№ 5126
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110203966 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на четвърти октомври хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3966 по описа
за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. К. М. срещу наказателно постановление /НП/ № 21-4332-
026815 от 22.12.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на
1
процесуалния и материалния закон, поради което иска отмяната му
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 04.11.2021 г г. А. С. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на същата дата нарушение на чл. 162, ал.1 на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един
свидетел. Нарушителят подписал съставения срещу него АУАН без възражения. В
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не били депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 22.12.2021 г. Г.Б. – началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.
Формата и съдържанието им обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като липсва ясно описание на обстоятелствата при които е извършено нарушението с
правна квалификация по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Посочената като нарушена правна
разпоредба изисква описание и индивидуализация на използваното от нарушителя
свидетелство за управление на МПС, за да може да се извърши преценка дали то попада в
хипотезата на въпросната разпоредба, както и ясно посочване на датата на влизане в
страната на жалбоподателя, от който е започнал да тече указания в закона срок. В настоящия
случай това не е сторено, като тези пропуски представляват съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото възпрепятстват санкционираното лице да организира
адекватно защитата си спрямо вменените му факти, поради което същото се явява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка, настоящата инстанция
ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на
материалния закон фактическа обстановка.
На 04.11.2021г. в гр. София около 16:25ч. по бул.„Н. Петков“ в посока на движение от
бул. „А. Пушкин“ към бул. „Братя Бъкстон“ А. М. управлявал лек автомобил "Хюдай" с №
ХХХХХ със СУМПС, издадено от Великобритания. Той бил спрян за проверка от служители
на СДВР, при която било констатирано, че жалбоподателят е нарушил ЗДвП, за което му
бил съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля А.С. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, като в доказателствената съвкупност липсват
съществени противоречия, поради което и по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не
се налага по-детайлното и обсъждане. По отношение на релевантното за приложение на
2
материалния закон обстоятелство – периодът от пребиваване на жалбоподателя на
територията на Република България, не са ангажирани доказателства от страна на АНО.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил от състава на административно нарушение по чл. 162, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба per argumentum a contrario българските граждани не
могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с
чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария след изтичане на 3 месеца от
датата на влизането им в страната.
По делото се установи, че на 04.11.2021 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил
на територията на Република България със СУМПС, издадено от Великобритания, която към
този момент вече не е била държава-членка на ЕС или страна по споразумението за ЕИС. Не
бе доказано обаче, че към този момент са били изтекли 3 месеца от датата на влизане на
жалбоподателя в страната ни.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно наказание следва да се
установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно състава на вмененото му
административно нарушение. Изложената в НП фактическа обстановка не може да се
основава на вероятности и предположения, като тежестта да докаже
административнонаказателното обвинение се носи от АНО. В случая по делото не се
установява по изискуемия безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС със
СУМПС, издадено от Великобритания, повече от три месеца след влизането в Република
България, респективно остава недоказано и че е осъществил от обективна страна състава на
вмененото му нарешине, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено
и поради неправилно приложение на материалния закон.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своеврменно
претендира и доказва такива, възлизащи на 400 (четиристотин) лева - адвокатско
възнаграждение, като на основание чл. 63д от ЗАНН същите следва да бъдат заплатени от
въззиваемата страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 21-4332-026815 от 22.12.2021 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на А. К. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 100 лв. за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на А. Климентинов М.,
ЕГН ********** сумата от 400 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
3
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4