О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: …260058……. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 05.10. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 643 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно , по реда на чл. 274 и сл.
от ГПК - за въззивен контрол по отношение
разпореждане на районния съд .
І.
Развитие на съдебното производство.
На
22. 04. 2020Г. търговското дружество „Интертел „ ЕООД
гр. Пловдив , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността гр. Пловдив, ул. „Полковник Бонев „ № 4,Магазин № 1 , е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК против длъжника И.З.А. , ЕГН **********,***.
Със
Заповед
№ 400/ 30. 04. 2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на районен съд Пазарджик ,постановена по ч. гр. д. № 895/ 2020г. по
описа на същия съд , искането на заявителя е уважено ,като е допуснато
незабавно изпълнение в полза на заявителя и издаден изпълнителен лист.
Против разпореждането на районния съд , с
което е допуснато незабавно изпълнение е подадена частна жалба от длъжника И.З.А.
, ЕГН ********** . В частната жалба се твърди, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е
да се отмени обжалваното разпореждане ,с
което се уважава молбата за незабавно изпълнение, да се отхвърли искането на молителя за допускане
на незабавно изпълнение и се обезсили
издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 276 ал.1от ГПК е подаден писмен отговор от противната
страна,чрез пълномощника на страната . С отговора се оспорва
частната жалба по съображенията изложени в нея . Искането е
да се остави без уважение частната жалба , като
неоснователна и се потвърди обжалваното
разпореждане, като правилно и законосъобразно.
ІІ. Правни изводи .
Частната жалба
е процесуално допустима.
Частната жалба изхождат
от активно легитимирана страна
в заповедното производство (длъжник
в заповедното производство –чл. 419 ал. 1 от ГПК ) .
Частната
жалба е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 419 ал.1 от ГПК.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна .
В
текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на
незабавно изпълнение. Документът по чл. 417 от ГПК трябва да е „ редовен от външна страна „ .Освен това този документ трябва да „установява
подлежащо на изпълнение вземане против длъжника“ .
Въпросът
за съдържанието на тези два елемента е развит в множество съдебна практика на
ВКС, постановена по реда на чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК (виж Определение №
545/ 11.07. 2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС
; Определение № 162/ 09.02. 2010г. по ч.
т. д. № 66/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение № 118/ 24.02. 2009г. по
ч. т. д. № 25/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 364/ 26.04. 2011г.
по ч. т. д. № 117/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 697/ 19.11.
2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 693/
16.11. 2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение №
475/ 17.06. 2010г. по ч. т. д. № 401/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ;).
Редовността
на документа от външна страна се свързва с неговото „ удостоверително действие „.
Според
горепосочената съдебна практика документа
ще бъде редовен от външна страна,когато:
Документът съдържа достатъчно данни , които индивидуализират вземането по основание и по размер. Това изискване е особено важно по две съображения:
а/За да има възможност съда да провери
основателността на подаденото заявление;
б/С оглед защитата на длъжника в заповедното
производство . Длъжникът трябва да е
наясно с основанието и размера на вземането ,за да прецени дали да оспори вземането по реда на чл. 414 , 414а и
чл. 419 ал. 1 от ГПК или да изпълни
задължението по заповедта в срока за доброволно изпълнение ( чл. 412 т.8 от ГПК ).
Неслучайно с изменението на чл. 418 ал. 5 от ГПК( Дв.бр.86/2017г.) законодателя въведе
задължението за съдебния изпълнител да връчи на длъжника и препис от документа ,въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение.
в/Изискването за индивидуализация
на вземането по основание и по размер представлява в същото време и изискване за
редовността на заявлението ( чл. 410 ал. 2
от ГПК във вр. с чл. 127 ал. 1 т.4 и т.5
от ГПК). Виж в този смисъл
мотивите и диспозитива на т. 2б
на ТР № 4 /2013г.от 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното
производство .
Заявлението
е подадено на основание чл. 417 т. 3 от ГПК (нотариален
акт , спогодба или друг договор , с нотариална заверка на подписите на страните
, който установява задължение за заплащане на парични суми или за предаване на
заместими или на определени вещи ). Вземането
на взискателя се основава на клаузите
на раздел ІІ т.4 и раздел ІV т.14 от Споразумение от 02. 03. 2006г. с нотариална заверка на
подписите на страните от 02. 03. 2006г.
и от 27. 03. 2006г. Представеният
документ е редовен от външна страна,
тъй като по своята правна природа представлява многостранен договор с нот.
заверка на подписите на страните, който установява парично задължение на
длъжника. Документът съдържа достатъчно данни за индивидуализация на вземането
по основание и по размер в посочените по
– горе текстове на Споразумението.
Следващото
изискване на закона е свързано с „ изпълнителното действие“ на
документа по чл.417 от ГПК . Според
утвърдената съдебна практика документа заедно с приложенията към документа ( договори , анекси , общи условия ,погасителни планове и
т. н. ) трябва да установяват „изискуемост“
на вземането на кредитора . Това законодателно уреждане е развито в мотивите
на т.1 и на т.4а на ТР № 4 /2013г.от 18.
06. 2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство. Посочено е
, че
заповедното
производство има строго формален
характер и с него се цели бързина на
съдебната защита. В заповедното производство съдът не събира доказателства. . Посочено е,че изпълнителното основание(документа по чл. 417 от ГПК ) се ползва с формална доказателствена сила .
Посочено е също така,че в заповедното производство съдът проверява само формалната
доказателствена сила на изпълнителното основание и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното
основание.
Посочените
разрешения водят до следните изводи:
1/
в заповедното производство и в производството по чл. 419 от ГПК съдът следва да преценява изискуемостта на вземаното само въз основа на
съдържанието на заявлението и представените писмени доказателства към
заявлението ;
2/В
заповедното и във въззивното производство съдът
не събира доказателства. Основателността на искането се преценява въз основа на
представените със заявлението и от
страните писмени доказателства.
3/Както
в заповедното производство , така и във въззивното производство по чл. 419 от ГПК съдът
не може да разглежда възражения, които са свързани с разрешаване на спора по
същество( строго формален
характер на производството и формална
доказателствена сила на изпълнителното
основание). Такива възражения могат да се
правят и следва да се разгледат в исковото производство по чл.422 от ГПК .
От
съдържанието на Споразумението от 02.
03. 2006г. се установява ,че в т.4 на Споразумението длъжника И.З. А.( както и останалите
собственици на недвижими имоти ) е поел задължението да не
прехвърля , ипотекира или учредява вещни
права в полза на трети лица върху собствения си недвижим имот без изричното
писмено съгласие на изпълнителя. В
т. 14 на Споразумението е уговорено ,че при нарушаване на задължението по
т.4 от Споразумението , от страна на
някой от собствениците- възложители, собственика дължи неустойка в размер на 50 000 евро в полза на изпълнителя. Към Заявлението е представен препис на нот. акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 189/ 12 03 2020г. , с който в нарушение на
т. 4 от Споразумението длъжника И.З.А. е продал собствения си недвижим имот на
трето търговско дружество . При тези данни кредитора „Интертел“ ЕООД има право
да получи неустойката, уговорена в т.
14 на Споразумението .Това води до извода за изискуемост на вземането на
кредитора .
Възражението , което се прави в
частната жалба е за това ,че към
заявлението са представени писмени доказателства за това ,че длъжника в
нарушение на разпоредбата на т.4 от Споразумението е прехвърлил собствения си
недвижим имот на трето лице,но не са представени писмени доказателства за това
,че е изпълнено и следващото изискване
на закона , а именно- прехвърлянето на имота да е станало без изричното писмено
съгласие на изпълнителя . При това положение ,се твърди ,че вземането на
кредитора не е изискуемо на основание т. 14 от Споразумението .
Възражението
е неоснователно , тъй като се касае за
доказването на отрицателен факт , което в конкретния казус не може да
бъде вменено в тежест на кредитора(
по отношение доказването на отрицателните факти виж мотивите на ТР № 6/ 2013г. от 15. 07. 2014г. на ОСГК и ТР № 1/ 2014г. от
02. 04. 2014г. на ОСГТК на ВКС ). В
случая кредитора не може да доказва отрицателния факт ,че длъжника е
прехвърлил имота си без неговото
изрично писмено съгласие. След като
длъжника твърди,че прехвърлянето на имота е станало с писменото съгласие
на изпълнителя в
тежест на длъжника е да установи
този положителен факт. Следва да се отбележи ,че според разрешенията ,
които да дадени в посочените ТР на ВКС , отрицателен факт може да бъде доказван чрез съвкупност от положителни факти
(индиции) само в определени случаи и то само от страната
, която твърди неизгодни за себе си
правни последици от настъпването на отрицателния факт.
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 419 от ГПК във вр.
с чл. 278 и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И
ПОТВЪРЖДАВА допуснатото незабавно изпълнение със Заповед № 400/ 30. 04. 2020г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, на
районен съд Пазарджик ,постановена по ч.
гр. д. № 895/ 2020г. по описа на същия съд
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на
ОСГТК на ВКС определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: