Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260155
гр. Несебър, 02.07.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I – ви граждански състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.Д.
при участието на секретаря А.Г.и в присъствието на
прокурора …………, като разгледа докладваното от съдията Д. гр. дело № 207 по
описа за 2021година, за да се произнесе, взе предвид следното:
На
основание чл.15, ал.1 във вр. чл.5, ал.1, т.1, т. 2 и
т.3 и ал. 4 и чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, Съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА мерки за незабавна защита на М.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и детето Б.Н.К., ЕГН **********, от осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Н.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.16, ал.1 във вр. чл.15, ал. 2 във вр. чл.5,
ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие, извършителя на домашно
насилие Н.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на М.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и детето Б.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***.
ОТСТРАНЯВА, на основание чл.16, ал.1 във вр. чл.15, ал. 2 във вр. чл.5,
ал.1, т. 2 от Закона за защита от домашното насилие, извършителя на домашно
насилие Н.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, от съвместно
обитаваното с пострадалите М.И.К., ЕГН **********, с адрес *** и
детето Б.Н.К., ЕГН **********, с адрес ***, жилище находящо
се в гр. Несебър, ул. „Струма” № 23, вх. 1, ет. 2, ап. 10, за СРОК от 4 /четири/ месеца, считано от датата на влизане на
решението в сила.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.16, ал.1 във
вр. чл.15, ал. 2 във вр.
чл.5, ал.1, т. 3 от Закона за защита от домашното насилие, на извършителя на домашно насилие Н.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПРИБЛИЖАВА М.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, работното й място, местата за
социални контакти и отдих, на разстояние по – малко от 50.00/петдесет/ метра, за СРОК от 4 /четири/ месеца, считано от датата на влизане на решението
в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, на
основание чл.15, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие.
Заповедта за защита подлежи на
незабавно изпълнение, на основание чл. 20 от Закона за защита от домашното
насилие.
УКАЗВА на
нарушителя Н.В.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата,
на основание чл.21, ал. 3 във вр. чл.16, ал. 2 от
Закона за защита от домашното насилие.
НАЛАГА на Н.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.5, ал. 4 от Закона за защита от домашното
насилие, ГЛОБА в размер на 300.00лева /триста лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд гр. Несебър, както и 5.00лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Н.В.К., ЕГН **********, с адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд гр. Несебър СУМАТА от 25.00лева
/двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за образуване и
разглеждане на делото, на основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН и Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и СУМАТА от 5.00лева /пет лева/, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.
ОСЪЖДА , на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на М.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 600.00лева
съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред БУРГАСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, в 7 - дневен срок, считано
от връчване на решението.
Обжалването
на решението не спира изпълнението на издадената заповед за защита.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на
страните, на РУ МВР гр. Несебър по настоящия адрес на пострадалото лице и по
постоянен адрес на извършителя, за сведение и изпълнение.
СЪДИЯ : ……………
Мотивикъм
Решение от 02.07.2021г. по гр. дело № 207/2021г. по описа на Районен съд гр. Несебър
Молба с правно
основание чл.8,т.1 във вр. чл.4, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Постъпила
е молба от М.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, за издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо нея домашно насилие от страна на Н.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** – съпруг на молителката.
В молбата си М.К. твърди, че на 09.01.2021г. в гр. Несебър, около 11.00часа , в дома им, дъщеря им Б. е съобщила на майката, че баща й безпричинно е нанесъл на детето удар с ръка по главата. По – късно на същия ден Н.К. бил нанесъл удар и на молителката, което се случило във входа на жилищната сграда , в която се намирал дома на семейството. Причината за това било потърсено от К. обяснение за удара по детето Б.. След това детето отново съобщило на майката, че бащата отново я бил ударил по главата, понеже се била оплакала на майката. Ищцата сочи, че К. и в предходни случаи й нанасял удари, а също така бил извършвал психическо и вербално насилие спрямо нея. Не са посочени конкретно действията и периодите, когато това било станало. К. изпитвала страх и стрес от агресивното му поведение, като това се засилвало от поведението му спрямо децата им.
По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , в която М.К. потвърждава изложеното. Представени са писмени доказателства: копие на молба от 21.06.2007г. за налагане на спешни мерки съгласно чл. 71 от ЗМВР във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗЗДН; копие на докладна записка от 27.06.2007г.; копие на обяснение от Н.К. от 21.07.2007г.; копие на протокол от 21.06.2007г. за предупреждение, съставен от ПИ при Р.Н. копие на удостоверение за сключен граждански брак между Н.В.К. и М.И. Димитрова; копие на удостоверение за раждане на детето Б.Н.К.; копие на удостоверение за раждане на детето А.Н.К..
С допълнителна молба от 17.02.2021г. К. сочи, че след получаване на исковата молба ответникът започнал да я заплашва, всяка вечер устройвал скандали пред децата им, възпрепятствал достъпа до интернет, което пречело на обучението на децата в училище, обръщал се към нея с думата „боклук”.
Служебно по делото са изискани и
приложени справка за водени дела по ЗЗДН и налагани мерки срещу Н.К. , считано
от м. февруари 2020г. до образуване на настоящото производство; справка НБД
„Население” за К.; справка съдимост за ответника; справка от РУ МВР Несебър за
постъпвали сигнали за извършени актове на домашно насилие на адреса на страните.
В съдебно заседание ищцата се
явява лично и с адв. П.А.. Молбата се поддържа.
Ответникът Н.В.К. не се явява при
разглеждане на спора по същество, но се представлява от адв.
С.Ч.,***. Иска се отхвърляне на молбата. Излагат се подробни фактически
съображения. На първо място се твърди, че твърденията на М.К. за станалото на
09.01.2021г. не отговаряло на действителността. К. твърди , че на дата в
началото на м. януари 2021г., която било възможно да не е 09.01.2021г., се
прибрал в дома си. Ответникът заварил дъщеря си Б.К. да почиства с
прахосмукачката, като слушала музика с поставени на ушите си слушалки. Уредът
издавал силен и непривичен шум и се усещала миризма на изгоряла инсталация. К.
се опитал да привлече вниманието на детето, но след като не успял , посегнал да
махне слушалките от ушите й. Дясната му ръка се допрала до челото на детето, но
не бил удрял Б.. След това направил уместна забележка на детето, но категорично
твърди, че не е имало действия от негова страна, които да бъдат квалифицирани
като домашно насилие. Относно твърдението, че по – късно във входа на жилищната
кооперация е нанесъл удар и на съпругата си, К. също възразява. При разговора с
М.К. ответникът леко допрял ръката си до челото на ищцата, за да й покаже какво
е станало между него и детето, но отрича да е нанасял удари на съпругата си. Н.К.
отрича и след това да е удрял детето. В следобедните часове на деня отишъл в
стаята на детето, за да разговарят, но Б.К. била разстроена и се дръпнала , при
което лицето й се ударило в лявата ръка на бащата. Намеренията на Н.К. били да
се извини на детето, а не да я удря. Неверни били твърденията изложени и в
допълнителната молба. Изложени са различни житейски и правни съображения ,
касаещи подадената срещу него молба за защита. Сочи се съдебна практика.
Представени са писмени доказателства – копие на протокол за ремонт на
устройство от 10.02.2021г. – прахосмукачка; копие на заявление – договор №
44888/ 738 от 04.11.2020г. за доставка на електронни съобщителни услуги от „Глобъл Комюникешън ТВ” ЕООД;
уверение № 1/ 22.02.2021г. от „Вижън 2008” ЕООД за
изпълняване на интернет - услуга от 01.01.2021г. до 22.02.2021г., ведно със
справка за ползване на интернет за периода 09.09.2020г. до 21.02.2021г.
С допълнително искане е приобщена
справка от „Електроразпределение Юг” ЕАД , гр. Пловдив, касаеща прекъсване на
ел. захранване на адреса на страните в гр. Несебър.
Представен е социален доклад ,
изготвен от ДСП гр. Поморие.
В хода на съдебното дирене е
изслушано детето Б.Н.К.. Детето разказва, че на 09.01.2021г. е била в дома си.
Започнала да чисти с прахосмукачка, понеже щяла да празнува рождения си ден. Н.К.
бил вкъщи. Прахосмукачката започнала да издава някакъв звук, но тя не знаела
какво се случва. Б. обяснява, че била със слушалки на ушите и ги свалила,
когато видяла, че баща й идва срещу нея. Н.К. й казал „Не виждаш ли, че
прахосмукачката е зле?”. След това й казал, че е много проста и я ударил по
описания от нея начин. Детето твърди, че я заболяло много, но не му казала
нищо. Твърди, че не за пръв път е удряна, но разказва само за събития от преди
много години, четири според нея. След станалото Б. се разстроила и отишла в
стаята си. Н.К. влязъл при нея, но за да й каже да довърши чистенето с метла и
излязъл от дома им. Малко след това се прибрала М.К. и Б.К. разказала на майка
си за станалото. Двете решили да излязат, като М.К. искала да разговаря със
съпруга си и изпратила детето да избере торта. След това Б. разбрала от майка
си, че Н.К. бил ударил и нея във входа на жилищната кооперация. Докато се
качвала към дома си , Б.К. срещнала баща си. Н.К. отново ударил детето, защото
била казала за първия удар на М.К.. Детето твърди, че по – късно е разбрало за
подадената жалба. Сочи, че родителите не си говорят. Разбрала, че срещу баща й
има ограничителна заповед. Б. разказва, че Н.К. често й викал, упреквал я , че
не върши възложените й задачи както той е казал, обиждал ги , че са мизерни и
мързеливи. Детето обяснява, че след отстраняването на ответника от дома им, Н.К.
прекъснал електричеството в апартамента. Наложило се съседи да им дават ток,
ходели да се къпят на друго място, ползвали газови котлони за готвене. След
това електрозахранването било възстановено.
Съдът, след като разгледа молбата
и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от събраните гласни и писмени доказателства ищцата М.К. и ответника Н.К. са съпрузи. Двамата са сключили
граждански брак на 17.05.2003г. По време на брака се
родили децата А.Н.К. и Б.Н.К.. Семейството живеело в гр. Несебър на ул. „Струма” № 23, вх. 1, ет. 2, ап. 10. На 09.01.2021г. Б.К. започнала да
почиства апартамента с прахосмукачка. Детето слушало музика със слушалки и не
чуло и забелязало, че уредът започнал да издава звуци , показващи повреда. Н.К.
видял, че нещо не е наред с прахосмукачката и се насочил към детето. След като Б.К.
свалила слушалките от ушите си, Н.К. я ударил силно с ръка по главата отзад, като й казал „Не
виждаш ли, че прахосмукачката е зле?” Детето се почувствало зле от станалото и
се скрила в стаята си. Малко по – късно се върнала М.К., като детето й обяснило
какво се е случило между нея и бащата. М.К. се опитала да потърси обяснение от
съпруга си, но също била ударена по главата от Н.К.. Това станало във входа на
жилищната кооперация, в която живеели. По – късно Б.К. излизала от дома си,
като на стълбището срещнала баща си, който отново й нанесъл удар по главата,
като оправдал действията си с това, че Б.К. се била оплакала на майка си за
станалото по – рано през деня.
Предвид установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима.
Депозирана е от лице, имащо право да търси защита по реда на ЗЗДН, и спрямо
лице, което е посочено в чл.3, т. 1 от ЗЗДН – съпруг на ищцата. Наред с това,
сезиран да се произнесе е компетентният съд по настоящия адрес на пострадалото лице.
Разгледана по същество, молбата
се явяваоснователна. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От събраните гласни и
писмени доказателства се установи, че на посочената
дата спрямо М.К. и Б.К. са
били извършени действия ,
които могат да се квалифицират като актове на домашно насилие. Настоящият състав основава
решението си на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на която закона придава
самостоятелно правно значение – чл. 13, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от ГПК и на
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въпреки указаната му с
доклада по делото възможност, ответникът не посочи и представи доказателства ,
чрез които да обори твърденията на ищцата, а се задоволи единствено да възрази
срещу изложеното без да докаже твърденията си.
По делото се установява, че освен
на посочената дата 09.01.2021г., Н.К. е извършвал и други актове на насилие
спрямо семейството си. Въпреки че представените по делото писмени доказателства
за домашно насилие са от 2006г., същите са характеристика на ответника и
поведението му към ищцата. На следващо място, в последователността на времето
това кореспондира и с обясненията на Б.К., която сочи, че Н.К. нееднократно е
проявявал към семейството си отрицателно, негативно и агресивно отношение -
често й викал, упреквал я, че не върши възложените й задачи, както той е казал,
обиждал нея и останалите членове на семейството, че са мизерни и мързеливи.
Ясен знак за достоверността на обясненията на детето, относимостта
към настоящия случай на приобщените доказателства касаещи минал период, е й
фактът, че след образуване на настоящото производство ответникът е прекъснал електрозахранването
на дома, в който са останали да живеят съпругата му и двете му дъщери. Това
безспорно е станало след 09.02.2021г., когато е изтекъл срока за сезиране на
съда за акта на домашно насилие, но е показателно за достоверността на
обстоятелствата изложени в исковата молба и обясненията на Б.К.. Настоящият
състав не приеме изложенията от страна на К., че фактическата обстановка е
различна, като писменото становище представено по делото не е подкрепено с
друго доказателства. Представените писмени доказателства дори и с вярно
съдържание, не могат да оборят заключението на съда. Между страните не е било
спорно, че прахосмукачката е била повредена , а се излагат факти за извършено
домашно насилие. От представената справка за ползван интернет не може да се
заключи, че достъпа до него не е бил ограничаван, доколкото данните са за
трафика при оператора предоставящ услугата,
но няма данни за достъпа на крайния абонат.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира,
че молбата за защита се явява основателна и следва да бъде уважена. Смисълът на
ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен
акт на домашно насилие. Съдът приема, че в процесния случай М.И.К. и Б.Н.К. са станали жертва на домашно
насилие от страна на ответника. Законът за защита от домашното
насилие разпростира обхвата и защитата си и спрямо децата – чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН , когато насилието е извършено в тяхно присъствие. Следва защита да се
даде и спрямо Б.К., въпреки липсата на изрично искане в исковата молба. Според
настоящия състав смисъла на закона изисква намеса и в тези случаи при данни за
извършено домашно насилие в присъствието или спрямо деца. Способът за регулиране на това е, като спрямо извършителя на домашно насилие
бъдат взети мерките по чл.5, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от ЗЗДН. Настоящата инстанция намира за подходящи следните
мерки за защита от домашно насилие, а именно – Н.В.К. да бъде
задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо М.К. и детето Б.К., да му бъде забранено да приближава
пострадалата М.К. на
по – малко от 50 метра, дома й, местоработата на М.К. и местата за социални контакти и отдих на майката, за да се гарантира сигурността им, като за това се
определи и период от 4 месеца, считано от влизане на решението в сила. Посоченият период следва да послужи на ответника да осъзнае и коригира
поведението си спрямо ищцата и детето, както и да се спомогне ответницата да
преодолее извършеното спрямо нея. Началното действие на този срок следва да е от датата на влизане на решението в сила. По отношение на постановения срок. Същият е
съобразен със сравнително ниския интензитет на проявата на К. и това, че след
18.02.2020г. са били наложени мерки за незабавна защита на ищцата, като до
момента са изминали четири месеца и половина. С постановените още четири месеца
защита в полза на ищцата и детето , следва да се постигне целта на закона, да
се урегулират отношенията между съпрузите от една страна и детето и бащата от
друга страна. Не следва да се постановяватдруги мерки. По делото страните заявиха, че са в процес на развод,
което мотивира съдът да не постанови мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН по
отношение на детето Б.К.. Ищцата заяви, че са поискани и привременни мерки по
делото за развод между страните и настоящият състав счита, че следва да се
създадат предпоставки за правилно произнасяне от страна на съда, който
разглежда делото за развод в частта по привременните мерки. Налагането на тази
мярка е възможно да предопредели произнасянето по тези мерки. Независимо , че
забраната на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН е насочена само към мярката касаеща
определянето местоживеенето на детето при родителя, който не е извършил домашно
насилие, то в случая не следва да се постановява тази мярка спрямо К. и в
защита на детето.
Предвидуважаване
на молбата и на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, съдът разпореди
да се издаде заповед за защита, съдържаща предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл.21, ал.3 от ЗЗДН.
На
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, съдът наложи на ответника по молбата и глоба,
която определи в размер на 300.00лева, заедно с 5.00лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. Размерът беше съобразен с възрастта на ответника, който е в
работоспособна възраст, както и с това, че за същият няма декларирани заболявания
или други ограничения, които да му попречат да
реализира месечен доход към настоящия момент, а наложената глоба е близка до
минималния размер.
На основание 11, ал.2 от ЗЗДН и чл. 16 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 25.00 лева, представляваща държавна
такса за образуване и разглеждане на настоящото дело, както и 5.00лв. в случай
на служебноиздаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът беше осъден
да заплати и разноските направени от ищцата за водене на производството в
размер на 600.00лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от
изложенитепо-горесъображения, съдът постанови решението си.