ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 93528.08.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – Пловдив
На 28.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Силвия А. Цанкова Захариева
като разгледа докладваното от Силвия А. Цанкова Захариева Частно наказателно дело №
20205300201591 по описа за 2020 година
Производството е по чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на гл.юрисконсулт при ТД на НАП-Пловдив,
като пълномощник на Министъра на финансите по досъдебно производство
№ 90/12 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив, срещу постановление от
30.07.2020 г. на Окръжна прокуратура-Пловдив, с което на основание чл. 24,
ал.1, т.1 от НПК е прекратено частично наказателното производство по
посоченото досъдебно производство, водено срещу О. М. Х. /О. К. Х./ за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т. 6 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК и
делото е спряно срещу неизвестен извършител.
В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност
на атакувания прокурорски акт, като се формулира искането за отмяна на
атакуваното постановление и връщане на делото за допълнително
разследване.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна с изложените в
жалбата доводи, мотивите на постановлението, предмет на обжалване в
настоящото производство и с приложените към делото материали, прие за
установено следното:
Жалбата процесуално допустима, понеже е подадена в
законоустановения срок от лице, което има надлежната легитимация да
атакува окончателния прокурорски акт. Разгледана по същество, жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т. 6 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК,
извършено през периода м.юни-м.август 2010г.
1
В хода на разследването като обвиняем за посоченото престъпление е
привлечен О. М. Х. /О. К. Х./.
С постановление от 30.07.2020 г. Окръжна прокуратура-Пловдив е
прекратила частично наказателното производство по посоченото досъдебно
производство, водено срещу О. М. Х. /О. К. Х./ за престъпление по чл. 255,
ал.3, вр.ал.1, т.2, т. 6 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК и делото е спряно срещу
неизвестен извършител.
В обжалваното постановление е извършен лаконичен и едностранчив
анализ на част от събраните по делото доказателства, като е формулиран
извод, относно „липсата на доказателства относно авторството на деянието, и
по-специално обвързването му с поведението на обвиняемия О. Х.“
/съответстващо на прекратителното основание по чл.243, ал.1, т.2 от НПК/.
По-нататък във финалната част на обжалваното постановление /л.5, абз.
първи/ се приема вече липса на причастност на обв.Х. към вменената му във
вина деятелност и производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1,
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Коментираната очевидна колебливост на
държавното обвинение в основанието, аргументиращо прекратителното
становище, не е основният порок в обжалваното постановление. Както вече
бе отбелязано, обжалваният прокурорски акт представлява лаконичен анализ
само на много малка част от събраните по делото доказателства, плод на
значителен обем от процесуално-следствена дейност на разследващия орган.
Извън обсега на мисловно-логическата дейност на държавното обвинение са
останали значителен обем от събраните по делото доказателства, а
коментираните и ценени такива не са изследвани за тяхната взаимна връзка с
други доказателствени източници, налице е и пълно игнориране на
установени по делото факти и обстоятелства, които не са намерили своето
отражение в обстоятелствената част на коментираното постановление.
Всъщност прави впечатление и липсата на ясно и хронологично отразена
фактическа обстановка. Така например в постановлението се сочи, че от
събраните по делото доказателства се установявало, че сделките,
документирани с инкриминираните фактури с доставчик “М.т.“ЕООД, не са
били осъществявани реално. Липсва, обаче каквото и да било фактическо
отразяване дружеството „Т. г.“ ЕООД имало ли е въобще някаква дейност
през посочения период, респ. осъществени ли са реално продажби от страна
2
на въпросното дружество към съконтрагенти, голям брой от които са били
разпитани в хода на производството и за които са били издавани фактури с
доставчик „Т. г.“ ЕООД. Това е абсолютно задължително, понеже коректното
дирене на обективната истина при едно наказателно производство, водено за
престъпление по чл.255 от НК, вкл. и изясняването в какво се изразява
инкриминираната промяна на финансовия резултат, предполага да се
изследва действителният характер, не само на покупките, но и на продажбите
на търговеца през инкриминирания период. В конкретния случай в хода на
разследването са извършени редица процесуално-следствени действия за
изследване действителния характер на сделките, както по покупка, така и по
продажба на въпросното дружество, резултатите от които не са намерили
абсолютно никакво отражение в коментираното постановление. В последното
липсва надлежно фактическо отразяване на становището на държавното
обвинение относно реалния характер на осъществяваните от страна на
дружеството „Т. г.“ ЕООД доставки. Не е налице и коментар на
противоречивите доказателствени източници в тази насока. Така от една
страна по делото са разпитани значителен брой контрагенти на дружеството,
приложени са и фактури за доставки на „Т. г.“ ЕООД към съконтрагенти, но
от показанията на служителите К. и Ч., извършили ревизия на търговското
дружество, а също и от резултатите от извършената данъчна ревизия става
ясно, че дружеството въобще не е имало капацитет за осъществяване на
каквато и да било стопанска дейност, което пък навежда към становище
относно нереалния характер, както на покупките, така и на продажбите на
въпросното дружество, документирани активно през инкриминирания период.
Последните обстоятелства пък от своя страна пораждат редица въпроси
относно „действителния предмет на дейност“ на въпросното дружество и
целта на неговото създаване и функциониране, неизяснени в прокурорския
акт. Липсата на реална дейност от страна на въпросното дружество, съчетана
с изобилната документираност, както на покупки, така и на продажби през
инкриминирания период, съчетани с активните опити на обвиняемия по време
на извършваната ревизия да докаже противното, сами по себе си
противостоят на защитната теза на Х. относно целта, с която бил закупил
дружеството, а също и относно непричастността му към отношенията между
дружеството и фиска. Така от показанията на свидетелките К. и Ч. е видно, че
управителят на дружеството О. Х. /въпросният обвиняем О. Х., нееднократно
3
осъждан за данъчни престъпления/ е участвал дейно в извършваната данъчна
ревизия, представял е документи, вкл. е завел и служителките на ТД на НАП
до наетия двор, чието състояние било очевидно окаяно /обрасъл с бурени, с
порутена постройка и пр./, в който имот дружеството му, извършвало
дейността си. Видно от ревизионния доклад, връчен лично на обвиняемия /т.2,
л.464 с червено от ДП/, „М.т.“ЕООД е потвърдило, че имало издадени
фактури към „Т. г.“ ЕООД, като са били приложени въпросните фактури, като
са били представени и предходните доставчици по тези фактури, сред които
фирма „С.“ ООД гр.С. с управител обвиняемия О. Х. /О. Х./ “.
Прави впечатление очевидно непоследователната позиция на Х., което е
убягнало от вниманието на държавното обвинение. Така пред органите по
приходите същият проявява изключително упорство да докаже активна
дейност на дружеството си и реален характер на извършваните сделки, а в
обясненията си като обвиняем признава, че не бил извършвал никаква
дейност с дружеството „Т. г.“ ЕООД и не бил издавал никакви фактури от
името на това юридическо лице, нито пък е закупувал каквито и да било
материали. Така пред органа по приходите Х. е депозирал /том 2, л. 405 с
червено/ обяснение, подписано собственоръчно от него, в което е посочил, че
дружеството има складова база, в която се съхранявала стоката, към датата на
ревизията стоките били продадени, за което е представил фактури, изходящи
от негово име, посочил е и че са платени дължимите към доставчиците суми
за съответните месеци на 2010г. и пр. С други думи, в хода на данъчната
ревизия обвиняемият е демонстрирал активно участие във връзка с
удостоверяване действителния характер на упражняваната от дружеството му
дейност, което пък противоречи на позицията му като обвиняем, че не е
упражнявал каквато и да било дейност, не е упълномощавал и никой да
подава справки декларации от името на дружеството му.
На следващо място, резонен е коментарът на жалбоподателя, че
държавното обвинение не е подложило на обсъждане и фактите по
съществуващите родствени връзки между лицето, подало инкриминираните
справки декларации /М. М./ и собственика на „М. т.“ЕООД-същите са братя.
Така, видно от обясненията на самия обвиняем, той лично по молба на М. М.
/собственика на „М. т.“ЕООД/ му е намерил неграмотния купувач на
дружеството „М. т.“ ЕООД А. Д., който пък е сочен като издател по
4
инкриминираните фактури, по които се приема за установено, че доставки не
са били извършени.
Прави впечатление, непълният анализ дори на коментираните от страна
на държавното обвинение доказателствени средства. Така при обсъждане
изложеното от обв.Х. /Х./, както и свидетелите М.М., М. М. и А. Д. е
акцентирано върху обстоятелствата, които според държавното обвинение не
се установяват от въпросните доказателствени средства, като не е обърнато
внимание на изводимите от тях обстоятелства, както и на съществуващите
между тях противоречия, без да се положат усилия, както вече бе отбелязано
да се анализират въпросните доказателстевни средства в контекста на
останалата доказателстевна съвкупност, а и евентуално да се отстранят
съществуващите противоречия при необходимост посредством способите на
НПК.
Така например свид. М. М. в показанията си признава, че му е позната
фирмата „Т. г.“ ЕООД, както и че неин собственик и управител е бил „О.“ /не
е изяснил от къде и по какъв повод са му станали известни въпросните
обстоятелства/, но не помни да е подавал СД от името на тази фирма. В
обясненията си обвиняемият твърди, че двамата със свид. М. М. решили да
придобият въпросната фирма, но само той я е закупил документално.
Съществуват и противоречия между изложеното от обвиняемия относно
ролята му при закупуване на фирмата „М. т.“ЕООД от свид. А. Д., както и
показанията на свидетелите М. М., М. М. и А. Д.. Всъщност относно това
обстоятелство всеки един от четиримата дава различна информация, като
усилия относно отстраняване и на това противоречие не са положени.
Нито едно от коментираните по-горе обстоятелства /вкл. посочените
очевидни родствени и приятелски връзки между лица и дружества/ не е
изяснено от страна на държавното обвинение, нито е направен анализ на
съществуващите противоречия, респ. не е изяснена и отразена възприетата от
държавното обвинение фактическа обстановка.
Едва след полагане на всички необходими процесуални усилия за
изясняване на правнорелевантните факти, е възможно да се направи нова
преценка относно основните въпроси от предмета на доказване. Към
настоящия момент изводът, направен от държавното обвинение, е прибързан,
5
респективно необоснован.
Изложеното налага отмяна на атакуваното постановление и връщане на
делото на прокурора за изпълнение на горните указания.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 30.07.2020 г. на Окръжна прокуратура-
Пловдив по досъдебно производство № 90/12 г. по описа на ОСО при ОП -
Пловдив, с което е прекратено частично наказателното производство по
посоченото досъдебно производство, водено срещу О. М. Х. /О. К. Х./ за
престъпление по чл. 255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т. 6 и 7, вр. чл.26, ал.1 от НК и
делото е спряно срещу неизвестен извършител.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Пловдив за изпълнение на
дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок
от получаване на съобщение, че е изготвено пред Пловдивски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6