РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 20.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на първи
март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 7348
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.Р.Т. и К.Р.Т. против З. „О.“ АД, с която
са предявени искове с правно основание чл. 226 във връзка с чл. 249, т. 3 от
Кодекса за З.то (отм.) във връзка с чл. 189 от Закона за здравето. При
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите против М.Б.ЗА А.Л.– Б.АД.
В исковата молба ищците твърдят, че
са синове на С.А.Т., починала на 67 години на 01.07.2011 г. Твърдят, че на
22.06.2011 г. майка им била блъсната като пешеходец на пешеходна пътека в гр.
Карнобат като получила телесни увреждания, представляващи счупвания на 5-то,
6-то, 7-мо и 8 – мо ребро в лявата гръдна половина, контузия на гръдния кош,
контузия на белия дроб. Непосредствено след произшествието била приета в М.Б.ЗА
А.Л.– Б.АД със силни болки в лявата
гръдна половина и главоболие. По време на болничния престой били направени
изследвания, които установили получените травми. Била направена кардиограма. В историята на
заболяване не били вписани минали заболявания. Твърдят, че към момента на
катастрофата майка им имала хроничен атрофичен бронхит, бронхектазии,
хипертония с дилатация на сърцето, дребноогнищна миокардиосклероза, исхемична болест
на сърцето, коронаросклероза, артериослеротична нефроцироза, хроничен
пилонефрит, диабетна нефропатия. Поддържат, че проведеното лечение в болницата
не било съобразено с наличните тежки хронични заболявания на пострадалата и тя
била изписана на 27.06.2011 г. след петдневен престой с погрешно медицинско
заключение, записано в епикризата й, че е здрава и с препоръки за диетичен
режим и терапия. Твърдят, че майка им се прибрала в къщи като била трудно
подвижна, много трудно дишала, имала силно главоболие, гръдният й кош бил с
огромни синини. Изпитвала силни болки. С. Т. починала на 01.07.2011 г. без да
получи подобрение. Като причина за смъртта й било посочено – остра сърдечна
недостатъчност, развила се в резултат на миокарда и съдовете. Твърдят, че понасят трудно
смъртта на майка си, която ги отгледала с много любов, грижела се за тях и ги
обичала. Ищците и майка им били много близки и имали безконфликтни отношения с
майка си. Твърдят, че с решение по гр.д. № 48945/2014 г. по описа на СРС, 65 състав
ответникът МБАЛ Б.АД било осъдено да заплати сумата от по 1500 лева на всеки от
ищците, представляваща част от сумата от 100000 лева – неимуществени вреди,
настъпили в резултат на смъртта на майка им.
С решението си съдът приел, че лекуващите лекари са провели лечение,
което не съответства на правилата за добра медицинска практика, не било
съобразено с тежките хронични заболявания и със съществуващия риск от сърдечна
недостатъчност. В хода на производството по делото било установено, че МБАЛ Б.АД
има сключена при ЗАД „ОЗК – З.“ АД застраховка „Професионална отговорност“ –
секция ІV – отговорност на лекари, стоматолози и медицински персонал, сключена
с полица № 0745-800-2010-00001/28.12.2010 г., действала към смъртта на С. Т..
Твърдят, че застрахователното дружество е привлечено като трето лице – помагач
в производството по делото и съответно било обвързано от влязлото в сила
съдебно решение. Поддържат, че е налице правен интерес за ищците да предявят
иск за разликата над сумите от 1500 лева до пълния размер от 100000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди. Поддържат, че ответникът ЗАД „ОЗК – З.“
дължи обезщетение на двамата ищци на основание сключения договор за
професионална отговорност, а вторият ответник – МБАЛ – Б.АД носи отговорност по
чл. 49 от Закона за задълженията и договорите по причина, че смъртта на
пострадалата е в пряка връзка с поведението на негови служители в отклонение от
утвърдените медицински стандарти по чл. 6 от Закона за лечебните заведения,
както и установените правила за добра медицинска практика. Молят главният
ответник ЗАД „ОЗК – З.“ да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата от
98 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение за настъпило на
01.07.2011 г. застрахователно събитие – покрит риск по застраховка
„Професионална отговорност“, ведно със законната лихва от датата на настъпване
на събитието – 01.07.2011 г. до окончателното им плащане. При условията на
евентуалност моли ответникът МБАЛ Б.АД да бъде осъден да заплати сумите като
обезщетение за вреди, причинени от негови служители в нарушение на медицинските
стандарти и правилата за добра медицинска практика, ведно със законната лихва.
Претендират и направените по делото разноски.
Главният ответник ЗАД „ОЗК – З.“ в
отговора на исковата молба оспорва предявения иск като поддържа, че не е възникнало основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение,
тъй като МБАЛ Б.АД не е изпълнил задълженията си по договора и общите условия
към него. Поддържа, че застрахованият не е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие в срок по чл. 28 от
Общите условия, както и не е взел всички необходими мерки за ограничаване или
намаляване на вредите. Позовава се на разпоредбата на чл. 29 от Общите условия,
според които при неизпълнение на посочените задължения застрахователят може да
прекрати договора или да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Твърди,
че застрахования не е изпълнил и задължението си по чл. 30 от Общите условия,
тъй като не е уведомил в уговорения срок застрахователя за предявените срещу
него претенции. Поддържа, освен това, че лекарите, които са извършвали
лечението не са част от списъка на лекарите, чиято професионална отговорност е
предмет на договора. Оспорва размера на причинените неимуществени вреди като
определя претенцията като прекомерна. Твърди, че в сключения застрахователен
договор е определен лимит, който за едно застраховано лице е 20000 лева, а за
едно застрахователно събитие – 50000 лева. Твърди, че не е обвързан от
решението на Софийски районен съд, 65 състав, който е разгледал частичен иск
срещу евентуалния ответник. При условията на евентуалност прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземането като поддържа, че давността е
3-годишна. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен спрямо застрахователното
дружество. Претендира направените по делото разноски.
Евентуалният ответник МБАЛ Б.АД в
отговора на исковата молба оспорва предявения иск. Твърди, че в изпълнение на
задълженията си по чл. 189 от Закона за здравето е сключил застраховка
„Професионална отговорност“ със ЗАД „ОЗК – З.“, което покрива отговорността на
лекари и медицински персонал за периода от 06.01.2011 до 05.12.2012 г.,
включително и към 01.07.2011 г. Оспорва също така, че смъртта на майката на
ищците е в пряка връзка с проведеното от негови служители лечение в отклонение
на утвърдените медицински стандарти по чл. 6 от Закона за лечебните заведения и
правилата на добрата медицинска практика. Оспорва размера на предявените
искове. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Установява се
от представените по делото препис – извлечение от Акт за смърт № 24/02.07.2011
г. и удостоверение за наследници № 190/11.07.2011 г., че С. А. Т. е починала на
01.07.2011 г. и е оставила като наследници по закон Н.Р.Т. и К.Р.Т. – синове.
С Решение от
07.08.2015 г. по гр.д. № 48945/2014 г. по описа на СРС, 65 състав, влязло в сила
на 27.04.2016 г. МБАЛ Б.АД е осъдено да заплати на Н.Р.Т. и К.Р.Т. сумата от по
1500 лева, като част от общо претендираната сума от 100000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат
на смъртта на С. А. Т.. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника – ЗАД „ОЗК – З.“. В мотивите на решението
е посочено, че смъртта на С. А. Т. е настъпила в резултат на неадекватно и
несъобразено с добрата медицинска практика и медицинските стандарти лечение,
тъй като не била извършена задължителната в конкретния случай консултация с
кардиолог, не е разчетена и направената ЕКГ, не са отчетени хроничните заболявания
на пострадалата, за които е съобщила, не са извършени необходимите кръвни
изследвания, не е отчетено, че на направената рентгенография е имало данни за
белодробен застой и пациентката не е следвало да бъде изписвана от лечебното
заведение.
За установяване
на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката П.И.Т. – съпруга на ищеца К.Т.. В показанията си тя установява, че
до 2008 г. живели заедно с нея в една къща. След това си купили друго жилище,
но в близост до къщата на С. Т. в гр. Сунгурларе. Н.Т. работел в Гърция около
9-10 години, но имал непрекъснат контакт с майка си по телефона. Прибирал се
различно или месечно или на два месеца. Двамата ищци били в много близки
отношения с майка си. Имало разбирателство между всички. Те много й помагали,
отзовавали се непрекъснато на нейните нужди. Домакинството им било общо и
затова си помагали. След смъртта й ищците често говорели за майка си, споделяли
хубавите моменти. Имало болка, тъй като смъртта й настъпила внезапно,
стресиращо, шокиращо.
На 28.12.2010
г. между ЗАД „ОЗК – З.“ АД и М.Б.ЗА А.Л.Б.АД е сключен застрахователен договор
със застрахователна полица № 2745-800-2010-00001, по силата на който
застрахователят е поел задължение да застрахова професионалната отговорност на 206,5
бр. лекари и 493 бр. медицински персонал, служители на застрахования съгласно
приложен списък. Застрахователния договор е сключен за периода от 06.01.2011-05.01.2012
г. при действието на общи условия, уреждащи отношения при настъпване на
застрахователно събитие и Секция ІV. В Застрахователния договор са посочени
лимити на отговорността, както следва: 50000 лева за едно събитие, в това число
20 000 лева за едно застраховано лице и 100000 лева за срока на застраховката. Съгласно
чл. 23 от Общите условия по застраховка професионална отговорност отговорността
на застрахователя е до действителния размер на вредата, но не повече от
договорените лимити на отговорност.
По делото е
прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице установява, че съобразно
данните за минали заболявания е следвало да се извърши преглед от лекар интернист
и/или лекар с втора специалност каридология, от интернист с втора специалност
по белодробни болести, интернист с втора специалност бъбречни болести,
интернист с втора специалност ендокринология.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По главните искове.
По своя характер професионалната
отговорност като обект на З. има имуществен характер и цели да обезщети
вредите, причинени на трети лица, от този, който упражнява определена дейност,
свързана с определен риск, включително и медицинска дейност. Тя е вид
гражданска отговорност, която възниква в резултат на противоправно виновно
деяние (действие или бездействие) на лекар (лична отговорност) или на лечебно
заведение като юридическо лице от дейността на негови служители и при
настъпване на вреди, които са в пряка причинна връзка с деянието. От своя
страна, професионалната отговорност може да произтича от договор или от деликт,
като това се определя в зависимост от изложените от ищеца твърдения в исковата
молба. Доколкото застраховката „Професионална отговорност“ е вид гражданска
отговорност, то съответно приложение намират правилата на Глава Дванадесета от
Кодекса за З.то (отм.). Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за З.то (отм.) увреденият,
спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност (респ.
професионална отговорност) е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Въз основа на изложените в
исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл. 226 от Кодекса за З.то (отм.), доколкото са въведени твърдения, че в
резултат на бездействие на служители – лекари на лечебно заведение за ищците са настъпили неимуществени вреди,
настъпили в резултат на смъртта на тяхната майка. Основателността на предявения
иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че смъртта на
наследодателката на ищците е настъпила в резултат на виновно противоправно
деяние на служители на лечебно заведение, както и че тяхната професионална
отговорност е предмет на застрахователен договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК посочените обстоятелства
е следвало да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от ищците,
като в тежест на ответника е било да установи посочените от него обстоятелства,
които изключват или ограничават отговорността му за обезщетяване на вредите.
Настоящият съдебен състав намира,
че е установено настъпването на застрахователно събитие, като страните са обвързани
от постановеното по гр.д. № 48945/2014 г. по описа на СРС, 65 състав в частта,
с която е установено, че „М.Б.ЗА А.Л.– Б.“ АД отговаря при условията на чл. 49
от ГПК за вреди от смъртта на С.А.Т., настъпили в резултат на виновно действие
или бездействие на служители на болницата. Ответното застрахователно дружество
е обвързано от установителното действие на мотивите, тъй като решението е
постановено при участието му като трето лице помагач на страната на ответника.
В настоящото производство съдът не е обвързан единствено по отношение на
размера на предявения иск, тъй като в производството е разглеждан и уважен
частичен иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид определени обстоятелства,
а именно възрастта на починалата, родствената близост с ищците, данните относно
техните лични отношения преди смъртта й. Въз основа на посочените обстоятелства
и събраните по делото доказателства и независимо от това, че човешкото страдание
не може да бъде оценено в пари, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния случай от значение е обстоятелството, че починалата е майка на
ищците, с която те са имали близки и топли отношения. Следва да се отчете
отражението върху емоционалното им състояние след смъртта й. Отражение има и
възрастта на починалата, която към момента на настъпване на събитието е била на
67 години. Въз основа на изложеното, съдът намира, че справедливо е обезщетение
в размер на по 80000 лева за всеки от ищците.
От събраните по делото
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че ответното
застрахователно дружество е страна по договор за застраховка „Професионална
отговорност“, по силата на която е поел задължение да покрие отговорността на
лекари и служители на евентуалния ответник „М.Б.ЗА А.Л.– Б.“ АД. В срока на
действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие.
Неоснователни са възраженията на
главния ответник, направени с отговора на исковата молба за недължимост на
застрахователното обезщетение, поради неизпълнение на задължения на
застрахования по договора за застраховка. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.
2 от Кодекса за З.то (отм.) Застрахователят може да прави възраженията, които
произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1. Независимо
от това, че ответникът се позовава на неизпълнение на задължения по чл. 28 от
Общите условия на договора, то те доколкото не разкриват отклонение от
правилата, предвидени в чл. чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1 от кодекса, застрахователят
не може да основава отказа си да плати обезщетение на увредените лица на
посоченото основание.
Неоснователно се явява и
възражението, че лекарите, вписани в медицинските документи не са застраховани
лица. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от Закона за здравето лечебните
заведения задължително застраховат лицата,
които упражняват медицинска професия в лечебното заведение, за вредите,
които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните
им задължения, т.е. това са лицата, с които лечебното заведение има сключени
договори. Установява се, че лекарите, които са участвали при прегледите и
наблюдението на С. Т. са били в трудово правоотношение с застрахованото
болнично заведение и следователно са
били застраховани лица по смисъла на застрахователния договор.
Основателността на предявения иск
по отношение на застрахователя, обаче, е поставена в зависимост от уговорените
от страните по застрахователния договор лимити на отговорност, а именно:
50000 лева за едно събитие,
в това число 20 000 лева за едно застраховано лице и 100000 лева за срока на
застраховката. От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на починалото лице е можело да бъдат направени
консултации с определени специалисти въз основа на данните за предходни
заболявания, като е посечено, че специалист интернист е д-р Д. Т. К.е този,
който е следвало да установи по анамнестични, клинични или инструментални
признаци необходимостта от назначаване на необходимите консултации. Видно от
представеното по делото поименно щатно разписание към 01.02.2011 г. д-р К.е
изпълнявал длъжност лекар, вътрешни болести в Спешно отделение на болницата,
като от приложените по делото като доказателства медицински документи, той е
участвал при преглед и преценка на състоянието на С.А.Т.. По делото не са
ангажирани доказателства, че застрахователното дружество е изплатило
обезщетения по застрахователната полица в размер до 100 000 лева за срока на действието
на договора и следователно следва въз основа на събраните по делото
доказателства да бъде определена стойността на обезщетението като се съобрази
лимитът за едно събитие и едно застраховано лице. Следва да се посочи, че
застраховани лица са лекарите и други медицински служители, чиято отговорност е
предмет на застрахователния договор. Въз основа на приетото по делото
заключение на съдебно-медицинска експертиза може да се приеме, че вредоносният
резултат е настъпил поради неправилна преценка на състоянието на пациента от
лекар със специалност вътрешни болести, който е участвал при лечението на С. Т..
При липсата на доказателства за това, че
за същото застрахователно събитие е изплатено застрахователно обезщетение и при
определен лимит от 20000 лева за застраховано лице, то предявеният иск против
застрахователното дружество може да бъде уважен до размер от 10000 лева за
всеки от ищците.
Следователно, главните искове
против ЗАД „ОЗК – З.“ АД с правно основание чл. 226, ал.1 от Кодекса за З.то
следва да бъдат уважени за сумата от по 10000 лева за всеки от ищците, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Неоснователно се явява
направеното възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 197 от Кодекса за З.то правата по застрахователния договор се погасяват с
тригодишна давност считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие, а при застраховки "Живот" и "Злополука" и при
застраховки "Гражданска
отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение
№ 1 - с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Договорът
за застраховка „Професионална отговорност“ попада в приложното поле на т. 13 от
Раздел ІІ, б. А от Приложение № 1 към Кодекса за З.то (отм.), т.е. правата по
този договор с погасяван с изтичане на пет години от датата на настъпване на
застрахователното събитие. Смъртта на С. Т. е настъпила на 01.07.2011 г. и това
е датата на застрахователното събитие, като към датата на подаване на исковата
молба – 15.06.2016 г. давностният срок не е изтекъл.
По евентуалните искове.
С оглед размера на претенциите, а
именно 98500 лева, представляващи част от сумата от 100000 лева, която не е
била предмет на производството по гр.д. № 48945/2014 г. и уважената част от
исковете с правно основание чл. 226 от Кодекса за З.то отм., то е настъпило
процесуалното условие за разглеждане на предявения иск при условията на
евентуалност с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Отговорността по този законов текст е различна от
договорната и деликтната отговорност, тъй като тя изисква чуждо противоправно и
виновно поведение, с което са причинени имуществени и неимуществени вреди на
пострадалия. В този смисъл тя е гаранционно-обезпечителна. Учреждението,
организацията или юридическото лице отговарят не за своя вина – действие или
бездействие, а заради вината - действието или бездействието на свои работници
или служители, на които са възложили работа. Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че е налице
противоправно действие или бездействие, вина, вреди и причинно-следствена
връзка между деянието и настъпилите вреди, както и факти, водещи до ангажиране
на имуществената отговорност на служители на ответника и причиняване на вреди.
С оглед правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване е било да установи настъпването на посочените факти.
Съдът намира, че страните са
обвързани от задължителната сила постановеното решение по гр.д. № 48945/2014 г.
по описа на СРС, 65 състав, относно релевантните за спора факти – а именно
противоправно деяние на служител на ответното дружество, настъпила вреда и
причинна връзка между тях. Настоящият съдебен състав намира, че има
самостоятелна преценка единствено по отношение на размера на дължимото
обезщетение, с оглед прилагане на принципа на справедливост, визиран в чл. 52
от Закона за задълженията и договорите. По изложените по-горе, във връзка с
главните искове съображения, съдът приема, че справедливият размер на
обезщетението е по 80000 лева за всеки от ищците. С оглед основателността на
претенциите по отношение на застрахователното дружество и размерът, за който
ответникът МБАЛ-Б.АД е осъден да заплати по предявените частични искове, то
исковете, предмет в настоящото производство следва да бъдат уважени до размер
от по 68500 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът ОЗК З. АД следва да бъде осъдено да заплати на ищеца Н.Т.
сумата от 394 лева, а на ищеца К.Т. – 400 лева, представляващи направени по
делото разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД сумата от
3934,50 лева, направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете. Съдът по направеното
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК намира, че направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, като съдът приема,
че справедлив размер и обоснован размер с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата е в размер на минимума по Наредба 1/2004 г. на ВАдвС.
Съгласно чл. 38 от Закона за
адвокатурата ЗАД „ОЗК – З.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Адвокатско
дружество „Й. и Е.“ сумата от 1392 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете за предоставена
безплатна правна помощ.
Съгласно чл. 38 от Закона за
адвокатурата МБАЛ – Б.АД следва да бъде осъдено да заплати на Адвокатско
дружество „Й. и Е.“ сумата от 6204 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете за предоставена
безплатна правна помощ.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК МБАЛ
– Б.АД следва да бъде осъдено за заплати сумата от 5336 лева, представляваща
дължима държавна такса върху уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за З.то (отм.) З.А.Д.„ОЗК – З.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление
*** са заплати на Н.Р.Т., ЕГН-**********,***
сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени вреди в резултат на
настъпило застрахователно събитие – смъртта на С.А.Т., представляващо покрит
риск по застрахователна полица № 0745-800-2100-0001/28.12.2010 г. за застраховка професионална отговорност,
сключена между ответното застрахователно дружество и „Многопрофилна болница за
активно лечение- Б.“АД, ведно със законната лихва от датата на настъпването на
застрахователното събитие – 01.07.2011 г. до окончателното плащане на сумата,
като отхвърля иска за разликата над сумата от 10000 лева до предявения размер
от 98500 лева като неоснователен, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати и сумата от 394 (триста
деветдесет и четири) лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за З.то (отм.) З.А.Д.„ОЗК – З.“ АД, ЕИК-******, със седалище и адрес на управление
*** са заплати на К.Р.Т., ЕГН-**********,***
сумата от 10000 (десет хиляди) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени вреди в резултат на
настъпило застрахователно събитие – смъртта на С.А.Т., представляващо покрит
риск по застрахователна полица № 0745-800-2100-0001/28.12.2010 г. за застраховка професионална отговорност, сключена
между ответното застрахователно дружество и „Многопрофилна болница за активно
лечение- Б.“АД, ведно със законната лихва от датата на настъпването на
застрахователното събитие – 01.07.2011 г. до окончателното плащане на сумата,
като отхвърля иска за разликата над сумата от 10000 лева до предявения размер
от 98500 лева като неоснователен както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати и сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, М.Б.ЗА А.Л.– Б.АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на Н.Р.Т., ЕГН-**********,***
сумата от 68500 (шестдесет и осем хиляди
и петстотин) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили от смъртта на С.А.Т. на 01.07.2011 г. в резултат на виновно противоправно
деяние на служител на ответното дружество при изпълнение на възложена работа,
ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредата 01.07.2011 г. до
окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 68500
лева до предявения размер от 98500 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите, М.Б.ЗА А.Л.– Б.АД,
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Р.Т., ЕГН-**********,*** сумата от 68500 (шестдесет и осем хиляди и петстотин)
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от
смъртта на С.А.Т. на 01.07.2011 г. в резултат на виновно противоправно деяние
на служител на ответното дружество при изпълнение на възложена работа, ведно
със законната лихва от датата на настъпване на вредата 01.07.2011 г. до
окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 68500
лева до предявения размер от 98500 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Р.Т., ЕГН-**********,*** да заплати
на З.А.Д.„ОЗК – З.“ АД, ЕИК-******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 3934,50 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К.Р.Т., ЕГН-**********,***
да заплати на З.А.Д.„ОЗК – З.“ АД,
ЕИК-******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3934,50 лева, представляващи направени
по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М.Б.ЗА
А.Л.– Б.АД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата от 5336 (пет хиляди триста тридесет и шест) лева, представляваща
държавна такса върху уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: