Решение по дело №1527/2019 на Районен съд - Сливен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №   97

 

гр. Сливен, 24.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

        СЛИВЕНСКИ  РАЙОНЕН  съд, наказателно отделение І-ви наказателен състав в публично заседание на трети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ

 

       при секретаря  РОСИЦА  НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия  АНД № 1527 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А.С.И. срещу НП № 20-032/14.10.2019 г. на Н-к отдел „Рибарство и контрол” – отдел „Рибарство и контрол - Южна България” гр. Пловдив, с което на основание  чл. 75 ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лв., за нарушение на чл. 38 ал.1 от ЗРА.  С жалбата иска НП да бъде отменено, алтернативно да бъде намалено наложено наказание.

В с.з. жалбоподателят, иска НП да бъде отменено.

В с.з. въззиваемата страна - наказващия орган, не изпраща представител.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.06.2019 г. в 12.05 ч.  на баластриера „Самуиловска дупка”, общ. Сливен, на GPS координати N 42̊ 35' 002"; Е 026̊ 18' 203", измерени с устройство GARMIN S/N А 3010950 и н.в. 151 м. инспектори към отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр. Пловдив наблюдавали и заловили жабоподателя да извършва любителски риболов с 1 бр. въдица, открита в работно положение във водата и намираща се под негов контрол. Жалбоподателя бил уловил  8 бр. шаран, като размерите на всяка риба поотделно била 15 см /като всяка риба била измерена с ролетка. Уловените риби били с размери под минимално допустимите съгласно приложение № 2 от ЗРА, като рибата била върната във водата.

За констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен                 АУАН № В 0016474/02.06.2019 г., с който то било  квалифицирано по чл. 38 ал.1 от ЗРА. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието му, е направил възражения.  

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 20-032/14.10.2019   г.        

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.    

Съдът даде вяра на АУАН и НП, кредитира показанията на разпитаните актосъставител Т.С.Т. и свидетеля Г.Н.Н..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При издаването на АУАН и НП съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон. АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено от компетентно лице и в съответствие с административно – производствените правила. АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от материална и процесуална страна.

Разпитаните по делото свидетели са категорични, че жалбоподателят е извършил визираното в АУАН административно нарушение. Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични и последователни и кореспондират помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства – писмени или гласни, в подкрепа на твърденията си, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран, напротив в самия АУАН, като възражение е написал, че не знае, че уловената риба е шаран. От посоченото се налага извода, че той не отговаря на условията да членува в БЛРС, т.к. всеки риболовец е длъжен да знае нормативната база относно практикуването на своето хоби- риболов.

Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е формално и с факта на неговото установяване законът свързва настъпването на

неблагоприятни правни последици за дееца. В ЗРА законодателят е въвел разрешителен и забранителен режим относно улова на определен вид риба, като един от критериите е големината на рибите. Те се делят на мерни и маломерни, като това става според дължината им. Съответните нормативно определени правила са регламентирани детайлно в ЗРА, където са посочени съответните критерии на които следва да отговаря шарана за да е мерен. Там в пр.2 от ЗРА № 29 е посочено, че за улов е разрешен шаран по дълъг от 30 см. Жалбопод е уловил 8 бр. малом. шаран, част от които са измрели в живарника според свид. Н., а другата част са пуснати отново във водата.

От изложеното следва, че в случая нарушаването на тези правила представлява деяние с висока степен на обществена опасност, тъй като застрашава биологичното равновесие и устойчивото развитие на водните ресурси в конкретния воден обект. Наложеното на жалбоподателя наказание е в минималния размер, предвиден в чл. 64 от ЗРА, като правилно е определено от АНО, че жалбоподателя е осъществил състава на посочената разпоредба.

При това положение не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, която норма е изключение от правилото. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици, каквито в случая има- жалбоподателя е заловен с уловена около 0.500кг. риба, или неговата обществена опасност да е незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя няма как да се квалифицира като маловажно.

Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери,че АНО не е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за правилно и законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът:

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-032/14.10.2019 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” – отдел „Рибарство и контрол - Южна България” гр. Пловдив, с което на А.С.И.  с ЕГН ********** *** му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лв., на осн. чл. 75 ал.1 от ЗРА, като  ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                     

                                             

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: