Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 08.02.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и
пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №15539/2015год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявен е иск от Н.К.Н.
срещу нотариус Ц.П.Д., с правно
основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл.40, ал.3 от ЗННД във връзка с чл. 49,
вр. с 45 от ЗЗД за заплащане на сумата
от 110 000,00 лв. – обезщетение
за претърпените от съставеното неистинско пълномощно с рег. № 3835/08.10.2014г
вреди, изразяващи се в изтегляне през м.10.2014г. на спестяванията на ищеца от
сметката му в „А.Б.- клон Б.“ , ведно със законната лихва, считано от
01.12.2015г до окончателното плащане.
Ищецът излага в исковата молба, че е претърпял
имуществени вреди в размер на 110 000,00 лева, причинени от помощник нотариуса на Ц.П.Д.,
който при изпълнение на възложената му работа удостоверил, че подписът,
поставен върху представено му пълномощно с рег. № 3835/08.10.2014г е на ищеца.
Документът бил неистински, тъй като
пълномощното не е съставено и подписано от ищеца. Чрез пълномощното през
м.10.2014г. неустановено трето лице изтеглило всички спестявания на ищеца в „А.Б.-
клон Б.“ АД в общ размер на 110 000,00 лева. По изложените съображения се иска осъждането
на ответника, като възложител на работата на помощник нотариуса, да заплати
обезщетение за претърпените от ищеца вреди. Претендира направените разноски.
Ответницата нотариус Ц.П.Д. представя писмен отговор, в
който излага съображения за неоснователност на иска. Твърди, че пълномощното не
е изготвено в кантората на нотариуса от него или неговия помощник. Не оспорва,
че на 08.10.2014г. помощник нотариус А.Д.е удостоверил подписът върху пълномощно,
в което като упълномощител е вписан ищеца. Твърди, че помощник-нотариуса е
въведен в заблуждение, че лицето явило се в кантората е упълномощителят.
Оспорва настъпването на вредите.
Третото лице помагач на страната на ответника "Д.З."
АД , не изразява становище по иска.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните,
приема за установено от фактическа
страна следното:
С определение от 04.04.2017г. е прието за безспорно, че на
08.10.2014г. помощник нотариус А.Д.извършва
удостоверяване на подписа, положен върху пълномощно, на което е даден
вид, че е положен от Н.К.Н..
Към исковата молба е приложено пълномощното, от
съдържанието на което е видно, че ищецът упълномощава А.С.Б. да го представлява
пред "А.Б.-клон Б.". Да
управлява при банката сметките му, с всички
по-долу описани права, между които да внася и тегли суми по вече открити
при банката сметки, които са описани, в лева и чуждестрА.валута, от негово име и за негова сметка, без
ограничение в размера, като за целта попълва и подписва всички необходими
декларации и документи и други. Пълномощното е заверено на 08.10.2014г. от А.Д.-помощник-нотариус
при Ц.Д.-***, като са удостоверени подписите върху този документ, положени от Н.К.Н.
с ЕГН**********.
С одобрено по НОХД№ 7733/2017г. по описа на СРС, 22-ри
състав, споразумение на 26.09.2017г.,
подсъдимият Б.И.Н. се е признал за виновен в това, че на 08.10.2014г. в гр. София,
ул. "******в кантората на нотариус Ц.Д.
с рег. № 350 на НК, сам съставил неистински частен документ-пълномощно с
рег.№ 3835, заверено от нотариус А.Д., на което придал вид, че представлява
конкретно писмено изявление на Н.К.Н. с ЕГН********** и го употребил, като в
периода 10.10.2014г. -13.10.2014г. в гр.София, ул."******, в клон на А.Б.,
в условията на продължавано престъпление-с две деяния, представил неистински документ-пълномощно пред длъжностно
лице с искане да бъде направена заявка за теглене на сумата от 10 000лева и
сумата от 100 000лева, която да бъде преведена по сметка с титуляр Б.И.Н., като
въз основа на това била изплатена на ръка на А.Б. заявената на 10.10.2014г.
сума от 10 000лева и сумата от 100 000лева е преведена по банковата сметка в "О.Б."
на Б.И.Н., което представлява престъпление по чл. 309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1
от НК. За извършеното престъпление на подсъдимия е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години.
Приета е ССЕ, която прави заключение, че на 13.10.2014г.
по сметката на Б.Н. в "О.Б."АД е постъпила сума в размер на 100 000лева,
преведена от сметка на Н.К.Н. в "А.Б.Б.". На същата дата от сметката
са изтеглени в брой на каса в банката 20
000лева и е събрана комисионна в размер на 90,00лева и 79 000,00лева и е събрана комисионна от 395,00лева. На
14.10.2014г. са изтеглени в брой още 510,00лева, след което банката е начислявала
комисионни. Общият размер на изтеглените суми е от 99 510,00лева. На
19.06.2019г. банката е закрила служебно сметката, като такава с нулево салдо. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и обосновано, съответстващо
на останалите доказателства.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели.
Свидтелят А.Н.Д., син на ответницата, помни идването в кантората на един човек,
който искал да му бъде заверено пълномощно, което било предварително изготвено.
Представил личната си карта и пълномощно, което си носел написано. Той сверил
данните от личната карта с написаните в пълномощното. Лицето потвърдило, че
знае какво съдържа текста, тръгнал да се подписва, но казал че нещо е сбъркал и
ги помолил да препишат пълномощното, тъй като при първото подписване нещо е
сбъркал, но те нямали възможност, били много заети, поради което прикрили с
лист, това което бил сбъркал, и го снимали на ксерокса. След това той
собственоръчно изписал датата, упълномощител подпис и трите си имена. Личната
карта им била представена в оригинал. Тя била на лицето, записано като
упълномощител. Според него имало прилика
между лицето, което донесло пълномощното и се подписало, и сниманото на личната
карта.
Свидетелят А.С.А., който работи при нотариус Д.и работел
там на 08.10.2014г., дава показания, че на тази дата дошъл един мъж с лична карта и написано пълномощно, което
помощник-нотариуса заверил, заверката била съвсем нормална. Мъжът носел готово
пълномощно, което било написано. Той си написал имената и се подписал. Носел
лична карта и помощник-нотариуса сверил данните от нея, след което се подписал.
Поведението на човека било нормално, като на всеки клиент. Не знае на кого е
била личната карта, но всичко си съвпадало по пълномощното и личната карта.
Свидетелят Н.Р.дава поазакания за неотносими към предмета
на доказване обстоятелства за това, че ищецът продал недвижими имоти, което е
без значение поради факта, че не е
спорно наличието на изтеглените суми в размер на 110 000лева по сметката на
ищеца, от която са изтеглени.
Съдът констатира, че в наказателното
производство ищецът е разпитан като свидетел и дадените от него показания
следва да се вземат предвид при решаване на спора, тъй като имат характер на
извънсъдебни признания на неизгодни за него факти. Същият е дал показания, че
подсъимият му е бил наемател, с който установили приятелски отношения и си
имали доверие. След месец и половина установил, че му няма личната карта,
поради което запорирал сметката си в «Алфа банк», където имал финансови
средства. След 2-3 дни намерил личната си карта под леглото, въпреки че я
търсил много пъти преди това. След това някой му споменал да си разблокира
сметката, тъй като няма да получава лихви за сумите. Известно време след разблокиране на сметката
през октомври отишъл да си вземе лихва по влога, но служителите му казали, че е
дал пълномощно на негов човек, който изтеглил цялата сума от 110 000лева от
сметката. Подсъдимият му бил наемател до
деня, когато установил, че са изтеглени парите от влога. От следващия ден той
вече не бил наемател, тъй като казал, че отива да работи в Англия. Поправя се,
че може да е сбъркал, тъй като след като го изпратил на работа в Англия отишъл
в банката и установил липсата. Разбрал по-късно, че с това пълномощно е
упълномощена Анна, напълно непознато за него лице, да изтегли сумите от влога.
Заявява, че телефонът и личните си документи не е заключвал вкъщи и ги държал
на достъпно място, а и с подсъдимия били в близки отношения.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Според чл. 73, ал. 1 ЗННД нотариусът
носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на
неговите задължения съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес. В чл. 40, ал. 3 от ЗННД е предвидено, че за вреди, настъпили вследствие на виновно
неизпълнение на задълженията на помощник - нотариуса, нотариусът отговаря
солидарно с него. Предпоставките за уважаване на
иска по чл. 73, ал. 1 от ЗННД във вр. чл. 40, ал. 3 от ЗННД са общите предпоставки на чл. 45 от ЗЗД,
поради което за уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на всички предпоставки от сложния фактически състав, а
именно противоправно поведение от страна на помощник-нотариуса, вреда, вина - презумирана по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредата.
В случая е безспорно обстоятелството, че на 08.10.2014г. помощник нотариус А.Д.е извършил удостоверяване на подписа, положен върху
пълномощно, на което е даден вид, че е положен от Н.К.Н..
На следващо място е безспорно и установено от събраните
доказателства, че по НОХД№ 7733/2017г. по
описа на СРС, 22-ри състав, е одобрено
споразумение на 26.09.2017г., с което подсъдимият Б.И.Н. се е признал за
виновен в това, че на 08.10.2014г. в гр.София, ул."******в кантората на
нотариус Ц.Д. с рег.№ 350 на НК, сам
съставил неистински частен документ -пълномощно с рег.№ 3835 , заверено от
нотариус А.Д., на което придал вид, че представлява конкретно писмено изявление
на Н.К.Н. с ЕГН********** и го употребил, като в периода
10.10.2014г.-13.10.2014г. в гр. София, ул."******, в клон на А.Б., в
условията на продължавано престъпление -с две деяния, при условията на
посредствено извършителство чрез А.С.Б.,
представил неистински
документ-пълномощно пред длъжностно лице, с искане да бъде направена заявка за
теглене на сумата от 10 000лева и сумата от 100 000лева, които да бъдат
преведени по банкова сметка *** "О.Б." с титуляр Б.И.Н., като въз основа на това
била изплатена на ръка на А.Б. заявената на 10.10.2014г. сума от 10 000лева и
сумата от 100 000лева е преведена по банковата сметка в О.Б. на Б.И. Н..
Съгласно чл.383 от НПК одобреното от съда споразумение
има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд и има доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на
извършителя, защото именно те са били предмет на изследване в това
производство.
С оглед на установените с присъдата
факти следва да се направи извод, че Б.Н. се е явил в кантората на нотариус Д.
на 08.10.2014г. с искане да бъде извършено удостоверяване на подпис върху частен документ -пълномощно на основание чл. 590, ал.1 от ГПК. Помощник-нотариусът
е извършил удостоверяване, което е в рамките на законоустановената му компетентност,
тъй като това удостоверително действие не се включва в изчерпателно изброени в
чл.40, ал.1 от ЗННД изключения.
Нотариалното
удостоверяване на подписа изисква лицето, чийто подпис ще се удостовери, да се
яви лично пред нотариуса, за да положи пред него подписа или да заяви, че
подписът, който вече е положен върху
частния докумнет, е негов. Предметът на нотариалното удостоверяване налага
нотариусът да провери самоличността на явилото се пред него лице, като се
съобрази с чл.578, ал.5 от ГПК. В тази
разпоредба е предвидено, че самоличността на непознатите на нотариуса
лица се установява с документ за самоличност.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за доказано, че при явяването си в кантората на нотариус Д.Б.Н. се
е легитимирал с документа за самоличност на ищеца. Този извод следва да се
направи от показанията на свидетелите А.Д.и А.А., които съдът преценява по реда
на чл.172 от ГПК, вземайки предвид, че първият е извършил процесното удостоверяване
като помощник-нотариус и е син на ответницата, а вторият е участвал в
извършване на същото нотариално действие като служител в нотариалната кантора.
Показанията им следва да се обсъждат, като се вземат предвид и останалите доказтелства,
на които не противоречат, а напротив напълно си съответстват. Този извод се
налага поради факта, че с одобреното споразумение в наказателното произодство Б.Н.
се е признал за виновен в това, че на
08.10.2014г. в гр.София, ул."******в кантората на нотариус Ц.Д. с рег.№ 350 на НК, сам съставил неистински
частен документ -пълномощно с рег.№ 3835 , заверено от нотариус А.Д., на което
придал вид, че представлява конкретно писмено изявление на Н.К.Н. с ЕГН**********.
В споразумението не се съдържат данни относно начина, по който се е
легтимирал пред нотариуса, но в показанията на ищеца, разпитан като свидетел в наказателното
производство, се съдържа признание на факти, които се релевантни за решаване на
настоящия спор. От неговите показания, които настоящия състав приема за
извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, се установява, че е живял в
едно жилище с подсъдимия Б.Н., че му е имал доверие до степен, че да държи на
общодостъпно място своите лични документи, както и че в едни период не е можел
да си намери личната карта, която по -късно намерил на място, където преди това
многократно търсил.
От горепосочените доказателства съдът приема за доказано
по делото, че Б.Н. се е явил в кантората на нотариус Д. на 08.10.2014г. и се е
легитимирал с личната карта на ищеца. От показанията на свидетелите Д.и А. се
установява, че при проверка на данните между личната карта, с която се
легитимирало лицето, и данните на упълномощителя е установена пълна
идентичност, поради което е прието, че явилото се в кантората лице е именно
издателя на пълномощното, който се подписал на документа пред
помощник-нотариуса.
Следователно не са допуснати нарушения в
процедурата за удостоверяване на подпис от помощник нотариуса при заверка на
процесното пълномощно, поради което не се установява негово противоправно
поведение, за което да се ангажира солидарната отгворност на ответницата.
По делото се установява, че липсата на сумата
от 110 000лева от сметката на ищеца е резултат от противоправното поведение на
трето лице, което е злоупотребило с близките си отношения с ищеца и предоставения
му свободен достъп до личните му документи. За посочените действие на третото
лице Б.Н. е наложено наказание лишаване от свобода, като извършването им е безспорно
установено и признато с одобреното споразумение.
За пълнота на изложеното следва да се вземе предвид и това, че дори и да
се приеме наличие на противоправно
действие от страна на помощник-нотариуса при процесното удостоверяване, не се
установява наличие на пряка и закономерна причинно-следствена връзка с
настъпилите имуществени вреди, изразяващи се в липсата на сумата от 110 000лева от сметката на ищеца. Този извод се налага поради факта, че дори и
да е допусната грешка при удостоверяване
подписа на пълномощното от това не произтичат настъпилите последици, свързани с
изтегляне на сумите от сметката на ищеца. Тази последица не би настъпила, ако
не е налице противоправното поведение на трето лице, което е въвело в
заблуждение нотариуса, представяйки чужда лична карта и се е снабдило с
неистински частен документ -пълномощно, в което е посочено, че изхожда от
ищеца, след което третото лице, заедно с пълномощника, посочен в този неистински
документ, са заявили желание за изтегляне на
сумата от 110 000лева. Безспорно е установено, както в настоящото
производство от приетата съдебно-счетоводна експертиза, така и в споразумението
от наказателното производство, че част от посочената сума е изтеглена в брой от
сметката на ищеца, а друга е преведена по сметка на Б.Н. в друга банка, който я
е изтеглил в брой в деня на постъпването
й.
Следователно описаните в исковата молба
имуществени вреди са настъпили в пряка и закономерна причинно-следствена връзка
с противоправните действия на Б.Н. и не са налице предпоставките на чл.73 от ЗННД във връзка с чл.49 и чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на нотариус Д.
за обезщетяване на вреди, настъпили от чуждо противоправно поведение. Предвид
изложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените по делото разноски в размер на 400,00лева възнаграждение за вещо
лице. Не са ангажирани доказателства за платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.К.Н. с ЕГН
********** срещу нотариус Ц.П.Д. с ЕГН**********, с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗННД във
връзка с чл. 49, вр. с 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 110 000,00 лв. – обезщетение за претърпените от съставеното
неистинско пълномощно с рег. № 3835/08.10.2014г вреди, изразяващи се в
изтегляне през м.10.2014г. на спестяванията на ищеца от сметката му в „А.Б.-
клон Б.“ , ведно със законната лихва, считано от 01.12.2015г до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА от Н.К.Н. с ЕГН
********** да заплати на нотариус Ц.П.Д. с ЕГН**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в
размер на 400,00лева възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Д.З." АД като трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: