№260018
гр. Силистра, 12.08.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Теодора Василева
Членове: 1. Кремена
Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно частно гражданско дело №
283 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д.И.З.
с ЕГН ********** против Определение № 263 от 16.06.2020 г. по гр.д. № 111/2020 г. на
Районен съд Дулово, с което е прекратено производството по делото, тъй като не
са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба,
дадени с Разпореждане № 322/02.03.2020 г. на районния съд.
Процесуалният представител на
жалбоподателя счита прекратителното определение за неправилно, защото е
изпълнил указанията на съда. Твърди, че още на 13.03.2020 г. е изпратил
пощенски плик до Дуловския районен съд, в който се съдържали книжа за две дела:
за ч.гр.д. №
612/2019 г. и за гр.д. №
111/20 г., но деловоден пропуск, най-вероятно, е причината по второто дело да
не бъдат приложени документите в изпълнение на указанията. На 16.06.2020 г.
след справка по телефона с деловодството на районния съд разбира, че по гр.д.№
111/20 г. не са постъпили никакви книжа, изпраща липсващата молба-уточнение още
същия ден, но тя постъпва в РС Дулово на 18.06.2020 г., когато делото вече е
прекратено с обжалваното определение. В молбата с вх.№ 2685/18.06.2020 г. на
ДлРС се съдържа искане да се приеме, че указанията са изпълнени в срок,
евентуално, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, е поискано възстановяване на
срока. На следващо място жалбоподателят оспорва законосъобразността на самото
Разпореждане № 322/02.03.2020 г. по гр.д.№ 111/2020 на ДлРС. Счита същото за
неправилно, защото исковата молба съдържа всички реквизити, изискуеми от
закона, освен това е допустимо на осн. чл. 214 от ГПК до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция ищецът да премине установителен към
осъдителен иск и обратното. В този смисъл съдът не е следвало да задължава
ищеца да посочва вида на иска си, а сам е следвало да го определи и въз основа на
това да даде указания за внасянето на дължимата държавна такса. Видно от
изложението в исковата молба е, че волята на ищеца е съдът да се произнесе с
установителен иск във връзка с издадената заповед за изпълнение.
Силистренският окръжен съд намира частната
въззивна жалба срещу обжалваното определение за допустима, но неоснователна.
Исковата молба, по която е образувано гр.д.№
111/2020 г. на ДлРС е нередовна. С нея се иска осъждане на ответника, въпреки
че има образувано заповедно производство, завършило с издадена заповед за
изпълнение за същото вземане, предмет на исковото дело. Неоснователни са
доводите на жалбоподателя, че е без значение с какъв иск е сезирал съда, след
като от изложението на исковата молба е видно, че се касае за установителен иск
и че до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция може да сменя
вида на търсената защита. Тъкмо защото изложението сочи на установителен иск по
реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, който не съответства
на петитума, се касае за нередовност на исковата молба – в този смисъл е
константната практика на Върховния касационен съд: напр. Решение № 88 от
27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 598/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 90 от
27.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 674/2010 г., II т. о., ТК.
Правилни и законосъобразни са дадените с
Разпореждане № 322/02.03.2020 г. указания до ищеца, да се отстрани
противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и петитума
ѝ, като се конкретизира последният, както и да се внесе дължимата държавна
такса.
Разпореждането е връчено на 11.03.2020
г., срокът за изпълнение е една седмица, изтекъл е един ден от него –
12.03.2020 г., когато заради въведеното в страната извънредно положение същият
е спрян, считано от 13.03.2020 г. – чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Съгласно пар. 13
от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 2020 г, в сила от
14.05.2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020
г., което означава, че спреният срок за изпълнение на указанията е продължил да
тече от 21.05.2020 г. включително, и е изтекъл на 26.05.2020 г. Районният съд е
приел, че е изтекъл на 27.05.2020 г., което е без значение, защото до тази дата
не е постъпил документ по делото, с който да са изпълнени указанията на съда.
Недоказани са твърденията, че в
пощенския плик, изпратен на 13.03.2020 г. и приложен по ч.гр.д.№ 612/2019 г. на
ДлРС, са се съдържали документи в изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане
№ 322/02.03.2020 г. по гр.д.№ 111/2020 на ДлРС. Представените в тази връзка
доказателства са недостатъчни да се обоснове такъв извод. Така например
касовият бон от Български пощи съдържа баркода на стикера, залепен на пощенския
плик, но това не е спорен факт, след като самият пощенски плик съдържа клеймо с
датата на подаване. Нито на него обаче, нито в касовата бележка се съдържа
означение на съдържанието на плика, което да сочи, че пратката съдържа книжа по
две дела: заповедното и исковото. След като пощенският плик е приложен в
кориците на заповедното производство, непосредствено след съпроводителната
молба с вх.№ 1636/16.03.2020 г. на ДлРС и приложеното доказателство за
предявения иск, няма разумно обяснение, което да подкрепя твърденията на
жалбоподателя, че в същия плик е имало и други документи, относими към исковото
производство. По-скоро се касае за пропуск от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя във връзка с канцеларската му дейност, който се
подкрепя от представената справка от компютърната му програма и твърдението, че
на същата дата, на която е съставил текстовия файл със съдържанието на молбата
с вх.№ 1636/16.03.2020 г. на ДлРС, е съставил и друг – за изпълнение на
указанията по исковото производство. Липсата на логично обяснение защо тази
молба-уточнение не е вложена в плика не засяга процесуалната дейност на съда и
не може да доведе до игнориране на факта, че в дадения срок указанията не са
изпълнени.
Ето защо въззивният съд счита, че
обжалваното определение, с което е прекратено гр.д.№ 111/2020 г. на ДлРС,
поради изпускане на срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане №
322/02.03.2020 г. по гр.д.№ 111/2020 на ДлРС, е правилно и като такова следва
да се потвърди.
Правилно Дуловският районен съд не се е
произнесъл по отправената молба за възстановяване на срока, преди да е приключило
настоящото производство пред въззивния съд. Константна е практиката на висшата
съдебна инстанция, че обжалването на прекратителното определение се явява
преюдициален спор спрямо молбата за възстановяване на срока – вж. Определение №
115 от 29.ХI.1960 г. на Върховния съд по гр. д. № 8695/60 г., II г.о.;
Определение № 277 от 27.05.2009 г. на ВКС по ч.гр.д. № 289/2009 г., IV г.о.; Определение № 749 от 01.11.2013 г. на ВКС по
ч.т.д. № 3884/2013 г., I т.о.; Определение №516/28.11.2019 по дело №4308/2019
на ВКС, ГК, III г.о.
Ето защо, след връщане на делото на
Дуловския районен съд, същият следва да разгледа молбата по чл. 64 от ГПК.
Съдбата на гр.д.№ 111/2020 г. на ДлРС зависи от произнасянето на районния съд
по това искане. В хипотезата на отказ да се възстанови срокът, може да се
подаде частна жалба срещу определението на районния съд – чл. 66, ал. 2 от ГПК.
А в хипотезата на уважена молба за възстановяване на срока, съгласно правната
теория – вж. Сталев, Ж. и др. (2012). Българско гражданско процесуално право.
София: Сиела, с. 253, и цитираните по-горе определения на висшата съдебна
инстанция, възстановяването на срока заличава прекратяването на делото и води
до неговото възобновяване, тъй като с обратна сила отпадат породените от
процесуалното бездействие последици.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 263 от
16.06.2020 г. по гр.д. № 111/2020 г. на Районен съд Дулово.
ВРЪЩА делото на Районен съд Дулово за
произнасяне по молбата на ищеца за възстановяване на срока за изпълнение на
указанията, дадени с Разпореждане № 322/02.03.2020 г. по гр.д.№ 111/2020 на
ДлРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
О.М. ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено мнение на председателя на
състава съдия Теодора Василева:
Считам, че е невъзможно едно
определение, с което се прегражда хода
на делото, като определенията с които се прекратява производство или се връща
като нередовна жалба или искова молба, да загубят своето действие от само себе
си след възстановяване на срок по чл. 64 ГПК, без да се постанови акт , който
ги отменя или обезсилва. Не е процесуално допустимо при възстановено срок по
чл. 64 ГПК и при наличие на прекратително определение, което не е отменено, да
се извършват процесуални действия, за които е възстановен срока и исковата
молба или жалбата да продължи своя ход, независимо, че преграждащото хода на
жалбата или исковата молба определение
стои без да е отменено или обезсилено. Няма как да му отпадне действието само с
факта на възстановяване на срока за извършване на процесуалното действие, което
би изправило нередовностите, заради които е било прекратено, респ. , заради
които е върната жалбата или исковата молба.
Следваше първоинстанционният съд да се
произнесе първо по искането за възстановяване на срока по чл. 64 ГПК и в
случай, че бъде уважено, това да е основанието на въззивната инстанция за
отмяна на прекратителното определение, предмет на настоящото производство.
Съдия
Василева: