Р Е Ш Е Н И Е № 43
гр.
Сливен 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 68/2016 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по жалба на С.К.Д., ЕГН ********** *** против заповед № ДК -10-ЮИР-2/27.01.2016 год. на Началника на РДНСК Югоизточен район, с която с отхвърлена като недопустима жалбата й против Разрешение за строеж № 78/11.11.2015 г., издадено от главния архитект на община Котел за строеж „Ограда" в УПИ VІІІ-209, кв.53 по плана на с. Я. и се движи по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Оспорващата в качеството й на с. на УПИ ІХ-210, кв. 53 по плана на с. Я., с. на имота, в който е разрешено изграждането на ограда, счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие на материалния закон. Твърди, че част от оградата попада в нейния имот, тъй като имало грешка при отразяване на границата между нейния имот и УПИ VІІІ-209, кв.53 по плана на с. Я., за който е издадено разрешението за строеж. Навежда се също довод за незаконосъобразност на разрешението за строеж, тъй като същото е издадено в противоречие с нормата на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, след като е започнало строителството. Прави се искане за отмяна на процесната заповед на началника на РДНСК ЮИР.
В с.з. оспорващата, чрез своя п. п. адв. Г.М., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендират се и направените по делото разноски.
Административният орган – Началник РДНСК ЮИР, чрез п. юриск. М. оспорва жалбата.
Заинтересованото лице – Главен архитект на Община Котел, счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованото лице – С.А.П. се явява лично и с адв. Е.Х., която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира за направените разноски по делото.
Заинтересованото лице – Кметът на община Котел, чрез п. адв. С. Р., счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.
Въз основа на всички относими към спора доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващата С.К.Д. е с., съгласно нотариален акт № 142, том ІV, дело 784/2005 г. по описа на Служба по вписванията при РС Котел на недвижим имот, индивидуализиращ се като УПИ ІХ-57, в кв.28 по устройствения план на с. Я. Съгласно Удостоверение издадено от Община Котел ПИ с идентификатор 87031.501.210 по кадастралната карта на с. Я., о. К., за който е отреден УПИ ІХ-210, кв. 53 по регулационния план на с. Я. одобрен с решение № 116 от 31.07.2008 г. с площ 1518 кв.м. е идентичен на ПИ с пл. № 210 по кадастралния план на с. Я., о. К. от 1992 г., а по регулационния план от 1964 г. имота отговаря на УПИ ІХ-57 описан в нотариален акт № 142, том ІV, дело 784/2005 г. по описа на Служба по вписванията при РС Котел.
Заинтересованото лице С.А.П. е с. на постройките в имот УПИ VІІІ-209, кв. 53 по плана на с. Я., съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.05.2015 г., вписан в Служба по вписвания при РС – Сливен акт № 25, том ІІІ, вх. Рег. № 803/17.07.2015 г.
Заинтересованото лице – Община Котел е собственик на УПИ VІІІ-209, кв. 53 по плана на с. Я., съгласно Акт за частна общинска собственост № 95/04.04.2012 г., представляващ парцел VІІІ, кв. 28 по предходния план на селото.
Съгласно указанията в скица № 300/14.10.2015 г. с виза за проектиране от 15.10.2015 г. и конструктивно становище, издадено на основание чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, Главният архитект на Община Котел е издал Разрешение за строеж № 78/11.11.2015 г., с което се разрешава на С.А.П. ***, на основание чл. 148, ал.1, 2 и чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ да изгради „Ограда“ в УПИ VІІІ-209 по границата с улицата и със съседния УПИ, в кв. 53 от ПУП – ПР на с. Я., одобрен с решение № 116/31.07.2008 г., при следните условия : Оградата да се построи с плътна част до 0,60 м. по уличната и дворищната регулация изцяло в имота на възложителя, съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗУТ.
На 16.11.2015 г. издаденото РС е съобщено на жалбоподателката, която го е обжалвала с възражение вх. № 94С-109-2 на 30.11.2015 г. до Началника на РДНСК ЮИР, по повод на което е издадена заповедта, предмет на настоящия съдебен контрол. С тази заповед началника на РДНСК ЮИР е отхвърлил като недопустима жалбата на оспорващата против разрешение за строеж № 78 от 11.11.2015 г. издадено от главния архитект на община Котел. В мотивите си началника на РДНСК ЮИР е приел, че оспорващата С.К.Д. в посеченото по-горе качество не попада в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което не може да обжалва издаденото разрешение за строеж. Приема се също, че при издаване на разрешения по реда на чл. 48, ал. 3 от ЗУТ се допуска изграждане на ограда и без съгласие на собствениците на съседния имот, ако същата се разполага изцяло в имота на възложителя, какъвто е настоящия случай. Тъй като в случая не се касае за плътна ограда /плътната част е до 0,60м/, началника на РДНСК ЮИР приема, че не е необходимо да е налице регламентираното в чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ отстояние от оградата до жилищната сграда на първия етаж.
Тази заповед на началника на РДНСК ЮИР е надлежно съобщена на оспорващата с писмо с обратна разписка на 08.02.2016 г., като оспорването е депозирано в деловодството на РДНСК на 22.02.2016 г.
По време на съдебното дирене е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице изнася следните данни: Към 01.06.2016 г. има започнато изграждане на ограда, при условията на Разрешение за строеж № 78 / 11.11.2015 г. само в източния край на имота към улицата. Изградена е само плътната част с допустимата височина до 0,60 м. Между имоти с идентификатори 87031.501.209 и 87031.501.210 няма започнато строителство. С. Я. има одобрена, действаща към момента КК и КР. В Община Котел за с. Я. се съхраняват на хартиен носител следните планове: кадастрален и регулационен план 1964 и 1992 г. (комбиниран) и Регулационен план от 2008 г. Видно от номерацията на парцелите, Нотариалния акт на С. К. Д. (стр.19 от делото) е съставен въз основа на устройствения план на с. Я. от 1992 г. (УПИ IX - 57). При този план границата между УПИ IX - 57 и УПИ VIII - 57 е на 3,30 м от къщата, почти точно съвпадаща с изградената стара ограда от бетонни колове и мрежа, отстояща от сградата на 3,02 м. от къщата. С последващия регулационен план границата е нанесена на разстояние 4,80 м. от сградата, но не са предприети никакви конкретни дейности по прилагане на регулацията (не е извършено отчуждаване, не е извършено плащане и издаване на съответните документи за собственост). Одобрената със Заповед РД-18-8/28.03.2007 г. цифрова кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Я. почти точно повтарят границите на имотите по регулационния план. Това означава, че границата между имотите не е заснета на място по фактическото и местоположение, а е пренесена от регулационния план. Вещото лице заключава, че от това следва и спора за границата между имотите на С. К. Д. и С.А.П.. Посочва, че към момента е в ход процедура по отстраняване на грешки в КК и КР на с. Я.
По делото е представена Заповед № 18-3985/19.05.2016 г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен, с която на основание чл. 54, ал.1 и ал. 4 от ЗКИР, по постъпило заявление вх. № 01-114753/18.04.2016 г. на С.К.Д. е одобрено изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Я., състоящо се в: нанасяне на нови обекти в КККР; промяна в границите на съществуващи обекти в КККР и заличени обекти от КККР, която заповед е обжалвана и до приключване на производството с влязло в сила решение по образуваното адм. дело № 250/2016 г. по описа на Административен съд Сливен, настоящото производство е спряно.
По делото е приобщено административно дело № 90/2018 г. /преобразувано от адм. дело № 250/2016 г. / на Административен съд Сливен, приключило с влязло в сила решение № 212/27.12.2018 г., с което е отменена Заповед № 18-3985/19.05.2016 г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими писмени доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред. При изграждане на своите изводи от фактическа страна, съдът съобрази само тези ангажирани от страните по делото писмени доказателства, които имат пряко отношение към установените от съда факти. При изграждане на своите изводи от фактическа страна съдът възприе и заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като същото липсват причини съдът да се съмнява в обективността и безпристрастността на вещото лице изготвило това заключение.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в регламентирания от закона срок, а именно в четиринадесет дневен срок след съобщаване на оспорената заповед и от лице което има правен интерес от това производство, поради което същото е допустимо.
Разгледано по същество, оспорването се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът провери най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт, в случая заповедта на началника на РДНСК ЮИР е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен.
Оспорената заповед на началника на РДНСК ЮИР, е издадена в развило се пред него административно производство по реда на чл. 216, ал.2 от ЗУТ /отм./. Съгласно тази законова разпоредба, административните актове, включително и разрешенията за строеж, подлежат на обжалване пред съответния началник на РДНСК. Или оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговата материална и териториална компетентност.
Не се спори по делото, че оспореното пред началника на РДНСК ЮИР разрешение за строеж е издадено по искане на заинтересованото лице С.А.П.. Същия е с. на постройките в имот УПИ VІІІ-209, кв. 53 по плана на с. Я., съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.05.2015 г., вписан в Служба по вписвания при РС – Сливен акт № 25, том ІІІ, вх. Рег. № 803/17.07.2015 г., а заинтересованата страна Община Котел се легитимира като собственик на имота, съгласно АОС 95/2012 г. Въз основа на тези безспорни писмени доказателства заинтересованите лица доказват, че са собственици на този имот. Твърдяното от оспорващата обстоятелство, че част от оградата е построена в нейния имот, поради наличието на грешка при отразяване на границата, съдът намира за неотносимо към предмета на делото. С влязло в сила Решение № 212/27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 90/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен, се отменя Заповед № 18-3985/19.05.2016 г. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен, с която на основание чл. 54, ал.1 и ал. 4 от ЗКИР, по постъпило заявление вх. № 01-114753/18.04.2016 г. на С.К.Д. е одобрено изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри на с. Я., състоящо се в: нанасяне на нови обекти в КККР; промяна в границите на съществуващи обекти в КККР и заличени обекти от КККР.
Съгласно приложимата в конкретният казус разпоредба на чл. 216, ал. 3 от ЗУТ /отм./, жалби могат да се подават от заинтересованите лица, чрез органа, издал акта, по реда на АПК. Съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ, заинтересовани лица по издадено разрешение за строеж, в случаите на нов строеж, какъвто строеж е предмет на настоящото производство, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Съгласно тази разпоредба, оспорващата С.К.Д. не се явява заинтересовано лице и няма право на жалба по административен ред. За оспорващата не е налице активна легитимация като с. на с. имот да обжалва издаденото разрешение за строеж, поради което същата е недопустима.
Също така с разрешението за строеж се разрешава изграждането на ограда с плътната част до 0,6м, което да се извърши изцяло в имота собственост на възложителя. Следователно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 48,ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, изискваща съгласие на собственика на засегнат имот.
При липсата на такава активна процесуална легитимация за оспорващата, не е налице законова възможност и за началника на РДНСК ЮИР да извърши контрол по законосъобразност на оспореният пред него акт. Той може да отменя строителни книжа, в това число и разрешение за строеж, само при допустимо от процесуална страна оспорване. Изрично, съгласно нормата на чл. 216, ал. 5 от ЗУТ/отм./, началника на РДНСК ЮИР е бил длъжен да извърши преценка на допустимостта на подадената от оспорващата жалба и след като констатира, че същата е подадена от лице без активна процесуална легитимация е бил длъжен да отхвърли същата като недопустима. В случая при точно спазване на тази законова норма и след като е констатирал, че оспорващата С.К.Д. не е от кръга на активно легитимираните лица очертан с нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, началника на РДНСК ЮИР правилно и законосъобразно е отхвърлил жалбата на оспорващата като недопустима.
По отношение на останалите наведени доводи в жалбата, свързани с наличие на незаконно строителство в имота, за който е издадено разрешението за строеж, както и че това разрешение е било издадено в нарушение на чл. 148, ал. 7 от ЗУТ, съдът намира, че това са въпроси по съществото на спора и са свързани със законосъобразността на издаденото разрешение за строеж. Същите не могат да се изследват в настоящото производство при безспорно установена липса на активна процесуална легитимация на оспорващата да обжалва издаденото разрешение за строеж от 11.11.2015 г. от главния архитект на община Котел. Ето защо, съдът не дължи произнасяне по тези отменителни основания.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира също за неотносими доводите въведени от оспорващата, че разрешената ограда навлиза в нейният имот. Видно от издаденото разрешение за строеж, изрично е предвидено в него, че тази ограда следва да се изгради по уличната и дворищна регулация изцяло в имота собственост на възложителя. Ако фактически тази ограда не се изгражда по този начин, за оспорващата съществуват други процесуални средства за защита, но това не може да стане в настоящото производство.
С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че оспорената пред съда заповед издадена от началника на РДНСК ЮИР е законосъобразна, а депозираната против нея жалба неоснователна.
Предвид отхвърлянето на оспорването, се явява неоснователно искането за присъждане на следващите се разноски, претендирани от оспорващата страна.
С оглед изхода на делото, е основателна и следва да се уважи претенцията на заинтересованата страна С.А.П. за присъждане на разноски, за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева, поради което оспорващата, следва да бъде осъдена да ги заплати.
Претенцията за присъждане на разноски в полза на заинтересованата страна Община Котел - за сумата от 480 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, посочена в договора за правна защита и съдействие, е неоснователна, поради липса на доказателства за реалното му заплащане.
Ръководен
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Д., ЕГН ********** *** против заповед № ДК -10-ЮИР-2/27.01.2016 год. на Началника на РДНСК Югоизточен район, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.К.Д.,
ЕГН ********** *** да заплати на С.А.П.,
ЕГН ********** *** сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева) представляващи
разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд
на РБългария.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: