№ 18248
гр. София, 11.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110169827 по описа за 2023 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „С.В.“ АД съществуват
следните вземания от А. Г. Г.: за сумата от 2464.16 лева, представляваща незаплатена цена
на потребена в периода от 25.06.2019г. до 22.01.2021г. вода в имот, находящ се в гр. София,
................... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 23.04.2021г., до
окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 153.95 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.07.2019г. до 22.01.2021г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 23240/2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „С.В.“ АД твърди, че между него и ответника като собственик на
гореописания недвижим имот- ап. 1, находящ се в гр. София, ..................., е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
ответникът е потребител на В и К услуги и че му били предоставени такива в посочения
имот, но въпреки това клиентът не заплатил формираните за исковия период парични
задължения за цената на потребената в имота вода в срок, поради което ищецът претендира
тази цена, законна лихва, обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът излага доводи за нередовност на исковата молба, а по
същество- за неоснователност на исковете, доколкото, макар изрично да признава, че през
исковия период е бил собственик на процесното жилище, оспорва в същото да е потребено
соченото от ищеца количество вода, чиято стойност се претендира в процеса. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
1
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от
Закона за водите в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответникът има качеството
потребител на В и К услуги по силата на валидно съществувало през исковия период
облигационно правоотношение със соченото от ищеца съдържание, че през процесния
период ищецът е предоставил В и К услуги в твърдяния обем в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните в настоящото производство суми, както и че през целия
период са били налице конкретни фактически основания (предпоставки) за начисляване на
потребено количество вода по съответен ред/методика.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги, и юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от общите
условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на общите условия е
прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К
услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради- етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на В и К услуги по смисъла на цитираните нормативни
актове са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване по отношение на
съответните водоснабдени имоти, като в общите условия на дружеството е предвидена
възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна писмена
декларация за това.
В случая ответникът в отговора на исковата молба изрично признава, че има
качеството собственик по отношение на процесното жилище, представляващо апартамент 1,
находящ се в гр. София, ..................., което обстоятелство се установява и от представената
от Столична община, дирекция „Общински приходи“, район „Възраждане“ съобразно
искането на ищеца и неоспорена от името на ответника справка от информационния масив
на общината, съгласно отбелязванията в която А. Г. Г. фигурира като данъчнозадължен
субект за процесния имот в качеството си на собственик на ½ идеална част от него, в
какъвто смисъл са и декларираните от него обстоятелства в представената от Столична
община декларация по чл. 14 ЗМДТ. С оглед на това, при липсата на други данни в тази
насока и при съобразяване на изложените вече правни разяснения, касаещи основанието за
придобиване от конкретно лице на качеството потребител на доставяните до конкретен
водоснабден имот В и К услуги, следва да се приеме, че ответникът е материално
легитимиран да отговаря за задълженията за исковия период в обема, в който същият
притежава право на собственост върху него, а именно за ½ част. Нещо повече, в случая сам
ищецът в исковата молба поддържа, че ответникът е материално легитимиран да отговаря за
сумите, предмет на исковете, в качеството си на собственик на ½ идеална част от имота.
В допълнение към горното и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги всички В и К оператори публикуват одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
най- малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в
2
едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни след влизане в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не доказва,
а и не твърди да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с
изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са
станали задължителни за него и същите го обвързват (в този смисъл е Решение №
129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО).
За установяване на факта на предоставяне на твърдяните В и К услуги и тяхната
стойност по делото са изслушани заключения на допуснатите съдебно- техническа и
съдебно- счетоводна експертизи, които, преценени по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвени, даващи пълни, точни и обосновани отговори на
възложените задачи и поради това годни да обосноват решаващите изводи по релевантните
за спора обстоятелства.
Следва да се изясни, обаче, че по въпроса за количеството и стойността на
предоставените през исковия период В и К услуги в случая следва да бъдат съобразени
доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно- техническата
експертиза, доколкото същите се основават на констатациите и изчисленията на вещото лице
относно реално потребеното в имота през релевантния за спора период количество вода,
които са обосновани както в писменото заключение, така и в проведеното на 20.06.2025г.
открито съдебно заседание. В това заседание вещото лице е изяснило, че за да установи
количеството потребени в имота В и К услуги, е съобразило отчетите на общия водомер,
както и алгоритъма за начисляване на потребено от абоната количество вода „на база“,
предвиден в нормата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, приложима при липса на монтирани водомери в имота, какъвто именно е
настоящият случай съгласно неоспорените данни, предоставени от ищеца на вещото лице в
хода на експертното изследване.
Така, съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза цената на
предоставените във връзка с процесното жилище В и К услуги за исковия период възлиза на
сумата от 2114.88 лева, а след приспадане на стойността на извършените за релевантния за
спора интервал от време плащания, данни за които се съдържат в неоспореното заключение
на съдебно- счетоводната експертиза- на сумата от 1852.35 лева, от която ответникът дължи
половината с оглед доказаната в настоящото производство негова квота в съсобствеността
по отношение на процесното водоснабдено жилище.
При тези мотиви предявеният срещу А. Г. Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД във вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите следва да бъде уважен за сумата от 926.18
лева, а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на ответника в забава за погасяването му, както и размера на
вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите през исковия период общи условия на ищеца
задълженията по всяка месечна фактура следва да бъдат заплатени в срок от 30 дни след
издаването й. С оглед на това, при съобразяване на датата на издаване на най- старата
фактура, касаеща включените в процесния период месечни задължения, следва да се приеме,
че забавата на клиента е настъпила именно на сочената от ищеца начална дата- 26.07.2019г.,
като е продължила до края на исковия период, доколкото не се доказва, а не се и твърди
3
потребителят да е заплатил пълния размер на процесните задължения преди изтичане на
заявения с исковата молба интервал от време- от 26.07.2019г. до 22.01.2021г.
Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, въз основа на данните в заключението на
съдебно- счетоводната експертиза, размерът на обезщетението за забава за периода на
допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение, дължимо за припадащата се на
ответника част от общото задължение, възлиза на сумата от 57.86 лева, до която искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер следва да бъде отхвърлен.
В съответствие със задължителните за правоприлагащите органи разяснения,
съдържащи се в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът
следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
30.96 лева, представляваща част от сторените в заповедното производство разноски, както и
сумата от 305.33 лева, представляваща част от извършените в хода на исковото производство
разноски, включващи заплатени държавни такси, депозити за възнаграждения на вещите
лица, както и юрисконсултски възнаграждения, определени от съда на основание нормата на
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1, респ. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, които части са съответни на уважената част от исковете.
Съобразно отхвърлената част от претенциите на основание нормата на чл. 78, ал. 3
ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 343.28 лева, представляваща
част от заплатеното от него адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че в правната сфера на „С.В.“ АД, ............. съществуват следните вземания от
А. Г. Г., ЕГН **********: за сумата от 926.18 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена в периода от 25.06.2019г. до 22.01.2021г. вода в имот, находящ се в гр. София,
................... ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 23.04.2021г., до
окончателно изплащане на задължението, както и за сумата от 57.86 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 26.07.2019г. до 22.01.2021г., за които парични
притезания по ч. гр. дело № 23240/2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ тези искове, както следва: иска за цената на
потребена вода- за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен
размер от 2464.16 лева, а иска за обезщетение за забава- за разликата над установената като
дължима сума до пълния предявен размер от 153.95 лева.
ОСЪЖДА А. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на
„С.В.“ АД, ............. сумата от 30.96 лева, представляваща разноски за заповедното
производство, както и сумата 305.33 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ............. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на А. Г. Г.,
ЕГН **********, сумата от 343.28 лева, представляваща разноски за исковото
4
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5