Решение по дело №1315/2021 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 331
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Христо Витков Първанов
Дело: 20214440101315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Червен бряг, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Павлина Т. Плючарска
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20214440101315 по описа за 2021 година
В РС – Червен бряг чрез адв. П. К. от АК – Плевен е постъпила искова молба от Й. В. Й., с
ЕГН ********** от с. ХХХ, против К. П. Й., с ЕГН ********** с постоянен адрес с. ххх и
настоящ адрес с. ххх, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови
решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни
последици, по вина на ответника.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на ххх. в гр. Червен
бряг, от който брак имат родено едно дете, което е непълнолетно – И. Й. Й. – 11 годишна, с
ЕГН **********, родена на ххх Детето е ученичка в пети клас, във второ ОХ.С. гр. Червен
бряг. Семейното им жилище се намира в село ххх Същото не е тяхна собственостт и
сеползва за нуджите на семейството. Твърди се още, че в началото брачните им отношения
били нормални, като и двамата се грижели за детето. Преди около 4-5 години съпругата
започнала да се променя, като закъснявала и не се прибира нощно време. Спряла да се
грижи адекватно за домакинството и детето. Й. от близки разбрал, че тя често посещавала
игрални зали, където залага пари и играе хазарт. Търпял за да не расте дъщеря му само с
един родител. Работи постоянно и осигурява всичко необходимо както за съпругата си, така
и за дъщеря им. Наскоро домът им бил посетен от полицай и разбрал, че срещу нея се води
разследване за производство на наркотични вещества и това го накарало да подаде
насотящата искова молба, тъй като не желае да живее в брак с такъв човек, още повече, не
желае и дъщеря им да бъде възпитавана от такава майка.
Твърди, че желае да бъде постановен развод, по вина на ответницата, като се предоставят
родителските права върху роденото от брака дете на него, да постанови свободен режим на
1
лични отношения с майката. Семейното жилище находящо се в с. хххда се предостави на
ищеца, след прекратяване на брака да възстанови фамилното си име Кирилова. Желае също
така ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200.00
лева, чрез нейният баща и законен представител Й. Й.,считано от влизане в сила на
решението и платими до 20-то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска да настъпване на причини при които същата може да бъде изменяна или
прекратена. Моли съда да му заплати направените съдебно-деловодни разноски.
ИЩЕЦА редовно призована в о.с.з. се явява лично и с адв. П. К. от ПлАК, който от името на
доверителя си поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА редовно призован не се явява лично.
Допуснат до разпит бе водения от ищеца свидетел М.М..
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: у-е за сключен граждански брак и
у-е за раждане, че с акт № ххх страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен
бряг, област Плевен, от който имат родено едно дете – И. Й. Й., родена на ххх което
определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Правното основание на предявените искове намира своето основание в чл. 49, ал. 1 във вр. с
ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските
права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на
семейното жилище. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е и с правно
основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака
и чия е вината за това, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на
другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на ххх., като
преди около ответницата напуснала домът им и не осъществява връзка с тях. Това се
потвърждава и от разпита на свидетеля М.. Същия е кмет на селото и познава страните от
момента, в който са заживели заедно. Потвърждава твърдението на ищеца, че в последните
2
години ответницата се е дезинтересирала от семейството и грижите за детето. Започнала да
играе хазартни игри, изпадала в дългова, които погасявала с кредити, които в последствие
не изплащала. Не се прибирала в домът си дълго време и оставяла детето без надзор.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:
Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от
няколко месеца фактическа раздяла между страните намира, че отношенията между
съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство. Брачната им връзка е
опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо
и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява
вменените му от обществото функции. Между тях не съществува вече взаимна
привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за
полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и
изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът
приема, че отношенията им са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да
съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното:
Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно
отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на
отговорност към роденото от брака дете, семейството, брачния партньор и отчуждението са
сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът
прие, че бракът е дълбоко разстроен. Съгласно т.2 от ППВС № 10 от 1971 г. на Пленума на
ВС, съдът трябва да обсъди всички субективни и обективни причини, посочени от страните
и да прецени какво отражение са дали те в съзнанието на съпрузите и в брачния им живот.
На изследване подлежи всяка конкретна причина, всеки установен с ангажираните по делото
доказателства факт, без значение дали е изрично въведен като основание от страна по
делото или не.
При така събраните гласни доказателства, следва да се приеме, че вината за настъпилото
разстройство на брака е на ответницата. Поведението й дава основание на Съда да приеме,
че нейна е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Последното е мотивирало съпругът да поиска прекратяване на брака с развод виждайки, че
съпругта му не се интересува от него и детето, не желае да постъпи отговорно към тях, не
среща в труден момент никаква подкрепа от съпруга си и дори общуването им е затруднено.
При това положение съдът приема, че следва да бъде постановен искания развод и бъде
прекратен брака на осн. чл.49, ал.3 във вр. с ал.1 от СК поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответницата.
По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:
3
Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с
интересите на детето. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои
точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на
съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно
по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му.
Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от
брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя
мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения
между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено
прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от
трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. С
Постановление № 1/12.XI.1974 г. на Пленума на ВС е обобщена съдебната практика по
предоставяне упражняването на родителските права и са посочени обстоятелствата които
следва да се имат предвид от съда при решаване на спор за родителските права.
Според настоящият съдебен състав в производството се установи, че в последните години от
брачното им съжителство бащата полага всички необходими грижи за детето . същото е
добре обгрижвано, в добро здраве и посещава редовно училище. Майката не участва в
грижите и възпитанието не детето. Единствено от време на време се чува по телефона с
детето.
По изложените причини според настоящия съдебн състав родителските права следва да се
упражняват от ищеца, при когото следва де е и местожителството на детето.
По отношение на режима на лични отношения с майката съдът намира, че един режим в
съответствие с установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото
положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на контакти – всяка първа и
трета събота и неделя от месеца без преспиване в дома на бащата за времето от 11:00 ч. до
16:00 ч., както и правото, да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи – аргумент
от чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от
обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и
размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за
необходимо да разясни, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето,
4
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно
Конвенцията за правата на детето задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на умствените, духовните, моралните и социални потребности, във връзка с
осигуряване на развитие на детето.
От събраните по делото писмени доказателства не се установява размерът на получаваните
от ответника доходи, но майката е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които
да я възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности, Нуждите на детето,
съобразно твърденията в исковата молба и събраните по делото гласни доказателства, са
нормалните за възрастта му.
От друга страна Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат
децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както
е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.
При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът определя
обща месечна издръжка на детето в размер на 500.00 лв, от която бащата следва да плаща
300.00 лв, като разликата следва да се поеме от майката. Началният момент на дължимост на
издръжката е 02,11,2022 г. – датата на подаване на исковата молба, тъй като се касае за
определяне на първоначална издръжка.
Ето защо предявеният иск за издръжка се явява основателен и доказан в пълен размер.
По отношение на фамилното име на ответницата след развода:
След прекратяване на брака, съпругата следва да възстанови предбрачното си фамилно име
Кирилова.
Относно ползването на семейното жилище:
Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването
му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че страните не
притежават семейно жилище.
Относно разноските:
На основание чл. 329, ал.1 от ГПК разноските следва да се възложат на виновния съпруг.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъден да заплати сумата от 625.00
/шестстотин двадесет и пет/ лева разноски по делото включващи 25.00 лв. платена държавна
такса и 600.00 /шестотин/ лева – адвокатски хонорар.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавна такса които се събират от съдилищата,
ответницата следва да бъда осъдена да заплати 15.00 /петнадесет/ лева – допълнителна
държавна такса по иска за развод, отделно от това, същата ще следва да заплати и държавна
такса върху уважения размер на издръжката за бъдеще време в размер на 4 % върху сборът
5
на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 288.00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на ххх. с акт № 0088
граждански брак между Й. В. Й., с ЕГН ********** от с. Горник, общ. Червен бряг,
обл.Плевен, ул. "Трета" № 1 и К. П. Й., с ЕГН ********** от с. Горник, обл. Плевен, ул.
"Трета" №1, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина на К. П. Й..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете:
И. Й. Й., с ЕГН **********, родена на хххна Й. В. Й., с ЕГН ********** от с. Горник, общ.
Червен бряг, обл.Плевен, ул. "Трета" № 1, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето
да бъде при неговия баща на адреса, на който живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето И. Й. Й., с ЕГН **********, родена на
20.04.2010г. с майката К. П. Й., с ЕГН ********** всяка първа и трета събота и неделя от
месеца без преспиване в дома на бащата за времето от 11:00 ч. до 16:00 ч., както и правото,
да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата.
.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК – К. П. Й., с ЕГН ********** да заплаща на Й. В.
Й., с ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на малолетната И.
Й. Й., с ЕГН **********, издръжка за бъдеще време, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 02,11.2022 г. в размер на 200.00 /двеста/ лв. месечно, ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното
изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата, същата да носи
предбрачното си фамилно име КИРИЛОВА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. с чл. 329, ал.1 от ГПК К. П. Й., с ЕГН ********** да
заплати на Й. В. Й., с ЕГН ********** сумата от 625.00 /шестотин двадесет и пет/ лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА К. П. Й., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288.00 лева и 5.00 лева такса в
случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
както ѝ окончателна държавна такса за развод в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7