Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. *, 06.07.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАША
ДИНЕВА, като разгледа гр. д. № 2569/2017 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 227, ал. 1, б. “В” от ЗЗД.
С тях е съединен насрещен иск с
правна квалификация чл. 97 от ЗЗД.
Главните искове са предявени от
Д.Г.И., ЕГН ********** *** против П.С.П., ЕГН ********** и Т.Ф.П., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***.
В хода на производството ищцата
е починала. С протоколно определение от 16.03.2018 г. на основание чл. 227 от ГПК на нейно място, за своята наследствена част – ½ част от спорното
право, за което са предявени искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 227, б. В от ЗЗД, е конституиран наследникът и по закон Б.С.П., ЕГН ********** ***.
Със същото определение е
прекратено производството по делото за останалата част от спорното право по
двата иска, тъй като другият наследник по закон на ищцата, е ответникът П.С.П..
Със смъртта на ищцата се е
прекратило и задължението на ответниците по договора за издръжка и гледане,
поради което по тяхно искане е прекратено производството и по насрещния иск с
правна квалификация чл. 97 от ЗЗД.
Определението е влязло в сила
на 24.03.2018 г.
След настъпилото в хода на
производството процесуално правоприемство, предметът на
спора се основава на следните твърдения на страните:
Ищецът поддържа изложеното в
исковата молба, че родителите му - Д.Г.И. и Спас П.И. са сключили с ответника -
П.С.П., по време на брака му с Т.П., договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 138, том V, дело № 1866/1990 г. на нотариус при ПРС. Със същия
Д. и Спас Иванови прехвърлили в собственост на ответниците собствения си
недвижим имот, представляващ полумасивна жилищна
сграда на един етаж, състояща се от стая, кухня и коридор със застроена площ от
30 кв. м. при граници: улица, Б.С., блок на ТКЗС и Иван Ценев, без дворното
място, в която е застроена, представляващо парцел № VІ – 197А, в кв. 5 по плана
на с. Л., общ. *, при граници: улица, И.Т., блок на ТКЗС, като ответниците се
задължили да поемат гледането и издръжката на прехвърлителите
до края на живота им, като им осигурят всичко необходимо за нормален живот.
Твърди се, че Д. и Спас Иванови
сключили договор с втория ответник и ищеца/двамата - техни синове/, обективиран в нотариален акт № 198, том V, дело № 1969/1990
г., по силата на който им дарили при равни части собствения си недвижим имот,
представляващ дворно урегулирано място, представляващо парцел VІ – 197А, в кв.
5 по плана на с. Л., общ. *, с площ от 1625 кв. м., с неуредени регулационни
сметки за 100 кв. м., при граници: улица, И.Н.Т., И.Ц.В.и Спас П.И.,
представляващ по сега действащия план на с. Л., утвърден с Решение на ОбС – * № 91/22.04.2008 г. – УПИ ХХХVІ – 211, в кв. 43 и УПИ
ХХХVІІ – 210, в кв. 43.
Сочи се, че ответниците никога
не са изпълнявали задълженията си по договора за издръжка и гледане срещу
прехвърляне на недвижимия имот. Поддържа се твърдението, че прехвърлителите
до 1995 г. взаимно се грижели един за друг и не им била необходима чужда помощ.
След влошаването на икономическите условия в периода 1995 г. – 1997 г. доходите,
които получавали не им достигали, за да задоволят основните си потребности, но
въпреки това ответниците не им осигурявали необходимите грижи и средства. През
2004 г. Спас И. починал, Д.И. останала сама и поради заболяванията си и възрастта
си не била в състояние да се грижи за себе си. Трябвало редовно да посещава
лекар и да взима лекарства. Средствата не и достигали, за да се грижи за
здравето си и не била в състояние да посещава медицински специалисти и
лаборатории за извършване на необходимите прегледи и изследвания. Ответниците
не и предоставяли средства и не се грижели за нея. Тя ги поканила да изпълняват
договорните си задължения, като и осигурят необходимата издръжка с нотариална
покана № 46/12.05.2016 г., на която те не отговорили и не предприели действия,
за да и осигурят нужните грижи и издръжка.
Искането към съда е да развали
договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 138, том V, дело № 1866/1990 г. на нотариус при ПРС за 4/12 ид. ч., включващи 3/12
ид. ч., прехвърлени от Д.И. и 1/12 ид. ч., прехвърлена от Спас И., поради неизпълнение на
договорното задължение на ответниците за предоставяне на издръжка и гледане и
да отмени договора за дарение обективиран в
нотариален акт № 198, том V, дело № 1969/1990 г. в частта, в която на втория
ответник е дарена по 1/8 ид. ч. от представляващ по
сега действащия план на с. Л. – УПИ ХХХVІ – 211, в кв. 43 и ЕПИ ХХХVІІ – 210, в
кв. 43. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците оспорват твърденията,
че не са изпълнявали договорните си задължения. Сочат, че преди смъртта на прехвърлителя Спас И. са полагали грижи за него, тъй като
той е бил във влошено здравословно състояние. След това са продължили да
полагат грижи за Д.И. до 2015 г. Тогава отношенията им с нея се влошили. Тя
подавала непрекъснато жалби срещу тях, поради което станало обективно
невъзможно изпълнението на задълженията им по договора, а прехвърлителката
- изпаднала в забава, тъй като не е предоставяла необходимото съдействие за
изпълнение задължението на насрещната страна по сделката.
Ответниците твърдят, че след
като получили нотариална покана от ищцата за изпълнение на договорното им
задължение, изпратили също такава до нея, в която са изразили съгласие да и
заплащат издръжка по посочена от нея банкова сметка. ***, че ищцата не е
посочила такава сметка.
Ответниците заявяват възражение
с правна квалификация чл. 87, ал. 5 от ЗЗД за погасяване по давност на правото
на ищцата да иска разваляне на договора за наследствената и част от недвижимия
имот представляващ 1/6 ид. ч.
Ответниците оспорват
основателността на иска по чл. 227, ал. 1, б. В от ЗЗД. Изразяват становище, че
ако искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД бъде уважен за ищцата отпада правния интерес
да търси отмяна на направеното дарение, тъй като има възможност да сключи друг
договор за издръжка и гледане и по този начин да обезпечи необходимостта си от
грижи и издръжка в пълен обем. Ответниците сочат, че единственият им доход е
пенсията на П.С., тъй като Т.П. от дълги години е безработна, поради което
даването на издръжка на ищцата ще доведе до поставянето им в положение по-тежко
от нейното. Сочат, че по отношение на ищцата дължат издръжка и други лица –
синът и Б.П., който разполага с достатъчно средства, за да я дава. Твърдят, че
същата не се нуждае от издръжка, тъй като месечният и доход надхвърля минимално
необходимия, определен от НСИ.
Заявяват възражение по чл. 227,
ал. 3 от ЗЗД за погасяване по давност на иска на ищцата за отмяна на
извършеното дарение.
Искането към съда е да отхвърли
предявените искове. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител – адв. Б. поддържа предявения иск. Моли съда
да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание
ответниците, чрез процесуалния си представител – адв. А. поддържат отговора.
Оспорва предявените искове. Молят съда да ги отхвърли. Претендират присъждане
на направените разноски.
Съдът, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Исковете са предявени от
надлежно процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са
частично основателни.
Съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
изправната страна по двустранен договор има право да иска развалянето му, ако длъжникът
не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря.
Не е спорно между страните и се
установява от представения нотариален акт № 138, том V, дело № 1866/1990 г., че
Спас П.И. и Д.Г.И. са прехвърлили на ответника П.П.
собствения си недвижим имот, представляващ полумасивна
жилищна сграда на един етаж, състояща се от стая, кухня и коридор със застроена
площ от 30 кв. м., без дворното място, в която е застроена, представляващо
парцел № VІ – 197А, в кв. 5 по плана на с. Л., общ. *, сега находяща
се в УПИ ХХХVІ-211 по плана на селото, одобрен със заповед № 91/22.04.2008 г.,
като са си запазили вещното право да ползват имота до края на живота си. Приобретателят се е задължил да гледа прехвърлителите,
като им осигури нормален и спокоен живот с всички необходими за това условия,
докато са живи, лично или чрез трето лице. Страните не спорят и за това, че към
момента на сключване на договора ответниците са били сключили граждански брак
помежду си. Следователно по силата на чл. 19 от СК/отм./ съпрузите са придобили
недвижимият имот, предмет на сделката в режим на съпружеска имуществена общност
и съгласно чл. 25, ал. 2 от СК/отменен/ е възникнала солидарна отговорност
между тях за изпълнение на поетото с договора задължение.
Спорно между страните е
изпълнявали ли са ответниците това задължение, както по отношение на Д.И.,
починала след подаване на исковата молба – на 27.02.2018 г., така и по
отношение на Спас И., починал на 28.11.2004 г.
Договорът за прехвърляне на недвижим
имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане е вид ненаименован, двустранен, алеаторен
договор, с продължително изпълнение на престацията на
приобретателя. Обемът и спецификите на задължението за гледане, в случай, че то не е детайлно
уредено между контрахентите, се определят във всеки
конкретен случай с оглед жизнените, битовите и здравните нужди на прехвърлителя и възможностите му да ги посреща сам.
Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и
независимо дали продавачът има собствени средства и имущество, от които да се
издържа. Възможностите на длъжника да предостави договореното, са без значение
- целта на договора е нуждите на прехвърлителя на
имота да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът
не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по
договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за
издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от отговорност. Ако
кредиторът не приема изпълнението без основателна причина за това, той се
поставя в забава, което освобождава длъжника от забава, но не и от задължението
за изпълнение. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, се определя
от действителните нужди на кредитора. Ако престираното
от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите
наследници не могат да искат разваляне на договора.
В настоящия случай за
установяване конкретните нужди на прехвърлителите и
изпълнението задължението на приобретателите са
ангажирани писмени и гласни доказателства и е приета съдебно – медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице Н.А.. Съдът кредитира показанията на
всички разпитани свидетели, тъй като в основната си част те съответстват едни
на други и на останалите събрани доказателства, и взаимно се допълват.
Свидетелите са дали сведения за факти, които са възприели непосредствено. Съобщеното
от тях не съдържа противоречия, ясно и конкретно е. Съдът цени показанията,
дадени от Б.П., като обяснения на страна в процеса. В хода на производството
същият е конституиран като ищец на мястото на починалата Д.И., поради което не
може да съвместява това си качество с качеството на свидетел по делото. Доказателствената
стойност на съобщеното от него, при разпита му съдебно заседание, проведено на
17.11.2017 г. се преценява от съда по правилата на глава ХІV, раздел ІІІ от ГПК
– Обяснения на страните.
От посочените доказателства,
съдът приема за установено, че към момента на сключване на договора прехвърлителите са били в добро здравословно състояние и
материално положение. Живеели са в с. Л., в имота, предмет на процесния договор. Ответниците са живеели в гр. *, но често
са посещавали прехвълрителите. През лятото са
пребивавали предимно в с. Л., където имат свое собствено жилище. С прехвърлителите взаимно са си осигурявали подкрепа и са се
подпомагали. Когато ответниците са престоявали продължително в с. Л., са
поддържали общо домакинство.
Необходимостта на прехвърлителите от грижи е възникнала в средата на 90-те
години, когато с оглед напредване на възрастта им, се е влошило и
здравословното им състояние. Спас П. е имал нужда от медицински грижи. Ответникът
е осигурявал посещението на лекар и настаняването му в болница. Полагал е грижи
за удобствата по време на хоспитализацията му./показания на свидетелите
Захариев и Велева/. Доставял е на родителите си необходимите продукти и ги е
посещавал често, за да ги подпомага в домакинството. Спас П. е починал през
2004 г. При доказателствена тежест на ищеца, той не установи наследодателят му
да е имал претенции или възражения относно изпълнението на договорните
задължения от страна на ответниците. Затова съдът приема, че до смъртта на Спас
П., те са му предоставяли пълния обем от грижи и издръжка, от които той е имал
нужда, поради което предявеният от наследниците му иск за разваляне на договора
за 1/12 ид. ч. е неоснователен и следва да се
отхвърли. / В този
смисъл решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г./ Отделен
е въпросът, че дори да се приеме обратното, то към момента на подаване на
исковата молба давностният срок по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД е бил изтекъл. Същият е 5 години и тече от последното неизпълнение на
задължението. В случая, то може да настъпи най- късно със смъртта на
наследодателя – 28.11.2004 г. В този момент съгласно чл. 1 от ЗН се открива и
неговото наследство, част от което е правото на наследниците му да искат
разваляне на неизпълнен от длъжниците договор. Искът е предявен на 12.05.2017 г.
Т.е. повече от 12 г. от смъртта на наследодателя и съответно – от откриване на
неговото наследство. Този срок значително надвишава давностният
по чл. 87, ал. 5 от ЗЗД.
След смъртта на Спас П.
ответниците са продължили да полагат грижи за Д.И., като са я посещавали по
няколко пъти в седмицата. През почивните дни са оставали в с. Л., в собствената
си къща, която се намира в един двор с дома на прехвърлителката.
През този период са поддържали общо домакинство с последната. Закупували са и
са и доставяли необходимите хранителни продукти. По време на празници са
взимали Д.И. *** и след това са я връщали обратно до дома и. Тя е присъствала
на всичките им семейни тържества и празници. Осигурявали са и здравни грижи при
необходимост и са я подпомагали при поддръжка на домакинството. /показания на
свидетелите/. Това положение е продължило до 2013 г., когато видно от
показанията на всички свидетели отношенията между страните са се влошили силно.
Общуването между тях е станало обективно невъзможно. Възниквали са непрекъснати
скандали, което е налагало и намесата на органите на МВР/писмо изх. №
313000-9432/07.11.2017 г., ведно с приложенията/. Това е довело до невъзможност
за ответниците да изпълняват задължението си за гледане, но не ги е освободило
от него. Затова, за правния спор е без значение каква е причината за влошените
отношения. Въпреки тях, с оглед поетото договорно задължение, ответницита са били длъжни да предприемат мерки за
предоставянето на издръжка на прехвърлителката, която
да включва както необходимата и сума за посрещане финансовите задължения, така
за осигуряване в натура на необходимата и грижа и подкрепа от трети лица. При доказателствена
тежест на ответниците те не са установили през периода от 2013 г. до смъртта на
прехвърлителката на 27.02.2018 г. да са и
предоставяли издръжка, с която тя да може напълно да задоволи необходимостта си
от парични средства и грижа в натура. Затова е налице неизпълнение на
договорното им задължение за период от
около четири години, което е основание за развалянето на двустранния договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с Д.И., на
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
Предвид изложеното предявеният
иск за разваляне на договора за 3/12 ид. ч./1/4 ид. ч./ от недвижимия имот, следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 227, ал. 1, б. В
от ЗЗД дарителят може да развали договора за дарение, ако дареният откаже да му
даде издръжка, от която той се нуждае.
Не е спорно между страните и се
установява от представения нотариален акт № 198, том V, дело 1969/1990 г., че Д.И.
и Сапс И. са дарили на двамата си синове/ищеца и
ответника/ собствения си недвижим имот, представляващ дворно урегулирано място,
находящо се в с. Л., общ. *, съставляващо парцел VІ –
197А, кв. 5 по плана на селото. Видно от представената скица от 04.04.2017 г. и
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Е.А.
Решение на ОбС - Перинк №
91/22.04.2008 г. е утвърден нов ПРЗ на с. Л., като от парцел VІ – 197А са
образувани два урегулирани поземлени имота – УПИ ХХХV – 211 и УПИ ХХХVІІ – 210. Предвид
отсъствието на други уговорки в договора за дарение, следва че прехвърлителите са били собственици на недвижимия имот при
равни части и са прехвърлили същия на синовете си също при равни части. Т. е.
след изменението на ПРЗ на с. Л. по силата на договора за дарение всеки от
дарените е станал собственик на по 1/2 ид. ч. от
новообразуваните два урегулирани поземлени имота. В резултат на прехвърлителната сделка, от Д.И., П.П.,
придобил в собственост ¼ ид. ч. от УПИ ХХХV –
211 и УПИ ХХХVІІ – 210 по сега действащия плана на с. Л., общ. *.
Предмет на спора е налице ли са
основанията за отмяна на това дарение, поради непризнателност на дарения,
изразяваща се в недаване на издръжка на дарителката, от която последната е
имала нужда.
Договорът за дарение е
едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно и
веднага отстъпва в собственост на дарения едно имуществено право. Срещу
полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя,
съдържанието на което е очертано в разпоредбата
на чл. 227, ал.
1 ЗЗД. Съгласно посочената правна норма дареният е непризнателен,
ако умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово
дете, или участва в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при
обстоятелства, които изключват наказуемостта; когато набеди дарителя в
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен
ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена; както
и ако откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. В тези
случаи законът приема, че непризнателността на дарения е достатъчно укорима, за да има право дарителя да отмени извършения дарствен акт.
Отмяната на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на
дарения за признателност към дарителя.
Една
от формите на непризнателност, визирана в чл. 227, ал. 1, б. В от ЗЗД,
представляваща основание за отмяна на извършеното дарение е отказ от страна на
дарения да даде издръжка на дарителя, от която последният се нуждае. Хипотезата
на чл. 227, ал. 1, б. В от ЗЗД ще е налице, когато дарителят има трайната нужда
от издръжка, отправил е искане за предоставянето и до дарения и последният
/изрично или мълчаливо/ е отказал да я дава, при положение, че е имал
възможност за това.
От приложената по делото нотариална
покана, връчена на 14.05.2016 г. на ответника П., се установява, че дарителката
е уведомила дарения, че поради възрастта, влошеното си здравословно състояние и
тежкото си материално положение, има нужда от издръжка и го е поканила да и
дава такава в размер на 300 лв. месечно. При доказателствена тежест на
ответника той не е установил след получаване на поканата да е предоставял
издръжка на дарителката си.
Спорно между страните е имала ли е
нужда дарителката от издръжка. Такава е налице, когато тя с получавания от нея
доход и притежаваното имущество не може трайно да посрещне нуждите си, обусловени
от обичайния и начин на живот, възрастта и здравословното и състояние. Договорът
за дарение е свързан с нравствените норми, а основанието за сключването му е дарственото намерение на дарителя, затова задължението на
дарения за признателност се трансформира в задължение за давана на издръжка
само при условие, че дарителят не може сам да си осигури такава, а дареният има
възможност да я дава без да поставя себе си или други лица, на които дължи издръжка,
в по-неблагоприятно положение от това на дарителя.
В настоящия случай от представените писмени
доказателства и приетата основан и
допълнителна съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Н.
Алексиев се установява, че към момента на отправяне на поканата за даване на издръжка,
Д.И. е била в напреднала възраст – на 81 г. Здравословното и състояние е било влошено.
Диагностицирана е със: Захарен диабет тип 2. Артериална хипертония. Сърдечна
недостатъчност. Глаукома. За заболяванията си непрекъснато е приемала
медикаменти, като част от стойността им се поемала от Здравната каса, което се
установява от представената справка, издадена от РЗОК – *. Вещото лице е
констатирало, че освен хроничните заболявания дарителката е търсила инциденто медицинска помощ от лекар невролог и лекар –
психиатър, които също са предписвали прием на медикаменти до отзвучаване на
симптомите. Затова съдът приема, че необходимостта от закупуването им няма
траен характер. Експертът е посочил и че с оглед възрастта на лицето, е
възможно периодично да страда от вирусни инфекции за лечението, на които също
се приемат медикаменти до отшумяване на симптомите. Заключените на вещото лице
е, че средно месечният разход на дарителката за закупуване на лекарства е около
60 лв. Вещото лице Я.А., изготвила приетата съдебно икономическа експертиза
също е приела, че месечният разход за лекарства на Д.И. през процесния период 2016 г. – 2017 г. е бил 62.23 лв. Като е
взел предвид представените по делото доказателства и статистическите данни,
публикувани от НСИ експертът е дал заключение, че през 2016 г. средномесечният
разход на ищцата за посрещане на всичките и нужди и потребности, е бил в размер
на 380.13 лв., а през 2017 г. – на 407.58 лв. Съдът кредитира изцяло
заключенията на съдебно-медицинската и съдебно – икономическата експертиза, тъй
като те се обосновани и обективни, дадени от вещи лица с необходимите знания и
професионален опит. Затова приема за установено, че през периода, за който Д.И.
е търсила издръжка от ответника, месечните средства, които са и били необходими
за поемане на нуждите и от храна, здравни грижи, нормални битови условия и
подходящ за възрастта и здравословното и състояние жизнен стандарт са съответно
в размер на 380.13 лв. – за 2017 г. и 407.58 лв. – за 2017 г.
От представеното удостоверение изх. №
3042-13-370/10.11.2017 г. на НОИ, ТП – * се установява, че през този период дарителката
е получавала пенсии и добавки към тях в размер от 416.16 лв. до 436.65 лв.,
месечно. Следователно получаваният доход е бил достатъчен за поемане на
разходите, които е имала прехвърлителката. Затова
съдът приема, че тя не е имала нужда от издръжката, която е търсила от дарения.
Отсъствието на нужда от издръжка е достатъчно основание за отхвърляне на
предявения иск по чл. 277, ал. 1, б. В от ЗЗД. Затова не следва да се обсъжда
възражението на ответника, че не е имал достатъчно доходи и имущество да дава
такава.
Предвид изложеното, като неоснователен
следва да се отхвърли предявеният иск по чл. 227, ал. 1, б. В от ЗЗД за отмяна
на договора за дарение, в частта, в която Д.И. е дарила на П.П. собствената си 1/8 част от недвижимите имоти .
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно с уважената част от иска в размер на 490 лв.
В полза на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК следва да се присъдят направените разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 984.00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД по иска на Б.С.П., ЕГН ********** ***, като наследник на Д.Г.И.,
бивш жител ***, починала на 27.02.2018 г., за което е съставен акт за смърт №
260/28.02.2018 г. на община *, поради неизпълнение, ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА
ИМОТ СРЕЩУ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, сключен на 12.11.1990 г., за който е съставен
нотариален акт № 138, том V, дело № 1866/1990 г. на нотариус Вергиния Янкова, с
район на действие ПРС, В ЧАСТТА, в която Д.Г.И., бивш жител ***, починала на
27.02.2018 г., за което е съставен акт за смърт № 260/28.02.2018 г. на община *,
е прехвърлила срещу задължение за гледане, на П.С.П., ЕГН **********, по време
на брака му с Т.Ф.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** собствеността върху
¼ ид. ч. /една четвърт идеална част/ от
недвижим имот, представляващ ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА НА ЕДИН ЕТАЖ, състояща
се от стая, кухня и коридор със застроена площ от 30 кв. м. при граници: улица,
Б.С., блок на ТКЗС и Иван Ценев, без дворното място, в която е застроена,
представляващо парцел № VІ – 197А, в кв. 5 по отменения план плана на с. Л.,
общ. *, при граници: улица, И.Т., блок на ТКЗС, а по сега действащия, утвърден
с Решение № 91/22.04.2008 г. на ОбС – * – УПИ ХХХVІ –
211, в кв. 43, с площ от 826 кв. м. , при граници на УПИ по скица: от
северозапад – улица, от североизток – парцел ХХХV-213, от югоизток – имоти
извън регулация и от югозапад – парцел ХХХVІІ-210, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разваляне на договора, поради неизпълнение, в ЧАСТТА, в която Спас П.И., бивш
жител ***, починал на 28.11.2004 г., за което е съставен акт за смърт №
13/29.11.2004 г. на кметство с. Л. е прехвърлил на П.С.П., ЕГН **********, по
време на брака му с Т.Ф.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** собствеността
върху 1/12 ид. ч. /една дванадесета идеална част/ от
същия недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на
основание чл. 227, ал. 1, б. В от ЗЗД от Б.С.П., ЕГН ********** ***, като
наследник на Д.Г.И., бивш жител ***, починала на 27.02.2018 г., за което е
съставен акт за смърт № 260/28.02.2018 г. на община * за ОТМЯНА на договор за
дарение, сключен на 26.11.1990 г., за което е съставен нотариален акт № 198,
том V, дело № 1969/1990 г. на нотариус Вергиния Янкова, с район на действие
ПРС, в ЧАСТТА, с която Д.Г.И., бивш жител ***, починала на 27.02.2018 г., за
което е съставен акт за смърт № 260/28.02.2018 г. е дарила на П.С.П., ЕГН **********,
с адрес: *** собствената си 1/8 ид. ч. /една осма
идеална част/ от недвижими имот, представляващ дворно урегулирано място,
представляващо парцел VІ – 197А, в кв. 5 по отменения план на с. Л., общ. *, с
площ от 1625 кв. м., с неуредени регулационни сметки за 100 кв. м., при
граници: улица, И.Н.Т., И.Ц.В.и Спас П.И., от който по сега действащия план на
с. Л., общ. *, утвърден с Решение № 91/22.04.2008 г. на ОбС
– * са образувани два урегулирани поземлени имоти - УПИ ХХХVІ – 211, в кв. 43 и
УПИ ХХХVІІ – 210, в кв. 43, поради недаване на издръжка, от която дарителят е
имал нужда, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК П.С.П., ЕГН ********** и Т.Ф.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
да заплатят солидарно на Б.С.П., ЕГН ********** *** сумата от 490
лв./четиристотин и деветдесет лева/, представляваща направени разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на П.С.П.,
ЕГН ********** и Т.Ф.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 984.00
лв./деветстотин осемдесет и четири лева/, представляваща направени разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: