МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 260383/14.10.2020г., постановено по
АНД № 5981/2020г. по описа на ПРС, IV н.с.
РП - Пловдив е повдигнала
обвинение срещу А.П.И. – роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин,
неосъждан, неженен, средно образование, безработен, ЕГН ********** за това, че
на 16.07.2020г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество – амфетамин, с общо нетно тегло 0,927 грама, със съдържание
на активен компонент амфетамин 31,7 тегловни %, на стойност 27,81 лева,
съгласно Постановление на МС № 23 от 1998г. за определяне цените на наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен
случай – престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от
НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
срещу обв. И. обвинение, като предлага същият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание в
размер на 1 000 лв.
Обв. И. се
признава за виновен по така повдигнатото му обвинение и е съгласен с
предложеното от прокурора.
Съдът, въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обв. А.П.И. е
роден на ***г***, живущ ***, ***, български гражданин, неосъждан, неженен,
средно образование, безработен, ЕГН **********.
На 16.07.2020г. на
територията на Шесто РУ при ОДМВР - Пловдив се провеждала полицейска акция по
линия „наркотици“. В тази връзка в сградата на
управлението, в качеството му на свидетел по друго производство, бил отведен обв. И.. В хода на провежданата с него оперативна
беседа, пред св. Т.Н. – служител на МВР, обвиняемият чистосърдечно признал, че
държи в себе си наркотично вещество – амфетамин. В потвърждение на думите си, обв. И. извадил от чантичката си тип „борсета“ един брой полиетиленово пакетче, обвито с прозрачно тиксо, което
съдържало бяло прахообразно вещество и го предал с протокол за доброволно
предаване на полицейския служител.
Обвиняемият заявил, че наркотичното вещество е
закупено от него, докато бил на почивка в Слънчев бряг и било предназначено за
лична употреба.
С оглед гореизброените
обстоятелства, с протокол за разпит на свидетел било образувано досъдебно
производство, а А.И. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
По воденото разследване била назначена и изготвена физико-химическа
експертиза, съгласно заключението която предоставеното като Обект № 1 за
изследване полиетиленово пликче, съдържащо сухо
прахообразно вещество /на прах и бучки/, предадено доброволно от А.И.,
представлява амфетамин със съдържание на активен наркотично-действащ компонент
/амфетамин/ 31,7% (тегловни проценти) и нетно тегло преди всички анализи 0,927
грама.
За нуждите на изследването
е била изразходена част от наркотичното вещество. Останал е 0,879 гр. амфетамин,
който бил предаден на ЦМУ, Отдел „МРР-НОП“.
Съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на държаното
от обвиняемия наркотично вещество възлиза на общо 27,81 лева.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от обясненията на обв. И., както и от показанията на св. Т.Г.Н., дадени в
досъдебното производство, които съдът кредитира, като обективни,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи, както помежду си, така и с
останалите доказателства по делото.
В подкрепа на фактическа
обстановка са и писмените доказателства по делото: Протокол за личен обиск на
лице от 16.07.2020г. /л.7/, Протокол за доброволно предаване от 16.07.2020г.
/л.9/, експертна справка № 1382/17.07.2020г. /л.20/, писмо до ЦМУ, Отдел
„МРР-НОП“ /л.23/, характеристична справка /л.24/, справка за съдимост /л.26/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че обв.
И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а
ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК за това, че на 16.07.2020г. в
гр. Пловдив, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество
– амфетамин, с общо нетно тегло 0,927 грама, със съдържание на активен
компонент амфетамин 31,7 тегловни %, на стойност 27,81 лева, съгласно
Постановление на МС № 23 от 1998г. за определяне цените на наркотични вещества
за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай.
Съгласно чл.3 ал.2 от ЗКВНВП с наредба, приета от МС, се определя редът
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като
наименованията на наркотичните вещества се съдържат в списъци, както следва:
Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина /т.1/; Списък II - Вещества с висока степен
на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина /т.2/; Списък
III - Рискови вещества /т.3/.
С Постановление на МС № 293 от
27.10.2011г. е приета Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични /НРКРВН/, с която е определен редът за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, като наименованията на наркотичните
вещества са посочени в списъци - приложения към НРКРВН. Марихуаната и амфетаминът са включени в Списък I, представляващ
Приложение № 1 към НРКРВН – Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Амфетаминът е наркотично
средство, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно
Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република
България, както и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите ЗКНВП, обнародван в ДВ бр.87/27.10.2011г.
Съгласно чл.7 ал.1 от ЗКВНВП се
забранява производството, преработването, пренасянето и превозването,
търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични вещества
от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този закон.
Предвид горното и
доколкото обв. И. е държал високорисково наркотично
вещество без необходимото за това разрешение, издадено по реда и при условията
на ЗКНВП, следва да се приеме, че го е осъществил в нарушение на установения за
това ред.
От
субективна страна обв. И. е извършил престъплението с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, доколкото е знаел, че държането на високорисково наркотично вещество е забранено от
закона при липса на надлежно разрешение за тази цел, с каквото
той не е разполагал. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
му последици и е желаел тяхното настъпване.
Извършеното от обв. И. деяние осъществява признаците на привилегирования състав на чл.354а ал.5 от НК,
тъй като е с по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. Преценката за това дали
дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във
всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени
към разпоредбата на чл.93 т.9 от НК, съгласно която деянието представлява
маловажен случай, когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е
маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните
последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено
деянието /ТР № 58/1986г. на ОСНК на ВС/. В същата насока е и ППВС № 6/1971г.
Приложени към фактите по
настоящето дело посочените критерии за преценка определят извършеното деяние
като маловажен случай. Касае се за държане на количество наркотично вещество,
което може да бъде определено като сравнително малко и на неголяма стойност,
която е няколко пъти по-ниска от установената към датата на извършване на
деянието минимална работна заплата за страната. Наред с горното следва да се вземе
предвид и това, че марихуаната е държана с цел лична употреба, което е от
съществено значение за степента на обществена опасност на деянието, която в
този случай се определя от неголямата степен на засягане на обществените
отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са защитени от
инкриминираната правна норма. Обв. И. е с чисто
съдебно минало. Смекчаващи обстоятелства са признанието на вината и изразеното
от обвиняемия съжаление за стореното, оказаното
от него съдействие в хода на досъдебното производство, както и
младата му възраст и добрите му характеристични данни. В заключение, цялостната
преценка на посочените обстоятелства, характеризиращи извършеното деяние и
обвиняемия, дават основание за извод, че същото се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления от същия вид,
което определя квалификацията му като маловажен.
В случая са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а от НК, поради което обв. И. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба,
доколкото предвиденото за извършеното от него престъпление наказание е глоба до
хиляда лева, същият, видно от приложената към делото справка за съдимост не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност, като наред с това от деянието
няма настъпили съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване.
При
наличието на тези материално правни предпоставки за приложението на чл.78а ал.1
от НК и като се съобрази разпоредбата на чл.78а ал.5 от НК следва обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., което в конкретния случай е единственото възможно наказание. Този извод
следва на първо място от предвидения в чл.354а ал.5 вр.
ал.3 т.1 от НК максимум, а от друга от установения в разпоредбата на чл.78а
ал.1 от НК минимум на административното наказание глоба.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК следва да бъде отнето в полза на държавата вещественото доказателство по
делото – остатък от амфетамин 0,879 грама, изпратен за съхранение в ЦМУ, Отдел
„МРР-НОП“ гр. София, който да се унищожи по предвидения в закона ред.
Вещественото доказателство – 1 бр. обвита в прозрачно тиксо
бяла хартия с надпис в правоъгълна форма, приложен към делото, следва да се
унищожи като вещ без стойност.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. И. следва да бъде осъден да заплати в
полза ОД на МВР - Пловдив сумата от 85,39 лв., представляваща направени по
досъдебното производство разноски.
По изложените мотиви съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.