№ 8909
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20221110170532 по описа за 2022 година
Ищецът А.П.И. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
25.12.2020г. настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което били увредени
сглобяеми бетонни елементи за облицовка на отводнителни окопи и комплект капак.
Ищецът сочи, че уврежданията били причинени в резултат на виновното и противоправно
поведение на водача на автомобил м. “Рено”, м. “Премиум 450”, с рег. № *********, с
ремарке, с рег. № ******** с водач *********, който при излизане от АМ “Тракия” и
включване в етапна връзка, не упражнил контрол над управляваното МПС, което излязло
извън пътното платно и се ударило в отводнителната бетонна канавка. В исковата молба са
наведени твърдения, че гражданската отговорност на водача на посоченото превозно
средство е застрахована при Kooperativa Pojistovna A.S.- застрахователна полица SK/
007/**********, с номиниран кореспондент за обработка на щети на територията на
Република България “ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп” АД.
Ищецът поддържа, че предявил претенцията си пред номинирания коереспондент,
който платил обезщетение в размер на 3163,50 лева. Същият сочи, че не е съгласен с
определеното обезщетение и развива съображения, че в случая пасивно процесуално
легитимиран по предявения иск се явява Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи.
При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да плати сумата 632,70 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие настъпило на 25.12.2020г. застрахователно събитие- ПТП,
съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка-
1
застрахователна полица SK/ 007/**********.
В срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 25.12.2020г. е настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП), при което
автомобил м. “Рено”, м. “Премиум 450”, с рег. № *********, с ремарке, с рег. № ********
при излизане от АМ “Тракия” и включване в етапна връзка излязъл извън пътното платно и
се ударил в отводнителната бетонна канавка, и увредил сглобяеми бетонни елементи за
облицовка на отводнителни окопи и комплект капак.
Относно механизма на ПТП е назначена съдебно- автотехническа експертиза, съгласно
заключението на която на 25.12.2020г. л.а. м. “Рено”, м. “Премиум 450”, се движел по АМ
“Тракия” и при км. 289+ 450 водачът изгубил контрол върху управлението върху превозното
средство, вследствие на което напуснал платното за движение вляво по посоката му на
ориентация и се блъснал в отводнителна бетонна канавка. Вследствие на произшествието
били увредени 15 метра бетонно съоръжение и отводнителна шахта. Според вещото лице
посочените увреждания се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната
пазарна стойност на вредите е 3796,20 лева.
Установява се от представеното платежно нареждане, че на 27.04.2023г. ответникът е
платил сумата 632,70 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 513 КЗ. Уважаването му предпоставя
кумулативната наличност на следните обстоятелства: настъпване на ПТП на територията на
Република България от МПС с чуждестранна регистрация в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, наличие на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при чуждестранен застраховател за увреждащото МПС,
виновно и противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка с което са
произлезли вреди, вид и размер на вредите, вина.
Между страните не е спорно, че на 25.12.2020г. на АМ “Тракия”, при 289+450 км.,
пътна връзка към пътен възел “Зимница”, е настъпило ПТП с участието на л.а. м. “Рено”, м.
“Премиум 450”, с рег. № *********, с ремарке, с рег. № ******** с регистрация в
Република Словения, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата. Установява се, че
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" за превозното средство,
управлявано от водача, по чиято вина е реализирано процесното ПТП, е Kooperativa
Pojistovna A.S., Република Словения, покриващ риска "Гражданска отговорност" по
системата "Зелена карта".
Механизмът на ПТП се установява посредством събраните писмени доказателства,
както и заключението на САТЕ. От същите се установява и при какви обстоятелства е била
причинена увредата на бетонното съоръжение и отводнителната шахта, а именно: на
2
25.12.2020г. л.а. м. “Рено”, м. “Премиум 450”, се движел по АМ “Тракия” и при км. 289+ 450
водачът изгубил контрол върху управлението върху превозното средство, вследствие на
което напуснал платното за движение вляво по посоката му на ориентация и се блъснал в
отводнителна бетонна канавка. Изложеното обуславя извода, че водачът на л.а. м. „Рено” не
е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на
МПС, да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват- чл. 20,
ал. 1 ЗДвП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е
възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена
сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите
увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е
отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола
корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна
връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на
ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
В светлината на изложеното, следва да се приеме, че водачът на л.а. м. “Рено” е
нарушил правилото за движение по пътищата, регламентиращи задължение на водачите на
МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
регламентирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП- “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”. Неизпълнението на това
задължение е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м. “Рено” бе
спазил задължението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, до удар не би се стигнало.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Рено”, следва да
бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
3
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г.,
решение № 153/ 22.12.2011г. по т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС
по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за
приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към
имуществената застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от
застрахователя застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба №
24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на
изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не
са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и
когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този
смисъл разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213
КЗ”. При изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на
овехтяване. В т.см. решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о:
4
„Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената
застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г.
на ВКС по т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Нормата на чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ
(отм.), изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е
произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и
решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на
случая сочи, че действителната стойност на повреденото имущество е 3796,20 лева, в
какъвто размер е платеното от ищеца обезщетение. Съгласно признанието на ищеца в
исковата молба преди предявяване на иска номинираният кореспондент на застрахователят
на гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Рено” за обработка на щети на
територията на Република България е платил сумата 3163,50 лева. Установява се, че след
предявяване на иска, на 27.04.2023г., ответникът е платил сумата 632,70 лева, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на решението, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното, съобразявайки факта на
извършеното плащане, съдът счита, че задължението е погасено чрез плащане изцяло, което
обуславя извод, че предявеният иск следва да бъдат отхвърлен.
Относно разноските:
Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на
спора и се разпределя по правилата на чл. 78 ГПК. Ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1 ГПК, а при отхвърляне на иска и при
прекратяване на делото правото на разноски принадлежи на ответника - чл. 78, ал. 3 и ал. 4
ГПК. В полза на ответника е признато право на разноски и за случаите, когато с поведението
си той не е дал повод за завеждане на делото и признае иска - чл. 78, ал. 2 ГПК. По аргумент
за обратното от чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото. В
конкретния случай това би означавало ответникът не само да е признал исковете, но и да е
платил преди предявяването им. Конкретиката на случая сочи, че исковете са предявени на
23.12.2022г. Ответникът е изпълнил задължението си, извършвайки плащания на
27.04.2023г. Плащането е извършено след образуване на делото, което обуславя извод, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
5
Конкретиката на случая сочи, че в настоящото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът
е представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.П.И., с БУЛСТАТ ***********, чрез О.П.У. - Я., против
С. Н.Б.Б.А.З., с ЕИК ***********, за сумата 632,70 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие- ПТП, от 25.12.2020г.,
имуществени вреди в резултат на виновното и противоправно поведение на *********,
roden na 03.01.1975г., чиято гражданска отговорност е застрахована от Kooperativa Pojistovna
A.S., Република Словения- застрахователна полица № SK/ 007/ **********.
ОСЪЖДА С. Н.Б.Б.А.З., с ЕИК ***********, да плати на А.П.И., с БУЛСТАТ
***********, чрез О.П.У. - Я., сумата 150 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6