№ 3369
гр. София, 10.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110204436 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
026166 от 17.12.2021 г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на К. СТ. ХР. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба за сумата от 100.00 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба срещу процесното НП се инвокират
подробни съображения. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно. Релевира се, че същото е
постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
1
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
На 17.12.2021 г. срещу жалбоподателя К. СТ. ХР. въз основа на съставен
АУАН Серия АА бл.№671824 от 20.11.2021 г. на актосъставителя ИЛ. Ф. Ф. в
присъствието на свидетеля П. К. Т. – и двамата – полицейски служители от 03
РУ-СДВР. Въз основа на описанието в обстоятелствената част на процесния
АУАН е отразено, че на 20.11.2021 г., около 09.10 часа в гр.София на бул.
„Възкресение“ с посока на движение от улица „Самодивско изворче“ към бул.
„Академмик Иван Ев.Гешов“ жалбоподателят Х. е управлявал сам личният си
лек автомобил марка „Ауди А4“ с рег. № СО 9488 СХ, като на кръстовището
на улица „Самодивско изворче“ и бул. „Възкресение“ приближил, навлязъл и
преминал на червен светлинен сигнал на сфетофарната уредба при нормален
режим на работа.
Въз основа на съставения АУАН е издадено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-026166 от 17.12.2021 г. от Началник
СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед №
8121з – 515/14.05.2018 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
жалбоподателя К. СТ. ХР. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба за сумата от 100.00 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
В наказателното производство свидетелите ИЛ. Ф. Ф. и П. К. Т. не
потвърждават констатациите, записани в АУАН Серия АА бл.№671824 от
20.11.2021 г. Същите не излагат никакви възприятия за факти. Те посочват, че
нямат изначален спомен за събитието, описано в АУАН. Липсват по делото
други доказателства и доказателствени средства, които да потвърждават
изцяло фактическите обстоятелства от АУАН и НП. Административно-
наказващият орган не ангажира други доказателства и доказателствени
средства, с оглед тежестта на доказване (“onus probandi”), лежаща изцяло
единствено и само върху него. В НПК и ЗАНН са дефинирани от
законодателя в полза на съда изрично вменени служебни правомощия за
установяване на обективната истина по делото, като бъдат събрани по негова
инициатива всички допустими, необходими и относими доказателствени
средства. Този съдебен състав е в невъзможност да събере доказателства и
доказателствени средства, тъй като такива липсват. В показанията на
свидетелите Ф. и Т. не се съдържат възприятия за факти, които могат да бъде
установени с каквито и да е било други доказателства в процеса.
Административно-наказващият орган следва да съобрази, че не само писмени
доказателства следва да представя на съда във връзка с една обвинителна
административно-наказателна теза. Важно условие за потвърждаване на
административно-наказателното обвинение е да се установи годен гласен
доказателствен източник. По делото такъв липсва. Разпитани са всички
възможни свидетели, които биха имали отношение към случая, а те самите не
2
посочват на съда никакви запомнени факти – нито преки, нито косвени и не
излагат никаква друга възможна информация, въз основа на която съдът да
може да събере друг доказателствен източник. Съдът е в невъзможност да се
позове на показанията на свидетелите Ф. и Т. и да изведе необходимостта за
търсенето на обективната истина чрез събиране на други възможни
доказателства, които да са евентуално посочени от свидетелите. В тази връзка
съдът е преценил в последното заседание, че не е необходимо да се изискват
справки от Столична община за светофарната уредба от инкриминирания
пътене участък, тъй като и тази доказателствена информация, дори и да я има,
отново сама по себе си не доказва и не потвърждава тезата на наказващия
орган и на актосъставителя, че в обективната действителност на
инкриминираната дата и място е извършено административно нарушение от
жалбоподателя Х.. Това е така, защото свидетелите Ф. и Т. не описват
никакви факти и възприятия, които да са свързани с предмета на доказване в
административно-наказателното производство на основание чл.102 от НПК.
Съставените АУАН и НП не се ползват с презумптивна доказателствена сила.
Те не са доказателство сами по себе си, че е извършено административно
нарушение. Отразените в тях фактически и правни обстоятелства, очертаващи
на възведения административно наказателен състав по чл.6, т.1 от ЗДвП вр.
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП не доказват сами по себе си, че описаното
административно нарушение е осъществено от дееца от обективна и
субективна страна.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че с оглед извършения доказателствен анализ, залегнал
във фактическата част на настоящото съдебно решение, издадено НП следва
да бъде отменено на формално основание, поради липсата на доказателства и
доказателствени средства по делото, които да доказват по безспорен и
абсолютен начин, че е извършено от жалбоподателя Х. твърдяното
нарушение по чл.6, т.1 вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
За пълнота на изложението съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП Участниците
в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пр. 2 от
ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на пътни превозни средства,
като участници в движението да съобразяват поведението си със светлинните
сигнали. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи при
конкретен светлинен сигнал, какви са задълженията на водачите. За да бъде
дадена прецизна правна квалификация на нарушението, следва ясно да се
посочи, коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на
водачите на ППС при наличие на червен сигнал на светофарната уредба, като
3
по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно, кое е
задължителното правило за поведение, което той е нарушил, за да му бъде
наложено съответното административно наказание. Съдът приема, че това
процесуално изискване не е изпълнено в АУАН и НП, а това само по себе си
води до наличие на съществено процесуално нарушение, водещо до
самостоятелна отмяна на издаденото НП. Както вече беше посочено,
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение за участниците в
движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Издавайки обжалваното НП АНО е приел, че преминавайки при
червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят не се е съобразил със
светлинната сигнализация. Никъде в НП обаче не е посочено, кой е
нормативният акт, който вменява задължение на участниците в движението да
не преминават при червен сигнал на светофарната уредба. Цитираната в НП
като нарушена правна разпоредбата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при
наличие на конкретна светлинна сигнализация, какви действия следва да
извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС.
Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на
червен сигнал на светофарната уредба е посочено в чл. 31, ал. 7, т. 1 от
ППЗДвП, а именно: червена светлина - означава „Преминаването е
забранено“. Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
„стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е
поставен светофарът. Когато светофарът е поставен в средата на
кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на
пешеходната пътека. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба
– такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на
ППС при наличие на различна светлинна сигнализация, а с оглед конкретно
посочената червена светлина, това е чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП. Член 57 от
ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на наказателното
постановление, като в точка 6 е предвидено посочването на „законните
разпоредби, които са били нарушени виновно“. Като не е посочил
конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не
преминават на червен сигнал на светофарната уредба, АНО не е изпълнил
задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена.
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването
само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение,
защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво
точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите
нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е
изпълнило.
В контекста на изложеното, въззивната жалба на жалбоподателя Х. е
основателна и доказана, поради което НП следва да се отмени от съда като
неправилно и незаконосъобразно.
Разноски от страните не се претендират и такива не им се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-026166 от
17.12.2021 г. издадено Началник СЕКТОР към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на К. СТ. ХР. с ЕГН:********** му е наложено
административно наказание парична глоба за сумата от 100.00 лева за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП вр. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5