№ 35
гр. Варна, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20213100900412 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от АЛ.
АНДР. С. от гр.Варна, действащ със съгласието на майка си С. ХР. АС.,
срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, с която е
предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на АЛ. АНДР. С.
сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат
му С.А.С., поч. на 06.08.2018г., в резултат на настъпило ПТП на 06.08.18г.,
причинено от А.Н.Х., при управление на МПС – л.а. „Фолксваген ” модел
Голф с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.04.19г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е брат на С.А. С., починал
на 06.08.18г. в резултат на причинено от А.Н.Х. ПТП при управление на МПС
– л.а. „Фолксваген ”, модел Голф, с рег.№ ********. Твърди, че с Решение
№193/06.01.21г. по н.д.№848/20г. на ВКС последният е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.б, пр.1 НК. Сочи, че
към момента на ПТП л.а. „Фолксваген ”, модел Голф, с рег.№ ******** е
1
имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че ищецът
и брат му били в изключително близки отношения, израстнали заедно и се
грижели един за друг. Сочи, че след загубата потънал в отчаяние и скръб,
загубил морална и физическа подкрепа, променил се емоционално, плачел
лесно, непрекъснато говорел за брат си, изпитвал трудности при заспиване,
имал психосоматични симптоми като затруднено дишане, топка в корема,
изпитвал огромна мъка.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
бул.Джеймс Баучер №87, не е депозирал писмен отговор. В с.з. оспорва
предявения иск по основание и размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представената по делото присъда №61/08.10.19г. по
НОХД №788/19г. на ВОС, влязла в законна сила, А.Н.Х. е признат за виновен
в това, че на 06.08.18г., на км.119+700 от кръстовището на автомагистрала
Черно море, мест.Харамията по посока м.Крушките, при управление на
МПС–л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ********, нарушил правилата за
движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
С.С.Х. и С.А. С., и средни телесни повреди на Е.Т.А., поради което и на осн.
чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.Б, пр.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода.
Съгласно приложеното по делото удостоверение за родствени
връзки от 08.09.21г. на общ.Варна, се установява, че ищеца АЛ. АНДР. С. е
брат на С.А. С., поч. 06.08.18г.
По делото не е спорно, че л.а. Фолксваген Голф, с рег.№
******** , е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗД "БУЛ
ИНС" АД за периода от 11.07.2018г. до 10.07.2019г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.С.М. и св.А.А., които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
2
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-
автотехн.експертиза, кредитирано от съда като обективно и пълно, се
установява, че вероятната причина за ПТП се явява разсейване на водача и
избраната скорост на движение. Вещото лице сочи, че непосредствено преди
да реагира водача на възникващата опасност скоростта на движение е била
около 121,2км/ч, а при настъпилия удар в крайпътните дървета около
71,2км/ч. Дава заключение, че с оглед механизма на ПТП и избраната
конкретна скорост на движение ПТП-то не е било предотвратимо след
началния момент на настъпващата пътна ситуация-напускане на пътното
платно в дясно от посоката на движение на МПС.
От заключението по допуснатата съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, кредитирано от съда, се установява, че
непосредствено след загубата на брат си ищецът е развил симптоми на остра
стресова реакция, свързани с нарушения на съня и храненето, тъга, плач,
нежелание да става от леглото, нежелание да говори и контактува, отричане
на случилото се, сънища с минали преживявания. Вещите лица сочат, че тези
симптоми са продължили в рамките на няколко дни, а някои продължили да
персистират около 6-8 месеца и се квалифицират като реакция на скръб, вид
разстройство в адаптацията с депресивен синдром. Дават заключение, че към
момента при ищеца е възстановено емоционалното и социалното
функциониране, като се установяват остатъчни симптоми – моменти на тъга и
преходни нарушения в съня.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност
на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от
3
КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди.
В настоящия случай между страните по делото не е налице спор,
че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за периода
11.07.2018г. до 10.07.2019г. за л.а. Фолксваген Голф, с рег.№ ********,
сключена между ЗД "БУЛ ИНС" АД и собственика на автомобила, което
обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда
№61/08.10.19г. по НОХД №788/19г. на ВОС, А.Н.Х. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.Б, пр.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в
сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и
вината за извършеното от ответника престъпление на 06.08.2018г., при което
са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.
Ищецът АЛ. АНДР. С. безспорно се явява брат на починалото при
ПТП лице С.А. С..
С ТР №1/21.06.18г. по т.д.№1/16г. на ОСГНТК на ВКС е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Дадени са разяснения, че възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановления № 4/61 г.
и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да се допусне като изключение - само за
4
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и съответното лице да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Прието е още, че с оглед традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съотв.
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановления №4/1961г. и
№5/1969г. на Пленума на ВС- че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
между ищеца и неговия брат са съществували добри и близки отношения,
привързаност, обичайна при връзката между братя, израстнали в традиционно
българско семейство. Обстоятелството, че двамата са били най-добри
приятели, че заедно са ходили на училище и са тренирали, е израз на силна
емоционална връзка и близост между тях, но не разкрива изключителност на
съществувалата помежду им родствена връзка. По делото липсват
доказателства, които да свидетелстват за конкретни житейски ситуации или
обстоятелства, довели до силно духовно и емоционално сближаване между
братята до степен, надхвърляща нормалната за подобна връзка на родство
духовна и емоционална близост. В съдебната практика като пример за
подобни обстоятелства, относими за връзката между братя и сестри, се сочи
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина / така Решение № 60070/29.06.2021г. по т.д.
№904/2020г. на ВКС/. Независимо от спецификата на отношенията обаче, за
да се присъди обезщетение, то следва да е проведено пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
5
починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото
за определяне кръга на правоимащите съобразно Постановления №4/1961г. и
№5/1969г. на Пленума на ВС, и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. В
случая от свидетелските показания може да се изведе извода за силна
привързаност на ищеца към неговия брат, но липсват доказани обстоятелства,
които да обосноват изключителния характер на тази връзка.
Не се установява и търпените от ищеца болки и страдания да
надхвърлят по интензитет обичайно търпимите в подобна житейска ситуация.
Безспорно предвид силната обич и привързаност, които е изпитвал ищеца към
брат си, той е изживял тежко преждевременната му смърт и е понесъл
морални болки и страдания по повод на загубата му. Преживеният стрес и
последвалите промени в поведението му са нормално присъщи за
установените по делото близки отношения между братя. Този извод се
подкрепя и от заявеното от вещите лица по СППЕ в с.з., че ищецът е
преминал през една нормална реакция на скръб, която не е протрахирана,
нито е усложнена, и към момента неговото емоционално и социално
функциониране е възстановено.
При така събраните по делото доказателства съдът намира, че
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не успя по реда на пълното и
главно доказване да установи, че е създал с пострадалия изключителна близка
връзка, надхвърляща рамките на обичайната такава, нито установи, че
претърпените от него болки и страдания надминават обичайното страдание,
свързано със смъртта на близък човек. Ето защо предявеният иск се явява
недоказан и неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и съобразно релевираното от страна на
ответника искане за присъждане на разноски, съдът намира, че такива по
правилото на чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени. Във връзка с
отговорността за разноски от ищеца в с.з. е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. От приложения договор е
видно, че заплатеното от ответника адв.възнаграждение възлиза на 5520лв с
ДДС. В конкр.случай с оглед цената на иска съгласно чл.7, ал.2, т.5 от
наредбата минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на
5436лв с ДДС. Доколкото същото е близко до минимума, съдът намира, че не
6
е налице основание за намаляване на адв.възнаграждение на основание чл.78,
ал.5 ГПК. Ето защо на основание чл.78, ал.3 от ГПК и в съответствие с
направеното искане, на ответника се дължат разноски по делото, съобразно
представените доказателства, а именно сумата от 5520лв-адв.възнаграждение.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и
разноски, на основание чл.83, ал.1, б.4 от ГПК, то той не дължи заплащането
им и същите остават за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АЛ. АНДР. С., ЕГН **********, с
адрес ********, действащ със съгласието на майка си С. ХР. АС., ЕГН
**********, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на брат
му С.А.С., поч. на 06.08.2018г., в резултат на настъпило ПТП на 06.08.18г.,
причинено от А.Н.Х., при управление на МПС – л.а. „Фолксваген ” модел
Голф с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.04.19г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА АЛ. АНДР. С., ЕГН **********, с адрес ********,
действащ със съгласието на майка си С. ХР. АС., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, СУМАТА от
5520лв /пет хиляди петстотин и двадесет лева/, представляваща направени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7