РЕШЕНИЕ

Гр. Сливница, 30.07.2021 г.

В ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Сливница, 5 състав, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 35 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 265, ал.1 вр. ал.2 ЗЗД от А.И.К. чрез адв. Д. от САК срещу „Ф. Т.“ ООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление в с. П., С.област, представлявано от управителя А. И.А . с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 894, 04 лв., поради отпаднало основание вследствие на развален договор за изработка между страните, сумата от 151,32 лв., представляваща лихва за забава, считано от получаване на поканата до подаване на настоящата молба, сумата от 54 лв. - разходи по изпращане на нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и 670 лв. разходи за разноски в производство по обезпечаване на доказателства.

Ищецът твърди, че през м. април 2019 г. е възложил на ответното дружество доставка и монтиране на паркет и первази от дъб в апартамент, намиращ се в гр. С., ул. „П. м.“ № ., ет. , ап. , като след получаване на оферта от 02.04.2019 г. и проформа фактура № 5508/ 17.04.2019 г., на 23.04.2019 г. е заплатил на ответната страна авансово цялата договорена цена от 10 894, 04 лева. На 11.11.2019 г. паркетът бил монтиран в посочения от ищеца имот. След монтажа били установени дефекти, изразяващи се в различна височина на отделните дъски, прекалено големи фуги между дъските, които недостатъци не са могли да бъдат установени при обикновения начин на приемане на работата. Съобразно разпоредбата на чл. 264, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД ищецът се свързал с ответното дружество и уведомил негов представител за констатираните недостатъци. На 16.11.2019 г. служител на дружеството посетил обекта, като е потвърдил недостатъците, които в 80% надвишавали допустимите разлики, но е отказал да състави протокол, както и е отказал да възстанови претендираната сума в размер на 50 % от платената цена. Ищецът счита, че причина за неравностите се явява лошото качество на отделните части, различната им дебелина, разликите във височината на отделните дъски, като твърди, че тези дефекти са различни навсякъде и паркетът не изглежда еднакъв. Изтъква, че е направил опит да се споразумее с ответната страна, но в това време е искал да продължи ремонта на апартамента и поради това е предприел действия едновременно по изпращане на нотариална покана до ответната страна и по обезпечение на доказателства. На 28.11.2019 г. ищецът изпратил нотариална покана до ответника, с която го е поканил да му върне половината от заплатената цена, въпреки наличие на основание за разваляне на договора. Заявил е, че ако предложените от него условия не бъдат приети, ответникът следва да счита договорът за развален и отправена претенция за пълно възстановяване на заплатената сума. Ищецът твърди, че ответното дружество е получило поканата на на 12.12.2019 г., но не са били предприети действия за извънсъдебно доброволно уреждане на спора, поради което счита, че счита договорът за развален. Поддържа, че в случая е налице пълно неизпълнение по смисъла на чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, тъй като начинът, по който е положен паркета – чрез залепване на всяка дъска, прави недостатъците неотстраними. При тези съображения претендира връщане на даденото поради отпаднало основание – разваляне на договора за изработка, което с оглед обратното действие означава, че всеки, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. При условията на евентуалност, в случай че претенцията за връщане на цената не бъде уважена, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати разходите, необходими за поправка, включващи закупуване на нови материали, доставка, монтаж, равняващи се на сумата от 10 894,04 лв. или при условията на чл. 265, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД заплатеното възнаграждение да бъде намалено на половина.

По инициатива на ищеца с определение № 1187 от 02.12.2019 г. по ч.гр.д. № 1291/2019 г. по описа на РС – гр. Свиленград е допуснато обезпечаване на доказателства чрез изслушването на заключение на съдебно техническа експертиза, което е потвърдило дефектите, както и че те се дължат на некачественото производство на ламелите, поради различна сглобка и дебелина, и че неравностите са на около 80 % от площта на паркета. В заключението е отбелязано, че поради извършването на монтажа чрез залепване, е невъзможно паркетът да се демонтира без да се наруши неговата цялост и състояние.

Това поражда правния интерес от предявяване на исковете. Ищецът претендира и разноски по настоящото производство.

В едномесечния срок от получаването на исковата молба ответното дружество „Ф. Т.“ ООД е депозирало писмен отговор по реда на чл.131 ГПК, в който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва факта, че ищеца е възложил доставка и монтаж на паркет, за които е издадена проформа фактура в размер на 10 894, 04 лв., както и, че на 11.11.2019 г. е извършен монтажът. Твърди, че ищецът е приел без забележки монтирания паркет. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че дефектите са 80 % от площта на паркета и че водят до неговата пълна негодност. Посочва, че съгласно чл. 264 от ЗЗД след като ищецът не е направил възражения при приемане на монтажа, работата се счита приета, т.е. възможността на ищеца да се позове на тази норма и съответно да реализира отговорността на изпълнителя е преклудирана. Според ответника в практиката на ВКС е възпието, че явните недостатъци трябва да се констатират при приемането на работата, а в случая това не е сторено. Оспорва размерът на сумата за поправка на паркета от 10 894,04 лв., както и възможността да се разваля договора и да се иска възстановяване на цялата заплатена цена, като твърди, че паркетът се използва по предназначение от ищеца. Поради неоснователност на главния иск, оспорва и акцесорния за присъждане на обезщетение  за забава като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, наведените от страните твърдения и доводи, приема от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че през месец април 2019 г. е сключен договор за доставка и монтиране на паркет и первази от дъб от ответното дружество в апартамент на ищеца, находящ се в гр. Свиленград. Безспорно е също така, че след получаване на оферта от 02.04.2019 г. и проформа фактура № 5508/ 17.04.2019 г., на 23.04.2019 г. ишецът е заплатил на ответното дружество авансово цялата договорена цена от 10 894, 04 лева. На 11.11.2019 г. св. Т. и Б. отишли на адреса, където били посрещнати от ищеца и св. Т.. Св. Т. и Б. монтирали паркета в посочения от ищеца имот в две спални и дневна. В две от стаите паркетът бил монтиран по посока на светлината (какъвто е принципът), а в дневната бил монтиран перпендикулярно на прозореца, от който влиза светлината, поради което фугите били по-видими. Дъските били с дължина между 0,60 м. и 2,20 м., ширина 12 – 15 см., второ и трето качество. При поставяне на дъските върху наличната замазка в апартамента, монтажистите установили, че се получава разминаване в нивото, като едни дъски стояли по-високо, а други по-ниско. За да се изравни нивото стърчащите дъски били рендосани отдолу (което по принцип създава предпоставки паркетът да се напука или изкриви), а под летвите, които стояли по-ниско, били сложени допълнителни дъски. Паркетът бил залепен с полиуретаново лепило, което е издръжливо. Така положен паркетът не може да бъде пренареден, негоден е да се ползва отново същия, тъй като при последващо разлепване дъските ще бъдат извадени с част от замазката, което налага да се постави нова.

По време на монтажа ищецът не е присъствал, а св. Ташев бил само в началото, като след това оставил монтажистите да работят и се върнал около 15 ч. след обяд, когато му се обадили, че са готови. При пристигането му на обекта, те били напълно приключили и му предали ключовете. Не е съставян документ за приемане на работата, тъй като монтажистите не разполагали с приемо-предавателен протокол. В края на деня св. Ташев и ищецът заедно отишли на място и констатирали, че между отделните дъски на паркета има разминаване във височината, както има разминаване и във фугите, като тези недостатъци станали съвсем видими на следващия, след като паркетът бил почистен.

С нотариална покана от  28.11.2019 г., получена от ответника на 12.12.2019 г. (видно от извършеното от нотариуса отбелязване на гърба на поканата) ищецът поканил последния да му върне половината от заплатената цена при наличие на основание за разваляне на договора. Заявил е, че ако предложените от него условия не бъдат приети, ответникът следва да счита договорът за развален и отправена претенция за пълно възстановяване на заплатената сума. С надлежно връчената на ответника нотариална покана, съдът приема че ищецът е направил зависещото да предяви на ответника както недостатъците на работата, така и че ще счита договора за развален и иска възстановяване на платените от него 10 894,04 лева за доставката и монтажа.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушано в производство по чл.207 и сл. ГПК по ч.гр.д. № 1291/2019 г. по описа на РС – гр. Свиленград, се установява, че по монтирания паркет са налице дефекти. Между отделните ламели (дъски) в напречна посока има фуги с различна ширина, по-голяма от допустимата. Има фуги в надлъжна посока на монтажа, където не би трябвало да има такива. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице заявява, че самите ламели би трябвало да се допират една до друга без да има никаква фуга. При снаждането на отделните дъски същите са с различна височина, както в напречна, така и в надлъжна посока. Неравностите са на около 80 % от площта на монтирания паркет. Дефектите по монтирания паркет се дължат на некачественото производство на ламелите, тъй като те са с различна форма на сглобката и различна дебелина. В заключението е прието, че поради извършването на монтажа чрез залепване, е невъзможно паркетът да се демонтира без да се наруши неговата цялост и състояние. Некачественият монтиран паркет с неравна повърхност създава неприятно усещане, както при ходене по него, така и от естетическа гледна точка, поради което не може да изпълнява предназначението си на нормална подова настилка.

Гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. Т. Ж. Т., П. А. Т. и С. П.Б., писмени даказателства – оферта, проформа фактура, платежно нареждане, нотариална покана, материалите по ч.гр.д. №  1291/2019 г. по описа на РС – гр. Свиленград и заключението на съдебно – техническата експертиза.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани в хода на делото свидетели, от които се установяват релевантните за спора обстоятелства относно качеството на дъбовия паркет (второ и трето такова), начина на монтирането му в апартамента на ищеца, условията, при които е бил монтиран – въпреки неравната замазка, като за избягване на неравно нареждане са рендосани част от дъските (което е предпоставка за напукването и изкривяването им), а на друга част са залепвани допълнителни дъски, наличието на фуги между ламелите, невъзможността да бъде пренареден така положения паркет, както и обстоятелството, че в деня на монтажа не е съставен документ за приемане на работата и не са заявени възражения от страна на ищеца. Относно тези обстоятелства показанията на свидетелите и на ответната, и на ищцовата страна, са годен източник на информация, безпротиворечиви са, подкрепят се от събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, поради което съдът ги възприема като достоверни.

При тези данни съдът приема следното от правна страна по иска с правно основание чл.265, ал.1 вр. ал.2 ЗЗД:

По делото е безспорно, че отношенията между страните в настоящото производство са по своето съдържание договор за изработка, заплатена от ищеца, по силата който ответникът се е задължил да достави и монтира на обекта на ищеца подова настилка - дъбов паркет. Договорът за изработка е неформален консесуален договор, за действителността на който няма установено изискване за сключване в писмена форма. По делото няма спор, че между страните е сключен договора и че ответникът е получил сумата 10 894,04 лева, за която се води делото пред настоящата инстанция. Съгласието на ищеца за сключването на посочения договор е безспорно и обективирано със заплащане на тази цена за доставката и монтажа на дървената подова настилка, за която сума е безспорно доказано че е получена от ответника. От страна на ответника съгласието за сключване на договора е обективирано чрез получаване на посочената сума на 23.04.2019 г. и изпращането на изпълнители за доставката и монтажа на паркета осъществена на 11.11.2019 г.

Настоящата инстанция приема за доказано че като паркетът поради начина на монтажа е станал негоден за употреба по предназначение, причината за което е поставена още с монтажа му в конкретните несъвместими условия. Налице са основания по чл. 264, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора и връщане на ищеца на заплатената на ответника сума 10 894, 04 лева. За недостатъците на паркета ищецът своевременно е уведомил ответника и е запазил правата си да развали договора и да иска платеното по него. В тази връзка следва да се отбележи, че ответната страна не е оспорила изложеното в исковата молба и нотариалната покана твърдение, че на 16.11.2019 г. служител на ответното дружество е посетил обекта, където е бил монтиран паркета и е потвърдил недостатъците. Видно от показанията на свидетеля Ташев деформациите на паркета са констатирани в деня на монтажа и на следващия след почистването на настилката. С предявяването на иска на 31.01.2020 година, съдът приема, че шестмесечният срок за предявяване на тези недостатъци е спазен и правата на ищеца да си иска обратно процесната сума от 10 894,04 лева са запазени. При това положение е ирелевантен фактът дали ищецът и св. Ташев са присъствали през цялото време на монтажа или са дошли след приключването му.

В настоящия казус поради причини, възприети още при монтажа от изпълнителите на поръчката изработеното е станало негодно за употреба по предназначение. От свидетелските показания на монтиралите подовата настилка се установява, че в паркетът бил монтиран така, че между отделните дъски имало фуги, в две от стаите бил монтиран по посока на светлината (какъвто е принципът), а в дневната – перпендикулярно на посоката, от която влиза светлината; че преди залепването на паркета монтажистите установили, че се получава разминаване в нивото, като едни дъски стояли по-високо, а други по-ниско; че за да се изравни нивото рендосали отдолу стърчащите дъски (при което има опасност от напукването или изкривяването им), а на летвите, които стояли по-ниско, били сложени допълнителни дъски и следователно са били възприети от изпълняващите поръчката причините поради които дървената настилка се е деформирала и е станала негодна за употреба по предназначение. Като са могли да откажат монтажа и въпреки това са го извършили в несъвместими условия, изпълнителите на ответника са създали предпоставки за деформации и компроментирането на паркета, които правят паркета негоден за употреба и то именно поради монтажа и начинът, по който той е осъществен. В конкретния случай с оглед условията, при които е извършен монтажът изпълнението е станало безполезно за ищеца. Фактът, че монтажът на пода е извършен, въпреки констатираните неравности в замазката и предвид опасността от спукване или изкривяване на дъските с оглед качеството на паркета – второ и трето, мотивират настоящата инстанция да приеме, че ответникът и неговите изпълнители са монтирали паркета на свой риск като са възприели причините, поради които паркетът ще стане негоден за употреба. При това положение най-малкото което ответникът дължи на ищеца са платените му 10 894,04 лв. за изпълнение на поръчката. Тези изводи следват и от разпоредбата на чл. 258 ЗЗД съгласно която поръчкатата се изработва на риск на изпълнителя. Правилата на риска установяват, че ако изпълнението стане невъзможно и по причина за която изпълнителят не отговаря, не му се дължи възнаграждение, а ако е получено такова същото подлежи на връщане. При договора за изработка тези правила на риска са изрично установени в разпоредбата на чл. 267, ал. 1 ЗЗД. Следователно на по-силно основание щом паркета е поставен при условия и по начин, обусловили неговото компрометиране, най - малкото което дължи ответникът изпълнител е връщането на заплатеното възнаграждение. В конкретния случай е налице и причина за негодност за използуване по предназначение, за която изпълнителят отговаря, тъй като конкретните условия поради които паркетът се е деформирал са били възприети от изпълнителите на поръчката в момента на осъществяването й, а ищецът не е поставял фатални срокове и ултиматуми за изпълнението. Щом по закон осъществяването на изработката е на риск на изпълнителя, в негова тежест е да прецени дали са налице условията за монтаж на паркета. При положение, че си е получил парите за доставка и монтаж на паркета, ответникът е разполагал с възможността да уведоми ищеца за условията които изисква за монтаж на паркета преди осъществяването му. Ответникът не е сторил това. Следователно и моментът, в който е изпълнена поръчката е на риск на ответника. Като е имало причини да се откаже монтажа на паркета и въпреки това същият е бил монтиран при тези условия, деформирането му и негодността му за употреба е станало по причини за които ответникът отговаря и действително дължи на ищеца връщане на получените 10 894,04 лв., за изпълнение на поръчката. Доказани са предпоставките на чл. 268, ал. 2 ЗЗД включително и че с оглед начина на монтажа подовата настилка е станала напълно негодна за употреба по предназначение.

Нормата на чл.261 ЗЗД визира задължението на изпълнителя да изпълни така работата, че да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Изложените съображения водят до заключението, че искът с правно основание чл.265, ал.1 вр. ал. 2 ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло за пълния претендиран размер от 10 894,40 лева.

Основателен се явява и предявения акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Налице са елементите от фактическия състав на цитираната правна норма - ищецът и ответникът са били в облигационни правоотношения с източник договор за изработка, по който ответникът не е изпълнил в срок паричното си задължение за връщане на полученото възнаграждение поради некачествено изпълнение. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД служи за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. В конкретния случай ищецът е установил наличието на основание за прилагане спрямо ответника на предвидената от законодателя гражданскоправна санкция за обезвреда, поради забава в изпълнението на съществуващ паричен дълг. Предпоставка за настъпване на забавата, една от гражданскоправните санкции за която се явява и обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, е изискуемостта на съответното вземане. Ликвидността не е посочена от законодателя като елемент от фактическия състав на чл.86, ал.1 ЗЗД и затова не е условие за изпадането на длъжника в забава. Тъй като денят за изпълнение не е бил определен, ответникът е изпаднал в забава, след като е бил поканен от ищеца – 12.12.2019 г. След този момент, за него е възникнало и вторичното санкционно задължение да обезщети кредитора за забавата за периода от 12.12.2019 г. до 30.01.2020 г. със сумата в размер на 151, 32 лева, определен по реда на ччл.162 ГПК с помощта на компютърна програма.

При този изход на делото по предявения главен иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск, чието разглеждане се обуславя от резултат по главния.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените и доказани по размер разноски по производството, които възлизат на 2 111,81 лева, от които 441,81 лева – държавна такса, 670 лева – разноски за обезпечителното производство по ч.гр.д. №  1291/2019 г. по описа на РС – гр. Свиленград (които съобразно т.5 от ТР № 6/2013 г. ан ОСГТК се се присъждат с решението по съществото на спора с оглед крайния му изход), сумата от 54 лева - разноски за връчване на нотариална покана и 1 000 лева адвокатско възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото, проведените съдебни заседания и причините за отлагането на делото, съдът приема за неоснователно въведеното от от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.265, ал.1 вр. ал.2 ЗЗД„ФОРЕСТ ТРЕЙД“ ООД, с ЕИК …, със седалище и адрес на управление в с. П., С. област, представлявано от управителя  А. И. А., с пълномощник от адв. Д. от САК, да заплати на  А.И.К., с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Дахабре от САК сумата от 10 894,04 лева, представляваща размера на заплатеното възнаграждение по развален неформален договор за изработка – монтаж на дъбов паркет, сумата от 151,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.12.2019 г. до 30.01.2020 г., сумата от 54 лева, представляваща разноски за връчване на нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК „„ФОРЕСТ ТРЕЙД“ ООД, с ЕИК 1., със седалище и адрес на управление в с. П., Софийска област, представлявано от управителя  А. И. А., с пълномощник от адв. Д. от САК, да заплати на „А.И.К., с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Д. от САК, направените в обезпечителното и настоящото производство разноски в общ размер на 2111,81 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: