№ 49
гр. Пазарджик, 22.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500348 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален
кодекс.
В срока за касационно обжалване на въззивно решение №365 от
07.11.2022г. постановено по в.гр.д.№20225200500348 по описа на Окръжен
съд Пазарджик за 2022г. , е постъпила писмена молба от адв.В. И.
пълномощник на въззиваемия в производството Т. С. А., с искане да се
допълни постановеното въззивно решение в частта за разноските за
въззивната инстанция претендирани от страната с отговора на въззивната
жалба, като моли да му бъдат присъдени по компенсация съобразно частта, с
която е оставено в сила решението на първоинстанционния Пещерски
районен съд.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната по спора страна с искане молба да бъде оставена без разглеждане
поради липса на представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, а в случай,
че съдът приеме, че молбата е допустима и основателна да се определи
размер на разноските по компенсация предвид уважаването само на един от
исковете.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
1
С влязло в сила поради необжалване пред касационната инстанция /на
09.12.2022г.-чл.296 т.2,предл.Второ от ГПК/ въззивно решение №365 от
07.11.2022г. постановено по в.гр.д.№20225200500348 по описа на Окръжен
съд Пазарджик за 2022г. , е ОБЕЗСИЛЕНО на основание чл.270 ал.3,
изр.Трето от ГПК решение на Пещерски районен съд №187 от 25.02. 2022г.
постановено по гр.д.№20215240100589 по описа на съда за 2021г., В
ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлен иска по чл. 109 от ЗС на Н. Т. Ф., ЕГН-
********** , адрес гр.П., ул."С."№ 18, да се осъди Т. С. А., ЕГН:**********,
адрес гр. П., ул."С." №18, да прекрати действията - снимане и видеозаснемане
на ищцата или членовете на семейството й, както и да се премахнат камерите,
поставени на съсобствените им сгради, да се въздържа и за в бъдеще от
подобни актове, с които се нарушава правото й на личен живот и
неприкосновеност, както и облигационните искове по чл. 52 във връзка чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да й заплати обезщетение в
размер на 3000 лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
резултат на тези действия за периода от 23.04.2021г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за забава до окончателното
изплащане на сумата; КАТО Е ВЪРНАТО ДЕЛОТО на Пещерски районен
съд В ТАЗИ МУ ЧАСТ за НОВО разглеждане на ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК ОТ
ДРУГ СЪСТАВ. Със същото решение е ПОТВЪРДЕНО решение на
Пещерски районен съд №187 от 25.02.2022г. постановено по гр.д.
№20215240100589 по описа на съда за 2021г., В ЧАСТТА С КОЯТО Е
ОТХВЪРЛЕН ИСКА по чл. 52 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на
Н. Т. Ф., ЕГН:**********, адрес гр.П. ул."С."№ 18, ЗА ОСЪЖДАНЕ на Т. С.
А., ЕГН-**********, адрес гр. П., ул."С."№18, да заплати на ищцата Н. Т. Ф.
обезщетение в размер на 3000 лева, за претърпени неимуществени вреди от
възпрепятстването на спокойното ползване на имота и дискомфорта, който
изпитва от миризмата, популациите от насекоми и шума, свързани с
наличието на животно-прасе, отглеждано от ответника в съсобствения й имот,
без нейно съгласие за периода от 16.04.2021г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за забава до окончателното
изплащане на сумата.
От съдържанието на исковата молба подадена от ищцата Н. Т. Ф., ЕГН-
********** вх.№582 от 02.06.2021г. се налага извода, че са предявени два
обективно съединени иска с правно основание в чл.109 от ЗС -1. За
прекратяване отглеждането на животно/прасе/ в съсобствения на страните
2
имот и 2.За преустановяване заснемането /видеозаснемането на ищцата и на
семейството й и за премахване /преместване/ на камерите от съсобствените
сгради/, както и два обективно предявени иска с правно основание в чл.45
във връзка с чл.52 от ЗЗД-1.За заплащане на обезщетение в размер на 3000лв
за претърпени неимуществени вреди свързани с наличието на животно-прасе
отглеждано от ответника в съсобствени имот ведно със законната лихва и
още /2./ 3000лв обезщетение за търпени неимуществени вреди от
видеозаснемане, монтирането и насочването на камерите на ищцата и
семейството й без нейно съгласие, от непрекъснато следене, заснемане и
поддържане на това състояние от 23.04.2021г до датата на подаването на
исковата молба ведно със законната лихва.
С обжалваното първоинстанционно решение №187 от 25.02. 2022г., е
уважен иска на ищцата Н. Ф. против Т. А. с правно основание в чл.109 от ЗС
за прекратяване отглеждането на животно/прасе/ в съсобствения имот и са
отхвърлени останалите три иска на Н. Ф.-1.По чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД
за присъждане на обезщетение от 3000лв на претърпени неимуществени
вреди свързани с отглеждането на животно-прасе, отглеждано от ответника в
съсобствения имот без нейно съгласие за периода от 16.04.2021г. до
подаването на исковата молба, ведно със законната лихва ; 2. Иска по чл.109
от ЗС за прекратяване снемане и видеозаснемане на ищцата и семейството й и
за премахване камерите от съсобствените им сгради и се въздържа от
подобни актове; 3.Присъждане на обезщетение по чл.52 във връзка с чл.45 от
ЗЗД в размер на 3000лв за претърпени от ищцата Н. Ф. неимуществени вреди
от действията на ответника с процесните камери от 23.04.2021г. до подаване
на исковата молба ведно със законната лихва.
Предмет на въззивното производство въведено с въззивната жалба
подадена от ищцата са трите отхвърлени от първоинстанционния съд
искове-два облигационни и един негаторен иск.
Като краен резултат от производството пред въззивната инстанция
първоинстанционното решение В ЧАСТТА по отхвърления негаторен иск по
чл.109 от ЗС за камерите и за претендираното обезщетение от 3000лв също
за процесните камери по чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД е
обезсилено изцяло и в тази част делото е върнато за ново произнасяне, тоест
за тези два иска нямо формирано и постановено по съществото на спора
съдебно решение. По отношение на отхвърления иск на ищцата за
претендирано парично обезщетение от претърпени неимуществени вреди
3
свързани с отглеждането на животно-прасе, отглеждано от ответника в
съсобствения имот без нейно съгласие в размер на 3000лв,
първоинстанционното решение е потвърдено с окончателен съдебен акт, тоест
в полза на ответника по въззивната жалба въззиваемия Т. А. е възникнало
право на разноски за производството.
В отговора на въззивната жалба подаден от въззиваемият Т. А. чрез
адв.И. е направено искане за присъждане на разноски за производството, и е
представен договор за правна защита и съдействие /№007003 от 04.10.2022г.-
л.28/ с уговорен и заплатен в брой адвокатски хонорар размер на 1230лв за
осъществяване на процесуално представителство и съдействие пред
въззивната инстанция, като липсва конкретизиране каква част от адвокатския
хонорар за кой от всеки един от трите иска предмет на производството се
отнася / чл.2 ал.5 от НМРАВ/ . Няма представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
При тези данни, Пазарджишкият окръжен съд прави следните
изводи:
Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение /допълване/ на въззивното
решение №365 от 07.11.2022г. постановено по в.гр.д.№2022 ********** по
описа на Окръжен съд Пазарджик за 2022г. в частта за разноските е
допустима и по същество основателна.
Същата е подадена в законния едномесечен срок за касационно
обжалване на въззивното решение от страна имаща интерес да иска
присъждане на разноски за въззивното производство предвид изхода на
спора.
Молбата е процесуално допустима тъй като до момента няма изобщо
произнасяне по искането на страната за присъждане на разноски направено
още с отговора на въззивната жалба. Същата би била недопустима в хипотеза
при вече направено произнасяне от съда за разноските в съдебното решение,
но че същата тази страна по една или друга причина не е доволна от размера
им и иска да бъде изменено решението в частта за разноски, тоест в хипотеза
когато се иска изменение на решението с което съдът вече се е произнесъл по
разноските й, и за което е необходимо по делото страната да е представила
изрично списък за разноските по искането на тази страна./ Виж разясненията
в т.2 от ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№2/2012г. ОСГТК-Според чл.80 от
ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък
4
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Следователно представянето на списък по чл.80 от ГПК е процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на
решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички
разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени,
поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в
жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски
изчерпват разходите й по водене на делото/. Разясненията се отнасят както се посочи
в хипотеза когато страната иска изменение на решението в частта за разноските, но не
и в случая когато се иска допълване на решението в частта за разноските, както е в
настоящия случай. Иска се допълване на решението в частта за разноските, защото
съдът изобщо до момента не се е занимал и не се е произнасял по искането за
присъждането им на тази страна. Разгледаната в ТР хипотеза е когато съдът се е
произнесъл веднъж за разноските по искането на страната, но че последната иска
съдебният акт да бъде изменен поради това, че примерно съдът неправилно ги е
изчислил или че е пропуснал да се произнесе по някои от претендираните от страната
разноски. В случая както се отбеляза, съдът изобщо не се е занимал в постановеното от
него решение с разноските на нито една от страните, поради което за искането за
допълване на решението в частта за разноски от ответника А. не е необходимо да се
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК като условие съдът да се произнесе по
съществото на искането. Такова условие законът поставя в хипотеза на поискано
изменение на решението, в което съдът се е произнесъл по начало и по разноските на
страната.
Предвид изложеното и съобразно изхода на спора пред въззивната
инстанция както и поради факта, че няма конкретизация в договора за правна
помощ на общия адвокатски хонорар от 1230лв., как е разпределен за всеки
един от трите иска по отделно, предмет на въззивното обжалване по които се
осъществява защитата на отв. А. от пълномощника адв.И., при което
въззивният съд счита, че по справедливост ще следва да се приеме, че за
всеки един от трите иска страната е заплатила адвокатски хонорар от по
410лв /четиристотин и десет лева/, при което при отхвърлен срещу ответника
А. един иск, да се присъди по съразмерност адвокатско възнаграждение като
разноски за въззивното производство в размер на 410лв /четиристотин и десет
лева/, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК. В тази връзка е и чл.2 ал.5 от НМРАВ за
определяне на адвокатското възнаграждение поотделно за всеки един от
5
предявените искове, независимо от формата на съединяването им.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА въззивно решение №365 от 07.11.2022г. постановено по
в.гр.д.№20225200500348 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 2022г. , В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО ОСЪЖДА Н. Т. Ф., ЕГН-********** ,
адрес гр.П., ул."С."№ 18, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Т. С. А., ЕГН:**********,
адрес гр. П., ул."С." №18 , сумата от 410лв /четиристотин и десет лева/
представляващи сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
от въззиваемия Т. А. в производството пред въззивната инстанция изчислени
по съразмерност.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6