Р
Е Ш Е
Н И Е № 260423
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14569 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ...........
М.Д. и Н.С. чрез юрисконсулт Рахнева против С.В.Ш. ЕГН **********,*** за признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 800 лв. - главница по договор за заем, 103,96 лв. договорна
лихва за периода 16.06.2017 г. до 12.01.2018 г., 409,20 лв. застрахователна
премия за периода16.06.2017 г. до 12.01.2018 г.; 31,86 лв. -лихва за забава за периода
17.06.2017-30.04.2018 г.; 20,54 лв.-лихва за забава по договор за допълнителни
услуги за периода 17.06.2017-30.04.2018 г. и законната лихва от 30.04.2018 г.
до окончателното плащане. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2017 г. трето лице ............... и ответника
са сключили договор за заем ......... № ............ по
който са предоставени на Ш. 800 лева, дължими с договорна лихва в размер на
103.96 лева на 31 равни седмични погасителни вноски в срок до 16.06.2017 г. На
същата дата между същите страни бил сключен и договор за допълнителни услуги,
по силата на ............... предоставило на заемополучателя финансиране и
разсрочване на сключена с негово посредничество застраховка „Защита” към ...............
Размерът на застрахователната премия по този договор е 409.20 лева и дължима на
равни погасителни вноски с падежи датите на погасителните вноски по договора за
заем. Налице е неизпълнение на
задълженията на ответника в предвидените в договорите срокове. На 10.10.2017 г.
вземанията 800 лева главница, 103.96 лева договорна лихва за периода 16.06.2017
г. – 12.01.2018 г.; 409.20 лева - застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги; 31.86 лева - лихва за забава по договора за заем за
периода 17.06.2017 г. – 30.04.2018 г. и 20.54 лева - лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода 17.06.2017 г. - 30.04.2018 г.са прехвърлени
от кредитора на ищеца. За тях последния
се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6886/2018 г. на ПРС, връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В предоставения срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от
назначения особеният представител на ответникът, в който се оспорва иска като се
твърди липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането. Заявава се,
че договор за заем и договор за допълнителни услуги, по своята правна същност
се единен договор за потребителски кредит. Налице е противоречие с императивните разпоредби на ЗПК
поради липса на информация за дължимия лихвен процент на ден в случай на отказ от договора от страна на
потребителя съгласно чл. 29 от ЗПК; договора не е формулиран на разбираем език,
размерът на шрифта му е под 12 пункта, не е посочен ясно и разбираемо общия
годишен лихвен процент на заема и методиката за изчисляването му, както и общия
годишен процент на разходите предвид ограничението на размера му в чл. 19, ал.
4 от ЗПК. Липсва информацията по чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК. Въпреки формалното
изброяване договорът съдържа множество други финансови възможности за
увеличаване на общия дълг, които не са взети предвид. При изчислението на
годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, уговорената в договора
възнаградителна лихва в размер на 40.64% е нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 06.06.2017 г. е
видно, че между ............... и
ответника е постигнато споразумение за предоставяне на заем от 800 лв., която се
връща на 31 седмични вноски по 29.16 лв. от 16.06.2017 г. до 12.01.2017 г. ГЛП
е 40.64 %, а ГПР-49,92 %.
От представения договор за допълнителни услуги към заем от 05.06.2017 г. е
видно, че между ............... и
ответинка е сключен договор за предоставяне на допълнителни услуги-посещение на
посочено място за събиране на вноски, безплатното им внасяне, безплатно
преговаряне и разсрочване на заем, липса на наказателна лихва за просрочие до
15 дни.
От представената застрахователна полица (лист 11 от делото) е видно, че
между ............... и ответника е сключен с посредничеството на ............... и в негова полза договор за
застраховка на покрти рискове –смърт и трайна неработгоспособност над 50 % в
резултат на злополука, настъпили при С.Ш. за сума от 800 лв. при премия от
409,20 лв. в перида 06.06.2017 г. -09.01.2018 г. и срок от 31 седмици.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения и
приложение от 16.01.2015 г. е видно, че ищеца е придобил вземане на ............... към ответника.
От приложеното уведомление (лист 26 от делото) е видно, че до ответника е
изготвено уведомление от ищеца за извършената цесия.
От изготвеното заключение от 02.09.2019 г. по извършената ССЕ е видно, че заемната
сума е усвоена. Плащания няма. Размера на лихвата за забава за периода
17.06.2017-27.04.2018 г. е 70 лв. Лихвата за забава по договора за допълнителни
услуги е 35.80 лв. за периода 17.06.2017-27.04.2018 г.
От изготвеното заключение от 12.08.2020 г. по извършената СТЕ е видно, че
договора за кредит е изписан с шрифт размер 11 pt.
От приложеното ч. г. д. 6886/2018 г. на ПРС е видно, че на 30.04.2018 г. на
ищеца е подал заявление по чл.
410 ГПК за притендираното вземане, въз основа на което
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Връчването на длъжника на заповедта за изпълнение по чл. 47 от ГПК обосновавав
правния интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл.
422, ал. 1 ГПК от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД.
Притенцията на ищеца в заповедното и настоящето производство произтича от сключен договор за цесия между него и ............... на вземане на цедента към Ш.. Това налага тежест на цесионера да установи наличие на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице. Тъй като разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
налага предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето, същото ще породи действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно съобщаването поражда качеството на кредитор за цесионера спрямо всички трети лица за договора между, които и длъжника. Няма пречка цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, предвид липсата на законова забрана за това. В тази връзка изготвеното уведомление от ищеца до длъжника за осъщественото прехвърляне се явява законосъобразно и може да породи последици при връчването му. Такива обаче липсват към момента на образуване на заповедното производство. Наред с това следва да се отбележи, че е възможно тази липса да се преодолее, съгласно практиката на ВКС, чрез връчване на уведомлението за цесията на длъжника заедно с исковата молба, доколкото е възможно да се отчете това обстоятелство като новонастъпил факт в рамките на производството. В настоящия случай длъжника се представлява от особен представител, поради неоткриването му. Същият се явява фигура с предоставени, за целите на процеса, изключващи приема на материалноправни изявления, къквото се явява съобщаването на цесията. Не е възможно същият да бъде изрично упълномощен от съда за осъществяване на това разпореждане с права, поради невъзможността му реално да уведоми длъжника за извършената цесия. Предвид това съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие.Тъй като предмет на разглеждане
по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно производство от 30.04.2018 г., то тази дата е релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно
съобщена на длъжника. При положение,
че това изискване
не е било изпълнено към датата
на подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие
спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал валидно
придобито и изискуемо вземане към момента
на подаване на заявлението, или не е бил
легитимиран да иска издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това съобщаването
на цесията в по-късен момент с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в конкретната хипотеза не може
да се отчете
като новонастъпил факт по смисъла на чл.
235, ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение № 492/30.07.2014 г. на ВКС,
II т. о., постановено по т.
д. № 3933/2013 г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението
в
заповедното производство е цедента, който се явява,
спрямо трети лица за договора за цесия, носител на спорното
право към този момент.