Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София,31.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7912 по описа за 2016 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Р.Ц.З. против З. „Б.В.И.Г.” АД иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/.
Ищцата твърди, че 20.08.2015г., около 20.30 часа в гр. София е пострадала,
като пешеходец, при пътно – транспортно произшествие, настъпило по вина на Р.Е.Б.,
управлявал лек автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ********, чиято
отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ от
ответното дружество. Управляваният от Бачев автомобил се движел по бул. „Черни
връх“ в посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към ул. „Любата“. В района
на кръстовището с ул. „Златен рог“ същият не пропуснал ищцата, която
преминавала по пешеходна пътека с
хоризонтална пътна маркировка М8.1, при наличие на пътен знак Д -17, и я ударил, като й причинил
по непредпазливост фрактура на дясната подбедрица. След инцидента ищцата по
спешност била оперирана в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД. В резултат на полученото
увреждане физическото й състояние се влошило, трайно било затруднено движението
на десния й долен крайник, изпитвала остри болки и се нуждаела от чужда помощ
при извършване на обичайни дейности в ежедневието. Дори и към настоящия момент
ищцата не била възстановена напълно. В резултат на травмата притърпяла тежък
психически шок, била стресирана и притеснена, че не може да се обслужва сама и
е обременила семейството си с постоянни грижи и допълнителни разходи. Стойността на неимуществени вреди ищцата определя на 80 000 лв. Моли
съда да осъди ответника да й заплати посочената сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 20.08.2015г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на ПТП; прави възражение за съпричиняване на вредите от
ищцата, която нарушила чл.108, чл.113 и чл.114 от ЗДвП; оспорва размера на
иска, както и началната дата, от която се претендира законната лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищцата
следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че за лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с
рег. № ******** е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
с ответното дружество към датата на ПТП.
От представеното по делото влязло в сила споразумение по НОХД №
14186/2016г. на Софийски районен съд се установява, че Р.Е.Б. е признат за виновен в това, че на 20.30 часа в гр. София, по бул. „Черни
връх“ в посока на движение от бул. „Джеймс Баучер“ към ул.
„Любата“ при управление на лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег. № ********, в
района на кръстовището с ул. „Златен рог“, на пешеходна пътека, е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 и чл.20, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал пресичащата по пешеходната пътека отляво на дясно,
спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходка Р.Ц.З. и е реализирал ПТП
с нея, като по непредпазливост й е причинил средна телесна повреда, изразяваща
се във фрактура на дясната голямопищялна и малкопищялна кост на дясната
подбедрица – закрита, което причинило на пострадалата трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни /около 4-5
месеца/, като деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява
престъпление по чл.343, ал.3, предл.последно, б. „а”, предл.2, вр. с ал. 1, б.
„б“, предл.2, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
Влязлото в сила споразумение по чл. 381, ал.1 НПК има значението на
влязлата в сила присъда, съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което и на
основание чл.300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин вината
на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между
ПТП и причинените травми.
С оглед на горецитираното споразумение по НОХД № 14186/2016г., съдът
приема, че поведението на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ - Р.Е.Б. е
противоправно и виновно. Същият е нарушил чл. 119, ал.1 от ЗДвП, изискваща от
водачите на нерелсови пътни превозни средства при приближаване към пешеходна
пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци, като намалят скоростта или спрат. Нарушил е и чл.20, ал.2, вр. ал. 1
от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни при избиране скоростта си на
движение да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Същите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдът приема, че
причинената средна телесна повреда на ищцата е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие,
тъй като този факт е част от фактическия състав на престъплението, за което е одобрено споразумението от наказателния съд и се потвърждава и от приетата
по делото медицинска експертиза.
Според заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, при процесното
пътно-транспортно произшествие ищцата е получила счупване на горния край на
тибията /голям пищял/ на дясната подбедрица. Механизмът на получаване на това
увреждане е директен удар в областта на дясната колянна става от бронята на
автомобила. Телесната повреда е причинила трайно затруднение на движенията на
десния долен крайник за срок от около 6 месеца, като по време на лечението
пострадалата е търпяла болки и страдания, които през първите 20 дни са били с
по-голям интензитет. Полученото увреждане е наложило предприемането на открито
наместване на счупването и фрагментите са фиксирани с плака и винтове. При
прегледа на ищцата, вещото лице е установило наличие на оперативен белег по
външната страна на дясната колянна става с S - образна форма и дължина около 20 см на нивото на
кожата, както и ограничен обем на движението на дясната колянна става – свиване
от 80 градуса при норма 140 градуса. Тази последица от травмата е с траен
характер. Според вещото лице, ищцата
продължава да търпи болки в областта на колянната става със слаб до
среден интензитет. Срокът на нетрудоспособност за физически труд е от 4 до 6
месеца, а за нефизически труд от 3 до 5 месеца. Поради наличието на придружаващи заболявания при пострадалата, този
срок е възможно да е по-продължителен, увеличен с още 1-2 месеца. В съдебно
заседание от 11.10.2017г. вещото лице заявява, че от представената медицинска документация, касаеща
здравословното състояние на ищцата, е установило, че същата страда от
придружаващи заболявания, свързани със сърдечна недостатъчност, захарен диабет
тип 2 /т.нар. възрастов диабет/, заболяване на щитовидната жлеза, исхемична
болест на сърцето с излизане от ритъм, хипертония, затлъстяване 3-та степен,
флеботромбоза на дясната подбедрица и дясна илячна артерия, пиелонефрит
/заболяване на бъбречните чашки/. Според вещото лице, при такъв тип телесна
повреда, каквато е получила ищцата, лечението следва да се изрази в смяна на ставата,
но такова лечение в конкретния случай не е подходящо, както поради
многобройните придружаващи заболявания на пострадалата, така и поради
обстоятелството ,че състоянието й не е толкова тежко, тъй като може да ходи.
От показанията на свидетелката Ц.З. - дъщеря на
пострадалата, се установява, че след катастрофата майка й се обадила по
телефона - казала й, че има „малък
проблем“, няма да се прибере в къщи, защото е в болница, но не й обяснила
всичко, за да не я притеснява. Пострадалата повече се притеснявала за близките
си, как ще приемат случилото се, отколкото за себе си. Когато свидетелката
отишла в болницата, установила, че майка й е уплашена, стресирана и объркана. Видяла я на
следващия ден, когато вече й била направена операцията, от крака й висяли
маркучи, била уплашена и плачела. Вечерта й казала, че всичко я боли - ръката, тялото
отстрани, не можела сама да става. При изписването от болницата, свидетелката
отишла заедно със съпруга си и негови колеги, които помогнали при вдигането на
ищцата, тъй като била по-пълна жена, около 120 кг. Около месец З. не ставала от
леглото, лекарят й забранил да стъпва на ударения крак. Първите крачки
започнала да прави на втория месец, подскачала на един крак от леглото до помощната
количка. През тези два месеца трябвало постоянно да има човек край нея.
Внучката на ищцата /дете на седем години/ оставала при нея, за да й помага, докато
свидетелката била на работа. Първоначално използвали памперси, но ищцата се
чувствала неудобно. Впоследствие използвали подлога. Три месеца по-късно ищцата
се опитала да ходи с патерици, но не успяла да ги използва, само подскачала на
един крак. Едва към месец декември
състоянието й се подобрило. Ищцата продължила да изпитва болки, движела се
бавно, на всяка пета крачка спирала. След пътно-транспортното произшествие
животът на ищцата се променил. Свидетелката и майка й били решили ищцата да
води внучка си, която била първокласничка, сутрин на училище. По тази причина
ищцата напуснала работа – работела на олекотен режим в Първа градска болница,
но след пътно-транспортното произшествие
се наложило внучката да се грижи за баба си. Ищцата преди инцидента чистела входа, така си
докарвала допълнителни доходи. След пътно-транспортното произшествие не можела
повече да чисти входа. След инцидента отслабнала, сега била 95 кг., често
плачела, надявала се никога повече да не случват такива неща, била притеснена
за внучка си как ще ходи сама на училище. След като свършила зимата, казали на
ищцата, че вече трябва да излиза от къщи, но тя не искала да излиза навън, страхувала
се, не смеела да пресича улици.
С оглед на гореобсъдените доказателства съдът приема за установени
по делото претърпените от ищцата
неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях
и процесното пътно-транспортно произшествие.
Осъществен е ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по
основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съдът отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на
пътно-транспортното произшествие - 65 г., вида на телесната повреда – средна
телесна повреда, изразила се в закрита фрактура на дясната голямопищялна и
малкопищялна кост на дясната подбедрица, което е причинило на З. трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни
/около 4-5 месеца/, продължителният лечебен и възстановителен период - около 6
месеца, обстоятелството, че на ищцата е извършена оперативна интервенция, изразяваща
се в откритото наместване на счупването и фиксиране с плака и винтове на
фрагментите, употребата на помощни средства /инвалидна количка и патерици/, претърпените
затруднения и неудобства при извършването на обичайни ежедневни действия от
личен характер, включително и използването на памперси и подлога. При
определяне размера на обезщетението съдът отчете и стресът, който е преживяла
ищцата при пътно-транспортното произшествие, както и притесненията през
възстановителния период. От показанията на св. З. се установи, че ищцата е
силно привързана към близките си и поставя на първо място техните потребности
пред своите. Дори и в деня на катастрофата, когато се е обадила на дъщеря си, не
й е обяснила какво точно е състоянието
й, казала й е „че има малък проблем” и трябва да остане в болница, поради което
няма да може да се прибере в къщи, да не се притесняват за нея. Свидетелката е
останала с впечатлението, че ищцата се притеснява повече за близките си,
отколкото за самата себе си. С оглед на личностните качества на ищцата, съдът
приема, че същата е изпитвала силно притеснение, че е в тежест на близките си,
че е безпомощна и зависима от техните грижи, че е обременила с грижи дори внучка си/дете на седем години/, за което
самата тя е считала, че следва да полага грижи. Наред с това съдът отчете
обстоятелството, че са останали трайни последици от травмата – ограничен е обемът
на движение на дясната колянна става от 80 градуса, при норма 140 градуса. Според
вещото лице – травматолог, ищцата ще продължава да изпитва болки в областта на
дясна колянна става със слаб до среден интензитет..
Като
отчете горепосочените обстоятелства, съдът
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, от 65 000лв.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, която
нарушила чл.108, чл.113, ал.1 и чл.114 от ЗДвП.
Възражението е частично основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл.114, т.2 от ЗДвП, на пешеходците е забранено да
пресичат платното за движение при ограничена видимост
От влязлото в сила споразумение по НОХД № 14186/2016г. по
описа на СРС и заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза
по категоричен начин се установи, че пострадалата е била блъсната на пешеходна
пътека тип „Зебра“, докато е пресичала пътното платно отляво на дясно спрямо
посоката на движение на увреждащия автомобил. Според заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, причината за ПТП е не само поведението на
водача на автомобила, който се е движел с по-висока скорост от
законоустановената, но и поведението на пешеходката, която е пресичала
пешеходната пътека при ограничена видимост в дясно от автобус, без да се увери,
че при навлизането в дясното пътно платно зад автобуса няма МПС, с което би могло да настъпи пътно-транспортно
произшествие. Според вещото лице, видимостта между пешеходката и автомобила е била ограничена от автобус дълъг 11 метра, който е
извършвал маневра „ляв завой”. Разпитано в съдебно заседание проведено на
11.10.2017г., вещото лице заявява, че автомобилът е отстоял над 50 метра от
пешеходната пътека, но понеже инцидентът
е настъпил в тъмната част на денонощието, водачът е разчитал основно на
светлините на фаровете си, поради което не е могъл да види пешеходката. Същият
е видял знаците отдясно за наличието на пешеходна пътека и е намалил скоростта
си на движение, но недостатъчно, тъй като автобусът, който е минавал пред него в
този момент, е закривал видимостта на водача към пешеходката. От друга страна,
пешеходката, след като е преминал автобусът, не се е огледала дали има други
движещи се коли след него, с които би могло да настъпи пътно-транспортно
произшествие.
С оглед
заключението на автотехническата експертиза, съдът приема, че поведението на
пешеходката не е съобразено с разпоредбата на чл.114, т.2 от ЗДвП, а именно - да
не пресича платното за движение при ограничена видимост и е допринесло за
настъпването на пътно-транспортно произшествие. Останалите възражения на
ответника за допуснати нарушения на чл.108 от ЗДВП и чл.113, ал.1 от ЗДвП не
бяха доказани, а тежестта на установяване на фактите от състава на тези
разпоредби е върху ответника.
Като
отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно
произшествие и общата разпоредба на чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП, която изисква от водачите на МПС да бъдат
внимателни и предпазливи към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, съдът прие, че приносът
на водача на автомобила е значително по-голям от приноса на пешеходката,
която е пресичала пътното платно
на пешеходна пътека, като определи процент на съпричиняване на вредите – 5%.
Тъй като
съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 65 000лв., при прилагане на процент на съпричиняване от 5 %,
общият размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 61 750лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 80 000лв., следва да бъде отхвърлен.
По възражението за законна лихва:
Началният момент, от който застрахователят изпада в забава за плащане на
обезщетение за вреди, е датата на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. В случая, дължимото от ответника
обезщетение за забава следва да се присъди от датата на настъпване на
увреждането – 20.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищцата адв. В.О. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2493.15 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищцата дължи на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 91.25 лв., съобразно
отхвърлената част от иска. При определяне на разноските съдът взе предвид, че
ответникът е направил разноски за вещо
лице в размер на 200 лв., а разноските за юрисконсулт, съгласно чл. 25, ал.2
вр.ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определи на 200 лева.
Общият размер на разноските, направени от ответника е 400 лв., от които ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника 91.25 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 2470
лв. върху уважената част от иска, а на СГС разноски за вещо лице в размер на 154,75
лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.АД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, пл. „********, да заплати на Р.Ц.З., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 61 750лв.,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от средна телесна повреда: закрита фрактура
на дясната голямопищялна и малкопищялна кост на дясната подбедрица, причинена
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.08.2015г. по вина на водача
на л.а „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ******** – Р.Е.Б., по време на действие
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва от 20.08.2015г. до
окончателното изплащане, като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 80 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.АД да заплати на адв. В.О. ***,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2493.15 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Р.Ц.З. да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.АД, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 91.25 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.АД да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 2470 лв., а на СГС разноски за вещи
лица в размер на 154,75 лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ :