Р Е Ш Е Н И Е
№ 65 17.02.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Търговище Девети състав
На двадесет и девети януари 2020 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1153 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление от кредитора – „Профи Кредит България“ ЕООД – София, по Ч.гр.д. № 579/2019 г. по описа на РСТ е издадена заповед № 349/01.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника: П.Л.Х. *** да заплати на кредитора “Профи Кредит България” ЕООД гр.София, сумата от 1287.10 лв. – главница; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на задължение; 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 21.04.2018г. до 21.08.2018г.; 3.36 лв. - законова лихва за забава от 21.04.2018г. до 21.08.2018г.; както и направените в заповедното производство разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.1-5 ГПК. Заповедта е обезсилена на осн. чл.415 ал.5 от ГПК в частта за сумата от 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 21.04.2018г. до 21.08.2018г.; 3.36 лв. - законова лихва за забава от 21.04.2018г. до 21.08.2018г.
Ищецът основава вземането си на сключен между него и ответника договор за потребителски кредит № ********** на 13.02.2018г. , при следните параметри: сума на кредита 500 лв.; срок за погасяване на кредита: 36 месеца; размер на погасителна вноска по кредита: 24.40 лв.; падеж на погасителната вноска: 20-и ден на месеца; ГПР 49.89 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11 %; общо задължение по кредита: 878.40 лв. Към договора има избран и закупен пакет от допълнителни услуги, с конкретни параметри.Неразделна част от договора са Общите условия към договор за потребителски кредити. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1374.48 лв.; общ размер на погасителната вноска: 38.18 лв. и дата на погасяване – 20-и ден от месеца. Ищецът изпълнил задължението си като на 14.02.2018г. превел на кредитополучателя парична сума в размер на 500 лв. по кредита. Длъжникът направил две пълни и една непълна погасителни вноски и след изпадането му в забава , съгласно чл.12.3. от ОУ договорът е обявен за предсрочно изискуем на 21.08.2018. На 01.03.2019г. на длъжника е изпратено уведомително писмо за настъпилата предсрочна изискуемост.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да се установи съществуване на вземането му към ответника за сумата 1287.10 лв. - главница , произтичащо от неизпълнение на посочения договор за потребителски кредит, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 579/2019г. по описа на РСТ, както и да осъди ответника да заплати направените в исковото и в заповедното производство разноски. Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Подадената от ищеца молба, постъпила с Вх.рег.№ 882/27.01.2020г. по описа на РСТ , съдът докладва в открито заседание.
Ответницата – П.Л.Х. ***, редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения и особен процесуален представител – по реда на чл.47 ал.6 от ГПК – адв. Д.М. ***, който счита иска за допустим, но неоснователен. Възразява, че сумата по исковата претенция 1287.10 лв. се различава драстично от отпуснатия заем в размер на 500 лв. Дължи се възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 496.08 лв., но не е ясно каква е отпуснатата сума. Не е ясно запознат ли е ответникът, че дължи 496 лв. по договор за допълнителни услуги и в какво точно се изразяват тези допълнителни услуги. С тези допълнителни услуги се обезсмисля ГПР, както и годишния лихвен процент и се прескачат границите на допустимите лихви по закон. Това прави договора за кредит недействителен. Възразява, че ответницата не е уведомена, че кредитът му е предсрочно изискуем. Няма доказателства, че кредитът е предоставен от ищеца на ответницата. В погасителния план липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти са включени в него и как се формира посочения в договор ГПР от 49.90 %. Следва да е ясно посочено, на осн. чл.11 т.10 от ЗПК. В открито заседание ответницата се представлява от назначения процесуален представител адв. М., който поддържа писмения отговор и моли искът, предявен по реда на чл.422 от ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 579/2019г. по описа на РС-Търговище, ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД – София, е подал на 29.03.2019г. заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответницата – П.Л.Х. ***.. Съдът е издал заповед № 349/01.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 1287.10 лв. – главница; ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на задължение; 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 21.04.2018г. до 21.08.2018г.; 3.36 лв. - законова лихва за забава от 21.04.2018г. до 21.08.2018г.; както и направените в заповедното производство разноски по делото, на осн. чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК, като е посочено в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № **********/14.02.2018г. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47 ал.1-5 ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си против ответницата. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и с правно основание по чл.79 ал.1 от ЗЗД.
От представения по настоящото дело писмен договор, ищецът - „Профи Кредит България“ЕООД - София, наричан кредитор, от една страна и от друга страна – ответницата –П.Л.Х. , наричана за краткост клиент, са сключили в офис на кредитора в гр. Търговище, Договор за потребителски кредит – Профи Кредит Стандарт № ********** , на дата 13.02.2018г. , ведно с избран пакет от допълнителни услуги – „Бонус“. Съгласно договора, раздел VІ. „Параметри“ по кредита : сумата на кредита е 500 лв., срок за погасяване на кредита е 36 месеца, размер на вноската по кредита е 24.40 лв., ГПР 49.90 %, годишен лихвен процент 41.17 %, лихвен процент на ден: 0.11 или общо дължима сума по кредита 878.40 лв., а по избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Бонус“ параметрите са следните: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 496.08 лв.; размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 13.78 лв. Вписаното в договора общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 1374.48 лв.; общ размер на вноската е 38.18 лв. и уговорена дата на погасяване: 20 ден от месеца. Няма спор, че преди подписване на договора на клиента е предоставено и е попълнено искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в които е отбелязано също, че пакетът за допълнителни услуги е „Екстра+“. От споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от дата 13.02.2018г. се установи, че е уговорено задължение за кредитора да предостави на клиента и солидарния длъжник по искане на клиента и при изпълнение на посочените в Общите условия изисквания, на една или всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на датата на падежа; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Предпоставка за предоставяне на клиента и на солидарния длъжник да се възползват от всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка една от тях, съгласно уговореното в ОУ , е задължението на клиента да заплати на кредитора възнаграждение за предоставяне съответно възможността за предоставянето на тези услуги в размер, посочен в т.VІ от договора за потребителски кредит. От съдържанието на ОУ към договора за потребителски кредит, в частта досежно визираните допълнителни услуги, за същите са установени различни условия с оглед срока на договора, както, както и на необходимите документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният може да поиска от кредитора съответната услуга, като при одобрение на заявлението от страна на кредитора, страните подписват споразумение. В чл.12.3.от ОУ е уговорено изрично, че в случай, че клиентът или солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или други. Регламентирано е в чл.12.4. от ОУ , че при прекратяване на договора за потребителски кредит на основание чл.12.3. от ОУ т.е. при автоматична предсрочна изискуемост, клиентът/ солидарният длъжник и съответно наследниците им дължат остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Безспорно се установи от извлечение за транзакции на 14.02.2018г., че кредиторът е изпълнил задължението си по договора и е превел на клиента сумата от 500 лв., като посоченото основание за плащане е номера на договора за потребителски кредит: **********.
От приложения по делото Погасителен план към процесния договор за потребителски кредит и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се установи безспорно, че месечната погасителна вноска в общ размер от 38.18 лв. е формирана като сбор от: вноска по кредита в размер 24.40 лв. /главница 7.25 лв. + лихва 17.15 лв./ и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер 13.780 лв. , като от своя страна само вноската по кредита е формирана като сбор от главница /нарастваща/ и лихва /намаляваща/. За разлика от Погасителния план, в изходящото от кредитора Извлечение по сметка към договора за потребителски кредит /л.39/ се установи, че посоченият размер на вноската 38.18 лв. не съответства на сбора на посочените там главница и лихва, тъй като не е отразен изобщо размера на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги , поради което и сборът на главницата и лихвата по всяка месечна вноска е по-малък от посочения и размер. От Извлечението от сметка е видно, а и ищецът сам в исковата си молба сочи, че длъжникът е платил по договора за потребителски кредит 2 бр. пълни погасителни вноски от по 38.18 лв. /от 20.03.2018г. и от 20.04.2018г./ и 1 бр. непълна погасителна вноска от 11.02 лв. /с падеж 20.05.2018г./. Общият сбор на платените вноски, посочени в Извлечението е 87.60 лв., докато посоченото в него остатъчно задължение за плащане към 02.07.2019г. е 1287.10 лв.
Кредиторът изпратил , и на клиента /лист 41/ уведомително писмо от дата на изготвяне - 01.03.2019г., но без изходящ № и дата, с което го уведомява, че съгласно ОУ договорът за потребителски кредит е предсрочно изискуем, считано от 20.02.2021г. /?/ и задължението в общ размер 1720.46 лв., от което непогасена част от кредита съгласно договора е 1287.10 лв.; лихви за забава 3.36 лв. и такса по тарифа: 430 лв. 4097.18 лв., като непогасената част от задължението е в размер на 4078.71 лв. и лихви за забава 18.45 лв. От представеното копие от отбелязване на пощенски плик е видно, че писмото е върнато на 28.03.2019г. със забележка за пратката „непотърсена“. Няма данни и писмени доказателства, че кредиторът е положил усилия, за да връчи на ответницата това уведомително писмо и съответно то е достигнало до нея.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. При подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния ДПК „Екстра“ № 77895/04.06.2018г. с разпоредбите на ЗПК, съдът счита, че сключеният с ответника договор отговаря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл.22 от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин; посочен е общият размер на кредита, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК; лихвеният процент по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК – фиксиран; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.; условията за издължаване на кредита – включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията по чл.11 ал.1 т.12 ; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено, съгласно чл.11 ал.1 т.20; общите условия, които са неразделна част от договора , съгласно чл.11 ал.2 ЗПК.
Ищецът и ответницата са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е обоснован с неизпълнение на задълженията на ответницата – просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер и настъпилото по силата на чл.12.3. от ОУ автоматично прекратяване на договора, при което ищецът претендира последиците от това прекратяване-автоматична предсрочна изискуемост и дължимост на непогасената главница по договора в размер на 1287.10 лв.
Видно от
изложеното в исковата молба, както и от представените доказателства, сумата от 1287.10
лв. не представлява дължима главница по договор за кредит, доколкото от
погасителния план и извлечението по сметката на ответника е видно, че вноските
по договора за кредит са сбор от главница и лихва в общ размер съгласно
договора от 878.40 лв., а сумата от 496.08 лв. е възнаграждение по пакет
за допълнителни услуги, като след
приспадане на погасените две вноски и част от трета от общото задължение по
кредита и по пакета за допълнителни услуги 1374.48 лв. остава исковата сума. Ищецът е заявил, че вземането му
е предсрочно изискуемо, като съгласно
договора предсрочната изискуемост настъпва автоматично при определени условия и
той е изпратил уведомление на ответницата. Към исковата молба са приложени уведомително
писмо до ответника с обратна разписка, но няма доказателства, че то е достигнало до
ответницата и ищецът е положил необходимите усилия да стори това.
В тежест на ищеца е да установи по пътя на пълно и главно доказване, че вземането му спрямо ответницата съществува, че е възникнало на заявеното основание и че е изискуемо. С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че ищеца има вземане по договор за кредит към ответника, но същото не е изискуемо. Съдът се придържа към практиката на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение /в този смисъл виж решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др./. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции, каквато се явява ищеца - Решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.о., ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ и към момента на подаване на заявлението вземането не е било изискуемо в пълния му размер.
Предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо или това е към момента на приключване на съдебното дирене, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в исковата молба , не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В този смисъл е т.1, изр.2 и т.2 ТР № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8 по описа за 2017г. на ОСГТК на ВКС. Същото е приложимо и договорите за потребителски кредити, уредени по Закона за потребителския кредит и предоставяни от небанкови кредитни институции. Съобразявайки изложеното и доколкото ищецът претендира само главница /без лихва/ по договор за потребителски кредит, видно от извлечението по сметка и погасителния план /л.39 и л.23/ до 20.01.2020г. сборът от вноските с настъпил падеж за главница е 232.88 лв. и в този размер искът следва да бъде уважен.
Що
се касае до възнаграждението по избран и
закупен пакет за допълнителни услуги, уреден в раздел VІ. От процесния договор за потребителски кредит,
съдът счита следното: Уговореното в ДПК
възнаграждение за този пакет
допълнителни услуги е в размер на 496.08 лв. т.е. почти 100 % от сумата по кредита /500 лв./. Ищецът
не доказа в условията на пълно и главно доказване, че действително, реално
са предоставени допълнителните услуги, посочени в договора и наистина
ефективно са извършени разходи за тези допълнителни услуги. От описаните
в Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги /л.11/ и в
т.15 „Допълнителни услуги“ от ОУ към ДПК
не я ясно каква е точно престацията
от страна на ищеца, доколкото те са формулирани по-скоро като вероятности, като възможности:
„1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност
за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4. Възможност за смяна на датата на падежа; 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.“ Тези клаузи на ДПК и ОУ към него са нищожни.
Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на
потребителя, става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени
като негово задължение по силата на изискването за добросъвестност във
взаимоотношения между страните по един договор. С тях се създават права на
потребителя, които той има по силата на закона като страна по един договор, и е
абсурдно той да заплаща парични вноски, за да може да ползва тези права. Тези
т.нар. услуги дори и да имат характер на допълнителни такива, не са свързани с
каквито и да е негативни последици за кредитора при неизпълнение, както и с
никакви права на длъжника в тази връзка, сочещо, че с изначалното им уговаряне се нарушават принципите на
добросъвестността и добрите нрави, поради което съдът ги приема за нищожни, на
осн. чл. 26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Ответникът не дължи изпълнение по нищожен договор, поради което и исковата
претенция в останалата част включваща
вноските за възнаграждение по пакет за допълнителни услуги е неоснователна.
Ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото производство в размер на 62.45 лв. и направените в заповедното производство разноски в размер на 13.81 лв., съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., о.л. , Я.Я.Ч.и И.Х.Г., чрез пълномощник – юрк. Р.И.И., против П. Л.Х., ЕГН **********,***, чрез назначен особен процесуален представител – адв. Д. М. ***, съдебен адрес:***, за сумата в размер на 232.88 лв., представляваща падежирали вноски за главница по договор за потребителски кредит № **********/14.02.2018г. , ведно със законната лихва за забава от 29.03.2019г. до окончателното плащане на главницата, за което е издадена заповед № 349/01.04.2019г. по Ч.гр.д. № 579/2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 579/2019г. по описа на Районен съд – Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за сумата над 232.88 лв. до пълния претендиран размер от 1287.10 лв. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. Л.Х., ЕГН **********,***, чрез назначен особен процесуален представител – адв. Д. М. ***, съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н.Н., о.л. , Я.Я.Ч.и И.Х.Г., чрез пълномощник – юрк. Р.И.И., сумата в размер на 62.45 лв. , представляваща направените в исковото производство разноски и сумата в размер на 13.81 лв., представляваща направените в заповедното производство разноски., съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: