Решение по дело №466/2020 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 516

гр. Хасково, 24.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на пети август, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН

                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА

                     РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

 

при секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Антон Стоянов от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 466 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

         Образувано е по касационна жалба от адв. С.М., като пълномощник на А.Г. ***, против Решение № 30/24.02.2020г., постановено по АНД № 34/2020г. по описа на Районен съд Свиленград в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. М. *** да му заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

         В жалбата се сочи, че съдът не е приложил правилно материалния и процесуалния закон, а вместо това се е впуснал в разсъждения и обсъждане на приложими варианти относно това на кому принадлежи правото да бъдат присъдени разноски, при позитивно за страната решение, която е получила безвъзмездно правна помощ и представеното от процесуалния представител на същата доказателства за това. Във връзка с това, съдът се е впуснал в разсъждения и обсъждания на норми установени в наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на императивни такива от Закона за адвокатурата. Като в следствие от това е погазил застъпеният в чл.36, ал.1 от ЗА принцип, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 от ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 в рамките на предвидения в горецитираната наредба размер. Счита, че в настоящия казус безспорно е била налице хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 вр. с ал.2 ЗА, а и същата не е била оспорена от страна на органа, поради което е следвало съдът да присъди възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в полза на процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е отразено, че предоставената на жалбоподателя услуга е безвъзмездна и същата се предоставя по ред и условия предвидени в закон – чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, като в тази връзка е направеното в о.с.з. искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя лично на него. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на решението в оспорената му част. Претендират се разноски и за настоящата инстанция.

         В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия адв. М. са депозирани писмени бележи със съдържание идентично на съдържанието на касационната жалба.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на оспореното решение в оспорената му част.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е основателна.

С Решение № 30/24.02.2020г., постановено по АНД № 34/2020г. състав на Районен съд Свиленград е отменил Електронен фиш серия К №2601740, издаден от ОДМВР – Хасково, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на А.Г. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и оставил без уважение искането на адв. С.М. да бъде осъден ответникът ОДМВР – Хасково да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ.

Както бе посочено по-горе предмет на разглеждане в настоящото производство е съдебното решение в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат районният съд е посочил, че от представения по делото Договор за правна защита и съдействие се установя, че адвокатското възнаграждение не е заплатено от жалбоподателя на неговия процесуален представител, а същото се претендира при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Съобразил, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Посочил е, че съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалваният административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененият акт или отказ. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. По отношение претендираното от адв. М., възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр с ал. 1 от ЗАдв е посочил, че разпоредбата на чл.2, ал.2 от наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения признава правото на адвокат, предоставил безплатна правна помощ и съдействие при хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗА да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в посочената Наредба №1. В конкретния случай / при двата варианта на разсъждение/ съдът приел, че след като АНО не е осъден за разноски липсва предпоставката за приложение на чл.38, ал.2, изречение първо от ЗА да бъде присъдено в полза на пълномощника на жалбоподателя исканото адвокатско възнаграждение.

Така постановеното решение в оспорената му част е неправилно. За осъществяване на съдебният контрол от касационната инстанция в тази му част мнозинството от съдебният състав взе предвид и разпоредбата на чл. 258, ал.2 от ГПК, приложима субсидиарно съгласно разпоредбата на чл.144 от АПК, съобразно която жалбата може да се подаде срещу цялото решение или отделни негови части.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл.38 в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

В производство пред районенният съд от процесуалния представител на жалбоподателя е претендирано заплащане на разноски - възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал на основание Закона за адвокатурата. В приложеното във възивното дело адвокатско пълномощно изрично е посочено, че указаната правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване. В конкретния случай производството пред районният съд е инициирано по жалба на санкционираното лице, което е било представлявано в същото от адвокат, а атакувания ЕФ е отменен от съда, като неправилен и незаконосъобразен, т.е . задължението за заплащане на разноски от страна на АНО е безспорно възникнала.

Посочените по-горе предпоставки в случая са били наналице, поради което районният съд е следвало да уважи така направеното искане за присъждане на разноски по делото. Като е постановил решение, с което е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който в оспорената му част следва да бъде отменен и вместо него от настоящата инстанция постановен друг, с който да бъде осъден ответникът ОДМВР – Хасково да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лева.

В жалбата, както и в представената по делото молба по хода на делото и приложени към нея писмени бележки адв.М. претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение и пред настоящата инстанция, като такова с оглед изхода на делото му се следва и отново се определя на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 300 лева, за касационната инстанция.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 30/24.02.2020г., постановено по АНД № 34/2020г. по описа на Районен съд Свиленград в частта, с която е оставено без уважение искането на адв. С.М. *** да му заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя безплатна правна помощ, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адв. С.П.М., член на Адвокатска колегия – Хасково сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие пред Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адв. С.П.М., член на Адвокатска колегия – Хасково сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                           / с особено мнение /

 

 

                                                                                   2.