№ 47
гр. Разград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД чрез пълномощник
против Решение № 248/ 27. 10. 2022 г. по гр. д. № 754/ 21 г. по описа на Районен съд
Исперих, с което съдът е отхвърлил иска, предявен с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1, т.1 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК във вр. с чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането във вр. с чл.45 от ЗЗД от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5, представлявано заедно от изпълнителни директори А. П. Л. и Р. К.
Д., против Р. С. Н. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 1 596.00 (хиляда петстотин деветдесет и шест) лева, от която 1 581.00
(хиляда петстотин осемдесет и един) лева, представляващи регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и 15.00 (петнадесет) лева, представляващи ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК за същото вземане до окончателното изплащане
на вземането, като неоснователен. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, тъй
като съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Жалбоподателят
моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявената от ЗАД„ОЗК-
Застраховане“ АД молба изцяло.
1
Въззиваемата страна Р. С. Н. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени съображения.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява основателна.
Безспорно е установено от събраните писмени доказателства, че “Унипак-В” ЕООД-
гр.***, имал сключена имуществена застраховка “Пожар” със “ЗАД Алианц България” АД,
по полица № ********** от *****г., валидна от 00:00 часа на 06.03.2017г. до 24:00 часа на
05.03.2018г., за масивните сгради на дружеството, вкл. покриваща риск от повреждане на
имуществото вследствие удар от превозно средство, според Раздел ІІ „Застрахователно
покритие“, т.1.1. и т.9.13 от Общите условия към застраховката.
Ищецът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД-
гр.София, ЕИК *********, е застраховател по сключен с „Барут Транс“ ЕООД-гр.Раковски,
като собственик на моторно превозно средство - влекач „***“, с рег.№ ***, договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
застрахователна полица № ***********, валидна от 16:00:00 часа на 10.04.2017г. до
23:59:59ч. на 09.04.2018г.
На 09.06.2017г. ответникът Р. С. Н. управлявал влекач „***“, с рег.№ *** с
прикачено към него бордово (брезентово) полуремарке с рег.№ ***, когато около 19:00 часа
е влязъл в двора на „Унипак-В“ ЕООД-гр.***, на адрес гр.***, ул.******* с цел извършване
на товаро - разтоварна дейност. След преминаването през портала, товарният автомобил
продължил да се движи с малка скорост покрай производствена сграда с дължина 75 метра.
Движението се извършвало през деня, при добра видимост. Асфалтобетоновата настилка
била суха и в добро състояние, без повреди и препятствия. Изминавайки около 42 метра
покрай западната фасада на производствената сграда, товарният автомобил достигнал до
северозападния ъгъл на метална козирка с навес от 2 метра. В този момент, предният горен
ляв ъгъл на челния борд на полуремаркето е докоснал долния северозападен ъгъл на
металната козирка, като е последвал лек простъргващ удар и брезентът е започнал да задира
в крайната носеща двойно Т-образна греда на козирката. При тази критична ситуация
водачът на товарния автомобил незабавно отреагирал и спрял на място. След това спуснал
въздушните възглавници на влекача, в резултат на което се намалила габаритната височина
на предната част на полуремаркето. При последвалото потегляне напред, товарният
автомобил преминал свободно под козирката и продължил движението си в двора на
фирмата. Вследствие на лекия простъргващ удар на челния борд на полуремаркето в
крайната носеща греда на козирката, са причинени материални щети на сградата и на
товарния автомобил. Този механизъм на ПТП е установен от заключението на Комплексната
САСТЕ, чието заключение е обективно, всестранно и пълно, поради което се кредитира от
съда.
2
Съставен е Протокол за ПТП № 1584443 от 28.11.2017 г. от служител на Сектор „ПП“
при ОДМВР - ***, в който е отразено настъпилото ПТП с един участник, а именно
управляваният от ответника влекач (Участник 1), като в Графа „Обстоятелства, нарушения,
причини и условия за ПТП“ е отбелязано, че посоченият Участник 1 не контролира ППС и
блъска метална козирка към сграда, при което са причинени щети на лява страна на
полуремарке и метална козирка с термо панели. Протоколът бил подписан от съставителя и
водача на ППС – ответникът Р. С. Н.. На последния бил съставен и АУАН, серия Д, № ***
от 28.11.2017 г., както и издадено Наказателно постановление № 17-1085-003254 от
23.02.2018 г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.*** за три административни
нарушения, в това число по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, за това, че при наличие на
разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска и не уведомява службата за
контрол на МВР. С влязло в сила на 12.04.2019 г. Решение № 189/20.03.2019 г. по АНД №
2066/2018 г. на РС-***, Наказателното постановление е отменено в частта, относно
извършеното нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Описаният механизъм на ПТП не е опроверган от ответника. Управителят на
“Унипак-В” ЕООД-гр.*** или друг представител на търговеца не е бил на произшествието.
Според Уведомително писмо вх. № 1592/ 31. 05. 2022 г. , на 09. 06. 2017 г. към 19. 00 ч. не е
имало дежурни служители на фирмата. Уведомление за щета е подадено до ЗАД „Алианц
България“ на 21. 06. 2017 г. На 27. 06. 2017 г. е подадено заявление за издаване на протокол
за ПТП до ОД на МВР ***.
Страните не спорят, относно размера на причинените вреди и изплатеното
застрахователно обезщетение, предмет на регресната претенция на ищеца - въззивник.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК. Спорът е досежно наличието на неправомерно
напускане от ответника на местопроизшествието в случай, когато посещаването на мястото
от контролните органи на МВР е задължително според закона.
При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е основателна. Безспорно е
наличиете на ПТП, причинено от ответника. Управлявайки влекач „***“, с рег.№ *** и
прикачено полуремарке в двора на „Унипак-В“ ЕООД, ответникът не контролирал
непрекъснато превозното средство, блъснал металната козирка на сградата и причинил
материални щети с установена стойност. Причинени са само имуществени вреди.
Възражението на въззивника, че е било задължително посещението на местопроизшествието
от органите за контрол на движението по пътищата, е основателно. В хипотезата на чл.
123,ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП, според която при причинени имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания. Според легалната дефиниция на § 6, т.
27 от ДР на ЗДвП, участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с
3
поведението си е допринесъл за настъпването му. В случая, в процесното ПТП, при което са
причинени само имуществени вреди, пострадалото юридическо лице е участник, наред с
причинителя на вредите и е приложима хипотезата освен на чл. 123, ал. 1, т., б.“а“ от ЗДвП,
според която е било налице задължение на ответника да окаже съдействие за установяване
на вредите от произшествието, така и на хипотезата на чл. 123,ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че към момента на ПТП не е
имало представител на пострадалия. Ответникът е напуснал местопроизшествието, без да
изпълни задължението си да уведоми органите за контрол към МВР, а е бил длъжен да го
направи, доколкото при отсъствие на пострадалия, е невъзможно да бъде постигнато
съгласие, относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието. По аргумент на
чл. 125, т. 7 от ЗДвП, ответникът е бил длъжен да уведоми службите за контрол към МВР,
тъй като липсата на постигнато съгласие между участниците в ПТП е равнозначна на
разногласие. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК е основателен и доказан.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменетно и вместо него да бъде постановено друго, с което иска да
бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в
размер общо на 1 424 лева, заплатени за заповедното производство и в производството пред
районния съд по предявения иск по чл. 422 от ГПК, както и сумата в размер на 581, 92 лв.
разноски пред въззивната инстанция, според представените в двете инстанции списъци по
чл. 80 от ГПК.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 248/ 27. 10. 2022 г. по гр. д. № 754/ 2021 г. по описа на РС Исперих И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено, че Р. С. Н., ЕГН ********** от с. ***, обл. ***, ул. *****
дължи на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ЕИК
********* на осн. чл. 422 от ГПК сумата 1 596 лева, от които 1 581 лева, представляващи
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и 15 лева, представляващи
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
16. 08. 2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №
225/ 18. 08. 2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
609/ 2021 г. по описа на РС Исперих.
ОСЪЖДА Р. С. Н., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, ЕИК ********* разноските по делото в размер на 1 424
лева, направени в заповедното производство и в исковото производство пред районния съд,
както и сумата 581, 92 лева разноски пред въззивната инстанция.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5