О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2155
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
на двадесет и девети юли
през две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:
Галя Белева
мл.с. Александър Муртев
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно
гражданско дело №1565 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез
юрисконсулт Табакова против Решение №59 от 20.02.2020г. по гр.д.№214/2019 г. по
описа на Районен съд- Малко Търново.
С него дирекцията
е осъдена да
заплати на И.М.М. сумата от общо 1685,86 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.06.2016г.
до 1.09.2019г., представляващи разликата между реално положения от него нощен
труд за периода и преизчисления такъв с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.08.2019г. до окончателното плащане; ведно
със сумата от 203,05 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата, както и сумата 350 лв. – адвокатско възнаграждение,
а по сметка на РС- Малко Търново сумата от 76 лв.- за държавна такса и 210 лв.-
възнаграждение на вещо лице.
Със същото решение е отхвърлен иска в
частта, с която се претендира обезщетение в размер на 211,88 лв.-
представляващи равностойността на непредоставените от ответника ободрителни
напитки.
Въззивникът обжалва решението изцяло. Изразява
недоволство от постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Твърди се, че решението на
БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Неправилно
била уважена претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде
преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на
работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент
1,143, вместо да бъде приложена нормативната уредба по специалния ЗМВР. Твърди
се, че положеният от ищеца нощен труд, дежурство, времето за отдих и почивка са
били отчитани ежемесечно и заплатени съобразно правилата на действалите към
процесния период Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-407/2004г., Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Излагат се подробни съображения, че в случая не е
налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия
към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е
налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР и не следва да се извършва приравняване с коефициент от 1,143, понеже
за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд
съвпада и коефициентът, изчислен чрез умножаване на отработените нощни часове с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, би бил 1.
Посочва се съдебна практика в подкрепа на тази
теза. Развити са подробни съображения. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение на насрещната страна. Приложен е списък на разноските.
В законния срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемия И.М.М.,
представляван от адв.Солинков и Б.. Същият оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето
ѝ. Според въззиваемия обжалваният съдебен акт е правилен и
законосъобразен. Преповторени са доводите, изложени в исковата молба,
обосноваващи исковата претенция. Направен е преглед на приложимата нормативна
уредба, като се акцентира, че от разпоредбата на чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР не
може да се направи категоричен извод, че същата определя продължителност на
нощния труд по ЗМВР от 8 часа, вместо от 7 часа, както е по КТ. Предвид липсата
на специално правило, определящо методологията за превръщане на отработените
нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, следвало да намери субсидиарно приложение
правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисление на отработените нощни часове
с коефициент 1,143. Обратното щяло да постави служителите в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения били
регулирани с КТ и НСОРЗ. Субсидиарно приложение намирала и разпоредбата на
чл.67, ал.3 от ЗДСл, поради което НСОРЗ намирала приложение винаги, когато в
други специални подзаконови нормативни актове, издадени по приложението на ЗДСл
или ЗМВР имало празноти или били предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
тяхното получаване. Позовава се и на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР за
приложимост на специалната закрила по КТ, която според него също предпоставяла
извод за субсидиарно прилагане на НСОРЗ. В заключение се сочи, че неприлагането
на НСОРЗ щяло да доведе до нарушаване на основния принцип за равенство и
недопускане на дискриминация по какъвто и да било признак, прогласени в чл.6 от
КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС. Моли решението да бъде потвърдено, както и за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок /решението е връчено на
въззивника на 2.03.2020г., а жалбата е постъпила в съда на 13.03.2020г./, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.
Въззивникът следва да
обоснове правния си интерес да обжалва решението в частта, с която исковете са
отхвърлени.
Отговорът е подаден
своевременно от надлежно упълномощен адвокат.
Страните нямат
доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 17.08.2020г.
от 09.40ч., за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОКЛАДВА въззивната жалба и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
УКАЗВА на въззивника в срок до с.з. на
17.08.2020г. да посочи какъв е правният му интерес да обжалва решението и в
частта, с която иска е отхвърлен.
Препис от определението да се връчи на страните
заедно с призовките.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.