.Р.К. ***, в качеството му на баща и законен
представител на непълнолетната Е.А.К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 от СК, с който
се иска прекратяване на присъдената по гр.д.№ 304/2010г. по описа на
Никополския районен съд месечна издръжка в размер на 50лв., дължима от ищцата в полза на малолетното дете Е., платима, чрез нейния баща и законен
представител.
В исковата молба се излага, че с реш.№
3/10.01.2011г., постановено по гр.д.№ 304/2010г. на НРС , брака между страните
е бил прекратен, като родителските права по отношение на родените от брака деца
Е. и Доан, са били предоставени на бащата, а на майката е била определена
месечна издръжка за малолетните тогава деца.
Твърди, се че с реш. № 40 по гр.д. № 51/2007г. на НРС, детето Е. е било
настанено за отглеждане по реда н ЗЗДетето в семейството на неговата баба по
майчина линия – С.Г.Ф. за срок от 2г., което обстоятелство, според ищцата
обуславя, прекратяване на дължимата от нея издръжка на детето Е., чрез нейният
баща и законен представител. Претендира разноски. Ангажира писмени
доказателства.
В срока по чл. ал.131 от ГПК
ответникът А.Р.К. ***, чрез пълномощника
си адв.Ст.Б. от ПлАК, е депозирал отговор, в който оспорва иска и моли неговото отхвърляне. Излага доводи, че промяната в местоживеенето
на детето Е., не формират условия за прекратяване на дължимата и издръжка,
поради което и в конкретният случай, не са налице условията на чл.150 от СК за
прекратяване на издръжката.Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски.Не се правят доказателствени искания и не се сочат доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна:
Страните
са родители на непълнолетното дете Е.А.К., роден на ***г***, с ЕГН **********.
Същите са бивши съпрузи, чиито брак е бил
прекратен с развод с решение от 10.01.2011г. по гр.д.№ 304/2010г. по описа на
Районен съд Никопол, влязло в законна сила.С посоченото съдебно решение,
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е. са били
предоставено на бащата, а майката е бил осъден да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 50.00 лв., считано от 24.06.2010г. ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване.
За събиране на присъдената издръжка по
горепосоченото дело, е било образувано
изп.д.№8/2011г., по описа на ДСИ при НРС.
С решение от 05.04.2017г., по гр.д.№
51/2017г. на Районен съд Никопол, влязло
в сила на 18.04.2017г., детето Е. е настанено на основание чл.28, вр. чл.25,
ал.1, т.4 от ЗЗДетето в семейството на нейната баба С.Г.Ф. *** за срок от 2г.
От представеният по делото писмен социален
доклад от Д“СП“ гр.Никопол, се установява, че
т.к. бащата на детето не и разрешавал да се облича с къси панталони и
блузи и да не се гримира, както и да посещава тренировки по гребане за да не
общува с момчета, между тях е възникнал конфликт, който е поставил детето в
риск за психическото му здраве, в следствие на което Д“СП“ Никопол е настанило
детето Е. за отглеждане в семейството на неговата баба по майчина линия, по желание на самото
дете.
Установява
се също, че потребностите на детето Е. от храна, облекло, лични нужди,
здравеопазване и образование по настоящем, се задоволяват от нейната баба, като
бащата на детето, я подпомагал финансово, когато има възможност, а майката, която има друго семейство и дете
е спряла да дава издръжка на детето Е. от около 5м.
Изложеното в социалният доклад се
установява, и от казаното от детето Е.
пред съда, изслушано по реда на чл.15 и сл. от ЗЗДетето, както и от становището
на присъстващият в с.з. социален работник Лариса Козова.
Преценявайки установените по делото факти,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск за прекратяване на
издръжка, присъдена на непълнолетно дете. Такъв иск, в контекста на нормата на
чл.150 от СК, е допустим.
Същият би бил основателен тогава, когато
някоя от предпоставките за присъждане на издръжката е отпаднала – или
издържаният е престанал да се нуждае от издръжка, или издържащият е изгубил
възможността да доставя издръжка.
В конкретния случай, ищцата, като
задължена да доставя издръжка на детето си
Е. в размер на 50.00лв., месечно, съгласно влязлото в сила решение на
НРС по гр.д.№ 304/2010г., претендира
присъдената издръжка да бъде прекратена, с твърдението, че детето е било настанено с влязло в сила
решение на НРС по реда на ЗЗДетето за отглеждане в семейството на неговата баба
по майчина линия, за срок от 2г.
Дължимата от съда преценка предполага
даване отговор на въпроса дали е отпаднала нуждата на детето от заплащане на
месечна издръжка в размер на 50.00 лева и същата следва да бъде направена с
оглед опазване интереса на непълнолетната.
Безспорен факта, е според съда, че са налице
основания за регулярното осигуряване на средства за издръжка на детето и то в
много по-висок размер от присъдения от съда, съобразявайки условията на живот, стандарта и
действителните нужди на непълнолетната, поради което и според съда, нуждите на
непълнолетното дете не могат да бъдат задоволени, ако бъде прекратена присъдената издръжка.
По
делото нито се твърди, нито се установява, че за непълнолетната е отпаднала
нуждата от нейното заплащане/като напр. да получава издръжка в много по – голям
размер на друго основание/, за да се приеме,
че определената по гр.д.№
304/2010г. по описа на НРС издръжка е станала безпредметна. Прекратяването й би
накърнило интереса на детето, което с оглед мястото и условията, при които
живее, определено се нуждае именно от средствата, които ежемесечно получава. Същевременно, при промяна на
обстоятелствата, остава открита възможността за присъждане на нова издръжка, а
не за нейното прекратяване.
Факта, че непълнолетното дете не живее и с
двамата си родители, не освобождава същите от задължението им да му дават
ежемесечна издръжка и то в такъв размер, че да задоволява в най – голяма
степен, според възможностите на родителите нуждите на детето.
Изложеното очертава извод, че в основата
на преценката за основателността на иска не стои разрешаването на въпроса за
местоживеенето на детето, а съвкупната преценка за наличие на обективни факти,
които реално да са довели до цялостно
задоволяване на нуждите на издържаното дете, така, щото потребността му от
получаване на издръжката от 50.00 лева месечно, е отпаднала. В този контекст,
липсват предпоставките на чл.150 от СК за прекратяване на присъдената издръжка
в полза на детето Е., дължима от майка и чрез нейният баща и законен
представител и иска следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Направените от ищцата разноски остават за
нейна сметка.
На ответната страна следва да се присъдят
направените разноски в размер на 300.00лв., представляваща, заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на спора, ищцата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на НРС сумата от 50.00лв., представляваща
дължимата д.т. по предявеният иск.
Воден от горното, съдът.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от Е.Е.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Б.К. от ЛАК, срещу А.Р.К.
с ЕГН ********** ***, в качеството му
на баща и законен представител на непълнолетната Е.А.К. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 150 от СК, за
прекратяване на присъдената по гр.д.№ 304/2010г. по описа на Никополския
районен съд месечна издръжка в размер на 50лв., дължима от ищцата в полза на непълнолетното дете Е., платима, чрез нейния баща и законен
представител, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.Е.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
А.Р.К. *** сумата от 300.00лв., представляваща направените
разноски пред настоящият съд.
ОСЪЖДА Е.Е.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 от ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на НРС, сумата 50.00лв.,
представляваща дължимата държавна такса по предявеният иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: